Определение № 1482 от 05.06.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1482 гр. София, 05.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20251000501399 по описа за 2025 година

Производство по чл.274 ал.2 вр.чл.250 вр.чл.248 ал.3 ГПК.

Образувано е по депозирана жалба от Д. Б. Г. чрез неговата майка и пълномощник-В.

К. срещу Решение 260551 / 31.10.2024г. постановено по гр.д.№ 1033/2020г. по описа на СГС, ГО, ІV Г въззивен състав, с което без уважение е молбата му по чл.250 ГПК за допълване на постановеното по делото решение № 260281 от 09.05.2024 г., като неоснователна.

Едновременно без разглеждане е оставена молбата на Д. Б. Г. чрез неговата майка и пълномощник-В. К. за възстановяване на срок за депозиране на писмени бележки, като недопустима.

На второ място е депозирана частна жалба, обективирана в края на жалбата от Д. Б. Г. чрез неговата майка и пълномощник-В. К. срещу определение от 31.10.2024г. постановено по гр.д.№ 1033/2020г. по описа на СГС, ГО, ІV Г въззивен състав, с което без уважение е молбата му по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 260281 от 09.05.2024 г. относно разноските, като го отмени в частта, с която е осъден да заплати разноски на ищеца, евентуално като намали размера на същите, като неоснователна.

Жалбоподателят Д. Б. Г., чрез неговата майка и пълномощник-В. К. изтъква факта, че решението не е мотивирано и не става ясно на какво основание е присъдена претендираната и присъдена от съда сума „от 155 лв.- такса текущи ремонти за периода м. март 2009г. - м. септември 2011г.” и „24 лв.- такса текущи ремонти за периода м. октомври 2011г. м. декември 2011г.” Въз основа на какъв констативен акт за налична необходимост от ремонти е прието това решение, след като нито е имало обективна необходимост за такива ремонти, нито са били констатирани каквито и да е повреди?! Въз основа на какви договори, с кои фирми, подписани от кои лица е било договорено да се извършват тези ремонти, след като по делото няма валидни договори, произвели правно действие, сключени от упълномощени 1 представители на ЕС, както и доказателства за правната легитимация /правосубектността/ на строителната фирма? Какви материали за били закупени за извършването на тези ремонти, след като по делото няма надлежни писмени доказателства за закупуването на такива? Въз основа на какви доказателства съдът приема, че тези ремонтни работи са били извършени, след като няма двустранни приемо-предавателни протоколи с описание на извършаната работа, подписани от упълномощен представител на ЕС и такъв на строителната фирма? Въз основа на какви доказателства съдът приема, че тези ремонтни работи са били заплатени от ЕС на строителната фирма, след като няма законосъобразно изготвени фактури с касови бонове и описание на извършените ремонтни дейности? Претендирана и присъдена сума от „200 лв.- такса основен ремонт на входното пространство за м. януари. Въз основа на какъв констативен акт за налична необходимост от „основен ремонт на входното пространство" е прието това решение, след като, нито е имало обективна необходимост за такъв ремонт, нито са били констатирани каквито и да е повреди в имагинерното посоченото „входно пространство’.. ?!

Въз основа на какъв договор, с коя фирма, подписан от кое лице е било договорено да се извършват този ремонт, след като по делото няма валиден договор, произвел правно действие, сключен от упълномощен представители на ЕС, както и доказателства за правната легитимация /правосубектността/ на строителната фирма? Какви материали са били закупени за извършването на този „основен ремонт на входното пространство" след като по делото няма надлежни писмени доказателства за закупуването на такива? Какво конкретно е включвал този „основен ремонт” и въз основа на какви доказателства съдът приема, че тези ремонтни работи са били извършени, след като няма двустранни приемо-предавателен протокол с описание на извършаната работа, подписан от упълномощен представител на ЕС и такъв на строителната фирма? Въз основа на какви доказателства съдът приема, че този ремонт е били заплатени от ЕС на строителната фирма, след като няма законосъобразно изготвени фактури с касови бонове и описание на извършения ремонт? За всички претендирани суми които са присъдени от съда по делото няма никакви доказателства как общата сума за всеки един от тях е била разпределена между собствениците на апартаменти с различен процент идеални части от общите части в сградата-EC. Особеното е, че разноските за едните видове - текущи ремонти се разпределят по един начин, докато тези за основния ремонт по друг. Липсват представени по делото надлежни калкулации с разпределяна на дължимите се суми на отделните собственици, според брой на живущите в апартаментите, и според припадащите се към всеки един жилищен обект идеални части от общите части на сградата. По отношение на разноските твърди, че такива не са реално направени, че адв.Павлов не е надлежно упълномощен от домоуправителя, че договорения хонорар е прекомерен и моли да бъде намален.

Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените доказателства намира ч.ж. и жалбата за процесуално недопустими по следните съображения:

С решение № 251480 от 22.10.2019г. постановено по гр.д.№ 48651/12 г. по описа на СРС, 25 с-в, е признал за установено на основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.38 ал.2 ЗУЕС, че Д. Б. Г.

2 дължи на Етажна собственост на собствениците на имоти с адрес: ******, сума в общ размер на 379 лв., представляваща непогасени задължения към ЕС на посочения адрес за периода от м.03.2009г. до м. 12.2011г., включваща сумите от 155 лв.- такса текущи ремонти за периода м.март 2009 г. - м. септември 2011 г.; 24 лв.- такса текущи ремонти за периода м. октомври 2011 г. - м. декември 2011 г. и 200 лв.- такса основен ремонт на входното пространство за м. януари 2011 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението - 23.05.2012 г. до окончателното й изплащане, относно които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 25508/2012 г. по описа на СРС, 25 с-в. Със същото решение е отхвърлен иска, предявен от Етажна собственост на собствениците на имоти на адрес: ****** против Д. Б. Г. в частта за разликата над 379 лв. до пълния претендиран размер от 657,72 лв. или за сумите 230 лв,- такса основен ремонт за подмяна на хоризонтални щрангове през 2009 г. и 48,72 лв,- задължение за изразходвана вода по отчет към дата 21.12.2011 г.

Срещу постановеното решение на СРС е постъпила въззивна жалба от ответника- Д. Б.

Г. в частта, с която са уважени предявените искове т.е. обжалваем интерес от 379 лв.

С решение от 09.05.2024г. постановено по гр.д.№ 1033/2020г. по описа на СГС, ГО, ІV-г въззивен състав е потвърдено решение № 251480 от 22.10.2019 г. по гр.д.№ 48651/12 г. на СРС, 25 с-в, в обжалваната му част. Присъдени са разноски, като Д. Б. Г. е осъден да заплати на Етажна собственост сумата от 300 лв на осн.чл.78, ал.3 ГПК.

Решението на СГС е окончателно и е влязло в сила на 09.05.2024г. Срещу него са депозирани в срок на 10.05.2024г. молба за допълване по чл.250 ГПК и молба за изменение на решението в частта за разноските, като и двете са оставени без уважение от съда. Изрично е посочено, че и двете са окончателни с изключение на частта, имаща характер на определение по чл.64 ал.2 ГПК за възстановяване на срока за депозиране на писмена защита.

СГС е посочил, че не е налице пропуск на въззивния съд да се произнесе по част от спорния предмет, произнесъл се е по цялото искане по подадената въззивна жалба, с която е бил сезиран, като е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваната част. В постановеното решение съдът е формирал мотиви и диспозитив в рамките на заявения петитум с въззивната жалба. С изложените оплаквания в молбата на практика молителят иска допълване на мотивите на съдебното решение, което не може да се извърши по реда на чл.250 ГПК. Доколко фактическите и правни изводи на съда са правилни е въпрос о същество т.е. на инстанционен контрол, но в случая въззивното решение е окончателно. По реда на чл. 250 ГПК съдът не може сам да изменя изхода на правния спор след постановяване на съдебното решение. Дали жалбоподателят е доволен по същество или не, е правно ирелевантно към предмета на чл.250 ГПК.

