Акт от 14.12.2018, Окръжен съд - Габрово
- Съд
- Окръжен съд - Габрово
- Дело
- 250/2018
- Подписан
- 14.12.2018
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.103, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.111, б.В · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1 или ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1 или ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
Р Е
Ш Е Н
И Е
№
186 гр.Габрово,
14.12.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД в публично съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Веселина Топалова
ЧЛЕНОВЕ : Полина Пенкова
Кремена Големанова при секретаря В.Григорова, като разгледа докладваното от съдия Големанова в.гр.д.№250 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца по делото Д.К.Ц. против Решение №237/06.08.2018г. по гр.д.№1477/2017г. на РС Габрово.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено в противоречие с прилетите по делото доказателства. Неправилен бил извода на първоинстанционният съд, че е налице падеж само на първата вноска по договора за цесия. Уговорено било цената да бъде платена на пет равни годишни вноски, всяка от по 4000лв. и е посочен падеж на първата, следователно падежа на всяка следваща бил на съответната дата след една година. Неправилно съдът бил приел, че макар задължението на ответницата да е доказано до размера на 8000лв., то било изискуемо само до сумата от 5487,73лв.След като ответницата била получила по-малка сума от здравно осигурителната каса в Германия, то това не значело, че не следва да върне останалата част до 8000лв.Исковата молба играела роля на покана, като от този момент вземането било изискуемо. Твърди, че правилно съдът бил приел, че лихвата следва да бъде присъдена за период от три години, преди подаване на исковата молба. Предвид неправилно присъдената главница по договора за заем задължението за лихва по този договор било погрешно изчислено. Твърди, че съдът неправилно бил определен момента, от който можело да се извърши прихващане. Най-ранната възможно дата за това ни била датата на договора за цесия, а датата, на която длъжника бил уведомен за цесията, тъй като от тогава той дължал на новия кредитор и можел да направи възражения пред него. Съдът не бил коментирал възраженията на жалбоподателя, че като длъжник по изпълнително дело бил предприел мерки за неистинност на приложени по него молби. Договора за цесия между ответницата и третото лице бил привиден и нито една от страните по него не била изправна. Счита, че били налице предпоставки по чл.26, ал.1 или ал.2 ЗЗД.
Ответникът в указания му срок не е подал отговор на жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на обжалване.
Предвид на това същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.
Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.
С процесната искова молба е предявен иск против ответника Ф.Т.Д. да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 19 000лв.- частично по договор за цесия, 7000лв.-частично по договор за заем 9665,96лв.-лихва върху вземането по договор за цесия за периода 28.06.2012г.-26.06.2017г. и 1437,85лв.-лихва върху вземането по договор за заем за периода 20.06.2015г.-26.06.2017г.
С обжалваното Решение №237/06.08.2018г. по гр.д.№1477/2017г. на РС Габрово предявеният иск за 19 000лв.-частично задължение по договор за цесия, 4487,73лв. частично по договор за заем, иска за лихва върху вземането по договор за цесия в размер на 915,24лв. и иска за лихва върху вземането по договор за заем в размер на 920,70лв. са отхвърлени като погасени по давност.
Предявеният иск за заплащане на сума по договор за заем за горницата над 4487,73лв. до размера на 7000лв., за заплащане на лихва върху главницата по договора за цесия за горницата над 915,24лв. до размера на 9665,96лв. и иска за лихва върху сумата по договор за заем за горницата над 920,70лв. до размера на 1437,85лв. са отхвърлени като неоснователни и недоказани. Ответницата е осъдена да заплати сумата от 1012,95лв.-разноски по делото.
Решението е обжалвано в частта в предявените искове са отхвърлени като погасени поради прихващане, в частта, в която иска по договор за заем е отхвърлен до пълния претендиран размер, в частта, в която исковете за лихви са отхвърлени и моли съда да присъди направените поделото разноски за двете инстанции.
