Определение № 78 от 04.04.2022, Апелативен съд - София - АСНС закрит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 78 гр. гр. София, 04.04.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, IV-ТИ

ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Венелин Б. Иванов

Членове:

Аделина Иванова

Виктор Б. Чаушев като разгледа докладваното от Венелин Б. Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20221010600076 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:Производството е по реда на Глава XIX НПК.

С протоколно определение от 16.02.2022г. XXII - ри съдебен състав на СНС, в разпоредително заседание по НОХД №3143/2021г., се произнесъл по въпросите включени в ал.1 т.1 - т.8 на чл.248 НПК. По реда на чл.248 ал.1 т.3 НПК са направени възражения от адвокатите Любомир Р., А. А. и А. С. – САК защитници на подсъдимите Т. П. Н., А. Х. Х., Н. Х. Х. и Й.П. Н. – Д., които са поискали прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на СП, за отстраняване на допуснати в досъдебната фаза на наказателното производство, съществени и отстраними процесуални нарушения .

Съдът е преценил, че искането на защитниците е основателно, доколкото се съгласил с наличието на претендираното от тях съществено и отстранимо процесуално нарушение във внесения обвинителен акт, поради което е постановил прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора за неговото отстраняване.

В изискуемия от закона седмодневен срок, прокурор от СП с частен протест оспорил пред АСНС определението на СНС от 16.02.2022г., за връщане на делото, като изложил доводи за неправилност и претендира отмяната му и продължаване на съдопроизводствените действия по делото.

Апелативният специализиран наказателен съд, като се запозна с доводите изложени от защитниците пред първостепенния съд, отразени в протокола от проведеното разпоредително заседание от 16.02.2022г., с мотивите на съда в атакуваното определение, както и с оплакванията в частния въззивен протест на представителя на държавното обвинение, намира следното:

Частният протест е процесуално допустим, доколкото е подаден пред АСНС от съответната процесуално легитимирана страна, в срока по чл.249 ал.3 вр. чл.342 ал.1 НПК .

Разгледан по същество, същият е неоснователен, но по съображения различни от изложените от първостепенният съд в атакуваното определение от 16.02.2022г.

С внесеният на 18.10.2021г. в СНС обвинителен акт, наказателното производство по ДП №9/2017 г. по описа на ГДБОП и пр. пр. № 679/2016 г. по описа на СП е пренесено в съдебна фаза, като е образувано НОХД № 3143/2021г. на СНС. С коментирания обвинителен акт държавното обвинение е ангажирало наказателната отговорност на подсъдимите по 1 делото лица за следните престъпления:

1. А. Х. Х. ЕГН **********, за престъпления по;

- чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, във вр. с ал. 2 от НК

- чл. 255, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 3, пр. 1, т. 6, пр. 1, във вр. чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК,

- чл. 255, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 3, пр. 1, т. 6, пр. 1, във вр. чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК

- чл. 255, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 3, пр. 1, т. 6, пр. 1, във вр. чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК

2. Н. Х. Х. ЕГН: **********, за престъпления по

- чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, във вр. с ал. 2 от НК;

- чл. 255, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 3, пр. 1, т. 6, пр. 1, във вр. чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК,

- чл. 255, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 3, пр. 1, т. 6, пр. 1, във вр. чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК

- чл. 255, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 3, пр. 1, т. 6, пр. 1, във вр. чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК

3. Т. П. Н. ЕГН: **********, за престъпления по

- чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, във вр. с ал. 2 от НК;

- чл. 255, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 3, пр. 1, т. 6, пр. 1, във вр. чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК,

- чл. 255, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 3, пр. 1, т. 6, пр. 1, във вр. чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК и

- чл. 255, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 3, пр. 1, т. 6, пр. 1, във вр. чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК,

4. Й.П. Н. – Д ЕГН ********** за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, във вр. с ал. 2 от НК;

След внасянето на обвинителния акт и образуването на настоящото съдебно производство, на 16.12.2022г. е проведено разпоредително заседание, на което защитниците са изразили възраженията си, по реда на чл.248 ал.1 т.3 НПК, които съдът е уважил.

