Решение № 32 от 06.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. София, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мая Й. Михайлова като разгледа докладваното от Мая Й. Михайлова Гражданско дело № 20211100112568 по описа за 2021 година

Ищецът „Ю.Б.“ АД е предявил срещу ответниците Л. Л. Б. и К. А. Б. – солидарно отговорни длъжници, обективно съединени осъдителни искове, както следва:

1) иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ за сумата от 26 877.36 лева, представляваща вземане за неплатена заета сума по Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL32524/20.12.2007 г., сключен между страните, ведно със законна лихва от 18.10.2021 г. до окончателното плащане;

2) иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2 750.04 лв., представляваща вземане за възнаградителна лихва за ползвания кредит (лихва за редовен дълг) за периода 29.12.2017 г. – 12.10.2021 г.;

3) иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1 407.37 лв., представляваща вземане за обезщетение за забава (неустойка) за периода 29.01.2018 г. – 12.10.2021 г.;

4) иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 126.00 лв., представляваща вземане за такси за управление на кредита за периода 29.10.2018 г. – 29.09.2021 г. по допълнително споразумение към договор за кредит HL29992 от 14.12.2017 г.

1

Ищецът претендира още законна лихва от 18.10.2021 г. (датата на исковата молба) върху главницата и сторените по делото разноски.

Излага следните обстоятелства в ИМ и уточняваща я молба за обосноваване на исканията си: сключен на 20.12.2007 г. договор за банков кредит, въз основа на който са предоставени в заем парични средства в размер на равностойността в швейцарски франка на 14700 евро за покупка на недвижим имот в гр. София със срок на погасяване от 300 месеца, чрез превод по банкова сметка на Л. Б. на сумата 24255 швейцарски франка, и обезпечаване на вземанията на банката с учредена върху имота ипотека; сключване на допълнително споразумение от 14.12.2017 г. за превалутиране на кредита в левовата равностойност на непогасените задължения в швейцарски франкове по договора за кредит, които съгласно т. 2 от Приложение № 1 към споразумението възлизат на 18859.98 швейцарски франка, а левовата им равностойност – 32080.83 лева; уговаряне със споразумението на фиксирана годишна лихва от 5.25 % за първите 24 месеца, а след тях на променлив годишен лихвен процент, представляващ сбор от референтен лихвен процент – 6 месечен Софибор по методика в ал. 2 на чл. 3 и сл., и фиксирана надбавка от 3.237 %; предвидени такси да за усвояване и управление на кредита и наказателни лихва при забава в плащанията на погасителните вноски; забава за погасяването на дължими месечни вноски от 14.12.207 г., обуславяща обявяване на предсрочна изискуемост на кредита с исковата молба и връчване на препис от нея на ответниците, които са поели солидарна отговорност със сключения договор да кредите; дължимост на сумата 26877.36 лева – заети заемни средства, от която 5325.24 лева падежирани вноски за главница, сумата 2750.04 лева - възнаградителна лихва за периода от 29.12.2017 г. до 12.10.2021 г., сумата 1407.37 лева - наказателни лихви за периода от 29.01.2018 г. до 12.10.2021 г., имаща характер на неустойка, и сумата 126 лева – такси по чл. 6 от споразумението за периода от 29.10.2018 г. за периода до 29.09.2021 г.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответниците оспорват предявените искове, възразявайки че исковете са неоснователни поради нищожност на клаузите по чл. 6, ал. 2, чл. 22 и 23 от договора за кредит и чл.

2, ал. 7 относно лихвата и валутния риск по кредита като неравноправни съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, довели до претендиране на главница почти в 2 първоначалния й размер след изминали повече от 10 години от погасяване на вноски по същия кредит, който е отпуснат и се погасява в националната валута, поради което за него приложима се явява Директива 93/13/ЕИО и практиката на СЕС по тълкуването й. Претендират сторените по делото разноски.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ за сумата от 26 877.36 лв., представляваща вземане за заета сума (главница) по допълнително споразумение от 14.12.0217 г. към договор за кредит №HL32524/20.12.2007 г.:

Прието е за безспорно между страните, че на 20.12.2007 г. са сключили договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL32524/20.12.2007 г., на основание на който, банката се е задължила да предостави на ответниците заемна сума в размер на равностойността в швейцарски франкове на 14 700 EUR за покупка на недвижим имот, описан в исковата молба (чл. 1, ал. 1 от договора за кредит). От чл. 1, ал. 1 от договора за кредит се установява, че конкретният размер на заетата сума в швейцарски франкове се определя от курс "купува" за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита. Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора за кредит в деня на усвояване на кредита страните подписват Приложение № 1 към настоящия договор, представляващо неразделна част от него, в което посочват приложимия към същата дата курс "купува" за швейцарския франк на банката, както и конкретно определения съобразно този курс размер на кредита в швейцарски франкове.

Не е спорно между страните, а същото обстоятелство се установява и от представените по делото писмени доказателства, че договорената заемна сума е предоставена на кредитополучателите, които са я усвоили. Следователно, банката е изпълнила задължението си за предоставяне на договорената заемна сума, постигнато с договор за кредит №HL32524/20.12.2007 г. и за кредитополучателите е възникнало задължението да я върнат, съгласно уговореното в договора, с изключение на уговореното съгласно клаузи, които са нищожни.

