Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 1493 от 13.12.2022, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Гражданско дело 3679/2022
Вид
Протокол № 1493
Подписан
13.12.2022
В сила
13.12.2022
Състав
Ива Илиева Стойчева Коджабашева

Цитирани разпоредби

ПРОТОКОЛ

№ 1493 гр. Сливен, 13.12.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ива Ил. Стойчева Коджабашева при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева

Сложи за разглеждане докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско дело № 20222230103679 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Молителката И. А. В., редовно призована, се явява лично. Представлява се от адв. Е. П. от АК - Сливен, редовно упълномощена с пълномощно, представено по делото.

Ответникът по молбата М. Д. С., редовно призован, се явява лично.

Представлява се от адв. В. А. от АК - Бургас, редовно упълномощен с пълномощно, представено по делото.

Свидетелят М. Г. Г., редовно призован, се явява лично.

Свидетелят Т. И. С., редовно призован, се явява лично.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

АДВ. А.: Да се даде ход на делото. Аз имам един апел. На предното с. з. станахме свидетели на грозни сцени по обвинения от едната и от другата страна, апелът ми е към молителката и адв. П., ще ви моля да си оттеглите молбата, тъй като сега са в добри отношения. М. си взема детето, връща го, плаща си издръжката. Да не правим отново циркове и това най-вече ще рефлектира само и единствено върху детето, имайте предвид, че една раздяла между родителите води до това, че детето си мисли, че светът свършва.

Молителката И. А. В.: Не желая да оттегля молбата.

Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

1

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ход на делото.

Съдът ДОКЛАДВА повторно докладваните в предното о. с. з. по делото Социален доклад с вх. № 14409/12.09.2022 г. по описа на СлРС от ДСП - Сливен и Социален доклад с вх. № 14409/12.09.2022 г. по описа на СлРС от ДСП - гр. Поморие, както и постъпилото Писмо с вх. № 14321/09.09.2022 г. по описа на СлРС от РУ - Сливен, ведно с приложени документи и на основание чл. 146, ал. 3 от ГПК ПРЕДОСТАВИ възможност на страните да изложат становището си във връзка с доклада, правната квалификация на иска, дадените по делото указания и да предприемат съответните процесуални действия.

АДВ. П.: Относно постъпилите писмени доказателства, моля да се приемат. Моля да бъдат разпитани допуснатите свидетели, които водим.

АДВ. А.: Да се приемат представените писмени доказателства. Не водим свидетели, тъй като нямаме очевидци.

Следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото постъпилите социални доклади, както и постъпилите с Писмо с вх. № 14321/09.09.2022 г. по описа на СлРС от РУ - Сливен писмени документи.

Така мотивиран, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото Социален доклад с вх. № 14409/12.09.2022 г. по описа на СлРС от ДСП - Сливен и Социален доклад с вх. № 14409/12.09.2022 г. по описа на СлРС от ДСП - гр. Поморие, както и постъпилото Писмо с вх. № 14321/09.09.2022 г. по описа на СлРС от РУ - Сливен, ведно с приложените документи.

Съдът на основание чл. 148, изр. първо ГПК ПРИСТЪПИ към разпит на допуснатите свидетели при режим на призоваване.

Съдът ВЪВЕДЕ в залата допуснатите до разпит свидетели.

На основание чл. 170 ГПК СНЕ самоличността им, както следва:

СВИДЕТЕЛЯТ М. Г. Г., ЕГН: **********, бълг. гражданин, неосъждан, без родство със страните.

СВИДЕТЕЛЯТ Т. И. С., ЕГН: **********, бълг. гражданин, неосъждан, без родство със страните.

2

Съдът на основание чл. 170, ал. 1 ГПК ПРЕДУПРЕДИ свидетелите за наказателната отговорност, която носят при лъжесвидетелстване - при съзнателно потвърждаване на неистина или затаяване на истина.

Свидетелите ОБЕЩАХА да кажат истината, след което съдът ИЗВЕДЕ от залата свид. С. и пристъпи към разпит на свид. М. Г..

Свид. М. Г. Г. - РАЗПИТАН КАЗА: Сещам се за страните по физиономия. Не мога да кажа кога беше случаят, но получихме сигнал, че госпожата е притеснена, мъжът й я тормозил. Отидохме на място в РУ в гр.

