Решение № 1239 от 30.10.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1239 гр. София, 30.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно гражданско дело № 20251000501292 по описа за 2025 година взе предвид следното:

С Решение № 110/25.02.2025 г., постановено по гр.д. № 2850/2022 г. по описа на СГС, са отхвърлени предявените искове от К. Й. Т. и Ю. Н. К. против „Обединена българска банка“ АД, с правно основание чл.49 от ЗЗД, вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД за сумата от по 56 463.50 лв. за всеки един от ищците, представляваща обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение по изп.дело №342/2011 г. на ЧСИ С. С., образувано от взискателя „Обединена българска банка“ АД, изразили се в неправомерно получена сума от принудителна публична продан на апартамент № 28, находящ се в гр.

София, СО, район „Младост", жилищен комплекс „Младост-2", блок *, вход *, седми етаж.

Със същото решение „Обединена българска банка“ АД е осъдена да заплати на всеки един от двамата ищци сумата от по 1 800 лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразили се в претърпени болки и страдания, причинени от незаконосъобразно принудително изпълнение по изп.дело №342/2011 г. на ЧСИ С. С., образувано от взискателя „Обединена българска банка“ АД, като исковете са били отхвърлени в останалата им част до пълния предявен размер от 3 000 лв.

Срещу решението е отхвърлителните му част е подадена съвместна въззивна жалба от К. Й. Т. и Ю. Н. К., чрез адв.А. Д. от САК, а в уважителните му част – от „Обединена българска банка“АД /ОББ АД/, чрез старши юрисконсулт А..

В първата от жалбите се поддържа неправилност на първоинстанционното решение в отхвърлителните му части, поради постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в едностранчива и превратна преценка на приобщените по делото доказателства, в противоречие с материалния закон – чл.45 ЗЗД, във вр. с чл.49 ЗЗД, чл.52 ЗЗД, както и на процесуалния такъв - чл.417, т.2 и т.6 ГПК, както и поради необоснованост.

Като се навеждат конкретни доводи за всяко едно от оплакванията се иска от 1 настоящата инстанция да отмени атакувания съдебен акт в обжалваните му отхвърлителни части и по съществото на спора се постанови уважаване на предявените осъдителени искове в пълния им заявен размер.

В отговора на тази въззивната жалба насрещната страна, чрез процесуалния му представител, оспорва наведените доводи в нея и поддържа правилност на обжалваното решение в посочените му части.

Във въззивната жалба на „Обединена българска банка“АД, чрез юрисконсулт А. също се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение в уважителните му части, поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в превратна преценка на приобщените доказателства касателно факта на наличие на увреждане елементите от фактическия състав на деликта, респ. – за неправилно приложение на материалния закон в нормите му на чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД, както и за необоснованост.

Като правен резултат от тях се иска отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните от този въззивник уважителни части и по същество пълно отхвърляне на предявените искове.

Пред настоящата инстанция не са събрани нови доказателства.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на първоинстанционното решение в неговата цялост /т.к. чрез двете жалби то се обжалва изцяло/, прецени твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност на решението, посочени във въззивните жалби, приема следното:

Обжалваното решение на СГС е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на неговата правораздавателна власт и в съответната форма, по редовно предявени искове.

При преценка оплакванията за неговата неправилност решаващият състав съобрази следното:

СГС е бил сезиран с предявен в условието на субективно активно съединяване с осъдителен иск с правно основание чл.49 ЗЗД, във вр. с чл.45 ЗЗД от К. Й. Т. и Ю. Н. К. против „Обединена Българска банка“ АД.

Твърдяло се е в исковата молба, че ищцата Т. /К./ е била съдружник в „Джи фуудс“ООД, което дружество сключило договор за банков кредит с ответната банка на 07.03.2007 г. за сумата от 430 338 евро, предоставен по програма САПАРД, при уговорените в него права и задължения за страните. За обезпечение на вземането на кредитора по договора ищцата Т. /К./ подписана и договор за поръчителство, вкл. учредила ипотека, заедно с втория ищец, на семейното им жилище /към онзи момент/, представляващо апартамент в ж.к. „Младост 2“ в София. Ипотеката обезпечавала вземанията на кредитора за главница в размер на 102 208 евро.

Твърдяло се е, че пре3 м.май 2011 г. ответната банката предприела действия за снабдяване със заповед за незабавно изпълнение спрямо „Джи фуудс“ООД и всички съдружници в него, в качеството им на поръчители. На 19.05.2011 г. по заявление на банката по ч.гр.д. № 748/2011 г. по описа на РС Разлог последният издал Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, както и изпълнителен лист. Въз основа на последния било образувано изп.д. № 342/2011 г. по описа на ЧСИ С. С. срещу „Джи фуудс“ООД /в несъстоятелност/ и солидарните поръчители, сред които и К. Й. К., за принудително събиране на сумата от 150 000 евро част от главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение, както и за сторените разноски в заповедното и изпълнителното производство.

След уведомяването й за образуваното изп.д. ищцата К. подала възражение, по повод на което банката предявила против нея иск по реда на чл.422 ГПК за установяване съществуване на вземането си по заповедта аз изпълнение. По образуваното исково 2 производство с Решение № 1474/21.07.2017 г., постановено по гр.д. № 3627/2012 г. по описа на СГС, ТО, влязло в сила на 27.04.2018 г., било прието за установено между страните, че К. К. дължи на „ООБ“АД като поръчител по договора за банков кредит единствено сумата от 10 000 евро, като над тази сума до претендирания размер от 150 000 евро искът е бил отхвърлен.

