Решение № 730 от 07.06.2019, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Административно наказателно дело 1163/2019
- Вид
- Решение № 730
- Подписан
- 07.06.2019
- В сила
- 10.07.2019
- Състав
- ГЕОРГИ ХРИСТОВ ИВАНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 104, ал. 1 · Закон за здравното осигуряване
- чл. 5, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 7, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
Р Е Ш Е Н И Е
№ 730 07.06.2019г. град Бургас
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХІ-ти наказателен състав
На 04.06.2019 година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Георги Иванов
Секретар:
Снежана Петрова
Прокурор: като разгледа докладваното от съдията Г.Иванов
НАХ дело № 1163 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по жалба на „С.п.м.“ АД,
ЕИК **** срещу Наказателно постановление № 2927-F442737 от 04.12.2018 г., издадено от зам. директор на ТД на НАП – Бургас, с което на жалбоподателя, на основание чл. 104, ал. 1 от Закон за здравното осигуряване за нарушение по чл. 40, ал. 1, т. 1, б. „в” ЗЗО, вр. чл.
7, ал. 1 КСО му е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 4000 лв.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно, тъй като АНО не е посочил имената на конкретните работници, чиито здравни вноски не са били заплатени,с което е нарушен чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. С тези доводи се моли НП да бъде отменено.
В съдебно заседание процесуалният представител на дружеството-жалбоподател, поддържа жалбата и моли съда да отмени НП поради прекомерност на санкцията.
ТД на НАП – Бургас чрез процесуалния си представител юрисконсулт Т., оспорва жалбата като неоснователна и моли обжалваното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията на страните, намира за установено следното:
В хода на проверка, възложена с Решение за извършване на проверка (РИП) от 10.08.2018 г., Д.Д. – „старши инспектор по приходите” в ТД на НАП, гр. Бургас, констатирала, че дружеството-жалбоподател в качеството си на осигурител не е изплатило в законоустановения срок, а именно до 25.09.2018 г., вноските за здравно осигуряване за месец август 2018 г. на 6 работници в дружеството. Било установено, че към 09.11.2018 г. дружеството не било заплатило по сметка на ТД на НАП, гр. Бургас вноските за здравно осигуряване на 6 работещи в дружеството на стойност 397,72лв., след като е било длъжно да ги внесе на основание чл. 40, ал. 1, т. 1, б. „в” от ЗЗО и във вр. с чл. 7, ал. 1 от КСО до 25-то число на месеца, следващ месеца, през който е положен съответния труд, т.е. до 25.09.2018г.
Въз основа на горните констатации, на 13.11.2018г. Д. съставила срещу дружеството-жалбоподател акт за установяване на административно нарушение № F 442737, в който посочила, че „С.п.м.“ АД, в качеството си на осигурител по смисъла на чл. 5, ал. 1 от КСО, не е изплатило вноските за здравно осигуряване за м. август 2018 г. на 6 работници в дружеството, като е следвало да стори това до 25-то число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът, т.е до 25.09.2018 г. Така описаното деяние било квалифицирано като нарушение по чл. 40, ал. 1, т. 1, б. „в” от ЗЗО, във връзка с чл. 7, ал. 1 от КСО. Екземпляр от акта бил връчен на представляващата дружеството, която е подписала същия, без да даде обяснения или да направи възражения.
В резултат на съставения АУАН било издадено и атакуваното в настоящото производство наказателно постановление, с което на основание чл. 104, ал. 1 от ЗЗО, на „С.п.м.“ АД е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 4000,00 лева, за нарушение на чл. 40, ал. 1, т. 1, б. „в” от ЗЗО, във връзка с чл. 7, ал. 1 от КСО.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на гласните доказателствени средства – показанията на св. Н.П., както и от приложените по делото писмени доказателствена.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, установи следното от правна страна:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт. Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Процесното нарушение, както и обстоятелствата, при които е извършено са описани в пълна степен в АУАН и в НП. И в двата акта е отразено, че жалбоподателят в качеството си на осигурител не е изплатил здравни осигуровки за 6 работника за месец август 2018 г. Непосочването на имената на конкретните работници, чиито здравни вноски не са били заплатени, не е съществен пропуск, тъй като за съставомерността на нарушението е достатъчен фактът на невнасянето, като законът не отдава значение на това нито колко са работниците, нито кои конкретно поименно са те. Ето защо съдът намира, че в случая е налице пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.
В случая се касае за извършено нарушение по чл. 40, ал. 1, т. 1, б. „в” ЗЗО, вр. чл. 7, ал. 1 КСО, съгласно които разпоредби здравни осигуровки на работниците се заплащат от работодателя до 25 число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че за месец август 2018 г. дружеството-жалбоподател не е изплатило здравни осигуровки за 6 работника общо в размер на 397.72 лева. Не е спорно по делото, че жалбоподателят е работодател и осигурител, както и че дължи плащане на здравни осигуровки на работниците си.
Настоящият състав счита, че в конкретната хипотеза не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като случаят не е маловажен. При определяне на обществената опасност на конкретното деяние, следва да се изхожда от фактическата обстановка, при която е извършено нарушението и кръга на засегнатите интереси, значимостта на конкретно увредените отношения и нарушаване правата на осигурените лица, пряко свързано и с попълване на държавния бюджет. С процесното нарушение се засягат важни обществени отношения, които уреждат здравното осигуряване на гражданите на Република България. Неплащането на здравни осигуровки от жалбоподателя е осуетило възможността на осигуряваните лица да ползват здравни услуги, тъй като при не внасяне на осигуровки, се прекъсват здравно-осигурителните права на ползващото се лице и същото не може да получи медицинска помощ, нито болничен лист т.е. препятства се достъпа на работниците до здравните услуги, които могат да ползват, в случай че са здравно осигурени. Самото нарушение е резултатно, понеже с извършването му е ощетен бюджетът на здравно-осигурителната каса с размера на не внесените здравно-осигурителни вноски.Соченото от жалбоподателя обстоятелство, че е било образувано изпълнително дело за принудително събиране на дължимите суми и плащания са били извършвани предвид финансовите му възможности, съдът не го намира за такова, което да налага приложение на чл. 28 ЗАНН. Следователно случаят не е маловажен и правилно АНО не е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 104, ал. 1 ЗЗО предвижда за юридическите лица имуществена санкция в размер от 4000 лева до 8000 лева.
Следва да се посочи, че с предвидения по закон висок долен праг на наказанието по чл.
104, ал. 1 ЗЗО се цели засилена охрана на осигурителните права на работниците, тъй като наказанието, освен всичко друго, има и превъзпитателен и превантивен ефект по отношение на нарушителите. При определяне на санкцията, наказващият орган е съобразил, че нарушението е извършено за първи път и е наложил имуществена санкция за извършеното нарушение в минимално предвидения от закона размер. Наказанието, макар високо само по себе си, е наложено в минимално предвидения в чл.
104, ал. 1 ЗЗО размер от 4 000 лв., поради което при доказаната съставомерност на административното нарушение за съда не съществува възможност за редуцирането му чрез изменение на наказателното постановление в частта на наложената с него имуществена санкция.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №
2927-F442737 от 04.12.2018 г., издадено от зам. директор на ТД на НАП – Бургас, с което на „С.п.м.“ АД, ЕИК ******, на основание чл. 104, ал. 1 от Закон за здравното осигуряване за нарушение по чл. 40, ал. 1, т. 1, б. „в” ЗЗО, вр. чл. 7, ал. 1 КСО му е наложено наказание
„имуществена санкция” в размер на 4000 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
С.П.