Определение № 1701 от 04.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1701 гр. София, 04.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Иванова като разгледа докладваното от Аделина Иванова Частно наказателно дело № 20261100203036 по описа за 2026 година

Производството е образувано по повод постъпила жалба от обв.А.Г. против Постановление от 20.11.25г. на СГП в частта му, с която на обвиненото лице е взета първоначална МНО „парична гаранция в размер на 45 000лв.“.В така депозираната жалба се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на горния акт и се отправя искане за неговата отмяна и вземане на по-лека МНО, а именно МНО „Подписка“.

Производството е по реда на чл.61 ал.3 НПК.

Съдът приема депозираната жалба за процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице с изявен правен интерес, притежаващо качеството на обвиняем по образуваното наказателно производство и в законно установения в чл.61 ал.3 НПК преклузивен срок.

Настоящото наказателно производство е образувано във вр. с разследване на престъпление по чл.321 ал.3 НК, респ. за престъпление, подсъдно на СГС съобразно общото правило на чл.35 ал.2 НПК.

В настоящото производство подлежат на изследване законовите предпоставки, визирани в общия регламент на чл.56 ал.1 НПК и допълнени с тези по чл.56 ал.3 НПК, респ. необходима е преценка за самото вменено на обвиняемия престъпление, преценка за обоснованост на подозрението за авторство на инкриминираното деяние и преценка за критериите по чл.56 ал.3 НПК в контекста на целите по чл.57 НПК.

От материалите по делото се установява, че в хода на производството в качеството на обвиняем е привлечен настоящият жалбоподател с Постановление от 20.11.25г. за престъпление с горната правна квалификация, наказуемо с наказание ЛСВ. Т.е. налице е първата формална базисна предпоставка, предопределяща вземане на МНО.

Вписаните в Постановлението за привличане на обвиняем съставомерни елементи на самото престъпление предопределят и предметната рамка на доказване в контекста на дължимата преценката за обоснованост на предположението за авторство на инкриминираното деяние.

1

В хода на разследването до настоящия момент са събрани редица доказателства, свързани с реализираната от обв.Г. деятелност и тази на останалите лица, сочени съответно за ръководител и за членове на престъпното сдружение.В тази вр. следва да се отчетат както приобщените към доказателствената съвкупност гласни доказателства, така и писмени такива (голяма част от които са събрани в резултат на ЕЗР) и писмени доказателствени средства, като тук в отговор на релевирано защитно възражение съдът дебело подчертава, че липсата на познанство на обв.Г. с част от останалите обвинени лица не изключва формирания извод за неговата евентуална съпричастност при осъществяване на вмененото му деяние.Налице е обосновано предположение за една мащабна и всеобхватна деятелност, изискваща вмешателството на няколко лица, като съответно са налични доказателства, че евентуално осъществяваните действия от различните обвиняеми са обвързани, съвместни и подчинени на общ умисъл за извършване на предварително дефинираните вторични престъпления и с користна цел.

В хода на ДП са събрани и доказателства касателно личността на обвиненото лице – същото се явява неосъждано, трудово ангажирано и семейно обвързано.Тези характеристики на личността на обв.Г. обаче не са единствените, които се отчитат при преценката относно конкретната МНО. Показател за личността на обвиняемия е и каузалния му принос при реализиране на предполагаемата престъпна деятелност и механизма на осъществяването й.Тук съдът има предвид, че процесното престъпление е тежко такова по см. на чл.93 т.7 НК и се ползва със завишена степен на обществена опасност, презумптивно предопределена от законово предвиденото за това престъпление наказание по вид и размер.Касае се за всеобхватна дейност, реализирана от множество лица в рамките на един продължителен времеви период и надхвърляща териториалните граници на страната.Изхождайки именно от престъплението, предмет на разследване, и от репресивния характер на мерките за неотклонение, то съдът приема определената на обв. Г. по вид МНО за правилна и законосъобразна.

Решаващият съд обаче приема определеният размер на паричната гаранция за завишен, тъй като липсват убедителни доказателства за имущественото положение на обвиняемия, а тук отново доказателствената тежест принадлежи на държавното обвинение.

Нещо повече – дори в самото обжалвано Постановление липсват подробни аргументи в тази насока, а единственият отразен довод се изразява в това, че размерът на взетата Парична гаранция е „съобразен с имущественото състояние на лицето“.Този довод обаче не е подкрепен с нужната конкретика и доказателствена обезпеченост, поради което съдът го приема за голословен такъв.Т.е. Постановлението в атакуваната му част се явява безмотивно, което противоречи на общото правило на чл.199 ал.2 НПК. Този порок обаче е отстраним в рамките на настоящото производство и именно поради гореизложените съображения относно характеристиките на предполагаемата престъпна деятелност, съдът приема, че МНО „Гаранция в пари“ в размер на 5 000 евро напълно способства за постигане на целите по чл.57 НПК. Нещо повече – именно тази МНО съответства и на критериите по чл.56 ал.3 НПК, които критерии са степенувани по важност и то от самия законодател и 2 преимуществено значение се отдава на завишената степен на обществена опасност на процесното престъпление (което е тежко престъпление и с широк обхват на обекта на посегателство) и на доказателствата срещу обвиняемия, а едва след това е необходимо да се отчетат останалите критерии, свързани с неговото здравословно, семейно и имотно състояние.Както вече се отбеляза, МНО по своите характеристики и естество се явява вид мярка за процесуална принуда и като такава се ползва с определен репресивен елемент, като следва да създава убедителни ограничения за съответния обвиняем и гаранции в контекста на преследваните цели по чл.57 НПК.

При горните мотиви съдът приема, че следва да намали размера на взетата МНО, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Постановление на СГП от 20.11.2025г., с което по отношение на обв. А. Д.

Г. с ЕГН: ********** по ДП № 124/2022г. по описа на НСлС, пр.пр.№ 16506/22г. на СГП е взета първоначална МНО „Парична гаранция“ в размер на 45 000лв., като НАМАЛЯВА размера на паричната гаранция от 45 000лв.на 5 000евро.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3