Решение № 48 от 03.05.2019, Районен съд - Първомай
- Съд
- Районен съд - Първомай
- Дело
- Гражданско дело 357/2018
- Вид
- Решение № 48
- Подписан
- 03.05.2019
- В сила
- 03.05.2019
- Състав
- СОФИЯ СОТИРОВА МОНЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 48 гр. Първомай, 03.05.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на трети април две хиляди и деветнадесета година, с
Председател:
София Монева при участието на секретаря Петя
Монева, след като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 357 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240, ал. 1, с чл. 92, ал. 1, изр. І-во от ЗЗД и с чл. 86, ал. 1, изр. І-во от Закона за задълженията и договорите.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление и за съдебна кореспонденция: ***, представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д. в качеството на
Изпълнителни директори и по процесуално пълномощие от юрисконсулти К.Г.В. и М.П.М.-С., моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът А.С.А., ЕГН: **********,***, му дължи, както следва:
Ø сумата от 444, 44 лева (четиристотин четиридесет и четири лева и четиридесет и четири стотинки) – главница по Договор за паричен заем № 2340850/02.07.2015 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и ответника;
Ø сумата от 61, 17 лева (шестдесет и един лева и седемнадесет стотинки) – договорна лихва по Договор за паричен заем № 2340850/02.07.2015 г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт” АД и ответника, за периода от 03.09.2015 г. до 01.03.2016 г.;
Ø сумата от 347, 47 лева (триста четиридесет и седем лева и четиридесет и седем стотинки) – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение по Договор за паричен заем № 2340850/02.07.2015 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и ответника, за периода от 03.09.2015 г. до 01.03.2016 г.;
Ø сумата от 4, 00 (четири) лева – такса за разходите по събирането на просрочените вземания по Договор за паричен заем № 2340850/02.07.2015 г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт” АД и ответника;
Ø сумата от 113, 59 лева (сто и тринадесет лева и петдесет и девет стотинки) – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 04.09.2015 г. до 30.04.2018 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда), както и
Ø законната лихва за забава върху главницата, считано от 30.04.2018 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда) до окончателното й изплащане, за принудителното изпълнение на които вземания е издадена Заповед № 106/02.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 183/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав.
Претендира и за присъждане на сторените в настоящото и в заповедното производство съдебно-деловодни разноски.
Исковите претенции се обосновават с фактически твърдения, че по силата на Договор за паричен заем № 2340850/02.07.2015 г. „Изи Асет Мениджмънт” АД се задължило да предостави на ответника паричен заем в размер на 500, 00 лева, а последният, предварително информиран за параметрите на сделката чрез Стандартен европейски формуляр, следвало да възстанови на кредитодателя заемната сума и да му заплати уговорената възнаградителна лихва в размер на 77, 84 лева чрез 8 равни месечни анюитетни вноски от по 72, 23 лева всяка, първата и последната от които, дължими съответно на 04.08.2015 г. и 01.03.2016 г.
Релевира се, че за неизпълнение на произтичащия от кредитния контракт ангажимент в 3-дневен срок от подписването му да предостави на заемодателя обезпечение на дълга чрез поръчителство на две физически лица или банкова гаранция в тежест на заемателя била начислена неустойка в размер на 454, 24 лева, платима разсрочено ведно с погасителните вноски, а поради забавата им с повече от 30 календарни – и сумата от 45, 00 лева, представляваща такса за разходите по извънсъдебно събиране на просрочените вземания.
Кредитополучателят усвоил кредитната сума, но изпълнил частично задълженията си за неустойка, такса разходи, договорна лихва и главница, като престирал за погасяването им съответно сумите от 106, 77 лева, 41, 00 лева, 16, 67 лева и 55, 56 лева.
Според ищеца ответникът му дължи и сумата от 113, 59 лева – мораторно обезщетение в размер на законната лихва за периода от 04.09.2015 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 30.04.2018 г., както и законната лихва за забава върху главницата, считано от 30.04.2018 г. до окончателното й изплащане.
Въз основа на
Приложение № 1/01.07.2016 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., съобщен на длъжника от цедента с Уведомление за извършена цесия изх. № УПЦ-С-ИАМ/2340850/04.07.2018 г., връчено му чрез куриер, „Изи Асет
Мениджмънт” АД отстъпило на „Агенция за събиране на вземания” ООД, ЕИК:
*********, процесните притезания, чието принудително удовлетворяване по реда на чл. 410 от ГПК било допуснато по заявление на ищцовото дружество в качеството му на правоприемник на цесионера със Заповед № 106/02.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 183/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав, връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не е упражнил процесуалното си право на писмен отговор.
В открито съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява, като чрез процесуалния си пълномощник юрисконсулт М.П.М.-С. депозира Молба вх. № 2064/29.03.2019 г., с която поддържа исковите претенции и пледира за произнасяне на неприсъствено решение, а ответникът, редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител и не застъпва позиция по предмета на делото.
След като констатира кумулативното наличие на процесуалните условия, предвидени в чл. 239, ал. 1 и чл. 238, ал. 1 от ГПК, доколкото:
Ø на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в открито съдебно заседание;
Ø ответникът не е депозирал отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК и редовно призован, не се представлява в открито съдебно заседание, без да е отправил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие;
Ø ищецът е обективирал воля съобразно чл. 238, ал. 1 от ГПК, и
Ø с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и ангажираните от ищцовата страна писмени доказателства предявените искове се преценят за вероятно основателни, съдът е мотивиран да постанови неприсъствено решение, с което да ги уважи изцяло, без да излага мотиви по съществото на спора.
Предвид гореуказания правен резултат се обосновават предпоставките на чл. 78, ал. 1 от ГПК за осъждане на ответника да възстанови съдебно-деловодните разноски на ищеца, сторени, както следва:
Ø в настоящото производство – в общ размер на 375, 00 лева, от които 225, 00 лева – довнесена държавна такса за разглеждане на предявените искове, и 150, 00 лева – възнаграждение за квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8, изр. І-во от ГПК (в редакцията, обн. ДВ, бр. 8 от 2017 г.) във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, и
Ø в заповедното производство – в общ размер на 75,
00 лева, от които 25, 00 лева – внесена държавна такса за разглеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, и 50, 00 лева – възнаграждение за квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8, изр. І-во от ГПК (в редакцията, обн. ДВ, бр.
8 от 2017 г.) във вр. с чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ във вр. с чл. 26 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното, и на основание чл. 239, ал.
1 от ГПК съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А.С.А., ЕГН: **********,***, дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление и за съдебна кореспонденция: ***, представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д. в качеството на Изпълнителни директори и по процесуално пълномощие от юрисконсулти К.Г.В. и М.П.М.-С., както следва:
Ø сумата от 444, 44 лева (четиристотин четиридесет и четири лева и четиридесет и четири стотинки) – главница по Договор за паричен заем № 2340850/02.07.2015 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и ответника;
Ø сумата от 61, 17 лева (шестдесет и един лева и седемнадесет стотинки) – договорна лихва по Договор за паричен заем № 2340850/02.07.2015 г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт” АД и ответника, за периода от 03.09.2015 г. до 01.03.2016 г.;
Ø сумата от 347, 47 лева (триста четиридесет и седем лева и четиридесет и седем стотинки) – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение по Договор за паричен заем № 2340850/02.07.2015 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и ответника, за периода от 03.09.2015 г. до 01.03.2016 г.;
Ø сумата от 4, 00 (четири) лева – такса за разходите по събирането на просрочените вземания по Договор за паричен заем № 2340850/02.07.2015 г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт” АД и ответника;
Ø сумата от 113, 59 лева (сто и тринадесет лева и петдесет и девет стотинки) – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 04.09.2015 г. до 30.04.2018 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда), както и
Ø законната лихва за забава върху главницата, считано от 30.04.2018 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда) до окончателното й изплащане, за принудителното изпълнение на които вземания е издадена Заповед № 106/02.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 183/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав.
ОСЪЖДА А.С.А., ЕГН: **********,***, да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление и за съдебна кореспонденция: ***, представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д. в качеството на Изпълнителни директори и по процесуално пълномощие от юрисконсулти К.Г.В. и М.П.М.-С., както следва:
Ø сумата от 375, 00 (триста седемдесет и пет) лева – съдебно-деловодни разноски в исковото производство за довнесена държавна такса за разглеждане на предявените искове и за квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт, и
Ø сумата от 75, 00
(седемдесет и пет) лева – съдебно-деловодни разноски по ч. гр. дело № 183/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав, за внесена държавна такса за разглеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и за квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт.
Досието на ч. гр. дело №