За да постанови решението си районният съд е приел следното :
С
Решение № 154/23.05.2017г. по гр. дело № 1356/2016г. на ГРС е уважен частичен иск за заплащане на сумата от 1000лв.-частична претенция по договор за цесия, сключен с наследодателят на ответницата. Уговорената цена по договора била в размер на 20 000лева, която цена ще бъде платена на пет равни годишни вноски, с падеж на първото плащане от 4000лв. - 28.06.2012г. Съдът приел, че е налице падеж единствено относно първата годишна вноска. При отсъствие на ясен падеж относно четирите годишни вноски, начиная от втората, съдът приел, че тези вноски ще бъдат платени при поискване от страна на цесионера, каквато функция изпълнява съгласно трайната практика на съдилищата исковата молба. Съдът приел, че те се дължат от датата на депозиране на исковата молба, съдът приел, че сумата 19000лева, представляваща част от цената на прехвърленото право по договора за цесия в размер на 20 000лева се дължи от ответника, ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда – 27.06.2017г. (тъй като исковата молба съгласно трайната съдебна практика представлява покана за заплащане на посочената сума).
При отсъствие на уговорен падеж относно годишните вноски районният съд приел, че те ще бъдат платени при покана, каквато функция изпълнява исковата молба, поради което приел, че до подаване на исковата молба не е налице просрочие по отношение годишните вноски от втора насетне и съответно не са налице предпоставките за присъждане на лихва за просрочие върху тях. Цесионерът, съответно наследникът му бил в просрочие относно първата годишна вноска, считано от 29.06.2011г. От страна на ответницата е направено възражение за изтекла погасителна давност по отношение претенцията за лихви. Същото е основателно относно дължимата мораторна лихва, произтичаща от просрочието на тази вноска, като мораторна лихва върху просроченото вземане следва да бъде присъдена за период три години преди подаване на исковата молба, а именно от 26.06.2014г. до 26.06.2017г. Тъй като предмет на настоящото дело е частта от тази вноска в размер на 3000лева, тъй като по отношение на част от вноската в размер на 1000лв. е налице произнасяне с решението по гр.дело № 1356/2016г. на ГРС, съдът изчислил размера на мораторната лихва с помощта на интернет базирано приложение www. balans.bg, която за периода от 26.06.2014г. до 26.06.2017г. е в размер на 915,24лева, до който размер е основателно задължението на ответницата по този иска, като за разликата над посочената сума до претендирания размер от 9665,96лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
На
08.01.2015г. ответницата е подписала разписка, от която се установява, че е получила сумата от 8000лв. от ищеца, която, се е задължила да върне на ищеца „веднага след получаването й от Здравната каса в Германия". С Решение № 154/23.05.2017г. по гр. дело № 1356/2016г. на ГРС е уважен частичен иск за заплащане на сумата от 1000лв.-частична претенция по договора за заем. По гр. дело № 1356/2016г. на ГРС било установено, че на 19.06.2015г. превод в размер на 5 487,73лева от „TECHNIKER KRANKENKASSE"- здравно- осигурителна каса в Германия. Безспорно е, че между страните е имало сключен договор за заем, по силата на който ищецът, в качеството на заемодател, е предал на ответницата, в качеството й на заемополучател, сумата 8000 лева, а ответницата се е задължила да я върне при получаването й от здравната каса в Германия. Каква е била причината, поради която е сключен договорът за заем от страна на ответницата е ирелевантно относно задълженията по него. да са получени от Здравна каса в Германия. Не е установено ответницата да е получила от здравната каса в Германия други суми освен посочената 5 487,73лева. Поради това, независимо, че задължението на ответницата по договора за заем е доказано в размер на 8000лева, съдът приел, че то е изискуемо само относно сумата 5 487,73лева, тъй като изискуемостта е поставена в условие от получаване на сумата от здравна каса в Германия, а такава е получена само до този размер. Падежът на плащане на тази сума е датата на получаването й по сметката на ответницата, а именно 19.06.2015г. Тъй като относно частта от изискуемата сумата в размер на 1000лева е налице произнасяне по гр.дело № 1356/2016г. на ГРС, то основателна е претенцията на ищеца за сумата
4487,73лева, ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда – 27.06.2017г., като над нея до претендирания размер от 7000лева първоинстанционният съд отхвърлил иска.
