Решение № 812 от 13.03.2026, Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 812

Плевен, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Плевен - II касационен състав, в съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ДАНИЕЛА ДИЛОВА

Членове:

ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА-ДЕКОВА

При секретар МИЛЕНА КРЪСТЕВА и с участието на прокурора АННА ФЕДЕВА БАРАКОВА като разгледа докладваното от съдия ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА-ДЕКОВА канд № 20257170600985 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на раздел VIII от Глава III на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по искане на Х. Д. Д. с [ЕГН] и адрес гр. Пловдив, ж.к. „Тракия“, бл.243, ет.6, ап.17 лично и с процесуален представител (защитник) – адв. В. П. П.-АК Пловдив, съдебен адрес гр. Пловдив, ул. „Райко Даскалов“ №68, ет.3, офис №6, за възобновяване на основание чл.72, ал.1, т.2 вр. чл.70, ал.1, т.7, вр. ал.2, т.7 от ЗАНН на административнонаказателното производство по к.а.н.д. №330/2025г. по описа на Административен съд Монтана.

Иска се възобновяване на административнонаказателното производство поради нарушаване на съдопроизводствените правила от съда и лишаване на страната от участие по делото, отмяна на Решение № 1058/04.11.2025г. на Административен съд Монтана, постановено по к.а.н.д. №330/2025г., разглеждане делото по същество, отмяна изцяло на Решение №185/03.07.2025г. по а.н.д. №356/2025г. на Районен съд Видин и постановяване на друго, с което изцяло се отмени Наказателно постановление (НП) №23-0953-000194/09.03.2023г. на Началник група при ОДМВР Видин, сектор „Пътна полиция“ Видин.

В искането се твърди, че са налице основанията по чл.70, ал.2, т.7 от ЗАНН, тъй като санкционираното лице е било лишено от възможността да участва в съдебното производство. Излага се, че делото е било насрочено за разглеждане в о.с.з. на 31.10.2025г. с разпореждане от 09.10.2025г.; своевременно с молба от 10.10.2025г., подадена чрез ЕПЕП и входирана в съда на същата дата, адв. П. е направил процесуални искания, че желае да присъства в откритото съдебно заседание за процесуална защита на жалбоподателя, моли за пренасрочване на съдебното заседание поради семеен ангажимент на 31.10.2025г. извън страната и сочи бъдещи дати, на които няма възможност да се яви в открито заседание, поради вече планирани служебни ангажименти. Молбата на адв. П. е била докладвана на 31.10.2025г. в проведеното на тази дата о.с.з., като касационният състав я е оставил без уважение и е дал ход на делото, включително и по същество; за да отхвърли молбата за пренасрочване, касационният състав се е позовал на разпоредбата на чл.139 от АПК. Предвид на тези факти в искането се излага, че приложимият в касационното производство по ЗАНН съдебен ред за разглеждане на административнонаказателното производство е процесуалния ред по НПК, арг. от чл.84 от ЗАНН, както и че непроизнасяйки се по молбата за пренасрочване на делото своевременно в закрито заседание, е препятствана възможността адв. П. да представи доказателства за планираното пътуване извън страната и за организиране на защитата на касатора.

Към искането за възобновяване са приложени доказателства, удостоверяващи невъзможността на адв. В. П. П. да се яви за насроченото съдебно заседание на 31.10.2025г. по к.а.н.д. №330/2025г. на Административен съд Монтана.

В съдебно заседание молителят, редовно призован, се представлява от адв. В. П., който поддържа искането. Излага доводи за основателност, идентични с тези посочени в самото искане. Излага и съображения по същество за неправилност на съдебните решения. Претендира разноски, за които представя списък.

Ответната страна – Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Видин, редовно призована, не взима становище по искането.

Участвалия по делото прокурор – представител на Окръжна прокуратура Плевен, редовно призован, дава мотивирано заключение за неоснователност на така предявеното искане.

Административен съд Плевен, в настоящия касационен състав счита искането за допустимо – подадено е от надлежна страна по смисъла на чл.72, ал.1, т.2 от ЗАНН – лицето, по отношение на което е издаден актът по чл.70, ал.1, т.7 от ЗАНН, в шестмесечния срок по чл.71, ал.1, т.3 от ЗАНН и срещу влязъл в сила акт по чл.70, ал.1, т.7 от ЗАНН – решение на административен съд от 04.11.2025г., постановено в касационно производство по ЗАНН, а искането е постъпило на 13.11.2025г.

Компетентен да разгледа искането, с оглед постановеното Определение № 13116/17.12.2025г. по адм. д. № 12039/2025г. на Върховен административен съд, е Административен съд Плевен.

Разгледано по същество, искането е неоснователно.

За да се произнесе по искането, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С Решение №1058/04.11.2025г. на Административен съд Монтана, постановено по к.а.н.д. №330/2025г. е оставено в сила Решение № 185/03.07.2025г. на Районен съд Видин, постановено по а.н.д. №356 по описа на същия съд за 2025г.

С посоченото Решение № 185/03.07.2025г. на Районен съд Видин по а.н.д. №356/2025г., е потвърдено НП №23-0953-000194 от 09.03.2023г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Видин, с което на Х. Д. Д. на основание чл.182, ал.5, вр. ал.2, т.4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 лв. и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца, за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП.

