Решение № 2840 от 05.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2840 гр. Пловдив, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Паолина Ст. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20255330114768 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от Т. П. Г. срещу П. Д. Б., с която се предявява иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 3000 лева (равняваща се на 1533,88 евро), ведно със законната лихва от 15.06.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, и 60,00 лева (равняваща се на 30,68 евро) – разноски по делото, представляваща половината от сумата в размер на 6000 лева – главница по Нотариално заверено споразумение от **** г., ведно със законната лихва от 15.06.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, и 120,00 лева – разноски по делото, дължима от нейния наследодател П. И. Г., ЕГН: **********, за която сума е издаден Изпълнителен лист № 5663/17.06.2015 г. по ч. гр. д. № 7249/2015 г. по описа на Районен съд Пловдив, въз основа на който е образувано изп. дело № **** г. по описа на **** рег. № **** на ****, с район на действие – ***.

В исковата молба се излагат съображения, че ищцата се явява законен наследник на нейния *** - П. И. Г., ЕГН: **********, починал на **** г.

Същата получила запорно съобщение от 03.09.2025 г. по изп. дело № **** г. по описа на **** рег. № **** на ****, с район на действие – ***. След 1 извършена справка, ищцата установила, че срещу **** била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 7249/2015 г. по описа на Районен съд Пловдив, въз основа на която бил издаден Изпълнителен лист № 5663/17.06.2015 г., по силата на който било разпоредено същият да заплати на ответника сумата в размер на 6000 лева – главница по Нотариално заверено споразумение от **** г., ведно със законната лихва от 15.06.2015 г., до окончателното изплащане на вземането, както и разноски в производството в размер на 120,00 лева. Навеждат се съображения, че по молба на ответника било образувано изп. дело № **** г. по описа на **** в която било поискано проучване на имуществото на **** на ищцата, изпращане на ПДИ и налагане на запор върху трудовото му възнаграждение.

На 01.09.2015 г. била получена ПДИ, като на 18.09.2015 г. бил насрочен опис на движими вещи. На 25.09.2015 г. били изпратени запорни съобщения за запор на МПС и трудово възнаграждение. На 24.03.2017 г. съдебния изпълнител е изпратил искане за вписване на възбрана. На 28.11.2017 г. били изпратени запорни съобщения до *** и до ***. На **** г. **** на ищцата починал. На 26.11.2024 г. съдебният изпълнител конституирал наследниците на П. Г. – ищцата и неговата **** – К. Д. Г.. С Постановление от 29.11.2024 г. изп. дело било прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК. Излагат се доводи, че на 03.09.2025 г. ответникът депозирал молба за образуване на изпълнително дело със същия изпълнителен лист, като било образувано такова с № **** г. по описа на **** с длъжници: ищцата за половината от дълга и К. Д. Г. за останалата половина. Впоследствие били изпратени запорни съобщения до тях. От правна страна се посочва, че за периода 28.11.2017 г. – 03.09.2025 г. по изп. дело № **** г. по описа на **** не са предприемани изпълнителни действия, поради което вземането е погасено по давност.

Поради изложеното се предявява исковата претенция. Претендират се разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника П. Д. Б., с който се изразява становище, че исковата молба се явява процесуално допустима, но по същество – неоснователна. Посочва се, че от изпратените запорни съобщения по изп. дело № **** г. по описа на **** през конституирането на наследниците на починалото лице и изпращането на ПДИ до тях, давността е била прекъсвана, защото е имало предприети изпълнителни действия. След прекъсването на давността е започнала да тече 2 нова давност, която не е изтекла след прекратяване на изпълнителното дело и образуваното на ново такова под № **** г. по описа на ****. Навеждат се доводи, че останалата част от задължението е заплатено от другия длъжник – К. Д. Г.. Поради изложеното се претендира исковата претенция да бъде отхвърлена, като в полза на ответника се присъдят разноски в производството.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С предявяването на иска по чл. 439 ГПК длъжникът оспорва изпълнението, като съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Искът по своя предмет е отрицателен установителен и има за цел за отрече съществуването на изпълняемо право. В това производство ищецът може да навежда всички правопогасяващи, правоотлагащи, правопрекратяващи възражения, основани на факти, непреклудирани в производството по издаване на изпълнителното основание. Претенцията на длъжника следва да се основава на ново твърдение за настъпил факт, а не на липса на такъв, доколкото основанието на ответника вече е било доказано и удостоверено с изпълнителното основание.