Сливен, господинът беше отвън и седеше на скамейката, а госпожата беше в приемната. Тогава дежурния ни разпореди да установя кои са лицата и да съставя протокол за предупреждение на господина. Тогава госпожата, беше с малко дете, момиченце, същата се представи и ни даде личната си карта.

Отидохме при господина, който беше пред входа да поискаме документи, но той каза, че не ги носи и след това каза, че няма да ни даде нищо. Господинът беше задържан за неизпълнение на полицейско разпореждане. Не сме чули нещо да говорят двамата, той само искаше да види детето. Господинът беше превъзбуден, нервен, повишаваше тон, обиди нямаше, не съм чул. Госпожата беше видимо притеснена. На мен не е споделяла, че изпитва страх. През цялото време не съм чул господина да е обиждал госпожата, той разговаряше на висок тон, но към нас. Пред мен не е обиждал госпожата.

АДВ. П.: Нямам други въпроси към свидетеля. Не възразявам да се освободи.

АДВ. А.: Нямам други въпроси към свидетеля. Не възразявам да се освободи.

С ъ д ъ т ОСВОБОДИ разпитания свидетел, който напусна залата и ВЪВЕДЕ в залата свид. С..

Свид. Т. И. С. - РАЗПИТАН КАЗА: Познавам страните. Бях на работа на входа на РУ, когато госпожата дойде със сестра си и малко дете и започнаха да се оплакват от господина, че изпитват страх от него и той щял да дойде. Точните им думи бяха, че господинът не изпитвал страх от полицията и щял да дойде да си вземе детето. Докато разговаряхме с двете госпожи, господинът мина с автомобила пред полицията и се видя страх в детето и в госпожата и с дежурния ги накарахме да влязат вътре в приемната, защото те постоянно повтаряха, че господинът ще вземе детето. Разказаха ни 3 цялата история около тях. Подробности много не се сещам, но говореха, че често се карат. Госпожата влезе с детето в приемната, господинът на висок тон започна да се кара със сестрата на госпожата, изчакахме ги да си поговорят, но господинът стана агресивен и каза, че никой не може да се меси в живота му и се наложи да се намесим. Той беше доста тактичен, не е имало обиди спрямо госпожата. През цялото време се опитваше да прави някакви контакти с детето, но то като го виждаше започваше да плаче. Тези тактични намеци бяха, че ще вземе детето. Намекваше, че жена му е лека жена.

Госпожата казваше, че често се карат, но конкретни заплахи не е посочила.

Господинът беше доста агресивен, не спираше да крещи, казахме му, че плаши детето си, но той не спря. Казваше, че е лежал в затвора, постоянно е влизал в полицията и предполагам, че щом се държи агресивно с органите на реда, така се държи и с жена си. Там беше и сестрата на госпожата.

АДВ. П.: Нямам други въпроси към свидетеля. Не възразявам да се освободи.

АДВ. А.: Нямам други въпроси към свидетеля. Не възразявам да се освободи.

Съдът ОСВОБОДИ разпитания свидетел, който НАПУСНА залата.

Съдът на основание чл. 148, изр. първо ГПК ПРИСТЪПИ към разпит на допуснатите свидетели при режим на довеждане от молителката.

Съдът ВЪВЕДЕ в залата допуснатите до разпит свидетели.

На основание чл. 170 ГПК СНЕ самоличността им, както следва:

СВИДЕТЕЛЯТ В.А А. С., ЕГН: **********, бълг. гражданин, неосъждана, сестра на молителката.

СВИДЕТЕЛЯТ

Е.А.Н., ЕГН: неосъждана, без родство със страните.

**********, бълг. гражданин,

Съдът, на основание чл. 166, ал. 1, т. 2 ГПК, РАЗЯСНИ на свид. С., че има право да откаже да свидетелства.

Свид. С.: Желая да свидетелствам.

Съдът на основание чл. 170, ал. 1 ГПК ПРЕДУПРЕДИ свидетелите за наказателната отговорност, която носят при лъжесвидетелстване - при съзнателно потвърждаване на неистина или затаяване на истина.

Свидетелите ОБЕЩАХА да кажат истината, след което съдът ИЗВЕДЕ 4 от залата свид. Николова и пристъпи към разпит на свид. В.а С..

