Протокол № 646 от 25.11.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 646 гр. Пазарджик, 21.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Д.а

Асен В. Велев при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева и прокурора и С. Г. Я.

Сложи за разглеждане докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20245200500423 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

За жалбоподателя Прокуратурата на Република България, се явява прокурор С. Я. от Окръжна прокуратура. Страната е редовно призована.

Не се явява ответникът В. Я. Г., редовно призован. За него като пълномощник се явява адв. Т. Д. М..

Прокурорът: Да се даде ход на делото.

Адв. М.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване ход на делото, поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С Решение № 160/22.04.2024 г., постановено по гр.д. №20235210101228 по описа за 2024 г. на Районен съд – Пазарджик Е ОСЪДЕНА, на осн. чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, във вр. чл. 6, § 1 ЕКПЧ, Прокуратурата на Република България ДА ЗАПЛАТИ на В. Я. Г., ЕГН: ********** от ****, сумата 4 000 лева /четири хиляди лева/ обезщетение за неимуществени вреди от нарушение на правото за разглеждане в разумен срок на наказателно производство по ДП № 137/2019г. по описа на отдел „Криминална полиция” при ОД на МВР гр.

Пловдив, пр. преписка № 10125/2019г. по описа на Районна прокуратура гр.

Пловдив, по което е бил иззет като веществено доказателство лек автомобил 1

*** ведно със законна лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска, до окончателното плащане на сумата, КАТО Е ОТХВЪРЛЕН иска за разликата над 4 000 лв. до претендираната сума от 5 000 лв.

ОСЪДЕНА Е, на осн. чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, Прокуратурата на Република България ДА ЗАПЛАТИ на В. Я. Г., ЕГН: ********** от ****, разноски по гр. д. 1228/2023г. на Районен съд-Велинград в размер на общо 410 лв.

/четиристотин и десет лева/.

Срещу така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от Прокуратурата с изложени оплаквания за незаконосъобразност.

Твърди се, че е неправилен изводът на съда, че наказателното производство продължава и към момента в неразумен срок. Установено било по делото, че делото е сложно от правна и фактическа страна, тъй като се касае за издирване на части от автомобили от различни държави от ЕС, които действия имат отношение и значение за разрешаването на наказателното производство пред националните институции. Именно поради това не било налице неоснователно забавяне на разследването.

Неправилен бил изводът на съда, че прокуратурата не е имала право да задържи автомобила до завършване на производството, както и че след извършване на техническа експертиза други действия по разследването не са извършвани, за разкриване на престъплението, тъй като този извод не отговарял на правилото на чл. 111 от НПК, според който веществените доказателства се пазят, докато завърши наказателното производство.

Възможността по ал. 2 била приложима само по изключение, ако това няма да затрудни разкриването на обективна истина и задържаните веществени доказателства не са предмет на административно нарушение. В настоящия случай не била налице хипотезата на ал. 2.

Изложените от съда мотиви не обосновавали задължението за връщане на процесното МПС, защото не отчитали факта, че нарушаването цялостта на това МПС, като веществено доказателство или незапазването по надлежния ред на обявените за издирване части, ще затрудни разследването.

Отделно от това текстът на закона, освен това уточнявал, че веществените доказателства се връщали не както бил приел съдът, на „правоимащите лица“, а на „правоимащите лица, от които са отнети“. В конкретния случай отнемането на автомобила е станало от владението на друго лице, а не от ответника Г., именно поради това не можело да се приеме, че Г. е изживял негативни преживявания във връзка с отнемането на процесното МПС, както и дискомфорт, притеснения и неудобство, тъй като така или иначе той се е бил разпоредил с автомобила преди отнемането му.

Искането е решението да бъде отменено изцяло, като искът за присъждане на обезщетение бъде отхвърлен или кумулативно да бъде намален размера, до минимум.

Претендират се разноски.

2

Няма доказателствени искания, формулирани в жалбата.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпило писмено становище от В. Я.

Г. чрез адв. Т. Д. М., с искане жалбата на прокуратурата да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Твърди се, че разглеждането на делото в неразумен срок било безспорно установено от приложените доказателства.

Цитира се съдебна практика на ВКС по подобен вид дела.

По делото било установено, че А. Г. от чието владение автомобилът бил отнет, нямал собственически претенции по отношение на този автомобил, още повече, че по делото били представени доказателства за това, че договорът за продажбата бил развален и продавачът бил върнал парите на купувача.

Представена е и декларация, с която Г. изрично заявявал, че няма претенции към този автомобил.

Установено било по делото, че първоначалната регистрация на автомобила е 30.01.2017 г. в град Плевен, след което последвали още три регистрации, от които едва при регистрация пред КАТ-Пазарджик било установено някаква нередност, свързана с автомобила.

Искането е решението на Районния съд да бъде потвърдено, с присъждане на разноските.

Няма доказателствени искания.

Прокурорът: Уважаеми окръжни съдии, поддържам така подадената жалба от името на прокуратурата. Нямам доказателствени искания.

Адв. М.: Уважаеми окръжни съдии, оспорвам въззивната жалба.

Поддържаме отговора на въззивната жалба. Нямаме доказателствени искания.