По възраженията по реда на чл.248 ал.1 т.3 НПК, предварителни бележки:

Според тълкувателната практика на ВКС, критерия за обхват на фактическото попълване на обстоятелствената част е подчинен на принципите посочени в чл.249 ал.4 т.1 НПК и ТР №2/2002г. Законодателят в чл.249 ал.4 НПК е предвидил, че само съществените недостатъци в обвинителния акт, са основания за връщането на делото, доколкото е налице възможност за тяхното отстраняване, чрез връщане делото на прокурора, като единствен способ за отстраняването им. Съобразно посоченото в т.1 на чл.249 ал.4 НПК, съществени са онези нарушения, които засягат правото на обвиняемия да научи в какво престъпление е обвинен. В пункт 4.2 на ТР №2/2002г. са описани изискуемите от чл.246 НПК минимални процесуални стандарти, които следва да се съдържат в обвинителния акт - „...в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му. Към тях се отнасят и времето и мястото на извършване на престъпленията, както и пълните данни за личността на обвиняемия...“. т.е.

2

В конкретният случай, в хода на разпоредително заседание са направени възражения за наличие на обстоятелствен и фактически дефицит в обвинението срещу подсъдимата Й.П.

Н. – Д. Адв. Р. е изложил съображения за наличие на съществени процесуални нарушения в обвинението срещу подс.Д, които се състоят в недостатъчно фактическо описание на извършеното от подсъдимата, което затруднявало правото и на защита. Според адв. Р. с недостатъчното описание фактите, с които прокуратурата е аргументирала участието и в престъпното сдружение, подсъдимата не може да се защитава адекватно, доколкото не съдържат необходимата информация обосноваваща обвинителната теза, за факти от поведението и, относими както към обективната страна, така и към субективната съставомерност на състава на престъпление чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, във вр. с ал. 2 от НК, за което е ангажирана наказателната и отговорност в настоящото производство;

Съдът се съгласил, че фактите по обвинението срещу подсъдимата Д. описани единствено на л.5 (гръб), са недостатъчни и приел, че възраженията на защитата са основателни, поради което прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора. В частния протест, прокурорът възразил и се позовал на описаното в обвинителния акт, в която според прокурора достатъчно пълно и ясно е описано поведението и, доколкото срещу подс.Д е предявено само обвинение по чл.321 НК.

Настоящият състав, споделя възраженията на прокурора като счита, че макар и с оскъдно описание е посочена информация за времеви период на твърдяното инкриминирано поведение, а именно: от януари 2016г. до 22.06.2017г. за място: в офис гр.София, у............“ №........ ет........, както и конкретика за характера и вида на съгласуваната деятелност, както и конкретните ангажименти и действия осъществявани от подсъдимата. Така описаното в обстоятелствената част на обвинението в достатъчна степен идентифицира фактите и обстоятелствата в подкрепа на обвинителната теза, както относно информираността им за естеството на извършеното, така и за участието на всички подсъдими л и ц а , в така съгласуваната съвместна инкриминирана деятелност, за целия инкриминиран период, включително и след промяната на адреса на офиса. В л.6 последен абзац, макар описана обобщаващо, без посочване на персоналния състав на лицата, за които се твърди, че са били ангажирани с дейността на сдружението в този период е обобщено, че са продължили при същите условия и от същите лица същите действия, извършвани от тях, като новото е единствено локацията на същата дейност в новия офис. „...В следствие на незаконна дейност и придобитите финанси членовете на ОПГ взели решение да прехвърлят организацията на дейността си в друг по-голям и даващ по-големи възможности офис, находящ се в гр. София, ул. „......“ ......., където били ситуирани и офисите на „.......“ ЕООД и „........“ ООД. По същество това не променило начина на работа и връзките между участниците в ОПГ не претърпели промяна....“

