Решение № 256 от 13.10.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 256 гр. Бургас, 13.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

Светлин Ив. Иванов

Петя Кр. Георгиева при участието на секретаря Павлина Д. Костова в присъствието на прокурора Б. Д. В. като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20232100600689 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.23 ал.8 вр. ал.6 и ал.1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода (ЗПИИСАННЛОСМВЛОС).

Образувано е по въззивна жалба на адв. Д. М. от АК – Бургас, в качеството й на служебен защитник на осъдения Я. Н. Н. ЕГН **********, против Определение № 981 от 19.05.2023г., постановено по ЧНД № 2844/ 2022г. по описа на Районен съд - Бургас, с което съдът постановил Присъда №45/15.03.2016г., постановена по НОХД № 4770/ 2015г. по описа на Районен съд – Бургас, в сила на 31.03.2016г., заедно с удостоверение по чл.3 от ЗПИИСАННЛОСМВЛОС, преведено на ***** език, да се изпрати на компетентния орган в ********* – Окръжен съд –********** (*********************************) за изпълнение й спрямо осъдения Я.

Н..

1

С жалбата се оспорва законосъобразността на съдебния акт. Изтъкват се нарушения на изискванията на чл.21 и чл.22 от ЗПИИСАННЛОСМВЛОС поради липса на изискуемото съгласие на осъдения Н. присъдата му да се изпълни в ******** република, като било установено, че осъденият е в тежко здравословно състояние

- неподвижен и неконтактен, с неизвестни перспективи за подобрение. Наред с това се изтъква фактическият отказ на районния съд да поиска съгласие от компетентния орган на ******** република за изпращане на присъдата за изпълнение, както и непровеждането в нарушение на чл.21 ал.3 и ал.4 от специалния закон, на консултации по въпроса, дали при изпълнение на присъдата в тази държава ще се подобрят възможностите за ресоциализация на осъдения. Претендира се отмяна на оспореното първоинстанционно определение и постановяване на съдебен акт, с който да се откаже изпращане на присъдата за изпълнение в ********* република.

В проведено съдебно заседание въззивният прокурор счита жалбата за основателна и предлага същата да бъде уважена, като определението на Районен съд – Бургас следва да бъде отменено.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция осъденият Я. Н. Н., нередовно призован, не се явява. Установено е, че той се намира в лечебно заведение в ********* република, и здравословното му състояние не позволява комуникация и придвижване. Защитникът поддържа жалбата с изложените в нея съображения, към които добавя и получения във въззивното производство изричен отговор от компетентния ****** орган, с който се изразява несъгласие присъдата спрямо Н. да бъде изпратена за изпълнение в ********* република. Моли жалбата да бъде изцяло уважена.

Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на определението в предмета и пределите по чл.313 и чл.314 от НПК, приложими по силата на §4 от допълнителните разпоредби на ЗПИИСАННЛОСМВЛОС, прие жалбата за процесуално допустима, като подадена в установения в чл.23 ал.8 от закона преклузивен срок от легитимирана страна срещу годен за съдебен контрол по този ред акт, и пред надлежния съд. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Релевантните за случая факти са били надлежно установени в първоинстанционното съдебно производство, и се свеждат до следното:

2

С Присъда №45/15.03.2016г., постановена по НОХД № 4770/ 2015г. по описа на Районен съд – Бургас, в сила на 31.03.2016г., българският гражданин Я. Н. Н. ЕГН ********** е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.354а ал.3 т.1 от НК, за което с присъдата му е наложено ефективно наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, търпимо при първоначален „строг“ режим, и „глоба“ в размер на 2000 лева. Във връзка с изпълнение на присъдата било установено, че Н. пребивава на територията на ******** република, поради което била издадена Европейска заповед за арест, чието изпълнение обаче било отказано от компетентния ****** съд – Окръжен съд в ************

По този повод, след като международното издирване на осъдения Н. не дало резултат, прокурор в Районна прокуратура – Бургас внесъл в Районен съд – Бургас искане за постановяване на определение, с което влязлата в сила присъда да бъде изпратена за изпълнение на компетентните органи в ********* република.

В хода на проведеното производство по чл.20 и следващите от ЗПИИСАННЛОСМВЛОС, районният съд изпратил три писма, с които се искало съгласието на ******** власти присъдата спрямо Н. да им бъде изпратена за изпълнение. Писмата били изпратени по електронна поща, но на никое от тях не бил получен отговор от ******* страна. Независимо от това първоинстанционният съд счел, че и без съгласие на ******** република са налице основания присъдата да бъде изпратена за изпълнение в тази държава, въз основа на което постановил и оспореното определение.

Още в първоинстанционното производство са събрани доказателства, че след претърпян хеморагичен инсулт с десностранна хемипареза, осъденият Н. е бил настанен в лечебно заведение в отделение по неврология в гр.*********, Република *******. Впоследствие е бил местен в различни лечени заведения – в институт „******“, а понастоящем се намира в болницата в гр.**********, в отделението за продължителни интензивни грижи. Във въззивното производство са събрани допълнителни доказателства, сочещи тежко състояние на осъдения – той е напълно неподвижен и изцяло зависим от грижите на болничния персонал, не е в състояние на говори поради афазия, постоянно е в безсъзнание, граненето му се извършва със сонда, а дишането – чрез трахеостомна канюла, с парализа на всички 3 крайници с преобладаване на десните.

