Решение № 1214 от 31.12.2019, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер ІІ- 99 31.12.2019 г. гр.Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН

СЪД втори въззивен граждански състав

На: първи октомври две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА

ЕЛЕОНОРА

КРАЛЕВА

Секретар Стойка Вълкова

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева въззивно гражданско дело номер 1190 по описа за 2019 година

Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Никан Лайн Груп“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пирдоп, ул.“Сергей Румянцев“ № 1, представлявано от управителя Ангел Николов Батаклиев, против решение № 41/26.02.2019 г., постановено по гр.д.№ 416/2018 г. по описа на РС-Несебър, с което са отхвърлени предявените искове от „Никан Лайн Груп“ ООД против „Общинска банка“ АД, ЕИК

*********, „Никан –Лайн” ООД, ЕИК ********* и „Транс Сити” АД – в несъстоятелност, ЕИК *********, представлявано от синдика Димитър Богданов, а именно: иск с правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД за обявяване недействителност на договорна ипотека, обективирана в нотариален акт за договорна ипотека № ***, том 1, рег. № ***, дело № 127 от 28.01.2008 г. на нотариус Стоян Ангелов, в частта й относно поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с.Равда; иск с правно основание чл.38, ал.1 ЗЗД за обявяване нищожност на договорна ипотека, обективирана в нотариален акт за договорна ипотека № 1**, том *, рег.

№ ***, дело

№ *** от **.0*.200* г. на нотариус Стоян Ангелов, в частта й относно поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с.Равда; иск с правно основание чл.170 ЗЗД, вр. чл.167, ал.2 ЗЗД за обявяване нищожност поради липса на тъждественост между обезпеченото вземане, описано в нотариалния акт и действително възникналото такова на договорна ипотека, обективирана в нотариален акт за договорна ипотека № 1**, том *, рег.

№ ***, дело

№ *** от **.0*.20** г. на нотариус Стоян Ангелов, в частта й относно поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с.Равда; иск с правно основание чл.170 ЗЗД вр. чл.167, ал.2 ЗЗД за обявяване нищожност поради липса на яснота относно обезпеченото вземане на договорна ипотека, обективирана в нотариален акт за договорна ипотека № 1**, том *, рег.

№ ***, дело

№ *** от **.0*.200* г. на нотариус Стоян Ангелов, в частта й относно поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с.Равда.

С решението

„Никан Лайн Груп“ ООД е осъден да заплати на „Общинска банка“ АД сумата от 300 лв. за разноски по делото, както и да заплати на „Транс Сити“ АД – в несъстоятелност, сумата от 765 лв. за разноски по делото.

Въззивникът „Никан Лайн Груп“ ООД изразява недоволство от първоинстанционното решение, като счита същото за неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Счита се за неправилен извода на съда, че използването на термина „транш“ в текста на пълномощното и термина „част“ в текста на нотариалния акт не представлява различие, както и извода, че няма абсолютно никакво разминаване между волята на упълномощителя и параметрите, при които впоследствие е подписан договора за ипотека от пълномощника. Посочва, че в рамките на договорения лимит в процесния договор за кредит от 2 500 000 евро са уговорени две напълно самостоятелни кредитни задължения, всяко от които има индивидуално определен размер (І-ви транш – 1 500 000 евро и ІІ-ри транш – 1 000 000 евро), краен срок за усвояване, погасителен план и обезпечения, като вторият транш, описан в пълномощното на Т. Ф. представлява конкретно и точно определено задължение, което съгласно чл.5.2 от договора за кредит е следвало да бъде обезпечено с договорна ипотека върху процесния имот. В тази връзка се сочи, че съгласно договора за кредит, ипотеката е следвало да бъде учредена така, че ако кредитополучателят изпадне в забава за изпълнение на плащанията по първия транш, кредиторът да не може да се удовлетвори предпочтително от процесния недвижим имот в с.Равда, тъй като съгласно чл.5.2 от договора ипотеката се учредява за обезпечаване само на втория транш, който става дължим почти две години по-късно. Именно в този смисъл е волята на упълномощителя в пълномощното, но подписаната от пълномощника договорна ипотека е за обезпечаване на част от предоставения банков кредит в размер на 1 000 000 евро, заедно с договорната и наказателна лихва, неустойките и разноските по принудителното събиране, като е налице очевидна разлика и ипотеката е учредена по начин, че кредиторът да може да се удовлетвори предпочтително от стойността на имота и при неизпълнение на задълженията за плащане по първия транш, въпреки уговорките в чл.5.2 от договора за кредит. Поради това, според въззивника, в нотариалния акт за договорна ипотека не е изразена волята на собствениците на поземления имот и сграда, обективирана в пълномощното, нито волята на страните по чл.5.2 от договора за кредит, а някаква друга и различна моля на упълномощеното лице, поради което районният съд неправилно е отхвърлил иска по чл.42, ал.2 ЗЗД.