От приобщеното по делото изп. дело № **** г. на **** с район на действие – ***, се изяснява, че същото е образувано въз основа на молба за образуване на изпълнително дело от **** г. от кредитора П. Д. Б. срещу длъжника П. И. Г., към която е приложен изпълнителен лист от 17.06.2015 г., издаден по ч. гр. д. № 7249/2015 г. по описа на Районен съд Пловдив. Със същия е разпоредено П. И. Г. да заплати на П. Д. Б. сумата в размер на 6000,00 лева, дължима по Нотариално заверено споразумение от **** г., ведно със законната лихва от 15.06.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, и 120,00 лева – разноски по делото. С молбата е възложено извършване на пълно проучване, изпращане на ПДИ и налагане на запор на трудовото възнаграждение.

По делото е приобщена Покана за доброволно изпълнение, получена от П. И. Г. на 01.09.2015 г.

3

От Запорно съобщение, адресирано до *** се изяснява, че е наложен запор на трудовото възнаграждение на П. И. Г. на 09.10.2015 г.

С писмо вх. № ***/*** г. на Служба по вписванията гр. *** от страна на **** е поискала вписване на възбрана върху недвижимите имоти, която е наложена с акт № ***, т. ***, вх. рег. № **** г. на Служба по вписванията гр.

***.

С Уведомително писмо от 11.07.2017 г. *** са уведоми **** че П. И. Г. напуска поради заболяване, считано от **** г.

Със запорни съобщения, получени от П. И. Г. на 30.11.2017 г., е наложен запор върху банковите му сметки в *** и ***. С молба от 04.12.2017 г. длъжникът е поискал от **** да вдигне наложения запор в ***, доколкото там се превежда неговата инвалидна пенсия. Посоченото е извършено с писмо, получено от длъжника на 07.12.2017 г. С молба от 15.01.2018 г. длъжникът е поискал от **** да вдигне наложения запор в ***, доколкото му е преведено обезщетение за заболяване. С писмо от 18.10.2021 г. от *** **** е уведомена, че П. И. Г. е починал.

С Разпореждане от 26.11.2024 г., постановено по изп. дело № **** г. на **** на мястото на починалия длъжник П. И. Г. са конституирани неговите наследници: ищцата Т. П. Г., и лицето К. Д. Г.. От изготвената по делото справка се изяснява, че длъжникът П. И. Г. е починал на **** г.

С Постановление от 29.11.2024 г., постановено по изп. дело № **** г. на **** производството е прекратено.

С молба за образуване на изп. производство от *** г., депозирана от П.

Д. Б. срещу П. И. Г. е образувано изп. производство № **** г. по описа на ****. С молбата е поискано да се конституират наследниците на длъжника, както и да им бъдат наложени запори на трудовите възнаграждения, на банковите му сметки и по отношение на тях да се приложат други изпълнителни способи по преценка на съдебния изпълнител. Към молбата е приложен изпълнителен лист от 17.06.2015 г., издаден по ч. гр. д. № 7249/2015 г. по описа на Районен съд Пловдив.

С Разпореждане от 03.09.2025 г. по изп. дело № **** г. по описа на **** на мястото на починалия длъжник П. И. Г. са конституирани неговите наследници: ищцата Т. П. Г., и лицето К. Д. Г..

4

Със запорни съобщения, получени на 09.09.2025 г. и 10.09.2025 г., е наложен запор върху банковите сметки на Т. П. Г. в *** и ***. По отношение на лицето е наложен и запор на трудовото възнаграждение в *** от **** г.

Със запорни съобщения, получени на 10.09.2025 г., е наложен запор върху банковите сметки на К. Д. Г. в *** и ***. По отношение на лицето е наложен и запор на трудовото възнаграждение в *** от 03.09.2025 г.

Със съобщение от 05.09.2025 г. до длъжника К. Д. Г. е наложен запор върху МПС с рег. №****, което е получено и от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР *** чрез ССЕВ.

С молба от 30.10.2025 г. К. Д. Г. е поискала вдигане на запорите по банковата сметка и трудовото възнаграждение поради погасяване на задължението. За посоченото същата е представила доказателства за заплатена сума в размер на 700 лева. С оглед заплатената сума, изп. дело е приключено по отношение на посочения длъжник.

С оглед наведените от ищеца твърдения и оспорвания, спорът по делото се концентрира около това погасени ли са по давност процесните суми в рамките на висящия изпълнителен процес за тяхното събиране. За да се отговори на спорния въпрос, следва да се съобразят задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С цитираното тълкувателно решение се прие, че указанията, дадени с ППВС № 3/1980 г. следва да се считат за изгубили сила, предвид новите обществени реалности и промените в процесуалната уредба. По задължителен начин се уреди правилото, че в изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да „действа” (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да „не действа” (да не иска нови изпълнителни способи). Относно прекъсването на давността се прие, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането от взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие по принудително изпълнение. За разлика от изпълнителното дело, ищецът няма нужда да поддържа висящността на 5 исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.