Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 74 от 05.05.2021, Районен съд - Ловеч

Съд
Районен съд - Ловеч
Дело
Гражданско дело 1235/2020
Вид
Решение № 74
Подписан
05.05.2021
Състав
ЦВЕТОМИРА ГЕОРГИЕВА ВЕЛЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 14, ал. 1, т. 3 · Закон за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления
  • чл. 15 · Закон за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления
  • чл. 16 · Закон за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления
  • чл. 3, ал. 3 · Закон за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления
  • чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Ловеч , 05.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IX СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Р. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело № 20204310101235 по описа за 2020 година

Производството е образувано по повод постъпила искова молба от Министъра на правосъдието против С. Ж. А. за заплащане на сумата от 800,00 лв. – платено обезщетение на лица пострадали от престъпление и обезщетение за забава.

В исковата молба се твърди, че с присъда № 28/18.04.2018 г. по НОХД № 847/2018 по описа на Районен съд Ш., ответникът е признат за виновен за това, че на 30.10.2017 г. в гр. Ш., в района на път гр. Ш. – с. Н., при условията на продължавано престъпление, извършил полово сношение и действия по полово удовлетворяване с лице от същия пол, ненавършило 14-годишна възраст, като употребил за това сила и заплашване – престъпление по чл. 157, ал. 3, вр. чл. 157, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.

Посочва се, че въз основа на постъпила молба от 22.05.2018 г. от пострадалия, чрез негов законен представител, за предоставяне на финансова компенсация, с решение № 25/2018 г. е изплатено финансова компенсация в размер на 800,00 лв. Твърди се, че компенсацията в размер на 800,00 лв. е заплатена по банков път на 12.07.2018 г. Поради забава при заплащане на платената финансова компенсация ищецът претендира от ответника обезщетение за забава за периода 12.07.2018 г. до 14.08.2020 г. в размер на 1

170,00 лв.

Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 800,00 лв. – платено финансова компенсация в полза на пострадал от престъпление, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /14.08.2020 г./ до изплащането й, 170,00 лв. – обезщетение за забава за периода 12.07.2018 г. до 14.08.2020 г. и сторените разноски.

В депозиран по делото отговор особеният представител на ответника оспорва иска. Твърди, че финансовата компенсация е заплатена във връзка с предоставена правна помощ на пострадалия, като същата е възложена за заплащане на ответника с присъдата, с която той е признат за виновен.

Излагат се доводи, че не са налице основания за повторното й възлагане в тежест на ответника.

По отношение на вземането за заплащане на обезщетение за забава в отговора се заявява, че такова не се дължи, тъй като след заплащането на компенсацията той не е поканен от ищеца да я заплати, основание за изпадането му в забава.

В хода на делото ищецът не участва чрез свои представител и по същество не изразява становище.

Ответникът участва в хода на производството чрез назначен му от съда особен представител – адв. И. К., която по същество поддържа, изложените в отговора съображения за неоснователност на исковете.

Съдът, като обсъди приетите по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата на страните и техните представители, приема за установено следното от фактическа страна:

С присъда № 28/18.04.2018 г., постановена по НОХД № 847/18 г. по описа на Районен съд Ш., С. Ж. А. е признат за виновен за това, че на 30.10.2017 г. в гр. Ш., в района на път гр. Ш. – с. Н., при условията на продължавано престъпление, извършил полово сношение и действия по полово удовлетворяване с лице от същия пол, ненавършило 14-годишна възраст – Виктор Стоянов Боянов /роден на 08.01.2005 г./, като употребил за 2 това сила и заплашване – престъпление по чл. 157, ал. 3, вр. чл. 157, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, като го осъдил на четири години лишаване от свобода. С присъдата Жеков е осъден да заплати на пострадалия чрез неговите родители и законни представители сумата от 800,00 лв. – сторени разноски за адвокатско възнаграждение. Присъдата е влязла в сила на 04.05.2018 г., за което е направено отбелязване върху нея.

С решение № 25 от 2018 г. Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпление е разрешил предоставянето на финансова компенсация в размер на 800,00 лв. на В. Б. С., с ЕГН ****, като пострадал от престъпление. В решението е отразено, че помощта се предоставя във връзка със сторени съдебни и деловодни разноски по уважен граждански иск /л. 14 и 15 от делото/.

На 11.7.2018 г. Министерството на правосъдието е наредило на БНБ да заплати по сметка на В. Б. С. в „УниКредит Булбанк” АД сумата от 800,00 лв. с посочено основание за плащане – компенсация, решение № 25/2018 г.

В проведено на 15.04.2021 г. открито съдебно заседание особеният представител на ответника не оспорва, че сметката на пострадалия В. Б. С. е заверена със сумата от 800,00 лв., което е предмет на присъждане в производството, като този факт е обявен за безспорен.

С оглед така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.

Предявени са искове заплащане на изплатена финансова компенсация на лице, пострадали от престъпление, с правна квалификация чл. 16 ЗПФКПП и за заплащане на обезщетение за забава, с правна квалификация чл. 86 ЗЗД.

С влязла в сила присъда ответникът е признат за виновен за извършил полово сношение и действия по полово удовлетворяване с лице от същия пол, ненавършило 14-годишна възраст и осъден, с наложено му наказание лишаване от свобода. Престъплението, за което е осъден, попада в предметния обхват на разпоредбата на чл. 3, ал. 3 ЗПФКПП.

