Определение № 1714 от 21.11.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1714 гр. Варна, 21.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ат. Атанасов като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело № 20233100900302 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба предявена от Й. А. Н., с ЕГН **********, с адрес: с.С., обл.Д., ул.“В.“ №**, чрез адв.В. Н., със съдебен адрес: гр.С., ул.“И.

Д.“ №*, ет.*, ап.*, против Гаранционен фонд, с БУЛСТАТ: 121446665, със седалище: гр.София, ул.“Граф Игнатиев“ №2, представляван от Максим Колев и Стефан Стоилков, с която са предявени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат смъртта на синът на ищеца, настъпила при ПТП реализирано на 19.10.2018г., около 01:30 часа, на републикански път II-29 с посока на движение от гр.Добрич към гр.Варна, в района след отбивката за с.Любен Каравелово, по вина на водача л.а.“Рено Туинго“, с рег.№ ** **** **, чиято отговорност за инцидента е покрита от ответника на основание чл.557, ал.1, т.2, б.“г“ от КЗ, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 19.10.2018г.-датата на деликта, до окончателното изплащане на задължението.

Сочи се банкова сметка за евентуално доброволно плащане на застрахователното обезщетение с IBAN: ********************** и BIC: ********.

Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК, поради което съдът е постановил връчване на преписи от същата на ответника.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който поддържа становище за неоснователност на иска.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се оспорват релевираните с отговора възражения за неоснователност на претенцията.

В срока по чл.373 от ГПК ответника е депозирал допълнителен отговор, с който поддържа доводите изложени в отговора на искова молба.

По допустимостта на предявените искове:

1

Съдът намира, че предявените искове са процесуално допустими, поради което производството следва да се насрочи за разглеждане в о.с.з.

По предварителните въпроси:

С оглед предмета на предявения иск, попадащ в приложното поле на чл.365 от ГПК съдът счита, че иска следва да се разгледа по реда на Глава ХХХII от ГПК-“Производство по търговски спорове“.

Искането на ответника за привличане на трето лице помагач, е направено своевременно по смисъла на чл.219, ал.1 от ГПК, в надлежната форма и от активно легитимирано лице. Предвид изложените твърдения, че виновния за настъпване на процесното ПТП водач, е предизвикал произшествието с противозаконно отнет /краден/ автомобил, съдът намира, че при евентуален неблагоприятен за ответника изход на спора, на основание чл.558, ал.7 вр. чл.557, ал.1, т.2, б.“г“ от КЗ, той би имал иск срещу третото лице, т.е. че е налице правен интерес от исканото привличане, поради което са налице предпоставките за положително произнасяне по искането.

По доказателствените искания на страните:

Представените от ищеца, писмени доказателства се явяват допустими, относими и необходими за изясняване на спора от фактическа страна, поради което следва да бъдат допуснати до събиране по делото.

Следва да се допуснат поисканите от страните съдебни медицински и автотехническа експертизи, тъй като отговорите на формулираните от страните въпроси ще послужат за изясняване на спора от фактическа страна. С оглед наличието на взаимосвързаност на задачите на медицинското и автотехническото заключения, включително предвид нуждата от изясняване на механизма на настъпване на травмите у пострадалия, въпросните експертизи следва да се обединят /назначат/ като комплексна. В допълнение на вещото лице медик, следва да се възложи да отговори на въпросите на ответника формулирани като задача на токсикологична/химична експертиза, тъй като същите попадат в компетентността на вещо лице патолог.

С оглед исканията на страните, касаещи материали по водените наказателни производства против водача на процесния автомобил, следва да се изискат за послужване НОХД №1381/2022г. по описа на ОС Варна и НОХД №1939/2021г. по описа на РС Варна. В тази връзка исканията на ответника са издаване на съд удостоверения се явяват без предмет и следва да се отхвърлят.

Исканията на страните за събирането на гласни доказателства за установяване на претърпените неимуществени вреди, съответно за липса на основание за ангажиране на отговорността на ответника или за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат, следва да се уважат, с оглед факта, че показанията на свидетелите ще установяват относими за спора обстоятелства.

На основание чл.140, ал.3 от ГПК страните следва да бъдат приканени към медиация или към спогодба, като им се разясни, че приключването на спора по доброволен ред ще 2 съкрати продължителността на съдебното производство, окончателно ще уреди взаимоотношенията между тях, като същевременно ще намали размера на разноските в производството.

