Определение № 11740 от 10.05.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 41345/2021
- Вид
- Определение № 11740
- Подписан
- 10.05.2022
- В сила
- 10.05.2022
- Състав
- ХРИСТО КРЪСТЕВ КРАЧУНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал.1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал.1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146,ал.1,т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал.1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 ,ал. 1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154,ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 155 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 11740 гр. София, 10.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ХРИСТО КР. КРАЧУНОВ като разгледа докладваното от ХРИСТО КР. КРАЧУНОВ Гражданско дело № 20211110141345 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от ХР. Б. АНД., с която е предявен установителен иск срещу „К---------” ЕАД. Исковата молба е редовна и допустима.
Препис от исковата молба и от приложените към нея документи са връчени на ответника.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е депозиран отговор на исковата молба от ответника.
На основание чл. 140, ал.1 и ал. 3 ГПК, съдът следва да се произнесе по направените от страните доказателствените искания.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.
Поради изложеното, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
І. По доказателствените искания:
1. ПРИЕМА документите, приложени към исковата молба и отговора, като писмени доказателства по делото.
2. ПРИЛАГА ч.гр.д. № 883/2021 г. по описа на СРС, 26 състав.
ІІ.СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения (чл.146,ал.1,т.1 ГПК):
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1 ЗЗД от ХР. Б. АНД. срещу „К---------” ЕАД, с искане за признаване за установено съществуването на парично вземане в размер на сумата от 114,05 лева, представляваща недължимо платена сума от ищеца на основание противоречащи на закона клаузи по договор за потребителски кредит № ------/26.01.2020 г., сключен с ответника, и по договор за предоставяне на поръчителство от 26.01.2020г., сключен с „А-------“ ЕООД, ведно със законната лихва от 07.01.2021 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 883/2021 г. по описа на СРС, 26 състав.
1
Ищецът твърди, че на 26.01.2020 г. в качеството си на кредитополучател е сключила с ответника договор за потребителски кредит № ------, по силата на който ответникът е предоставил на ищцата заем в размер на 1600 лв. при следните условия – срок на кредита от 18 месеца, ГПР – 21,94 % и годишен лихвен процент – 20 %. Сочи се, че във връзка с посочения договор на 26.01.2020 г. ищцата сключила с „А-------“ ЕООД договор за поръчителство, по силата на който последният се е задължил като поръчител за задълженията по договора за кредит в случай на неизпълнение от страна на ищеца. Твърди, че заплатила на ответника сумата от общо 1979,21 лв., с което върнала получената по договора за кредит сума в размер на 1600 лв. и уговорената по договора възнаградителна лихва в размер на 265,16 лева. Сочи, че надплатила сума в претендирания размер от 114,05 лева, която ѝ била начислена въз основа на нищожни и неравноправни клаузи за неустойка при непредставяне на обезпечение. Поддържа, че съдът следва да изследва дали договорът за потребителски кредит и договорът за предоставяне на поръчителство са недействителни, като противоречащи на императивни норми на ЗЗП и ЗПК. В случай, че съдът приеме, че договорите не са недействителни, поддържа да е налице нищожност на отделни техни клаузи, като счита, че са нищожни уговорките за учредяване на поръчителство, тъй като са в противоречие с ЗЗП и ЗПК. С оглед изложеното, за ищцата е било налице единствено задължение да върне на ответника предоставената от него сума в размер на 1600 лева и възнаградителна лихва в размер на 265,16 лева, а с надплатената над този размер сума от 114,05 лева ответното дружество се е обогатило, тъй като процесната сума му е заплатена без основание. Прави искане за постановяване на съдебно решение за установяване на дължимостта на процесната сума и присъждане на разноски в производството.
Ответникът „К---------” ЕАД е депозирал в срок отговор на искова молба, в който оспорва исковата претенция. Поддържа, че страните са обвързани от облигационно правоотношение по процесния договор, както и че същият е действителен и не съдържа нищожни клаузи, които да противоречат на закона и на добрите нрави. Навеждат се доводи, че сключването на договор за предоставяне на поръчителство не е изискване за сключване на договора за кредит, като това е избор на потребителя и е предвидено като възможност в приложимите общи условия. Твърди, че на ищеца е предоставена преддоговорна информация относно клаузите на договора. Не оспорва, че ищецът е извършил плащания по договора за кредит в общ размер от 1979,21 лева, като със същата са погасени главница от 675,88 лева, договорна лихва от 191,96 лева за периода от 20.02.2020 г. до 20.10.2020 г., 0,31 лева – обезщетение за забава за периода от 21.02.2020 г. до 20.10.2020 г. и сумата от 1111,06 лева – администрирани към „А-------“ ЕООД за погасяване на задължения на ищеца към това юридическо лице. Моли за отхвърляне на исковата претенция.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2 ГПК) Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З ГПК):
Безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните факти и обстоятелства: между страните е сключен договор за потребителски кредит № ------/26.01.2020 г.; че ищецът е сключил договор за предоставяне на поръчителство от 26.01.2020г. с „А-------“ ЕООД; ищецът е извършил плащания по договора за кредит в общ размер от 1979,21 лева, като със същата са погасени главница от 675,88 лева, договорна лихва от 191,96 лева за периода от 20.02.2020 г. до 20.10.2020 г., 0,31 лева – обезщетение за забава за периода от 21.02.2020 г. до 20.10.2020 г. и сумата от 1111,06 лева – администрирани към „А-------“ ЕООД.
4. Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1, т. 4 ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са 2 общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти, за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
5. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване твърдяното основание за нищожност на клаузите от договора за кредит; както и че е заплатил на ответника процесната сума.
В тежест на ответника е да докаже своите възражения и положителните факти, на които основава изгодни за себе си последици, а именно: ответникът следва да установи, че е получил сумите въз основа на годно правно основание, както и размера на вземането си.
ІІІ. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.10.2022 г. от 11:10 часа, за която дата да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – препис от писменият отговор и доказателствата към него.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3