Що се отнася до искането за възстановяване на срока за депозиране на писмени бележки, СГС го е оставил без разглеждане, тъй като писмената защита не представлява процесуално действие, за което да е приложима нормата на чл.64 ГПК. Същата представлява доразвиване на доводите на страната, като съдът не е длъжен да предостави такава възможност. В случая 3 на въззивника е предоставена възможност за представяне на писмена защита в достатъчен срок-1 месец от провеждане на устните състезания, като пълномощникът му е упражнил предоставеното право и е депозирал писмена защита преди постановяване на съдебното решение. Недопустимо е възстановяване на срок за депозиране на писмени защити след постановяване на съдебното решение.

По отношение на разноските СГС е преценил, че в мотивите на решението е изложил съображения за наличието на надлежна представителна власт на управителя на EC-Т. Г., тъй като по делото са представени протоколи от ОС на етажните собственици, проведени на 11.10.2011 г. и на 21.12.2011 г., на които посоченото лице е било избрано, съответно преизбрано за управител на ЕС. Налице е и изрична декларация от управителя на дружеството, избрано за управител на ЕС - „Триумф консулт 2000“ ЕООД за потвърждаване на представителната власт на упълномощения от предишния домоуправител адвокат. Пред СРС е представено пълномощно, а пред въззивната инстанция е представен и договор за правна защита и съдействие от 01.04.2021г. /стр.89/, удостоверяващ постигнато съгласие от страните за размера на адвокатското възнаграждение от 300 лв., платено в брой, като същият има характер на разписка за получаване на сумата. Въззиваемият не е направил своевременно възражение по чл.78, ал.5 ГПК, а претендираното адвокатско възнаграждение е в минимален размер съгласно чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

САС констатира, че поставените от жалбоподателя процесуално-правни въпроса касаят задълженията на съда при постановяване на крайния съдебен акт, с който се разрешава правния спор и неговото мотивиране. По тях е налице трайна и непротиворечива практика на ВКС (вкл. по решение № 160-А от 16.12.2020 по т. д. № 2156/2019 г., ІІ т.о., решение № 211 от 21.01.2021 г. по гр. д. № 64/2020 г., ІV г. о., решение № 183 от 16.11.2017 г. по т. д. № 2624/2016 г., ІІ т. о. и решение № 145 от 7.01.2019 г. по гр. д. № 811/2018 г., ІІ г. о.), с която е дадено тълкуване, че задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, което произтича от характера на въззивното производство, а фактическите и правни изводи на въззивния съд трябва да намерят отражение в мотивите към решението, като изпълнението на посочените задължения - за обсъждане на доказателствата, доводите и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви в тази насока, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса. Разрешаването на спора по същество предполага самостоятелна преценка на събраните пред двете инстанции доказателства и на заявените от страните доводи и възражения, тъй като без извършване на такава преценка въззивният съд не би могъл да формира свои собствени фактически и правни изводи по основателността на предявените искове.

Чрез институтът на допълване на съдебни актове, уреден в чл. 250 ГПК, се отстранява порок на съдебното решение, допуснат във фазата на постановяването му и изразяващ се в непроизнасянето на съда в диспозитива по целия спорен предмет (по част от делимо 4 спорно право, по аксесорни искания, свързани с главния спорен предмет или по някой от съединените искове). Предпоставките за допустимост на искането са постановения съдебен акт да е непълен, молбата да изхожда от легитимирано лице и да е подадена в едномесечен срок от връчване на акта или от влизането му в сила - в този смисъл е и правната теория: проф. д-р Ж. С., "Българско гражданско процесуално право, Сиела, София, 2012 г. Само ако приеме, че молбата е допустима, съдът предприема действията по чл.250, ал. 2 ГПК и се произнася с допълнително решение съобразно чл.250, ал.3 ГПК, което подлежи на обжалване по реда по който подлежи на обжалване и решението, което се допълва.