Решение № 54 от 07.06.2023, Районен съд - Белоградчик

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Белоградчик, 07.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседаниее на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Божидарка Д. Йосифова при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Административно наказателно дело № 20231310200125 по описа за 2023 година ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ. 59 И СЛ. ОТ ЗАНН.

Образувано е по Жалба на А. П. М. от гр. Л., обл. М., против Наказателно постановление № 228/ 13.03.2023 г. на Директора на РДГ – Берковица, с което на осн. чл. 257, ал.1, т. 1 от ЗГ, му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300.00 лв., за нарушение на чл. 257, ал.1, т. 1 във вр. с чл.

50, ал. 9 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите.

В жалбата се моли Наказателното постановление да бъде отменено, поради недоказаност на нарушението, както и поради това, че в хода на производството са допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи се, че съгласно технологичния план не са предлагани и одобрявани нови пътища, за които да е важало изискването да бъдат обозначени по специалнен начин.

Сочи се, че извоза на дървесина е извършен съгласно изискванията на закона, тъй като нови пътища не са проектирани и не се изисква тяхното обозначаване.

В съдебно заседаниее жалбоподателя се явява лично. Поддържа жалбата и моли съда да отмени обжалваното Наказателно постановление.

1

По искане на жалбоподателя по делото е допуснат и разпитан свидетеля Л. Л. П. от гр. Л., обл. М..

Въззиваемата страна, не изпращат представител в съдебно заседаниее.

Представени са Писмени бележки, в които молят съда да потвърди Наказателното постановление, поради това, че в хода на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения, доказано е извършването на административното нарушение, а наложеното на нарушителя наказание е в минималния законов размер.

По делото е допуснат и разпитан свидетеля на въззиваемата страна – Р.

Ц. Г. – актосъставител – горски инспектор в РДГ – Берковица.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира, че подадената жалба е процесуално допустима. Същата е подадена от активно легитимирано лице – наказаното ФЛ, в законния срок и пред компетентния съд.

Разгледана по същество, съдът приема, че жалбата е и основателна.

Съображенията на съда са следните :

РазпитА.ят в хода на делото свидетел на въззиваемата страна – Р. Г., на длъжност „горски инспектор” при РДГ – Берковица, установи следната фактическа обстановка : При извършена проверка на процесния имот в землището на с. Д., общ. Р., обл. В., свидетелят Г. установил, че жалбоподателя А. М., като лице, упражняващо частна лесовъдна практика, е получил писмено позволително за сеч в този имот. При проверка на място установил, че в имота е направена просека, извозен път, който не е обозначен с боя каквото изискване по закон съществува. Свидетелят на въззиваемата страна заяви, че просеката, извозния път, следва да се обозначи с две бели ленти, за да се знае, че това е извозен път на превозните средства. Заяви с показанията си, че този път е фигурирал по технологичен план, но на терена не е бил обозначен с боя. Сочи, че новосъздадени извозни пътища са тези, които не фигурират по технологичен план, а са създадени впоследствие.

За това, че жалбоподателя, в качеството му на частен лесовъд, н е е отразил извозният път на терена с боя за гранични знаци, с които се отбелязва пътя, св. Р. Г. съставил на жалбоподателя А. П. М. АУАН № 228 от 30.01.2023 г.

2

Въз основа на съставеният АУАН, е издадено Наказателно постановление № 228/ 13.03.2023 г. на Директора на РДГ – Берковица, с което на осн. чл. 257, ал. 1, т. 1 ЗГ във вр. с чл. 50, ал. 9 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, му е наложено наказание „Глоба“ в размер на 300.00 лв.

От правна страна, съдът намира следното :

Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 9 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, новосъздадените извозни пътища, технологичните просеки и трасетата за въжените линии се ограничават с видим знак върху оставащите на корен дървета.

Предвид възприетата от съда фактическа обстановка, както и с оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема, че не се доказа да са налице обстоятелствата, при които се изисква новосъздаден извозен път да бъде обозначен с видими знаци. С разпита си, свидетеля на въззиваемата страна заяви, че извозния път в имота, предмет на проверката, е бил нанесен в Технологичния план. Следователно същия не е новосъздаден такъв по смисъла на закона. Разпоредбата на чл. 50, ал. 9 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите въвежда изискване за обозначаване на новосъздадените извозни пътища, какъвто не е бил извозния път в процесното сечище. Дори самият свидетел на въззиваемата страна, служител на РДГ – Берковица заяви, че новосъздаден път е този, който не е отразен в Технологичния план.

Въпреки положените от съда усилия да установи дали се касае за извозен път или просека, каквото разграничение прави закона, свидетелят Г. в разпита си не можа да конкретизира това обстоятелство. Същият заяви, че това е и извозен път, и просека.

С АУАН и с Наказателното постановление, жалбоподателя е наказан за това, че не е обозначил по надлежния ред „извозен път“, поради което съдът приема, че обвинението е за извозен път, а не за просека.

Не се спори, че пътят е съществувал по технологичен план, поради което и съдът приема, че изискването на чл. 50, ал. 9 от Наредбата не е важало в случая, тъй като то съществува като изискване по отношение на необозначени в технологичния план пътища, какъвто не е разглеждания случай.

3

Предвид гореизложеното от правна страна, съдът намира, че неправилно на жалбоподателя е вменено задължение, което същия не е следвало да изпълнява. Неправилно от същия е ангажирана административнонаказателна отговорност за нарушение, което не е реализирал. Предвид възприетата от съда фактическа обстановка, не се установи наказаното лице да е нарушило разпоредбите на чл. 257, ал. 1, т. 1 ЗГ и да не е изпълнило задълженията си възложени му с подзаконов нормативен акт – такива по чл. 50, ал. 9 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите.

Поради липса на извършено административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, крайния акт следва да бъде отменен.

По разноските:

Предвид изхода на делото – съдът отменя издаденото Наказателно постановление, поради което и въззиваемата страна е страната в процеса, която следва да понесе в своя тежест направените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение. Такива обаче не са претендирани, поради което съдът не присъжда такива в полза на жалбоподателя.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 228/ 13.03.2023 г. на Директора на РДГ – Берковица, с което на А. П. М. от гр. Л., обл. М., ул.

„................“ №.., ЕГН **********, на осн. чл. 257, ал.1, т. 1 от ЗГ, му е наложено административно наказА.е „Глоба” в размер на 300.00 (триста) лв. – за нарушение на чл. 257, ал.1, т. 1ЗГ, във вр. с чл. 50, ал. 9 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд – Видин, в 14-дневен срок от съобщението, че е обявено на стрА.те.

Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________ 4