Определение № 6598 от 02.04.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6598 гр. София, 02.04.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Г, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан Кюркчиев

Членове:

Гергана Коюмджиева

Мария М. Запрянова като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Въззивно частно гражданско дело № 20251100503325 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 – 278 от ГПК във връзка с чл. 577 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 18-00-30/14.03.2025 г. по описа на Агенция по вписванията, Служба по вписванията – гр. София, подадена от „Лено“ АД, против Определение № 186/25.02.2025 г., постановено от съдия по вписванията при СРС по искане за вписване с вх. № 13775/25.02.2025 г. по описа на Агенция по вписванията, Служба по вписванията – гр. София, с което е отказано частично заличаване на вписано отбелязване на договор за особен залог на вземания от 19.08.2024 г., вписан в Служба по вписванията – гр.

София с вх. рег. № 78647 от 08.10.2024 г., акт № 92, том 56, относно вземане, обезпечено с ипотека, учредена съгласно Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, вписан в Служба по вписванията – гр. София с вх. рег. № 61875 от 26.082021 г, ал. № 187, том 35, дело 47870/2021 г.

В частната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност на постановеното определение. Жалбоподателят излага, че „Лено“ АД като кредитор е сключило договор за бизнес кредит с кредитополучател ЕТ „Десита 81 – Д.Т.“, вземанията по който са обезпечени с ипотека, учредена съгласно Нотариален акт за Учредяване на Договорна ипотека, вписан в Службата по вписванията. Дружеството заложило вземанията си по договора за кредит към свой кредитор – „Прайвът Кредит Стръкчъринг“ С.А.Р.Л. чрез договор за особен залог на вземания от 19.08.2024 г., вписан в ЦРОЗ. Предвид ипотечния му характер залогът бил вписан и в Служба по вписванията – гр. София с вх. рег. № 78647 от 08.10.2024 г., том 56, акт 92. „Лено“ АД заплатило част от дълга си към заложния кредитор като последният дал съгласие с нотариална заверка на подписа за частично заличаване на залога по реда на чл.

27, ал. 7 от ЗОЗ, което обхваща вземанията по договора за кредит, въз основа на което „Лено“ АД вписало частично заличаване в ЦРОЗ, поради което следвало да се извърши вторично вписване на заличаването на залога в имотния регистър, но с обжалваното определение получил отказ. Излага, че представеното към молбата за заличаване 1 пълномощно е валидно и качеството на упълномощеното лице няма значение, както и за заверката „вярно с оригинала“, тъй като е положена от лице, упълномощено на годно правно основание.

Жалбоподателят поддържа, че „Лено“ АД има правен интерес от заличаването на вписването на договора за особен залог, независимо че вземането е прехвърлено, тъй като дружеството е вписано като заложен длъжник в ЦРОЗ и в ИР, поради което има интерес от заличаване на това обстоятелство от партидите му в съответните регистри, предвид, че залогът е отпаднал. Излага, че при продажбата на заложените вземания „Лено“ АД изрично е поело задължение да заличи особения залог върху тях съгласно договора за цесия.

Счита, че молбата за заличаване изрично посочва за кое вписване и вземане се отнася, както и че са приложени изчерпателно необходимите документи в изискуемата форма за извършване на заличаването. Излага, че е несъмнено, че заложното право е погасено и залогът е заличен в първичния регистър на ЦРОЗ. Възразява, че констатираните от съдията по вписванията последващи въздействия върху документа след нотариалното му удостоверяване се изразяват единствено в подчертаване с маркер върху конкретното вземане, обект на молбата, направено за улеснение, което не променя документа и не го компрометира, аналогично на приложената декларация-съгласие за частично заличаване.

Моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на съдията по вписванията с указания за заличаване на вписаното отбелязване на договор за особен залог на вземания. Претендира сторените по делото разноски.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на частния жалбоподател и прецени данните по делото, намира следното:

Видно от Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 55, том IV, рег. № 7840, дело № 595 от 26.08.2021 г. на датата „Лено“ АД като ипотекарен кредитор на основание Договор за бизнес кредит с клиентски № 6986 от 13.04.2021 г. предоставя на кредитополучателя ЕТ „Десита 81 – Д.Т.“ кредит с главница в размер на 10 000 евро. Посочено е, че за обезпечаване на цялото вземане на „Лено“ АД ипотекарният длъжник В.В.Н. учредява в полза на дружеството договорна ипотека върху конкретно описан недвижим имот, вписана на 26.08.2021 г.