За неправилни се считат и изводите на съда за неоснователност на иска по чл.38, ал.1 ЗЗД, като се сочи, че при сключването на договорната ипотека Т. Ф. е представлявала като пълномощник не само ищцовото дружество „Никан Лайн Груп“ ООД, но и кредитополучателя „Транс Сити“ АД и третото лице „Никан Лайн“ ООД, т.е. тя е договаряла едновременно от името на три лица, а в пълномощното липсва изрично съгласие от тримата представлявани тя да договаря сама със себе си, което прави договора за ипотека нищожен на това основание.

Според въззивника, съдът неправилно и отхвърлил и исковете по чл.170, вр. чл.167, ал.1 и ал.2 ЗЗД, като се сочи, че липсва тъждественост между описаното в нотариалния акт за ипотека обезпечено вземане и действително възникналото такова по договора за кредит, тъй като в чл.5.2 от банковия договор е уговорено ипотеката да обезпечава вземането само по втория транш, а всъщност тя е учредена за обезпечаване както на втория, така и на първия транш. Сочи се също, че в нотариалния акт липсва яснота относно обезпеченото вземане, тъй като не става ясно коя част от предоставения банков кредит се обезпечава с ипотеката – договорена между страните или някоя друга част, липсва и описание на „лихви за забава, такси, разноски, неустойки и други подобни“, които се включват в дълга, което е съществен порок на съдържанието на ипотеката и сочи на противоречие с чл.167 ЗЗД.

В заключение, моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да се уважат изцяло предявените искове. Не се правят доказателствени искания. Претендира се присъждане на разноските за двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна „Общинска банка“ АД, подаден чрез пълномощника ю.к.Симеонова, в който са изложени пространни съображения за неоснователност на въззивната жалба и на предявените искове. Споделят се изводите на районния съд като правилни и законосъобразни и се моли обжалваното решение да бъде потвърдено, а въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна. Не са направени доказателствени искания. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна „Транс Сити“ АД /в несъстоятелност/, подаден чрез упълномощената от синдика адв. Недева, в който са изложени пространни съображения за неоснователност на въззивната жалба.

Споделят се изводите на районния съд като правилни и законосъобразни и се моли обжалваното решение да бъде потвърдено, а въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна. Не са направени доказателствени искания. Претендира се присъждане на разноските по настоящото дело.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна „Никан Лайн“ ООД, не се взема становище по въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и от легитимирано лице с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:

В исковата молба са изложени твърдения, че с Нотариален акт за договорна ипотека № 1**/**.**.20** г., том *, рег.№ ***, дело № ***/20** г. на нотариус Стоян Ангелов, рег.№ 208 с район на действие РС-Несебър, Т. Ф. в качеството на пълномощник на „Никан Лайн Груп“ ООД и „Никан Лайн“ ООД е учредила от тяхно име договорна ипотека в полза на кредитора „Общинска банка” АД, като ипотеката е учредена върху недвижими имоти – УПИ ІХ-546 в кв.64 по плана на с.Равда, с площ от 982 кв.м., понастоящем представляващ ПИ с идентификатор *** по КККР на с.Равда, ведно с построената в същия имот двуетажна жилищна сграда със ЗП от 115 кв.м. и РЗП от 446 кв.м. Твърди се, че по изпълнително дело № 20178000400994 на ЧСИ Божилова с взискател „Общинска Банка” АД и длъжници „Никан Лайн Груп” ООД и „Никан Лайн” ООД е била насрочена публична продан на ипотекирания ПИ *** по КККР на с.Равда, за времето от 18.04.2015 г. до 18.05.2015 г., към който момент собственик на имота е „Лайънс Секюрити” ООД на основание влязло в сила решение от 09.11.2016 г. по т.д.№ 634/2015 г. на Окръжен съд Бургас.

Изложени са твърдения, че договорът за ипотека в частта му относно поземления имот е нищожен на основание чл.26, ал.2 ЗЗД, поради порок в упълномощаването и липса на съгласие. В тази връзка е посочено, че нотариалният акт не е подписан от законния представител на собственика „Никан Лайн Груп” ООД, а от пълномощник – Т.

Ф., като в пълномощното липсвала воля на упълномощителя „Никан Лайн Груп“ ООД да действа като учредител на ипотека, а волята му била да действа като „солидарен длъжник”, но не и като „ипотекарен длъжник”. Посочено е също, че в пълномощното е било предвидено договорната ипотека да се сключи „..за обезпечаване на втория транш по вземане на „Общинска Банка” по договор за банков кредит № 1174/27.12.2007г. в размер на 1 000 000 евро“, а ипотеката е била подписана от пълномощника „..за обезпечаване на част от предоставения банков кредит в размер на 1 000 000 евро, заедно с договорната и наказателните лихви, неустойките и разноските по принудителното събиране”. В тази връзка, според ищеца е налице разлика между волята на упълномощителя и волята, изразена в договора за ипотека, което води до нищожност на договора за ипотека поради липса на съгласие от собственика „Никан Лайн Груп“ ООД и не поражда валидно ипотечно право за кредитора „Общинска банка“ АД.

Ищецът е изложил съображения, че договорът за ипотека по отношение на поземления имот е нищожен и на основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. чл.38, ал.1 ЗЗД, като сключен в противоречие със закона – поради договаряне на пълномощника сам със себе си. Посочил е, че пълномощникът Т. Ф. е била упълномощен представител не само на ищеца „Никан Лайн Груп” ООД, но и на „Транс Сити” АД и „Никан Лайн” ООД, като при подписването на договора за ипотека тя е договаряла едновременно от името на трите лица, въпреки, че в пълномощното липсвало изрично съгласие от тримата представлявани да договоря сама със себе си.

На следващо място е изложил твърдения, че договорът за ипотека е нищожен и поради липса на тъждественост между обезпеченото вземане, описано в нотариалния акт и действително възникналото такова (чл.170 ЗЗД), тъй като според него е налице несъответствие на обезпеченото вземане в ипотечния договор и това по анексите към договора за кредит, сключени по-късно. В тази връзка се сочи, че с подписаните по-късно анекси са променени описаните в ипотеката лихвени проценти и комисиони, като с анекс № 8/31.01.2013 г. е извършено „сформиране” на нов дълг, различен от описания в ипотеката, поради което липсва на тъждественост между обезпеченото вземане и реално възникналото такова, което води до нищожност на договорната ипотека.

На последно място са изложени твърдения, че договорът за ипотека е нищожен и поради противоречие с чл.167 ЗЗД, тъй като не създава яснота относно размера на обезпеченото вземане – коя част от предоставения банков кредит се обезпечава с ипотека, не са описани и посочените лихви за забава, такси, разноски, неустойки и т.н., които се включват в дълга и са били известни на кредитора, което е съществен порок на съдържанието на ипотеката.