С решение на Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпление, въз основа на подадена молба от пострадалия, 3 чрез неговите родители и законни представители, с представени документи към нея, е взето решение за изплащане на финансова компенсация. Предмет на компенсация са сторени съдебно деловодни разноски, който са сред посочените имуществени вреди, предмет на компенсация /арг. чл. 14, ал. 1, т.

3 ЗПФКПП/.

С платежно нареждане от 11.07.2018 г. Министерството на правосъдието е наредило чрез БНБ да се плати в полза на пострадалия финансова компенсация в размер от 800,00 лв. Средствата са постъпили по сметката на пострадалия, като до размера на платената сума ищецът се е суброгирал в правата на увреденото лице срещу прекия причинител на вредата.

В отговора особения представител на ответника е навел възражения за неоснователност на претенцията по съображения, че срещу ответника ще има издадени два титула за едно и също вземане. Съображенията не са споделят от съда.

В разпоредбата на чл. 15 ЗПФКПП изчерпателно са посочени случаите, в което не се предоставя финансова компенсация - пострадалият е бил осъден за престъпление по чл. 3, ал. 3 през последните 5 години преди подаване на молбата за финансова компенсация /т. 1/; деянието е било извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или за негови ближни /т. 2/; деянието е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана /т. 3/; пострадалият е получил обезщетение по друг начин /т. 4/; пострадалият не е уведомил компетентните органи за извършване на престъплението, освен ако по уважителни причини не е могъл да направи това /т. 5/. Сочените основание не са налице, с оглед на което ищецът е предложил изпълнение с основание и е встъпил в правата на увреденото лице. С встъпването му той става единствен титуляр на вземането, което е погасил в полза на пострадалия вместо задълженото лице, поради което с уважаване на претенцията му няма да се стигне до присъждането на едно и също вземане в полза на различни лица.

С оглед на изложеното, искът се явява основателен до размер на сумата 4 от 800,00 лв. Върху сумата, призната като дължима, следва да се присъдят и правоувеличаващи последици, съизмерими със законната лихва, начиная от датата на подаване на исковата молба – 14.08.2020 г. до изплащане на вземането.

Неоснователно е искането на ищеца за присъждане на обезщетение за забава от датата на плащане на финансовата компенсация. Нормата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД е приложима само по отношение на лицето, пострадало от непозволено увреждане, като обезщетението, предвидено в нея има компенсаторен характер. В конкретния случай, деликтът е само един от елементите на фактическия състав, от който произтича вземането на ищеца.

Плащането е моментът, в който възниква вземането, но изискуемостта на същото се определя по общите правила на 84, ал. 1 и 2 ЗЗД.

По делото ответникът е представляван от особен представител, на който следва да се изплати възнаграждение в размер на 150,00 лв. от внесения депозит, за което се издаде РКО.

Ищецът е заявил искане за присъждане на сторени разноски. По делото са сторени разноски в размер на 250,00 лв. /100,00 лв. държавна такса и 150,00 лв. – възнаграждение за особен представител на ответника/. Ищецът е представляван от юрисконсулт. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът му определя възнаграждение въз основа на наредба, издадена по ЗПрП, при минимума – 100,00 лв. /съобразява се, че представителят на ищеца е ангажирал писмени становища, не е участвал в откритото съдебно заседание, като делото е приключило в рамките на едно съдебно заседание/. Общият размер на сторените разноски е 350,00 лв., от които, при изхода на спора, в тежест на ответника следва да се възложи сума в размер на 287,00 лв.

Ответникът не е заявил искане за разноски, а и няма данни за сторени такива, на което съдът да отговори.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 1 6 ЗПФКПП С. Ж. А., с ЕГН **********, с 5 постоянен и настоящ адрес: гр. Ш., ул. „С.” № 6, вх. 3, ет. 5, ап. 50 да заплати на Министерството на правосъдието, с адрес: гр. София, ул. “Славянска” № 1 сумата от 800,00 лв. /осемстотин лева/ - платена финансова компенсация в полза на В. Б. С. – пострадал от престъпление, ведно със законната лихва от 14.08.2020 г. до изплащане на вземането.

ОТХВЪРЛЯ заявената от Министерството на правосъдието, с адрес: гр.

София, ул. “Славянска” № 1 против С. Ж. А., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Ш., ул. „С.” № 6, вх. 3, ет. 5, ап. 50 претенция, с правна квалификация чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 170,00 лв. /сто и седемдесет лева/ - обезщетение за забава за периода 12.07.2018 г. до 14.08.2020 г.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. И. К. – особен представител на ответника С. Ж.

А., възнаграждение в размер на 150,00 лв. от внесения депозит, за което се издаде РКО.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. Ж. А., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Ш., ул. „С.” № 6, вх. 3, ет. 5, ап. 50 да заплати на Министерството на правосъдието, с адрес: гр. София, ул. “Славянска” № 1 сумата 287,00 лв. /двеста осемдесет и седем лева/ - сторени разноски според уважената част от исковете.

Решението може да се обжалва от страните в 2–седмичен срок от връчването му пред Окръжен съд Ловеч.

Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________ 6