За първото по делото съдебно заседание пред Административен Монтана, насрочено за 31.10.2025г., е постъпила молба с вх. № 1766/10.10.2025г. от пълномощника на касационния жалбоподател адв. В. П., с която е поискал делото да бъде отложено за друга дата, тъй като адвокатът е планирал семейно пътуване извън страната, с направена резервация и платени самолетни билети. В молбата е изложено, че адвокатът желае да присъства в съдебно заседание за процесуална защита на жалбоподателя. Посочени са и дати, на които не може да присъства, тъй като вече е ангажиран по насрочени съдебни дела. Към молбата не са приложени доказателства за ангажираността на адв. П. на дата 31.10.2025г.

На насроченото съдебно заседание на 31.10.2025г. е даден ход на делото, като съдът е приел, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, тъй като страните са известени за съдебното заседание, при спазване разпоредбата на чл.142, ал.1, предл. второ от ГПК във вр. чл.144 от АПК. Приел е, че съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията в НПК и по реда на АПК, а съгласно чл.139 от АПК съдът отлага делото, ако пълномощникът и страната не могат да се явят. Посочил е, че в конкретния случай е постъпила единствено молба от пълномощника на касатора, без към нея да са ангажирани писмени доказателства за отсъствието му от страната, както и че липсват представени доказателства за невъзможността на касатора да се яви лично в съдебното заседание. Доколкото не са ангажирани доказателства за невъзможността на касационния жалбоподател и на неговия пълномощник да се явят за насроченото съдебно заседание, съдът е намерил, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото.

При така установените факти съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл.84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс.

Според настоящия касационен състав разпоредбата на чл.84 от ЗАНН влиза в действие под условие – само доколкото в ЗАНН „няма особени правила …за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване“. В ЗАНН обаче касационното производство е уредено, като чл.63в предвижда, че решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Т.е. в производството пред касационната инстанция намират приложение нормите на глава дванадесета от АПК „Касационно производство“. В този смисъл е и Тълкувателно постановление №3 от 28.04.2023г. по т.д. №5/2022г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС. В постановлението е посочено, че „…законодателят недвусмислено е заявил волята си касационното производство по чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания да се провежда по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като не е изключил нито едно от предвидените в този процесуален закон правомощия на касационната инстанция…“. Следва да се посочи още, че в тълкувателната си практика ВАС последователно приема, че препращането в разпоредбата на чл.63, ал.1, изр.2, сега чл.63в от ЗАНН към глава дванадесета от АПК касае процесуалния ред, по който се развива касационното производство пред административния съд. Предвид изложеното съдът намира, че в касационното производство по ЗАНН намират приложение процесуалните норми на глава дванадесета от АПК, включително и чл.139 от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл.70, ал.2, т.7 от ЗАНН във вр. с ал.1, т.7 от ЗАНН влязлото в сила решение на административния съд по АНД подлежи на възобновяване, когато вследствие на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила лицето, по отношение на което е издаден актът по ал.1, наказващият орган или собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, е бил лишен от възможността да участва в административнонаказателното производство или не е бил надлежно представляван, както и когато не е могъл да участва лично или чрез пълномощник по причина на препятствие, което не е могъл да отстрани. Следователно, текстът предвижда няколко основания със самостоятелно приложно поле, като общото между тях е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител във воденето на делото. Общата идея на нормативния текст е страната да е лишена от възможността да се защити. Следователно нормата визира всяко съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в резултат на което страната е останала без възможност фактически да вземе участие в съдебния процес лично или чрез представител и това е довело до накърняване правото й на защита.

В случая не са налице визираните предпоставки на посочения нормативен текст, доколкото не се установиха допуснати от Административен съд Монтана съществени нарушения на процесуални правила, вследствие на които Х. Д. Д. да е бил лишен от възможност да участва в съдебното производство и да защити правата си по него, поради което не е налице някоя от хипотезите на твърдяното правно основание по чл.70, ал.2, т.7 от ЗАНН.

Съгласно чл.139, ал.1 от АПК, съдът отлага делото, когато страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. От този нормативен текст следва, че участието на страните в съдебно заседание, които са редовно призовани, не е задължително, като основание за отлагане на делото е кумулативното наличие на уважителни причини за отсъствието и на страната (в случая касатора), и на нейния пълномощник. Дори да се приеме, че са били налице обективни причини за неявяване на адв. В. П., липсват доказателства за невъзможност на касатора да вземе участие в съдебното заседание. Липсва и подадена молба от касатора до съда за съществуващи причини да се яви в насроченото съдебно заседание. При това положение, доколкото по делото не са представени доказателства за уважителни причини за неявяване на касатора, и с оглед императивния характер на разпоредбата на чл.139, ал.1 от АПК, не е било налице основание за отлагане на съдебното заседание по делото, обусловено от невъзможността на страната да вземе участие в него. Предвид изложеното не е допуснато от съда съществено процесуално нарушение на чл.139, ал.1 от АПК, в проведеното съдебно заседание на 31.10.2025г. доколкото липсата на препятствие, което страната не може да отстрани по отношение на единия – в случая касатора е достатъчно основание по аргумент на противното на чл.139, ал.1 от АПК делото да не се отложи.