Падежът на заплащане на главницата по договора за заем е датата на получаване от здравната каса в Германия на сумата по сметката на ответницата - 19.06.2015г., поради което от 20.06.2015г. ответницата е в просрочие и дължи мораторна лихва до датата преди подаване на исковата молба – 26.06.2017г., която върху присъдената в настоящото производство главница 4487,73лева е в размер на 920,70лева(изчислена е с помощта на посочения по-горе интернет калкулатор), като за горницата съдът отхвърлил иска.
По силата на Договор за цесия от 31.05.2018г. Севдалис ЕООД и Ф.Т.Д. ответницата е придобила ликвидно и изискуемо вземане на Севдалис ЕООД към ищеца в размер на 30000лв.-част от неиздължена главница, за което по в.гр.д. № 177/2011г. на Апелативен съд - Велико Търново е издаден изпълнителен лист № 29/30.06.2011г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № 201173220400258/2011г. по описа на ЧСИ В.Ц., с район на действие ОС Габрово с peг. № 732. Вземането е насрещно, тъй като ответницата по делото е кредитор на ищеца; насрещното вземане на ответника е също за парична сума; при прехвърляне на вземането са спазени изискванията на чл.99, ал.3 от ЗЗД за уведомяване на длъжника за прехвърленото срещу него вземане от цесионера на ответника. Районният съд приел, че са налице условията за прихващане между дължимите от ответницата по предявените искове суми и дължимата от страна на ищеца към ответницата сума 30000лева, при което взаимните задължения следва да бъдат погасени до размера на по-малкото.
Неоснователни били възраженията на ищеца, че представеният от страна на ответницата договор за цесия не материализирала насрещно ликвидно изискуемо задължение на ищеца към ответницата, че прехвърленото вземане е погасено по давност – видно от Удостоверение, изх. № 2475 от 31.05.2018г. на ЧСИ В. Ц., вземането е предмет на принудително изпълнение, че договорът не е влязъл в сила, поради неплащане на цялата цена по него - в договорът няма данни същият да е с отложено действие и поради това правата на придобилия вземането настъпват с подписването му. Освен това отношенията по заплащането на цената от страна на цесионера са елемент от облигационната връзка по договора за цесия /между цедента и цесионера/ и не са относими към отношенията с трети лица. Неоснователно е възражението на ищеца, че поради неизпълнение на договора, същият подлежи на разваляне – това касае отношенията между страните по договора за цесия и не е предмет на възражения от трети лица. Съдът приел, че най - ранният момент, в който са били налице елементите на фактическия състав на правото да се извърши прихващане е датата на подписване на договора за цесия - 31.05.2018г., на която от страна на ответника е придобито насрещното вземане, поради което това било датата, към която можело да се извърши прихващане.
Въззивният съд, намира следното :
Не е спорно, че с Решение № 154/23.05.2017г. по гр. дело № 1356/2016г. на ГРС е уважен частичен иск за заплащане на сумата от 1000лв.-частична претенция по договор за цесия, сключен с наследодателят на ответницата и 1000лв.- частична претенция по договор за заем от 08.01.2015г. Уговорената цена по договора за цесия била в размер на 20 000лв., платима на пет равни годишни вноски, с падеж на първото плащане от 4000лв. - 28.06.2012г., т.е. страните са разсрочили плащането на цената по договора. Основателно е възражението на жалбоподателя, че след като е уговорено, че цената по договора за цесия ще се плаща на годишни вноски, то сумата не е изискуема след покана, а след настъпване на падежа.
Разпечатката съдържа 38 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d7a89793-fee3-4086-9e8f-adb657954655