Протокол № 3486 от 05.09.2023, Софийски градски съд

ПРОТОКОЛ

№ 3486 гр. София, 14.07.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 34 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Щерева

Съдия:

СТОЙЧО Т. ПОПОВ

Съдебни

Елена Г. Коларова заседатели: Бойко Ив. Славчев

Цветелина В. Христова при участието на секретаря Димитрина Ив. Сюлейман и прокурора Л. Ст. Д.

Сложи за разглеждане докладваното от Анелия Щерева Частно наказателно дело № 20221100205506 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 13:45 часа се явиха:

ОСЪДЕНИЯТ К. И. Г. – редовно призован, доведен от Затвора-София, се явява лично.

За него се явява адв. С. И., САК, с пълномощно по делото.

НАЧАЛНИКЪТ на Затвора-София , редовно призован, представлява от инспектор МАШОВ, който представя заповед упълномощаване. се за

СВИДЕТЕЛЯТ М. Т. – редовно уведомена, се явява лично.

СВИДЕТЕЛЯТ В. С. – редовно уведомена, се явява лично.

СВИДЕТЕЛЯТ Т.: Тъй като колегата, който трябваше да работи в 5-та група с осъдения Г. отсъства 2 месеца, аз работих с него и след преместването му. По тази причина аз съм изготвила актуалното становище и се явявам, за да бъда разпита като свидетел за периода след преместването му в 5-та група.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Успяхме да се запознаем с докладваните в 1 предходното заседание доклад и психологическо заключение. Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетел М. Т..

СНЕМА самоличността на свидетелите:

М. Р. Т. – 29 г., неосъждана, без дела и родство със страните, ЕГН **********.

Самоличността е снета по представена лична карта № ****, издадена на **** г. от МВР-София.

В. И. С. е със снета самоличност в съдебното заседание на 18.05.2023 г.

СЪДЪТ разясни на свидетелите правата и задълженията им в това качество, както и наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 от НК.

СВИДЕТЕЛИТЕ /поотделно/: Разбрахме правата и задълженията си.

Обещаваме да говорим истината.

СЪДЪТ изведе свидетелите от съдебната зала до провеждане на техния разпит.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания по реда на съдебното следствие.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОДЪЛЖАВА ХОДА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

2

СЪДЪТ прецени, че първо трябва да допусне до допълнителен разпит свидетеля С., а след това да проведе разпит и на свидетеля Т., ето защо О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА допълнителен разпит на свидетеля В. С..

ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля В. С. – Лицето К. Г. продължава позитивната линия на поведение. Говорила съм с него общо 4 пъти. Пуснала съм му пак въпросните тестове за отчитане актуалното ниво на емоции, което показва актуално допълнително снижаване на стойностите на емоции, което ще рече, че имаме подобряване още повече на стойностите на емоционален самоконтрол. Сравнението на стойностите на въпросниците, дадени на лицето във времето, показват една стабилна линия на поведение – позитивно, уравновесено, тъй като продължаващата линия на поведение на подобряване на емоционалния самоконтрол като стойности показва в държанието на практика една стабилна линия на държание на поведенчески, подчертавам стабилен, емоционален, добър самоконтрол и добра емоционална и личностова зрялост. Лицето се чувства добре в 5-та група.

Работи като бакар. Продължава позитивната, оптимистична линия на поведение и проявява подчертана старателност при изпълнение на работните си задължения. Чувства се добре с хората в килиите, в които се намира, поне така ми каза, като се чувства и добре вграден. От моите наблюдения лицето, въпреки малко по-свободните условия в 5-та група, в сравнение с по-строгите условия на 1-ва група, продължава да показва позитивната линия на поведение и старателност, така че по моему, по-свободните условия в 5-та група се отразяват добре и като проверка показват позитивна линия и резултат на държанието на лицето.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме други въпроси към свидетеля.

СЪДЪТ, с оглед изчерпване на въпросите към свидетеля В. С., приключва разпита и освободи същата от съдебната зала.

ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля М. Т. – Работя като ИСДВР в Затвора-София от година и половина. От края на месец март тази година съм 3 преразпределена в 5-та група. В 5-та група са осъдени лица. Аз, когато отидох през месец март, г-н Г. вече беше там, в 5-та група. Като цяло не съм изчела цялото му досие, но при него виждам положително настроение, не са налице конфликтни ситуации, когато е помолен за нещо, той го върши. Същият работи като бакар на групата, справя се добре с работните си задължения, спазва правилата за реда и дисциплината. Почти всеки ден разговаряме с него. Като цяло до този момент от него не съм видяла нищо отрицателно в поведението му. Същият посещаваше курс „Пътешествието на затворника“, който скоро приключи. При този курс идва външна НПО и имаха 2 пъти седмично по 1 час беседи на религиозни теми. Не съм присъствала на самия курс. Не съм се запознала с темите на курсовете, които се провеждат в затвора.

На въпроси на прокурора: С Г. постоянно се водят беседи предвид дефицитните зони при него. Не мога в момента да кажа какви са дефицитните зони при него. Не съм си взела документите. Това е първо дело, на което се явявам, и за това не съм се подготвила. Имам много хора в групата и не мога да запомня при всеки какви са дефицитните зони. От него знам, че е осъден за непредумишлено убийство. Не знам точно подробности. Той има изграден план на присъдата от предишния колега. Аз при застъпване в групата, имам възможността през ден-два да преглеждам книжките, а и водим кореспонденция с колегите. Гледам плана на присъдата, там са посочени дефицитните зони и разговарям с лицето. Наблюдавам какво е държанието му, дали има дисциплинарни наказания, но съответно той няма, гледам кои са му положителните черти – това, че той се включва в курсове, че е започнал работа, че няма конфликтни ситуации, наблюдавам като цяло какво е поведението му в групата. Разговаряме често за семейството му. Моята работа включват беседи с него и наблюдения върху поведението и държанието му. Темите на разговорите ни са били предимно за семейството му. Той има две деца, има внуци. Децата му мисля, че живеят в чужбина. Той получава подкрепа от тях, финансова и морална. Чува се с тях, идват му на свиждане. Това, което сме говорили за престъплението е как то се е случило, а именно като един вид по непредпазливост. От разговора, който водих с него, останах с впечатлението, че той не е целял убийството на човека. Не знам дали е осъден за непредпазливо престъпление. Ако е осъден на доживотен затвор мисля, че не може да е за непредпазливо убийство. Ако той 4 е осъден за умишлено убийство, а заявява пред мен, че е извършил това по непредпазливост, бих се запознала с цялата присъда и мотивите към нея, за да разбера дали ме подвежда с информацията, която заявява пред мен.

Предполагам, че е възможно да не ме подвежда като ми казва, че не е целял убийството на този човек, макар да е осъден за престъпление, което да не е било непредпазливо. Ако той ми казва „аз съм осъден за умишлено убийство, обаче аз всъщност не съм извършил такова престъпление, защото аз не съм целял този човек да умре“, бих казала, че той приема присъдата си и отговорността си. Аз понеже за пръв път съм на заседание и съм се притеснила. Не мога да кажа как бих го оценила.

На въпроси на адв. И.: С постъпването ми в групата, К. Г. изявяваше желание да започне работа, при което той подаде молба и същият беше одобрен от началника да започне работа. Към момента същия се справя добре с трудовите си задължения. Мога да кажа, че има издадена здравна книжка.

Колегите от надзорно-охранителния състав също следят работата му и към момента няма никакви оплаквания от него. От моите наблюдения Г. не проявява агресия, предпазлив е спрямо останалите и няма дискриминационни нагласи към останалите лишени от свобода. Комуникира с другите лишени от свобода, но предпазливо. Избягва конфликтни ситуации. Г. ми докладва ако има създадени конфликти между другите лишени от свобода. К. Г. се включва във всякакви дейности, инициативен е.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме други въпроси към свидетеля.

СЪДЪТ, с оглед изчерпване на въпросите към свидетеля М. Т., приключва разпита и освободи същата от съдебната зала.