Воден от горното и на основание чл.374, ал.2 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на

ГПК-“Производство по търговски спорове“. делото по реда на

Глава

ХХХII от

КОНСТИТУИРА С. И. С., с ЕГН **********, с адрес: с.О., ул.“Т.“ №*, обл.Д., като трето лице помагач на страната на ответника Гаранционен фонд, с БУЛСТАТ: 121446665, със седалище: гр.София, ул.“Граф Игнатиев“ №2, на основание чл.219 от ГПК.

УКАЗВА на третото лице помагач, че може да подаде становище по иска и отговора на ответника, в срок до първото по делото о.с.з.

СЪОБЩАВА на страните, следният проект за доклад по делото, на основание чл.374, ал.2 от ГПК:

Постъпила е искова молба от Й. А. Н., с ЕГН **********, против Гаранционен фонд, с БУЛСТАТ: 121446665, с която са предявени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат смъртта на синът на ищеца, настъпила при ПТП реализирано на 19.10.2018г., около 01:30 часа, на републикански път II-29 с посока на движение от гр.Добрич към гр.Варна, в района след отбивката за с.Любен Каравелово, по вина на водача л.а.“Рено Туинго“, с рег.№ ** **** **, чиято отговорност за инцидента е покрита от ответника на основание чл.557, ал.1, т.2, б.“г“ от КЗ, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 19.10.2018г.-датата на деликта, до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че на 19.10.2018г. на републикански път II-29, е настъпило ПТП с участието на л.а.“Рено Туинго“, с рег.№** **** **, управляван от С. И.

С., в резултат от което е настъпила смъртта на Й. Й. А.. Сочи се, че по повод процесното ПТП е образувано наказателно производство, в границите на което С. С. е признат за виновен за причиняване по непредпазливост на смъртта на Й. А.. Сочи се, че ищецът е баща на починалия, поради което има право да получи обезщетение за претърпените от смъртта на синът си вреди. Поддържа се, че внезапната смърт на Й. А. е довела до множество страдания и огромни затруднения в семейство му, както и че отношенията между баща и син са били изключително близки и топли, характеризиращи се в взаимно разбирателство, обич и подкрепа. Развити са обстойни съображения за претърпените от ищецът неимуществени вреди в резултат от внезапната, неочаквана и насилствена смърт на неговият син, която е причинила на първия неописуема мъка, душевни болки и страдания, които ще продължават и занапред, тъй като загубата на най-близкия до него човек е непрежалима.

3

Изложени са и съображения за реда за определяне и за размера на дължимото обезщетение, като се поддържа, че предявеният иск е съобразен с принципа за справедливост, с действително претърпените болки и страдания и с лимитите на отговорност на застрахователните компания по ЗГО за 2018г., като и със съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид. На следващо място се твърди се, че към момента на процесното ПТП за л.а.“Рено Туинго“, с рег.№** **** ** е била налице валидно сключена застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите с “ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, но с влязло в сила Споразумение по НОХД №1939/2021г. по описа на PC Варна, водача С. И. С. е признат за виновен за извършването на престъпление кражба по чл.195, ал.1, т.4, пр.2 от НК по отношение на процесния на автомобил. Твърди се, че водачът на л.а.“Рено Туинго“, с рег.№** **** **, попада в кръга лица, чиято отговорност се покрива от ГФ съгласно разпоредбата на чл.557, ал.1, т.2, б.“г“ от КЗ. Сочи се, че със Заявление вх.№24-01179/25.04.2023г. и Допълнителни заявления от 05.05.2023г. и от 12.05.2023г., пред Гаранционен фонд е предявена претенция за заплащане по доброволен ред на застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, като са представени всички изискуеми и относими писмени доказателства, необходими за определяне и изплащане на обезщетение по основание и размер. Сочи се още, че по така заявената претенция е образувана щета №23210064, която е приключила с отказ за плащане на обезщетение с мотив, че липсва законно основание за това.