Настоящият състав, като се запозна с описанието на обвинителните факти на л.5 и л.6 от обвинителния акт намира, че не е налице фактически дефицит, който да налага прекратяване на съдебното производство и да налага връщане делото на прокурора, доколкото не е ограничено подсъдимото лице, да разбере в какво е обвинено и да оспорва доказателствата за описаните в обвинителния акт факти, отразяващи според прокурора нейното съзнателно участие в престъпното сдружение съобразно обвинителните твърдения за осъществено престъпление по чл.321 НК. Обвинителните твърдения за факти и обстоятелства, върху които обвинението е изградило обвинителната си теза при обвинението по чл.321 НК, са ясно фактологично очертани с посочването на времето, мястото и начина на действие на подсъдимите, с оглед целите на престъпното сдружение, както и относно конкретните ангажименти, които всеки от тях е имал, описани са действията, с които е допринасял за постигане на общата съставомерна престъпна цел, което обективно позволява на подсъдимите да организират и да упражнят ефективно своето право на защита. В този смисъл, според въззивният състав, обвинението в достатъчна, макар и минимална степен е обезпечило в изискуемия обобщен вид описанието на факти и обстоятелства за съществените съставомерните признаци на състава на престъпление по чл.321 НК, поради което настоящия състав не се съгласява с мотивите за прекратяване на съдебното 3 производство и връщането на делото на прокурора на това основание.

Същевременно, при извършена на основание чл.345 ал.3 вр. чл.314 ал.1 НПК цялостна служебна проверка на материалите по ДП и обвинителния акт, поставил началото на съдебното производство, настоящият състав констатира съществени процесуални нарушения допуснати при фактическото описание и диспозитивите на вторичните престъпления предявени на обвиняемите Х.и и Н..

Процесуалното нарушение се състои в липса на минималния изискуем обем от факти и обстоятелства, които да описват контрагентите и всяка данъчна сделка, за съответния данъчен период, която е довела до твърдените променени в данъчния резултат, получени в следствие на укрити и невнесени данъчни задължения по ЗДДС. Този недостатък е налице както в обстоятелствената част на обвинението, така и в диспозитива на обвиненията по вторичната престъпна дейност.

Така например, в обстоятелствената част от л.10 до л.22 на процесния обвинителен акт, еднотипно е отразявана само паричната разлика получена между дължимото, действително данъчно деклариране на ДДС за внасяне и декларираното, респективно за невнесените данъчни задължения, което е описано като обвинителното твърдение със съпоставката на цифровите изражения на съответните дължимите данъчни задължени.

Посочва се, за всеки отделен данъчен период, че поради несъставяне на фактури за извършените продажби е намален данъчния месечен резултат за реално извършени продажби на стоки, с последващо невярно отразяване на търговската дейност в дневниците за покупки и продажби, последвано от невярно отразяване на данъчните резултати в съдържанието на съответните подавани пред НАП справки декларации.

Така в обвинителния акт е посочено, че „...С подаването й обв. А.Х., обв. Н.Х. и обв.

Т.Н. съзнателно потвърдили неистина в раздел „А“, като не е издали фактури и не отразили продажби на стоки, подлежащи на облагане със ставка 20% и в кл.20 начисли ДДС в размер на .... лева при действително установен в размер на ....лв., като така променили резултата за периода като в раздел „В“ декларирали ДДС за възстановяване в размер на .....лв. при действително установен ДДС за внасяне в размер на ..... лв., т.е. избегнали е установяването и плащането на ДДС в особено големи размери - ........лв.“ Нито в обстоятелствената част, нито в диспозитива на обвиненията са посочени конкретни факти и обстоятелства за контрагенти по доставки към дружествата представлявани от подсъдимите, за дати, количества, складови разписки, транспортни документи и други, които прокурора счита, че реално са били извършени, поради което следва да бъдат конкретно индивидуализирани (доколкото се твърди, че подсъдимите, чрез дружествата осъществяват търговска, а не производствена дейност), доколкото за част от реалните продажби се твърди, че са били извършвани без издаване на данъчна фактура. В случая следва да има конкретно описание за количества, дати на конкретните продажби от инкриминираните дружества „бушони“, за които не са били издавани фактури и описание на количествата, дати, контрагенти, за които са издавани фактури.