Със съдействието на българското и ******** национални бюра в Евроджъст бе осъществена консултация с компетентния съгласно Рамково Решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 година ****** съд Окръжен съд в ***********, който на свой ред е изискал допълнителни сведения от лечебните заведения, където е настанен осъденият Н., както и от Министерството на правосъдието на ********* република. По делото са получени изрични писмени становища от Окръжен съд в ********* и чешкото Министерство на правосъдието, с които чешката държава отказва да даде съгласие постановената от българския съд присъда да й бъде изпратена за изпълнение. В тази насока са изложени аргументи, касаещи от една страна тежкото здравословно състояние на Н. и липсата на перспективи за неговото подобрение, поради което той на практика няма да е в състояние да изтърпи наложеното му наказание, а от друга страна, според ******** компетентни органи приемането на присъдата за изпълнение няма да способства за подобрата социализация и рехабилитация на осъдения в ******* република, в сравнение с възможностите за изтърпяване на наказанието в Република България. В писмото на ******* Министерство на правосъдието е добавено още, че към момента капацитетът на затворите в тази държава е запълнен на около 96.8%.

При така установените факти въззивният съд приема, че при постановяване на първоинстанционния съдебен акт е допуснато нарушение на изискванията на чл.13 ал.1 и чл.107 ал.2 от НПК – съдът не е положил, включително по свой почин, всички усилия за установяване на обективната истина както относно актуалното състояние на осъдения Н. и очакванията за неговото лечение, така и досежно становищата на компетентните ***** органи за възможността постановената от български съд присъда да им бъде изпратена за изпълнение. Поради посочените слабости са допуснати нарушения и на разпоредбите по чл.21 ал.2 т.3, ал.3, ал.4, ал.5 и ал.6 от ЗПИИСАННЛОСМВЛОС. Няма спор, че осъденият Н. е български гражданин, който при провеждане на производството се намира на територията на ******* република. Тази държава обаче не попада в обхвата на държавите членки, упоменати в чл.21 ал.2 т.1 и т.2 от закона, а е възможно само да е държава по чл.21 ал.2 т.3 – т.е. различна от държавите по т.1 и т.2 на същия текст, чийто компетентен орган е дал съгласие присъдата и 4 удостоверението по чл.3 от ЗПИИСАННЛОСМВЛОС да му бъдат изпратени.

Тъкмо поради изричното изискване за наличие на предварително съгласие от ***** компетентен орган, районният съд е следвало да установи контакт с Окръжен съд в *********, да проведе с него консултация съгласно разпоредбите на чл.21 ал.3 и ал.4 от специалния закон, която в случая е била задължителна, а при липса на консултация съдът е следвало да снабди делото с мотивирано становище на компетентния орган на изпълняващата държава (чл.21 ал.5), както и да извърши преценка на възможностите за ресоциализация на осъдения и изграждане на умения и способности за законосъобразен начин на живот в Република България и съответно в ******** република (чл.21 ал.6 от закона). В тази насока настоящият съд оценява като крайно недостатъчни действията за установяване на контакт с ******* органи чрез изпращане на писма по електронната поща, още повече предвид установеното във въззивното производство, че изпратените от районния съд съобщения до Окръжен съд в ********** не са били получени.

Пак във въззивното производство, след провеждане на консултациите по чл.21 ал.3 и ал.4 вр. ал.2 т.3 от ЗПИИСАННЛОСМВЛОС, компетентния ***** съд изрази изрично несъгласие българската присъда да му бъде изпращана за изпълнение, което изначално прави производството безпредметно, независимо дали е било търсено и получено съгласието на осъдения в хипотезите, предвидени в чл.22 от закона.

Изложеното налага оспореното първоинстанционно определение да бъде отменено и вместо него да се постанови отказ от изпращане на присъдата и удостоверението по чл.3 от ЗПИИСАННЛОСМВЛОС на компетентния ****** съд за изпълнение.

Така мотивиран, на основание чл.23 ал.8 вр. ал.6 и ал.1, вр. чл. 21 ал.1 и ал.2 т.3 от ЗПИИСАННЛОСМВЛОС, Бургаският окръжен съд, І въззивен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Определение № 981 от 19.05.2023г., постановено по ЧНД № 2844/ 2022г. по описа на Районен съд - Бургас, и вместо него постановява:

5

ОТКАЗВА изпращане на Присъда № 45/15.03.2016г., постановена по НОХД № 4770/ 2015г. по описа на Районен съд – Бургас, в сила на 31.03.2016г., с която на българския гражданин Я. Н. Н. ЕГН ********** е наложено ефективно наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, търпимо при първоначален „строг“ режим, и удостоверение по чл.3 от ЗПИИСАННЛОСМВЛОС, за изпълнение на компетентния орган на ******** република - Окръжен съд в ***************.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6