Решение № 1089 от 10.08.2020, Районен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№1089 гр. Перник, 10.08.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на пети август две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател:

Адриан Янев като разгледа гр. д. № 01329 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на И.Г.Н. срещу „Чез Електро България“ АД, с която се иска да се признае за установено, че ищцовата страна не дължи на ответното дружество сумата от 1 272,73 лева – главница за ползвана ел. енергия, 76,83 лева – лихва за забава, 89,99 лева – разноски, за които издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 5098 по описа за 2008 г. на Пернишки районен съд.

В исковата молба се посочва, че за процесното вземане в полза на ответника издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 5098 по описа за 2008 г. на Пернишки районен съд. Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 307/2009 г. по описа на А.В., което впоследствие било прекратено. След това отново било образувано ново изпълнително дело № 728/2018 г. по описа на А.В.. Изложени са доводи, че претендираното вземане е погасено по давност.

Ответното дружество е подало отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Прави се искане по реда на чл. 213 ГПК съединяване на делото с друго дело, което е висящо в съда.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото е приложена архивирана заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 05098 по описа за 2008 г. на Пернишки районен съд, която е издадена в полза на „Чез Електро България“ АД срещу И.Г.Н. за следните вземания: 1 272,73 лева – главница за ползвана ел. енергия, 76,83 лева – лихва за забава, 89,99 лева – разноски, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното плащане. Обсъжданата заповед за изпълнение на парично задължение е връчена на длъжника на 06.01.2009 г., поради което същата е влезнала в сила на 20.01.2009 г. и е издаден изпълнителен лист от 26.01.2009 г.

Въз основа на изпълнителния лист и по молба вх. № 02118/16.06.2009 г. на ответното дружество, е образувано изпълнително дело № 00307/2009 г. по описа на ЧСИ А.В.. В цитираната молба е направено искане да бъдат предприети действия по извършване на опис и оценка на движими вещи, собственост на длъжника. От материалите по изпълнителното дело се установява, че съдебният изпълнител е изпратил писмо до Национална агенция по приходите, с която се иска информация за трудовите договори и наличието на публични задължения на длъжника. В тази връзка е постъпило писмо от НАП, касаещи изисканата информация. Впоследствие с постановление от 19.11.2016 г. на съдебния изпълнител е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство.

Въз основа на същия изпълнителния лист (и на още три броя) и по молба вх. № 12125/01.06.2018 г. на ответното дружество, е образувано друго изпълнително дело № 00728/2018 г. по описа на ЧСИ А.В.. В молба е поискано да се наложи запор върху трудовото възнаграждение. Приложено е запорно съобщение от 15.06.2018 г. на съдебния изпълнител, с което се налага запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

В материалите по изпълнителното дело е налична молба от 07.11.2019 г. на ответника, с която се иска налагане възбрана, поради което на 23.04.2020 г. е вписана възбрана на имот с идентификатор № ***.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание 439, ал. 1 ГПК, като се твърди, че вземанията, предмет на изпълнителното дело, са погасени по давност.

Ищецът твърди, че не дължи процесните вземания, като се позовава на изтекла погасителна давност. В настоящия случай ищецът може да се позовава на изтекъл давностен срок след влизане в сила на заповедта за изпълнение. Това е така, защото заповедта за изпълнение се връчва на длъжника и законът му дава възможност да възрази срещу вземането по нея.

Процесните вземания са установени с влязла в сила заповедта за изпълнение на парично задължение, поради което същите са съдебно установени и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, която постановява, че давността е пет години. Заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, поради което ищецът може да се позовава на факти (изтекъл давностен срок), настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение на

20.01.2009 г., от който момент тече петгодишният давностен срок.

Давността е прекъсната на

16.06.2009 г. с подаването на молбата за образуване на изпълнително дело №

00307/2009 г. по описа на ЧСИ А.В., в която е направено искане за прилагане на определен изпълнителен способ, като от тази датата е започнала да тече нова петгодишна давност. Това е така, тъй като в нея е направено искане за за налагане на запор върху вземанията на длъжника и налагането на възбрана върху недвижим имот. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение (в този смисъл мотивите от т. 10 от Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

По това изпълнително дело липсва извършването на други изпълнителни действия, водещи до прекъсване на давността, което означава, че от 16.06.2009 г. е започнала да тече петгодишната давност, която е изтекла на 16.06.2014 г.

Горният извод не се променя и от обстоятелството, че са изпращани писма до НАП с цел проучване имуществото на длъжника, както и покана за доброволно изпълнение до длъжника. Съгласно дадените задължителни разяснения в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, не са обаче изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и други.

Единствено за допълнение следва да се отбележи, че изпълнително производство по дело № 00307/2009 г. по описа на ЧСИ А.В., е прекратено на 16.06.2011 г. по силата на закона (чл. 433, ал.

1, т. 8 ГПК).

Това е така, тъй като взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 годин, поради което производство се прекратява на основание чл. 433, ал.

1, т. 8 ГПК и то по силата на закона, независимо дали съдебният изпълнител е издал по – късно постановление в този смисъл, имащо декларативно, а не конститутивно действие.

Тъй като давността е изтекла на 16.06.2014 г., то извършените след това изпълнителни действия по изпълнително дело №

00728/2018 г. по описа на ЧСИ А.В., не могат да прекъснат давността. Това е така, тъй като давността може да се прекъсне при положение, че не е изтекла.

Исковата молба е подадена на 20.12.2019 г. и към тази датата е изтекла даността, което води до извод за основателност на исковете.

По разноските:

Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените разноски в исковото производство, съобразно уважената част на исковите претенции. Ищцовата страна е направила разноски както следва: 57,58 лева – държавна такса и 48 лева – такса за преписи на изпълнителни дела.

Усановява се, че ищацата е получила безплатана правна помощ, което е видно от приложения договор. В този смисъл в полза на процесуалния представител на ищеца следва да се присъди сумата от 300 лева.

Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд,

Гражданска колегия,

Р Е

Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА

УСТАНОВЕНО, че И.Г.Н.,

ЕГН **********,*** НЕ ДЪЛЖИ на „ЧЕЗ

Електро България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ***, бл. Бенч Марк Бизнес център, сумата в размер на 1 272,73 лева – главница за ползвана ел. енергия, сумата от 76,83 лева – лихва за забава, сумата от 89,99 лева – разноски, за които издадена заповед за изпълнение на парчино задължение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 5098 по описа за 2008 г. на Пернишки районен съд.

ОСЪЖДА ЧЕЗ Електро България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.

„Цариградско шосе” № 159, бл. Бенч Марк Бизнес център ДА ЗАПЛАТИ на И.Г.Н., ЕГН **********,***,58 лева – направени разноски.

ОСЪЖДА ЧЕЗ Електро България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.

„Цариградско шосе” № 159, бл. Бенч Марк Бизнес център ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д.М. от Пернишка адвокатска колегия сумата в размер на 300 лева, представляваща адвокатски хонорар за предоставена безплатан правна помощ на ищеца.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 05098 по описа за 2008 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато в архив.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.