Видно от представения Договор за особен залог на вземания от 19.08.2024г. „Лено“ АД като залогодател учредява особен залог в полза на „Прайвът кредит стръкчъринг“ С.А.Р.Л. като заложен кредитор за обезпечаване на всички вземания на заложния кредитор по главен договор за кредитна линия от 20.06.2024 г., сключен между „Прайвът кредит стръкчъринг“ С.А.Р.Л. като кредитор и „Лено“ АД като кредитополучател. Заложени са всяко от вземанията от цялото кредитно портфолио на залогодателя, включващо всички настоящи и бъдещи вземания, произтичащи от услуги и дейност по чл. 3а от ЗКИ, които залогодателят е предоставил до пълно погасяване на обезпеченото вземане.

Съгласно договор за цесия от 19.11.2024 г. между „Лено“ АД като цедент и „СиЕйч (Люксембург)“ С.А.Р.Л., като цесионер, е сключен договор, съгласно който „Лено“ АД 2 продава на „СиЕйч (Люксембург)“ С.А.Р.Л вземанията, описани в Приложение 1, собствеността върху които преминава към датата на сключване на договора. Съгласно т. 3 на договора, при сключването му е взето предвид, че цедентът е заложил вземанията на „Прайвът Кредит Стръкчъринг“ С.А.Р.Л съгласно горепосочения договор за особен залог на вземания от 19.08.2024 г., като същият е вписан в ЦРОЗ под № 20240820101503 и по реда на чл. 171 от ЗЗД, вр. чл. 17 от ПВ е вписан и в ИР по партидата на всеки имот, който е ипотекиран в обезпечение на съответните вземания. Съгласно т. 4 цедентът е получил писмено съгласие от заложния кредитор за извършване на цесията съгласно чл. 4.1, т. „е“ от Договора за особен залог, като след постъпване на средствата от сделката заложният кредитор и цедентът ще предприемат всички необходими правни и фактически действия за заличаване на залога на вземанията.

С Молба за заличаване на вписване с вх. № 13775/25.02.2025 г. от „Лено“ АД, подписана от В.Г.С., е поискано заличаването на вписаното отбелязване на Договор за особен залог на вземания от 19.08.2024 г., вписан в Служба по вписванията – гр. София с вх. рег. № 78647 от 08.10.2024 г., акт № 92, том 56, относно учредяване на Договорна ипотека, вписан в Служба по вписванията – гр. София с вх. рег. № 61875 от 26.08.2021 г, акт № 187, том 35, дело 47870/2021 г., върху конкретно описан недвижим имот. Към молбата са приложени нотариално заверени препис – извлечения от Декларация-съгласие за частично заличаване с нотариална заверка на подписа, нотариално заверен препис-извлечение от Удостоверение за вписвания за определен период, копие от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, копие от договор за залог, документ за внесена държавна такса и копие от пълномощно.

С приложеното към молбата копие от пълномощно от 22.11.2024 г. от „Лено“ АД е предоставена представителна власт на В.Г.С. за пред службите по вписванията при Агенция по вписванията във връзка с процесния Договор за особен залог на вземания.

Съгласно приложената Декларация-съгласие за частично заличаване от 27.11.2024 г. на датата „Прайвът кредит стръкчъринг“ С.А.Р.Л. декларира изричното съгласие на заложния кредитор за частично заличаване в ЦРОЗ на процесния Договор за особен залог на вземания от 19.08.2024 г., което следва да се извърши относно конкретно изброени вземания. Видно от предоставените копия, документът, представен пред Служба по вписванията не е с пълно съдържание относно всички вземания, за които важи. Под т. 117 като конкретно вземане, за което следва да се извърши заличаване, е посочен процесният Договор за Бизнес кредит с Клиентски № 6986 от 13.04.2021 г. с кредитополучател ЕТ „Десита 81 – Д.Т.“. Верността на препис-извлечението, снето от оригинала на официалния документ е нотариално удостоверено на 13.01.2025 г.