Съдът счете делото за изяснено, затова

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:

Прокурорът: Уважаеми окръжни съдии, поддържаме жалбата срещу решението на Районен съд-Велинград. Считаме, че то е неправилно. Смятаме че сме изправени пред хипотезата на чл.111, ал.2 от НПК и по скоро ищецът по делото не е според нас засегнат по продължителното разследване по наказателното производство, доколкото той е засегнат от неколкократните откази на прокурора за връщане на вещетвеното доказателства - лекия автомобил. При това положение смятаме, че тези действия на прокурора са били правилни и законосъобразни, защото те са потвърдени и от Районния съд в Пловдив.

Същевременно самият случай е сложен, защото този автомобил се указа, че е издирван не само като цяло, но и по отделни негови вещи – двигател, скоростна кутия и отделни негови други части от разли места и при това 3 положение при евентуално връщане на вещественото доказателство правилно прокуратурата е преценила, че ще се затрудни разкриване на обективната истина. Дори да приемем хипотетично, че делото би приключило в малко помалък период от време, било то с осъдителна присъда, било то с постановление за прекратяване, ние не можем де предположим на кой ще бъде върнато това веществено доказателство при приключване на делото. Поради тази причина този лек автомобил не е върнат, защото това е именно затруднението.

От друга страна непосредствено преди да бъде образувано наказателното производство, доказателствата сочат, че В. Я. Г. е продал лекия автомобил и след като е разбрал, че има образувано съдебно производство и това затруднява новия купувач, Г. вече със съзнанието, че има такова ДП и че лекият автомобил не е изправен, като вещ за продаване той е поел тежестта върху себе си да го придобие отново, за което е представено и споразумение за обратно плащане на паричната сума от него страна към купувача. В този случай аз смятам, че тук има едно недобросъвестно придобиване от негова страна. Така, че затова смятам, че той няма това основание да претенидра неимуществени вреди и връщането на самата вещ.

На следващо място понеже ДП е спирано три път. При спирането делото се изпраща на органите на МВР, тъй като те са специализирани по издирване на извършителя и вече друг орган, се занимава с издирването, а не прокуратурата, за да може да се стигне до положителен резултат, а прокуратурата може единствено да бъде уведомявана за резултата от това издирване. Така, че в случая тя няма как да повлияе на този друг орган за начина или средствата, които той ползва в процеса на своите оперативно издирвателни мероприятия.

Ето защо смятам, че решението на Районния съд не е правилно и ще Ви моля да го отмените и да отхвърлите исковата молба. Ако евентуално прецените, че е основателна исковата молба тогава Ви моля за намаляване на размера на обезщетението.

Въпрос на съда: Аз искам да Ви попитам, вероятно сте видели, че имаше искане от Районната прокуратура в Пловдив да изпратим оригинала на досъдебното производство и тук в момента е копието и там пишеше, че ще се извършват „спешни действия“. Имате ли представа за новите спешни действия, които са извършени?

Прокурорът: Не, нямам представа. Това, за да го разберем трябва по същество да отложим делото. Нямам никаква информация в тази насока.

Адв. М.: Уважаеми окръжни съдии, ако позволите само да взе отношение по въпроса, който зададохте на колегата. Преди идване в съда направих справка чрез интернет, в сайта на прокуратурата на Република България, в момента преписката отново е спряна. Дадено е, че е спряна 4 преписката.

В самото производство по чл.354а, ал.1 от НК моя доверител дори няма право да обжалва постановлението за спиране, докато при други производство това е възможно. Точно по този член това не е възможно, така че може да си го спират постоянно, да си го възобновяват. Нямаме никакви данни. Ние нямаме възможнст да проверим защо е спряно. На нас не ни се праща постановление за спиране, за да го жалим пред съда, така както и по НПК.

По въпроса, оспорваме жалбата. Считаме, че решението на Районен съдВелинград е правилно съобразно доказателствата събрани по делото. Видно е, че ние оттеглихме молбата за имуществени вреди, въпреки че този автомобил вече близо пет години продължава да стои на открито някъде в Пловидв.

Доколкото ми е известно от моя доверител той почти вече е раждясъл от всякъде. Съжалявам, че не жалихме сумата, която ни беше присъдена за неимуществени вреди. Видно от събраните по делото доказателства и то свидетелските показния, това бавно разследване и самото отнемане на МПС е довело до неудобството на моя доверител в селото, в което живее, защото започнаха да говорят, че той се занимава с крадени коли, което явно е засегнало неговото достойнство. Довело е и до влошаване на семейните му отношения. Всички тези неща са събрани и от разпитаните по делото свидетели пред Районен съд-Велинград.

Що се отнася до това за собствеността, считам че това не е от компетенцията на прокуратурата. Има тълкувателно решение на ВКС, което касае държател и собственик. Не знам защо прокурорката се е впуснала в изследване на това обстоятелство мия собственост е автомобила. В момента както Ви казах това дело пак е спряно, видно от сайта на прокуратурата. Касае се за един автомобил, за който има експертиза. Безспорно е доказано, че той няма интервенция на рамата. Този автомобил не се издирва въобще от шенгенскта информационна система. Касае се за някакъв двигател, който бил издирван, но все пак това са части, това са принадлежности към автомобила и не може заради тези принадлежности, автомобилът да се държи пет години.