Свид. В.А С. - РАЗПИТАНА КАЗА: На 23.08.2022 год. бяхме поканени на семейно събиране. На 22.08. следобед може би към 19.30 - 20.00 часа сестра ми се обади, пътувайки насам, че М. й се обадил и я заплашвал, че ще вземе детето и да се върне да остави детето. Тя беше доста притеснена от това, страхуваше се, аз й казах да не се притеснява, да си дойде, че като дойдат ще разговарят. Когато тръгнах, за да я пресрещна с моята кола, по пътя ми звънна неговата майка, бабата на детето, каза, че М. е тръгнал да вземе детето, че детето е тяхно и едва ли не трябва да им го дадем. Сестра ми е майка на детето и аз не смятам, че бабата трябва да се намесва. Затворих й телефона и след това ми се обади М. и отново каза, че ще си вземе детето, но аз му казах, че няма как да стане това. Когато пристигна сестра ми, аз я чаках на бензиностанция Лукойл, която е на подбалканския път. Оттам с двете коли тръгнахме за Сливен. На паркинга оставихме нейната кола и се качихме на моята кола и тръгнахме за моята къща в кв. Речица. Звъннах на М., за да седнат да разговарят, но той не беше съгласен, той беше тръгнал да вземе детето, не за да говорят. Сестра ми беше много изплашена и помоли да я закарам в полицията. Отидохме до полицията и седяхме около половин час на паркинга, ако може с добро да се разберат и ако нещо се случи да може да извика на полицаите, да е наблизо до полицията, но М. твърдеше, че това не го интересува и че ще си вземе детето. М. дойде, тогава отидохме до полицията и накараха сестра ми да влезе с детето вътре, за да не стане свидетел на всичко това. И. беше вътре в стаичката в полицията, а М. беше отвън и казваше, че ще си вземе детето, че то е негово. Казваше, че „ако нещо се случи с майка ми, ще изтрепя цялото семейство, ще ви унищожа“, това го каза отвън на паркинга, много пъти го каза. Аз бях седнала на пейката отвън.

След като арестуваха М. се прибрахме в къщи като аз останах да спя в нейното жилище, защото детето беше много изплашено и искаше да остана там. Сутринта към 10 часа съпругът ми се обади, че моята малка дъщеря се е събудила и отидохме заедно с М. в моята къща. Облякохме детето и в момента, в който излизахме, той паркира колата до мен. М. изпадна в ужас и започна да пищи. Аз бях сама с двете деца, казах му да се успокои, казах му, че аз лично ще му дам да си види детето. Когато детето се успокои, тогава се видяха с баща си, като я заведох до колата, а аз през това време звъннах на сестра си и на съпруга си. Тогава дойде И., другата свидетелка я докара с 5 колата си. М. започна да заплашва, аз прибрах децата в къщи, но през оградата чувах целия разговор. Той казваше „Ще се самоубия, преди това ще те убия, ще те разпарчетя, ти знаеш ли какво направи“, той я обвиняваше, че тя му е взела детето. Ние бяхме поканени на семейно събиране, той също беше поканен. Тогава по телефона сестра ми не ми сподели, впоследствие разбрах, че са били скарани. М. повтаряше едно и също, на няколко пъти едно и също. И. беше много уплашена, а детето беше сто пъти по-изплашено. На детето му трябваха няколко дни, за да се успокои, живееше в апартамент, отказваше да остане в собствения си дом. Детето се видя пред моята къща с баща си. Благодарение на мен детето се успокои, за да се види с баща си. Аз обясних на детето, че няма да го вземе, а само ще се видят и поговорят. М. молеше баща си да си тръгне. Те се гушнаха, поговориха си. Дойдохме в Сливен на паркинга, за да сменим колите и да се качим в моята кола и тръгнахме към кв. „Речица“. След това се върнахме обратно към полицията, тъй като М. отказа да разговарят. Детето го взехме с нас в полицията, защото ни беше страх да не го вземе от майка ни. Тя в полицията криеше детето, да не го вземе баща му, затова отидохме в полицията. На 28.08.2022 г. отново имаше заплахи по телефона от М. към сестра ми, тя дори има и записи. Сега М. взема и се вижда с детето. Сега детето е спокойно и се виждат. Този път детето се върна спокойно, а предните пъти не беше спокойно, имаше главоболие, защото татко му е казвал, че трябва да слуша, просто беше натоварена.

АДВ. П.: Нямам други въпроси към свидетеля. Не възразявам да се освободи.

АДВ. А.: Нямам други въпроси към свидетеля. Не възразявам да се освободи.