Съгласно Удостоверение за вписвания за определен период от 20.12.2024г. от Агенция по вписванията, в ЦРОЗ по партидата на „Лено“ АД за периода от 16.12.2024 г. до 20.12.2024 г. е вписано заличаване на вписан залог по първоначално вписване Договор за залог № 20240820101503. Съгласно извлечението в секция 129 е отбелязано частично заличаване на залога относно цялото вземане по изброени договори, сред които и по т. 437 – договор за 3 бизнес кредит с клиентски № 6986 от 13.04.2021 г., с кредитополучател ЕТ „Десита 81 – Д.Т.“, с ЕИК 206443531.

С обжалваното определение от 25.02.2025 г. Н.Н., съдия по вписванията при СРС, приема, че правният интерес на молителя е недоказан, тъй като към преписката е приложено копие на овластяващо го пълномощно с поставен печат „Вярно с оригинала“ и подпис, което не може да се кредитира като доказателство, поради липсата на заверка от адвокат или нотариално удостоверен препис. Констатирано е, че с оглед вписаната цесия, ипотекарен кредитор, съответно длъжник на заложния кредитор се явява „Си Ейч (Люксембург)“ С.А.Р.Л и като носител на правния интерес в тази връзка същият не е упълномощил или възложил на молителя в производството действия по заличаването на залога. Съдията по вписванията е приел, че представеният препис-извлечение от удостоверение за вписвания за определен период от 20.12.2024 г. се отнася до над 30 частични заличавания, без да е посочено от молителя до кои ипотечни вписвания се отнасят или с изявление, че не касаят вписани в СВ ипотеки и същият не съставлява хартиен носител, годен да бъде основание за заличаване в охранително производство, доколкото в него има интервенция (маркиране в червено на пет реда по отношение на т. 347) след нотариалното удостоверяване. Счел е, че преписътизвлечение на съгласието на заложния кредитор за заличаване в ЦРОЗ се отнася до над 3 частични заличавания, без да е посочено от молителя до кои ипотечни вписвания се отнасят или с изявление, че не касаят вписани в СВ ипотеки, като е приел, че също и не представлява хартиен носител, годен да бъде основание за заличаване в охранително производство, доколкото има интервенция след нотариалното удостоверяване. Въз основа на тези мотиви е отказал да разпореди действия по процесната молба.

Съдът намира от правна страна следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в рамките на законоустановения срок и се отнася до подлежащ на обжалване отказ на съдия по вписванията съгласно чл. 577, ал. 1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съгласно чл. 171 ЗЗД, прехвърлянето и залагането на вземането, което е обезпечено с ипотека, встъпването в такова вземане и налагането на запор върху него, както и подновяването и заместването в задължение, обезпечено с ипотека, за да имат действие трябва да бъдат извършени в писмена форма с нотариална заверка на подписите и вписани в имотния регистър.

Съгласно чл. 17 от ПВ, вписването на актовете по чл. 171 от ЗЗД, а именно: а) прехвърляне на вземане (чл. 99 ЗЗД), обезпечено с ипотека; б) залагане (чл. 162 ЗЗД) на такова вземане; в) встъпване (чл. 101 ЗЗД) в ипотечно вземане; г) налагане запор върху него; д) подновяване на задължение (чл. 107 ЗЗД), обезпечено с ипотека, и 4 е) заместване (чл. 102 ЗЗД) в такова задължение, става по молба на всеки заинтересован, подадена в два еднакви екземпляра, придружена от два екземпляра на документа, на основание на който се иска вписването.

Всички тези хипотези на вписване на актове имат характера на отбелязване към първоначално вписаната ипотека. Тяхното вписване се извършва по правилата на чл. 17 ПВ при персоналната система на вписване в книгите за вписванията по ПВ. Вписването се извършва по разпореждане на съдия по вписванията, като се нанася накратко съдържанието на подлежащия на вписване акт по съответната персонална партида. Ако подлежащият на вписване акт се отнася до няколко ипотеки, нанасянето в партидната книга се извършва срещу записа за всеки от актовете, до който се отнася – чл. 17, ал. 3 ПВ във вр. с чл. 12, ал. 2 ПВ.