Не е спорно между страните, че на 14.12.2017 г. са сключили 3 допълнително споразумение към договора за кредит, с което са се договорили банката да предостави сума, равна на равностойността в лева на общата сума на непогасените задължения по договора за кредит в швейцарски франкове, определена съгласно споразумението, за погасяване на задълженията на ответниците в швейцарски франкове. В чл. 2, ал. 5 от допълнителното споразумение страните изрично са уговорили, че договорената с допълнителното споразумение сума в лева се предоставя за пълно предсрочно погасяване на задълженията в швейцарски франкове по договора за кредит.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора за кредит разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове на кредитополучателя Л.

Л. Б. с конкретно посочен IBAN, при условията на ал. 3 и ал. 4. В чл. 2, ал. 2 от договора е предвидено разрешеният кредит да се усвоява по сметката по ал. 1 след представяне в банката на определени документи, между които е писмено искане от клиента за усвояване на суми по кредит и молба за превалутиране.

Съгласно чл. 2, ал. 3 на договора за кредит усвоеният кредит в швейцарски франкове по сметката по ал. 1 се превалутира служебно от банката е евро по търговски курс "купува" швейцарския франк към евро на банката за съответната валута в деня на усвояването, като се превежда по открита в банката сметка на кредитополучателя в евро с конкретно посочен в договора IBAN. С подписване на договора кредитополучателят дава своето безусловно и неотменимо съгласие и оправомощава банката за служебното извършване на горните действия. Съгласно чл. 2, ал. 4 на договора за превалутирането по ал.

3 кредитополучателят не дължи на банката определените съгласно действащата Тарифа за условията, лихвите, таксите и комисионните, които банката прилага при операциите си (Тарифата), такси и комисионни.

Ответниците са физически лица, на които по силата на сключения с банката договор за кредит е предоставен банков кредит за покупка на дворно място и жилищна сграда. Не се твърди, а и от събраните по делото доказателства не се установява кредитът да е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност от страна на ответниците, поради което, същите имат качеството на потребители по см. на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП , а банката – ответник съответно се явява търговец по см. на пар. 13, т. 2 от ДР на ЗЗП . Следователно, за ответниците са приложими разпоредбите за защита на потребителите в същия закон .

4

Съгласно чл. 2, ал. 5 от договора за кредит курс "купува" на швейцарския франк към евро на банката се формира от официалния курс "продава" на евро към лева на банката, разделен на официалния курс "купува" на швейцарския франк към лева на банката.

От клаузите на договора за кредит следва, че ответниците са поели общо задължение за връщане на заемна сума. Тъй като договорът за кредит е търговска сделка, се прилага правилото на чл. 304 ТЗ, че лицата, които при сключване на търговска сделка поемат общо задължение, се смятат солидарни длъжници, ако от сделката не следва друго. Освен това, изрично в договора за кредит е уговорена солидарна отговорност на ответниците за връщането на кредита и задълженията по договора за кредит.

Настоящият състав споделя формираната съдебна практика с решение № 295/22.02.2019 г. по т. дело № 3539/2015 г. на ВКС, ТК, II отделение, според която, е неравноправна неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора и когато при проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора, като в този случай за валутните разлики приложение не намират изключенията на чл. 144, ал. 3 ЗЗП.

За формиране на този извод съдебният състав се е позовал на задължителната практика на СЕС, постановена по транспонирани в ЗЗП разпоредби на правото на ЕС /решение от 20.09.2017 г. по дело С-186/16 , EU: C: 2017: 703, определение от 22.02.2018 г. по дело С-119/17, EU: C: 2018: 103, решение от 30.04.2014 г. по дело С26/13, EU: C: 2014: 282, решение от 23.04.2015 г. по дело C-96/14, EU: C: 2015:

262, решение от 03.06.2010 г. по дело C-484/08, EU: C: 2010: 309/, в тои смисъл и решение № 95/13.09.3016 г. по т. д. № 240/2015 г. на ВКС, II т. о. /.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от договора за кредит кредитополучателят има право да поиска от банката да превалутира предоставения му кредит в швейцарски франкове съответно в евро като за услугата се съгласява да заплати съответната комисиона, съгласно действащата към датата на 5 превалутирането Тарифа на банката.

С чл. 23, ал. 1 кредитополучателят е декларирал, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към български лев, както и превалутирането по чл. 21 от договора (в договора за кредит е посочена клаузата на чл. 20, но предвид съдържанието й, съдът счита, че е допусната техническа грешка и клаузата следва да се чете като чл. 21), може да има за последица, включително в случаите по чл. 6, ал. 2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в евро, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди (включително и пропуснати ползи), произтичащи от промяна на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит. Съгласно чл. 22 превалутиране е промяна на валутата, в която се изчислява стойността на задължението, при което следва да се приложи съответния лихвен процент, приложим за новата валута на кредита при изчисляване на лихвата по същия. С чл. 23, ал. 2 кредитополучателите са декларирали, че са изцяло запознати и разбират икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 21-23 от този договор, както и че са съгласни с настъпването им.