С депозираният в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор от ответника, се поддържа становище за неоснователност на иска, тъй като са не е налице основание за ангажиране на отговорността на Гаранционен фонд поради наличието на хипотезата на чл.557, ал.3, т.1 от КЗ. Сочи се че цитираната разпоредба освобождава Гаранционният фонд от плащане за вредите причинени от незастраховано МПС и претърпени от лице, което по собствена воля е пътувало в моторното превозно средство, като е знаело, че: владението върху него е било придобито чрез кражба, грабеж или престъпление по чл.346 от НК, какъвто е настоящият случай. Поддържа се, че видно от представените към исковата молба писмени доказателства, наследодателят на ищеца, заедно с виновния за процесното ПТП водач и още едно лице, противозаконно са отнели увреждащото МПС непосредствено преди настъпването на ПТП, респективно че пострадалото лице е знаело и по собствена воля се не съгласило да пътува в МПС, което е противозаконно отнето. На следващо място се оспорват основанието и размера на иска, като се поддържа, че не са доказани всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, механизма на настъпване на ПТП и причинно-следствената връзка между инцидента и вредите. В условията на евентуалност се поддържат доводи, че претенцията е завишена и несъобразен със закона и съдебната практика, както и с принципа за справедливост визиран в чл.52 от ЗЗД. Развити са подробни съображения за приложимите лимити на обезщетението в условията на чл.558, ал.1 от КЗ вр. с чл.492 от КЗ. Отново в условията на евентуалност се прави възражение за съпричиняваие на вредоносния резултат от страна на пострадалия пътник в автомобила, които с поведението си сам е поставил живота и здравето си в състояние на повишена опасност и е допринесъл за увеличаване вида и степента на телесните си увреди, несъвместими с живота, 4 като считам че неговия принос е значителен-над 50 %. Сочи се, че в нарушение на чл.137а от ЗДвП пострадалият е пътувал в лекия автомобил без да постави предпазен колан, като въпреки, че е знаел за употребата от виновния водач на значително количество алкохол и наркотични вещества, се е съгласили доброволно и без оказване на принуда да бъде превозван като пътник в лекия автомобил, съответно е приел риска от превоза при посочените условия. В този смисъл, се претендира редуциране на размера на обезщетението при отчитане на приноса на пострадалия за настъпването на деликта и на уврежданията.

Оспорва се акцесорната претенцията за лихва за забава, като следваща съдбата на главният иск и по отношение на началната дата, от която тя се дължи. Твърди се, че датата, от която застрахователят дължи изплащането на законна лихва за забава е уредена в разпоредбата на чл.497, ал.1, т.1 от КЗ.

С подадената от ищецът допълнителна искова молба, се оспорват възраженията и доводите на ответника изложени в отговора на исковата молба, като са доразвити съображения в подкрепа на претенцията. По конкретно се оспорват възраженията на ответника за липсата на основание за ангажиране на отговорността на Фонда и за съпричиняване на вредоносният резултат от страна на пострадалият. Твърди се, че Й. А. не е знаел, че владението върху л.а.“Рено Туинго“, с рег.№** **** ** е противозаконно отнето и не е съдействал за извършването на това престъпление. Също така не е знаел и че към момента на инцидента С. С. е бил неправоспособен водач. Излага се, че съдебният акт, с който водача на автомобила е признат за виновен в извършено престъпление по противозаконно отнемане на автомобила, не съдържа констатации за извършването на престъпление в условията на съучастие с Й. А.. Поддържа се, че извън наказателния процес е недопустимо установяването на нови фактически положения, в това число, че пострадалият има отношения към кражбата на автомобила. На следващо място се твърди, че Й. А. е получил процесните увреждания, довели до неговата смърт, въпреки наличието на поставен предпазен колан. Оспорват се доводите за прекомерност на размера на поисканото обезщетение, като се поддържа, че същият е адекватен, съответства на получените неимуществени вреди и принципът закрепен в чл.52 от ЗЗД, също така кореспондира с икономическата и обществена конюнктура, и лимитите на отговорността на застрахователите по застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“. Оспорва се и възражението на ответника за недължимост на лихва за забава, като се поддържа, че тъй като в случая законната лихва е компенсаторна, тя се дължи от датата на деликта. Сочи се, че ако главният иск беше насочен към деликвентът, то той би дължал лихва от датата на увреждането, съответно застрахователят я дължи “per argumentum“ от чл.429, ал.2, т.2, вр. ал.3, вр. чл.432, ал.2, изр.1 от КЗ. Поддържа се, че ответника дължи на пострадалия обезщетение, което включва главница за имуществени вреди, главница за неимуществени вреди, законна лихва, пропуснати ползи и др., в което се включва и законната лихва, дължима от деликвента от датата на деликта.