Акт от 24.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1449 гр. София, 21.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:Теменужка Симеонова

Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Ем. Владимирова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно гражданско дело № 20221100510531 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 26.06.2022 год., постановено по гр.дело №47440/2021 год. по описа на СРС, ГО, 79 с-в, е отменено на основание чл. 357 вр. с чл. 188, т. 2 КТ наложеното на Й. Д.

М. със Заповед №Д-207 от 30.07.2018 год. на директора на „Поделение за П..П“ – София към „БДЖ-П..П“ ЕООД дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за допуснати нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в „неявяване на работа“, „неизпълнени на законните разпореждания на работодателя“ и „неизпълнение на възложената работа“, като ответникът е осъден да заплати на ищцата на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на 720 лв.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника „Поделение за П..П“ – София към „БДЖ-П..П“ ЕООД. Жалбоподателят поддържа, че по делото било несъмнено, че между страните съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищцата изпълнявала длъжността „системен администратор, организатор статистика“, както и че със заповед №898 ЛД от 04.06.2018 год. била командирована да изпълнява длъжността „организатор, локомотивен наряд“ в служба „Локомотивен наряд“ в Локомотивно депо – София. Тази заповед била законосъобразна и надлежно връчена на ищцата. Доказано било, че ищцата била отказала да се запознае с графика за дежурства на служба „Локомотивен наряд“ в Локомотивно депо – София и не била на работа на 05.06.2018 год. на мястото, но което била командирована. Ищцата се била запознала с длъжностната характеристика за длъжността „организатор, локомотивен наряд“. Правилно 1

СРС бил приел, че не били допуснати нарушения при издаването на процесната заповед – спазени били изискванията на чл. 194 КТ, от ищцата били взети обяснения за допуснатите нарушения /чл. 193 КТ/, заповедта отговаряла на всички формални изисквания, посочени в чл. 195 К. Същевременно неправилни били изводите на първоинстанционния съд, че било достатъчно работникът да оспори издадената на основание чл. 120 КТ заповед. В случая не била налице нито хипотезата на нарушено здравословно състояние, нито липса на съответствие с квалификация, съгласно чл. 120, ал. 1 КТ. Ищцата притежавала нужното образование и квалификация и нямала здравословни проблеми. По отношение на допълнителните изисквания за командированата длъжност бил приет задължителен инструктаж, който ищцата отказала да премине. Превратно СРС бил тълкувал нормите на чл. 8, ал. 1 КТД и чл. 3, ал. 10 от Правилника за вътрешния трудов ред. Командироването по чл. 120 КТ не представлявало промяна на трудовото правоотношение. Не следвало да се кредитират показанията на свидетеля С.. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а искът – отхвърлен. Претендира и присъждането на направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.

Ответницата по жалбата Й. Д. М. счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено. Поддържа, че заповед №898 ЛД от 04.06.2018 год. не била законосъобразна. За ищцата не било възникнало задължение за явяване на работа за заемане на длъжност, която била различна от първоначалната такава. Не били спазени изискванията на чл. 120 КТ, като ответникът не бил доказал и наличието на производствена необходимост. А предприетото изменение на мястото и характера на работата на ищцата не било извършено в съответствие с квалификация и образованието й. Правилно СРС бил приел, че неизпълнението на незаконосъобразно разпореждане на работодателя не можело да представлява нарушение на трудовата дисциплина от страна на ищцата. По делото липсвали доказателства за връчването на новия график на ищцата преди започване на неговото изпълнение.В изготвения протокол от членовете на комисията било отразено, че на 05.06.2018 год. проверката е започнала в 10.30 ч., а същевременно било установено, че работното време започва в 7.45 ч. От показанията на свидетеля Д. С. било установено, че той не бил правил опит да връчва графика на ищцата. Ищцата не отговаряла на специфичните изисквания за квалификация, необходима за новата длъжност, а именно не притежавала минимум 3 години трудов стаж по специалността и втора квалификационна група по „Правилник за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1000 V. В този смисъл правилно първоинстанционният съд бил приел, че е налице несъответствие с квалификацията, съгласно чл. 120, ал. 1 КТ. Възникването и изменението на трудовото правоотношение трябвало да са законосъобразни. В частност следвало да бъдат спазени чл.

120, ал. 1 и 2 КТ, както и съответните вътрешни норми на работодателя. На процесната дата ищцата била на своето работно място на длъжността „системен администратор, организатор статистика“, за която съществувало валидно трудово правоотношение, вписала се била в книгата за служебни и лични излизания за своето работно място и била подала сигнал за извършените нарушения, които били установени от СРС. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

2

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. с чл. 188, т. 2 КТ.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Безспорно е по делото, а и от събраните доказателства по делото се установява, че между страните е възникнало трудово правоотношение, по силата на което ищцата е изпълнявала длъжността „системен администратор, организатор статистика“ в Локомотивно депо – София при Поделение „П..П“ – София към „БДЖ-П..П“ ЕООД.

Със заповед №898 ЛД от 04.06.2018 год. на директора на Поделение „П..П“ – София било наредено на основание чл. 120, ал. 1, предл. 1 КТ да бъде извършена промяна на мястото и характера на работата на ищцата, а именно същата да изпълнява задълженията за длъжността „организатор, локомотивен наряд“ в Локомотивно депо – София, при Поделение „П..П“ към „БДЖ-П..П“ ЕООД /като запазвала трудовото си възнаграждение/, за периода от 05.06.2018 год. до 19.07.2018 год. включително. Заповедта била връчена ищцата на 04.06.2018 год. – обстоятелство, което същата е удостоверила с подписа си.

Установено е въз основа на протокол от 05.06.2018 год., съставен от комисия за проверка за работното време в служба „Локомотивен наряд“ в Локомотивно депо – София при Поделение „П..П“, че на посочената дата, в 10.30 ч., ищцата не е била на работното си място за длъжността „организатор, локомотивен наряд“, а се е записала в административната сграда на Локомотивно депо – София за начало на работния ден, като не била регистрирала в книгата за излизания при началник, Локомотивно депо – София и отказала да премине първоначалния инструктаж на работното място.

Видно е от график на дежурствата на Локомотивен наряд за м.юни 2018 год., от който се установяват дните от всяка седмица, през които ищцата е следвало да бъде на работа, считано от 05.06.2018 год., като с подписа на трима свидетели е удостоверено в горния десен ъгъл на графика, че ищцата е отказала да се запознае с него.

Като доказателства по делото са приети длъжностна характеристика за длъжността „системен администратор, организатор статистика“ и длъжностна характеристика за длъжността „организатор, локомотивен наряд“.

Спорните по същество във въззивното производство въпроси са свързани с наличието на 3 твърдените от работодателя нарушения на трудовата дисциплина, респ. с това дали издадената от работодателя заповед по чл. 120 КТ е законосъобразна.

Необходимо съдържание на писмената заповед за налагане на дисциплинарно наказание по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ, са фактическите признаци на нарушението – кога и от кого е извършено то и в какво се изразява. Задължението по посочения законов текст за мотивиране на заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието, спазването на сроковете по чл. 194 КТ, както и възможността на наказания работник или служител за ефективна защита в хода на съдебното производство при обжалване на наложеното наказание. Следователно достатъчно е нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника или служителя начин, включително и чрез позоваване на известни му обстоятелства и документи /без да е нужно удостоверяване на връчването на документите/ – същественото е работникът или служителят да узнае за фактическите и правните основания за налагане на наказанието, за да може да защити правата си, включително и по съдебен ред /като не е необходимо в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да бъдат описвани конкретно всички действия на работника или служителя по извършване на нарушението, нито пък да бъдат възпроизведени всички направените от него твърдения в буквалния им смисъл; достатъчно е в заповедта да са описани извършените от работника или служителя нарушения, такива каквито са според оценката на работодателя и да е посочена датата или периода на извършването им/. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ /в този смисъл Решение № 676 от 12.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 999/2009 г., ІV г. о., ГК, Решение № 128 от 28.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 726/2012 г., IV г. о., ГК, Решение № 339 от 19.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1688/2011 г., III г. о., ГК, Решение № 213 от 8.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7372/2014 г., III г. о., ГК/.

Въззивният съд намира, че заповедта №Д-207 от 30.07.2018 год., връчена на 31.07.2018 год., с която на ищеца е наложено дисциплинарното наказание – предупреждение за уволнение, отговаря на изискванията за мотивиране по чл. 195, ал. 1 КТ. В заповедта са посочени периодът, респ. датите, на които работодателят твърди, че са извършени нарушенията, описани са обстоятелствата, при които те са извършени и в какво се изразяват – те се свеждат до неявяване на работа на 05.08.2018 год., отказ да премине първоначален инструктаж за заемане на длъжността „организатор, локомотивен наряд“ и отказ да се запознае с графика за дежурствата за длъжността за м.юни 2018 год. Работодателят е посочил и законовите текстове, под които счита, че се подвеждат описаните нарушения – чл. 187, ал. 1, т. 1, предл. 3 КТ, чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ и чл. 187, ал. 1, т. 7 КТ, но евентуалното несъответствие между описаните нарушения и правната им квалификация само по себе си не води до незаконност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, а е от значение за това дали визираните деяния принципно представляват нарушение на трудовата дисциплина, обосноваващо налагането на дисциплинарно наказание.

На следващо място, видно е от разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ, че законът поставя 4 акцент на задължението на субекта на дисциплинарна власт за реално предварително изслушване или приемане на писмени обяснения от работника или служителя. Достатъчно е по разбираем за работника начин да бъде изложено за какво се искат обясненията, без да е необходимо да са посочени обективните и субективни елементи на изпълнителното деяние или правната му квалификация. Целта на предварителното изслушване или приемане на писмени обяснения е работникът или служителят да има възможност да изложи пред субекта на дисциплинарна власт своята защитна позиция по твърдяните дисциплинарни нарушения и ако това реално е станало, то правото му на защита е било надлежно упражнено. За да изпълни това свое задължение работодателят следва да покани служителя да даде такива обяснения за конкретно посочено нарушение, като поканата следва да достигне до знанието на адресата, за да породи последиците на чл. 193, ал. 1 КТ. Не води до незаконност на уволнението обстоятелството, че обясненията на работника или служителя не са били изслушани или дадени по негова вина – чл. 193, ал. 3 КТ.