Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 184 от 07.05.2025, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Административно наказателно дело 304/2025
Вид
Решение № 184
Подписан
07.05.2025
В сила
23.05.2025
Състав
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ МИНЧЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 123 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 123, ал. 1 т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 123, ал. 1 т. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 123, ал. 1, т. 2, б. "б" · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал. 1, т. 5 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. Перник, 07.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР Й. МИНЧЕВ при участието на секретаря МИЛЕНА Р. КРЪСТАНОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Й. МИНЧЕВ Административно наказателно дело № 20251720200304 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закон а за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на В. И. А. ЕГН ********** от гр. Перник, ул.

***, чрез адв. Б., против НП № 24-1158-002987 от 28.10.2024 г., издадено от началник група, сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Перник, с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваното НП. Излагат се доводи, че НП е издадено при съществени процесуални нарушения. Посочва се, че при настъпилото ПТП не са пострадали хора, за да е налице задължение на водача да остане на мястото. Отбелязва, че А. е оставил автомобила си при настъпилото ПТП на място и се е прибрал в своя дом, който е до местопроизшествието и там е изчакал органите на МВР.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно уведомен не се явява и не се представлява. В писмена молба чрез адв. Б., поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.

Ответникът - Началник група, сектор „Пътна полиция“ към ОДМВРПерник не се явява и не се представлява.

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с доводите и становищата на страните, прецени събраните по делото писмени и гласни 1 доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

На 17.08.2024 г. в 18:05 часа , в община Брезник село Кошарво на път per-III-8114 с посока на движение от село Гигинци към село Станьовци, А. управлявал собствения си лек автомобил „Сузуки Витара“ с регистрационен номер ********. В района на километър 11+300 при движение на заден ход реализирал ПТП с материални щети без пострадали лица с паркирания лек автомобил „Пежо 407“ с регистрационен номер ******** собственост на И.С.С.. А. не останал на мястото на ПТП-то до пристигане на представители на МВР.

При така изложената фактическа обстановка бил издаден АУАН № GA1415420 от 10.10.2024 г., а въз основа на него и процесното НП.

По делото са разпитани св. М. и св. П., които заявяват, че А. е обяснил, че се е прибрал до вкъщи за прием на лекарства. Оставил е автомобила на местопроизшествието и се е появил при пристигането на органите на МВР.

Настоящият съдебен кредитира в цялост показанията на свидетелите М. и П., тъй като същите се явяват логични, последователни, вътрешнобезпротиворечиви и съответни на приобщените по делото писмени доказателства. Показанията са достатъчно информативни, като съдържат изчерпателна информация за елементите от състава на нарушението.

Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК, писмени доказателства, като намира, че същите са логични, последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:

Жалбата се явява процесуално допустима - същата изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок и срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление за нарушението са спазени изискванията за форма и съдържание, както и специфичните процедурни правила, свързани с участието на свидетели, предявяване на АУАН, и сроковете за това. АУАН и НП отговарят на отговаря на изискванията за форма, съдържание и реквизити, регламентирани в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

В наказателното постановление нарушението е описано пълно и ясно, съобразно нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, с което е осигурено правото на защита на наказаното лице. Както в АУАН, така и в наказателното постановление точно, ясно и конкретно е посочено и законовото основание, 2 въз основа на които санкционния орган е приел, че се касае за административно нарушение и е наложил съответно наказание.

Непосочването в АУАН и НП в какво точно се касаят настъпилите материални щети на нарушава правото на защита на А.. По делото не е спорно, че са настъпили материални щети по двете МПС-та. Същите се потвърдиха и от свидетелските показания по делото.

Какви са настъпилите вреди не са от съществено значение за правната квалификация, тъй като не е спорно, че процесното ПТП е настъпило.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съобразно предоставените доказателства, приложени по делото.

По отношение на приложението на материалния закон:

Разпоредбата на чл. 123 ЗДвП урежда какви са задълженията на водач на моторно превозно средство, участник в ПТП. Всеки водач, участник в ПТП, има задължението да спре, за да установи какви са последиците от произшествието (чл. 123, ал. 1 т. 1 ЗДвП), а останалите задължения на водачите са диференцирани в зависимост от това дали при ПТП има пострадали хора или са причинени само материални щети, а в последния случай водачите имат различни задължения в зависимост от това дали между участниците в ПТП има или липсва съгласие относно обстоятелствата, свързани с ПТП. В случая в АУАН и НП словесно обстоятелствата на нарушението са описани като: "Водачът не остава на мястото на ПТП до пристигане на органите на МВР“. И според актосъставителя, и според наказващия орган, с тези си действия въззивният жалбоподател е нарушил разпоредбата на чл. 123, ал. 1 т. 2 б. "б" ЗДвП. Така, както в АУАН, така и в НП, са посочени при това при пълна идентичност, обстоятелствата на нарушението, но съдът намери, че е допуснато нарушение на материалния закон при посочване на правната му квалификация. Разпоредбата на чл. 123, ал. 1 т. 2 ЗДвП урежда задълженията на водач на МПС, участник в ПТП, когато при произшествието са пострадали хора. В случая в АУАН и НП не се твърди, а и от събраните в съдебното следствие доказателства не се доказа при процесното ПТП да са пострадали хора. В НП е записано, че е настъпило „ПТП с материални щети без пострадали лица“. Както от писмените, така и от гласните доказателства, събрани в съдебното следствие, се установи, че се касае за ПТП с настъпили единствено материални щети.

В случая в хода на производството не се установи при настъпилото произшествие да е имало пострадали хора, поради което и за жалбоподателя не е възникнало задължението да остане на мястото на произшествието и да изчака органите на МВР, т.е. нарушението му не е съставомерно от обективна страна. Той не е извършил нарушение и на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, тъй като е бил спрял и е установил последиците от произшествието, като е сигнализирал органите на МВР за случилото се.

В този смисъл съдът приема, че след като е установено, че деянието на А. не е съставомерно от обективна страна и атакуваното наказателно 3 постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

При този изход на спора на жалбоподателя се дължи присъждане на разноски в настоящото производство, такива следва да бъдат присъдени съобразно чл. 63д от ЗАНН в размер на 900 лева, видно от представения договор за правна защита и съдействие.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 24-1158-002987 от 28.10.2024 г., издадено от началник група, сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Перник, с което на основание чл.

175, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на В. И. А. ЕГН ********** от гр. Перник, ул. *** му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР-Перник да заплати на В. И. А. ЕГН ********** от гр. Перник, ул. *** сумата от 900 (деветстотин) лева, представляваща разноски по настоящото дело.

Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд - Перник по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________ 4