ОСЪДЕНИЯТ Г.: Понеже аз съм говорил много пъти с ИСДВР-тата, то много трудно може да разбере човек, който не е чел делото, и за това се получават разминавания. Аз никога не съм отричал участието си в престъплението. Дори ми става мъчно от моите действия. Загина момче, което няма нищо общо с целия случай. Като замисъл на бомбата целта не е била да убия, но количеството тротил явно е било повече и за това се стигна до смърт. Аз направих тази бомба. Мислех, че бомбата само ще нанесе леки поражения, не беше целта да убива. Това не ме оправдава, просто греха, който 5 съм си сложил с това момче Т. е голям. Не знам как щях да се почувствам ако беше пострадал човека, за който беше предназначена бомбата, но греха, който нося с това момче е голям и сутрин ставам с това и вечер лягам с това. Не съм целял да се стигне до смъртта му, но бомбата излезе много мощна. Сега, като се върна назад, с какво разсъждение съм мислил, и дали е имало други варианти, да постъпя по друг начин, към днешна дата намирам десетки такива варианти, но тогава с какъв акъл съм го направил това нещо, аз не мога да си обясня. По некомпетентност съм сложил толкова много тротил. Другия човек исках да го нараня, но не и да го убия, а в крайна сметка загина това младо момче. Не съм очаквал такава мощност на бомбата, най-искрено го заявявам това. Към момента, в 5-та група, не е както беше в 1-ва група. В 1-ва група бях сам в килия, заключен по цял ден, единствените изключения бяха 1 час на каре и 1 час на фитнес, а към момента в 5-та група не съм заключен по цял ден, имам движения в коридора, срещам се с други лишени от свобода, разговаряме, в килията сме 3-ма човека към момента. Освен това и ходя да работя, изнасям храна. Разликата е огромна между двете групи. Няма място за сравнение просто. С И. К. обсъждаме библията и теми от живота, един път седмично, в сряда го посещавам. Аз вярвам в някои неща. Аз мога да кажа, че съм религиозен. Не отпреди да влезна, а след като влезнах в затвора станах религиозен. Религията я преоткрих от пасторите, които посещават затвора.

Предишните затвори, в които съм бил, те нямат нищо общо с този затвор, в който съм в момента, защото там никой не работи с нас, просто те заключват и си стоиш. Аз за тези години, в които съм бил по другите затвори, значи с гжа Т. съм разговарял много повече за 3-те месеца, отколкото там съм разговарял с някого за 20-те години, в които съм бил. Там с лишените от свобода, които са осъдени на доживотен затвор, те са закопани и не се работи с тях, тъй като няма смисъл за тях. Поне така го преценяват в затвора Ловеч и в затвора Враца. Конфликтите, които имах с администрацията в ЗатвораЛовеч и в Затвора-Враца бяха, защото например аз не търпя, когато виждам, че надзиратели бият затворниците за забавление и удоволствие, и сигнализирам най-различни институции, и после аз ставам лошия.

Сигнализирал съм и за кражби там. В Затвора-София не е така, няма нищо общо със затворите в Ловеч и Враца. Ежедневието ми е, как да кажа, във враждебна среда. Гледам много да внимавам, защото има много наркозависими, от които аз се пазя. Отношенията ми с другите лишени от 6 свобода са до там, приключват. Ако трябва да се направи нещо свързано, смисъл за подобрение на килията или друго – помагам, но до там.

На въпроси на прокурора: Смятам, че наложеното ми наказание е напълно справедливо. Аз никога не съм отричал и сам си го изпросих това наказание, но аз понеже послушах навремето адвоката и тогава не се признах за виновен още в началото, иначе може би щяха да ми бъдат наложени 20 години затвор, а не до живот. Но в крайна сметка, може би така стана подобре.

На въпроси на адв. И.: Работата ми ме удовлетворява, но работата ми е малко. С тази присъда няма как да започна друга работа. Аз исках да работя на едно място в производство с метали, където си цял ден ангажиран и работата е по-тежка, но поне си цял ден ангажиран, но към момента не мога да започна тази работа с тази присъда. Сегашната ми работа е лека, не ми тежи, но не ми ангажира повече време. Аз нося храната, помагам и на другите бакари да качат храната. Харесва ми да помагам на другите. Смятам, че наказанието ми е справедливо. Курса „Пътешествието на затворника“ е на религиозна основа. Имаше филми, които показваха затворници, които са преобърнали живота си след като са повярвали в Бог. Аз от 10 години някъде вярвам, че има Бог и той помага. Считам, че съм променил начина си на мислене в сравнение с преди осъждането ми. Сега не мисля по начина, по който съм мислил преди.