Независимо от висящността на производството по посоченото дело кредиторът предприел действия по принудително изпълнение - публична продан на собствения на ищците недвижим имот /тяхно семейно жилище/, и от ипотекираното имущество били събрани 132 485 лв. за вземането на банката по изп. лист, както и такси и разноски. Имотът бил възложен на купувача по публичната продан и било изготвено постановление за разпределение на постъпилата от проданта сума.

Т.к. по силата на влязлото в сила съдебно решение К. К. /Т./ дължала на банката само 10 000 евро /19 558 лева/, то сумата от 112 927 лв., преведена от ЧСИ на взискателя ОББ АД представлявала непозволено увреждане спрямо собствениците на продадения имот.

Противоправното деяние се изразявало в образуване на заповедно и изпълнително производство за защита на материално право, което не съществува - обстоятелство, установено от влязлото в сила съдебно решение.

Поддържано е в следствие на противоправното поведение на ответника и двамата ищци да са преживели стрес, притеснения и страдания от проведеното принудително изпълнение, като били лишени и от семейното им жилище, което споделяли и с двете си деца. След публичната продан се принудили да наемат жилището от новия купувач, за да продължат да живеят в дома си. Това унижение довело до поредица от нервни сривове за първата ищца и влошаване на здравословното състояние на втория ищец. В следствие на описаните неприятности и финансов натиск силно се разклатили и отношенията между съпрузите, които от края на 2016 г. били във фактическа раздяла и впоследствие се развели.

Предвид изложеното е поддържано ищците да са претърпели имуществена вреда в размер на 112 927 лв., представляваща разликата между получената от ответника по силата на разпределение от ЧСИ сума от продажбата на собствения им имот, както и неимуществени вреди, чийто размер определят на по 3 000 лв. за всеки един от тях.

Поискано е от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да им заплати посочените суми.

В отговора по исковата молба ответната банка е оспорила предявените искове по основание и размер.

На първо място е въвела възражение за погасяване на претендираните от ищците права по давност, която била изтекла към 30.09.2021 г.

Оспорила е твърденията на ищците чрез проведеното принудително изпълнение да са им причинени имуществени и неимуществени вреди, т.к. банката е провела принудително изпълнения спрямо тях в качеството им на солидарно задължение лица, ипотекирали свое собствено имущество за обезпечение на вземането на банката спрямо „Джи Фуудс“ООД.

Твърди от своя страна, че всички вземания на банката спрямо последното дружество били приети в производството по несъстоятелност на последното /включени в списъка с приети вземания/ с привилегиите така, както са предявени.

Това означавало, че изпълнението е било насочено законосъобразно към обект, подлежащ на изпълнение и банката е получила удовлетворение на вземането си към „Джи фуудс“ООД като привилегирован кредитор от цената на ипотекираното имущество.

След самостоятелен анализ на приобщените пред първоинстанционния съд доказателства въззивната инстанция приема за установени следните релевантните за предмета на настоящето производство факти, сочещи на съответните на тях правни изводи по съществото на спора, а именно:

На 07.03.2007 г. между въззивната банка и „Джи фуудс“ООД е бил сключен договор за инвестиционен банков кредит, по силата на който банката, като кредитор, е предоставила на „Джи фуудс“ ООД банков кредит в размер на 430 338 евро по програма 3

САПАРД за изграждане и оборудване на предприятие за преработка на лечебни растения и гъби в района на град Белица.

Управител на дружеството кредитополучател към посочения момент на сключване на договора е била К. Й. Т./К./.

Изрично е посочено в договора, че вземането на банката към кредитополучателя се обезпечава с първа по ред договорна ипотека върху апартамент № 28, находящ се в гр.София, р-н Младост, подробно индивидуализиран, собственост на К. Й. К. и Ю. Н. К..

Така с нот.акт за учредяване на договорна ипотека № 73/12.03.2007 г., т. I, рег. № 992, н.д. № 65/2007 г. на нотариус И. Р., с район на действие - СРС, К. Й. Т. и Ю. Н. К. са учредили договорна ипотека върху свой недвижим имот, представляващ съпружеска имуществена общност, представляващ апартамент № 28, находящ се в гр. София, СО, район „Младост", жилищен комплекс „Младост-2", блок *, вход *, етаж седми, за обезпечаване на вземанията на „ОББ“ АД по договор за банков инвестиционен кредит от 07.03.2007 г. за главница в размер на 102 208 евро, както и за лихви, неустойки, разноски по принудително събиране на вземанията по договора.

По-късно - на 19.05.2010 г. между „ОББ“АД и К. Й. /Т./ е бил сключен договор и поръчителство, според клаузите на който Т. е приела да отговаря пред кредитора солидарно с „Джи Фуудс“ ООД за изпълнение на неговите задължения, произтичащи от договора за инвестиционен банков кредит от 07.03.2007 г.

Няма спор и е установимо от приобщените писмени доказателства, че по подадено заявление от „ОББ“ АД на 19.05.2011 г. пред РС Разлог е било образувано ч.гр.д. № 748/2011 г., по което в полза на банката е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, с която е разпоредено „Джи Фуудс“ ООД и солидарните поръчители К. Й. К., Г. П. Л., Б. С. Б., Г. М. С. и А. А. Б. солидарно да заплатят на „ОББ“ АД сумата от 150 000 евро, представляваща част от главница по договор за банков инвестиционен кредит от 07.03.2007 г., ведно със законната лихва, считано от 19.05.2011 г. до окончателното изплащане, както и 5867.49 лв. – разноски за държавна такса и 3 383.75 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение.