Решение № 6129 от 13.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6129 гр. София, 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рафаела Ст. Матева Въззивно гражданско дело № 20241100503450 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 02.08.2023 г., подадена от ищеца в първоинстанционното производство „Топлофикация София“ ЕАД, чрез юрк.

М., срещу Решение № 12977/24.07.2023 г., постановено по гр.д.№ 54216/2022 г., по описа на СРС, 65 с-в, в частта му, в която съдът е отхвърлил предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Г. Л. Л. искове с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за главница за доставена топлинна енергия за разликата над присъдения от съда размер от 104,94лв. до пълния предявен размер от 716,56 лв. и за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2018 г, ведно със законната лихва от 12.4.2021 г. до изплащане на вземането; за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата над присъдения от съда размер от 4,45 лв. до пълния претендиран размер от 184,61 лв.; за главница за извършена услуга дялово разпределение за разликата над присъдения от съда размер от 6,43 лв. до пълния предявен размер от 19,30 лв., ведно със законната лихва от 12.4.2021 г. до изплащане на вземането.

В жалбата се излага становище за неправилност на постановеното от Софийски районен съд решение в обжалваната му част. Посочва се, че неправилно съдът е приел, че ответницата е собственик само на 1/3 идеална част от процесния топлоснабден недвижим имот, поради което и следвало да отговаря само за тази част от претендираните вземания. Отбелязва се, че при 1 формиране на горните изводи съдът не е взел предвид приетите като доказателства по делото заявление-декларация за откриване на индивидуална партида, подадено от Л., както и декларация-съгласие от останалите съсобственици, въз основа на които между ответницата и топлофикационното дружество са възникнали договорни правоотношения при общи условия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Намира, че горепосоченото обосновава извод за основателност на предявените искове в пълния им претендиран размер. С оглед на изложеното се отправя искане първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част, а предявените искове – да бъдат уважени.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната стана в производството – Г. Л. Л., чрез адв. Т. Н.. В същия се излага становище за неоснователност на подадената въззивна жалба, като се отправя искане същата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение – да бъде потвърдено в обжалваната му част. Претендира разноски.

Депозирана е и частна жалба от 21.11.2023 г., подадена от ответницата в първоинстанционното производство Г. Л., чрез адв. Н., срещу Определение № 39276/02.11.2023 г., постановено по горепосоченото дело, с което е оставена без уважение молбата на ответника по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските. В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност на обжалваното определение. Оспорва се направеният от съда извод за недължимост в полза на длъжника на разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство, като счита, че със същия се нарушавало правото на защита на страната. С оглед на изложеното се отправя искане обжалваното определение да бъде отменено, а първоинстанционното решение – да бъде изменено в частта за разноските, като в полза на длъжника Л. бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство в пълния им претендиран размер.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна по частната жалба – „Топлофикация София“ ЕАД.

Решение № 12977/24.07.2023 г., постановено по гр.д.№ 54216/2022 г., по описа на СРС, 65 с-в, в частта му, в която съдът е признал за установено, че Г.

Л. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД посочените в диспозитива на съдебния акт суми, както и изцяло е отхвърлил иска с правно основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.8.2018 г. до 17.3.2021 г. в размер на сумата от 4,50 лв., като необжалвано е влязло в законна сила.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна в 2 законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част, като по направените във въззивната жалба оплаквания относно неговата правилност, намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр.

1 ЗЗД във вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на предявените искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ за заплащане стойността на потребена топлинна енергия е обусловена от наличието на следните предпоставки: съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и соченото за потребител лице, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на купувача на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане на цената й; доставка на топлинна енергия до процесния имот през процесния период; неизпълнение на насрещното задължение на ответника за заплащане на дължимата за потреблението цена в претендираните размери.

Във връзка с установяването на първата предпоставка следва да се има предвид, че понятието "клиент на топлинна енергия" е легално определено в разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), според която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ.

Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Така очертаният кръг от лица се допълва с разясненията, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС, според което клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ако ползват 3 топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие.

В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.

Сключването на договора с третото лице следва да бъде доказано, като допустими са всички доказателствени средства, предвидени в ГПК.

Настоящият въззивен съдебен състав намира изложените във въззивната жалба оплаквания за порочност на обжалваното решение за неоснователни по следните съображения:

Пред първоинстанционния съд е представен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, построен от ЖСК „Комфорт-БС“, № 76 от 07.05.2009 г., от който се установява, че ответницата Г. Л. Л. е придобила правото на собственост върху 1/3 част от процесния топлоснабден имот, а именно апартамент № 21, находящ се в гр. София, р-н Младост, ж.к. ****.

Останалите 2/3 части са придобити от родителите на Л. – Л.Г. Л. и Т.В. Л..

Като доказателство по делото е прието и заявление-декларация от 26.09.2017 г., подадено от Г. Л. до ищцовото дружество, с което същата е изявила желанието си партидата на процесния топлоснабден имот да бъде променена на нейно име. Към заявлението е приложена и декларациясъгласие от останалите съсобственици на имота.

Нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ легитимира като потребител на топлинна енергия по силата на закона собственика на топлоснабдения имот, освен ако имотът е обременен с вещно право на ползване, в който случай потребител се явява третото лице-ползвател, което разрешение съответства и на общата уредба на задълженията на носителя на ограниченото вещно право по чл. 57 ЗС, възлагаща в негова тежест разноските, свързани с ползването на вещта.

Тази хипотеза /придаване качеството потребител на топлинна енергия по силата на закона/, обаче, е приложима, доколкото относно доставката на топлинна енергия до определен топлоснабден имот няма сключен писмен договор /чл. 149 ЗЕ/, явяващ се по правило основен източник на облигационните правоотношения. Сключването на писмен договор при условията на договорна автономия /чл. 8 и чл. 9 ЗЗД/ е приложимо и в областта на продажбата на топлинна енергия, като чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда- етажна собственост. При наличието на такъв договор, сключен относно доставката на топлинна енергия в процесния имот, е без значение дали освен страната по така възникналото договорно правоотношение /клиент, потребител/ има и друго лице, притежаващо вещни права върху имота.

4

Според представените от самия ищец писмени доказателства ответницата Г. Л. е съсобственик на процесния апартамент, като притежава 1/3 идеална част от него, а останалите 2/3 са притежавани на трети за настоящия правен спор лица – родителите й Л.Г. Л. и Т.В. Л..

На 26.09.2017 г. е подадено заявление-декларация за промяна на клиентската партида на абонат на топлинна енергия на името на ответницата, което е прието от ищеца-топлопреносно предприятие. Следователно, считано от този момент последната е имала качеството потребител на топлинна енергия по отношение на целия имот по силата на възникналото въз основа на подаденото от нея заявление договорно правоотношение с ищеца. Поради това именно ответницата е материалноправно легитимирана и следва да отговаря за заплащане на процесните суми, като неправилен в тази връзка се явява изводът на първоинстанционния съд, че Л. следва да отговаря само за 1/3 част от сумите.

Със срочно депозираното в заповедното производство възражение, а и с подадения по реда на чл. 131 ГПК отговор на исковата молба ответницата е оспорила дължимостта на процесните суми с твърдения, че една част от същите са погасени по давност, а останалите – поради плащане, като са представени и съответните платежни документи.

При съпоставка между представената от ищеца справка за задълженията към 17.03.2021 г. и платежна разписка, първоинстанционният съд е достигнал до извод, че претендираните в производството суми са съобразени с извършените от длъжника плащания. Приел е, че непогасеният по давност размер на главницата възлиза в размер на сумата от 314,82 лв., а за извършена услуга дялово разпределение – в размер на сумата от 19,30 лв.