Решение № 955 от 08.11.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 955 гр. П., 08.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20215220101123 по описа за 2021 година

Производството е образувано по повод искова молба от „АСВ” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. ”Д-р П. Д.” № 25, офис-сграда “Л.”, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителен директор Д. Б. Б., действащ чрез упълномощен юрисконсулт Б.Р., против Й. А. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „М. К.“ № 3 ет. 3, като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество следните суми: 1900,00 лева, представляващи главница за периода от 07.11.2018 г. до 25.09.2019 г.; 431,42 лева, представляващи договорна лихва за периода от 07.11.2018 г. до 25.09.2019 г.; 1320,45 лева, представляващи обезщетение за забава за периода от 26.09.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението, за която суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 398/2021 г. по описа на РС П..

В исковата молба се излагат обстоятелства, че на 10.12.2019 г. е сключено Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от дата 24.09.2019 г. между „С. к." ООД, ЕИК *****, и „АСВ" ЕАД, по силата на което вземанията на „С. к." ООД срещу Й. А. Г., произтичащи от Договор за паричен заем № 225175 от дата 24.10.2018 г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Сочи, че е бил упълномощен от законния представител на „С. к." ООД в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 24.09.2019 г. да уведоми длъжниците за извършената цесия от името на цедента и за своя сметка. По реда на чл.99, ал.3 ЗЗД до ответника от „С. к." ООД 1 чрез „АСВ" ЕАД било изпратено писмо съдържащо Уведомително писмо с изх. № УПЦ-ССТГ/225175 от 17.12.2019 г. за извършената продажба на вземането, изпратено чрез Български пощи до адрес на длъжника. Писмото се е върнало в цялост, тъй като получателят не е намерен на посочения адрес. Направено е искане приложеното Уведомление за извършената цесия да бъде връчено на ответника, ведно с препис от исковата молба и доказателствата към нея.

Сочи се, че по силата на горепосочения Договор за паричен заем от 24.10.2018 г., ответницата е получила от Кредитора заемната сума от 1900 лева срещу задължението да ги върне ведно с договорна лихва в размер на 431,42 лева, на 24 равни двуседмични погасителни вноски, в размер на 198 лева всяка, първата от които платима на 07.11.2018 г., при общ размер на плащанията по заема от 2331,42 лева. Срокът на договора е изтекъл на 25.09.2019 г., когато е падежът на последната погасителна вноска, като не е обявяван за предсрочно изискуем.

Твърди се, че на длъжника е начислено обезщетение за забава върху неплатената главница в размер на законната лихва за забава, за периода от 26.09.2019 г. до датата на депозирането на заявлението по чл.410 ГПК в съда - 29.01.2021 г., в общ размер на 1320,45 лева.

Придобивайки правата върху цедираните вземания и като кредитор на същите, ведно с всички произтичащи от това привилегии, обезпечения и принадлежности, ищцовото дружество предприело постъпки и по реда на чл. 410 от ГПК се снабдило със Заповед за изпълнение на парично задължение за същите вземания по ч.гр.д. № 398/2021 г. по описа на РС П.. Тъй като длъжникът депозирал възражения и по указание на съда, ищецът депозирал в срок настоящата искова молба с искане за установяване на вземанията си.

Претендира за присъждане на направените разноски по заповедното производство, както и по настоящото исково производство, вкл. и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 350,00 лева.

В проведеното последно съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща процесуален представител.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът не депозира отговор на исковата молба.

Депозирал е възражение по чл.414 ГПК.

В проведеното съдебно заседание за ответника не се явява законов или процесуален представител.

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, а и се установява от приложените по делото доказателства - договор за паричен заем № 225175 от 24.10.2018 г., общи условия към него, погасителен план, че между тях е сключен договор, по силата на който ответникът „С. к.“ ООД в качеството на заемодател се е задължил да предостави на ищеца в качеството на 2 заемател потребителски кредит в размер на 1900 лева, а ищецът се е задължил да върне заетата сума на 24 двуседмични погасителни вноски, като първите три са в размер на по 29,61 лева, а останалите двадесет и една в размер на по 106,79 лева, при фиксиран годишен лихвен процент по заема от 40,08 %; годишен процент на разходите от 49,52 % като общата дължима сума по заема е в размер на 2331,42 лева. Съгласно чл.8 от договора с подписването на договора за заемателят декларирал, че му е известно и се считал за уведомен, че в случай, че не представи - банкова гаранция или поръчител отговарящ на условията подробно разписани в чл.9, ал.2 от Общите условия към договора за заем, същият дължал на заемодателят неустойка в размер на 2420,58 лева, с начин на разсрочено плащане подробно посочен в Приложение № 1 към настоящия договор за заем, а именно: сумата е разсрочена на 24 месечни вноски всяка, като първите три вноски в размер на по 168,39 лева, а останалите двадесет и една вноски в размер на по 91,21 лева и дължима наред с месечната вноска или общо дължимата месечна вноска е в размер на 198 лева.

От Рамков договор за прехвърляне на вземания от 24.09.2019 г., сключен между „С. к.“ ООД и „АСВ“ ООД и Приложение № 1 от 10.12.2019 г. към него се установява, че процесните вземания са прехвърлени на настоящия ищец. На основание чл.99, ал.3 ЗЗД цесията е потвърдена видно то потвърждение за сключена цесия.

По делото е приложено пълномощно, по силата на което „С. к.“ ООД е упълномощило настоящия ищец да уведоми от негово име всички длъжници за извършената цесия.

По делото е приложено уведомително писмо адресирано до Й. А. Г., касаещо прехвърлянето на процесните вземания. Същото не е получено от заемателя, видно от известие за доставяне на „Български пощи“ ЕАД.

Безспорно по делото е установено, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение № 227/02.02.2021 г. по ч.гр.д. № 398/2021 г. по описа на Районен съд П., срещу Й.Г., да заплати на кредитора „АСВ“ ЕАД сумата от 1900 лева – главница от 07.11.2018 г. до 25.09.2019 г.; договорна лихва 431,42 лева от 07.11.2018 г. до 25.09.2019 г.; обезщетение за забава в размер на 1320,45 лева, дължимо за периода от 26.09.2019 г. до 29.01.2021 г. и законна лихва от подаване на заявлението в районен съд – 29.01.2021 г., до окончателното изплащане на задължението; застрахователна премия, както разноските за държавна такса в размер на 73,04 лева, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 75,00 лева. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е депозирал възражение по чл.414 ГПК в срок, поради което в указания от съда едномесечен срок, са предявени настоящите положителни установителни искове.

Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав е сезиран с искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 – искове за установяване на парични вземания, произтичащи от договорно правоотношение с ответника и цедирани в полза на ищеца.

Предявените искове са допустими, тъй като е налице правен интерес от воденето на 3 настоящото производство, като интересът от предявяването им произтича от наличие на издадена заповед за изпълнение; подадено възражение срещу издадената заповед, респективно връчването й на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК и спазване на срока по чл.415, ал.1 ГПК за предявяване на установителен иск за съществуване на вземането.

Предмет на исковете предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК е установяване на съществуване на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване дължимостта на сумите по същата на посоченото основание. Или, в контекста на основанието, на което е издадена заповедта, респ. се претендира вземането, в тежест на ищеца е по пътя на главното и пълно доказване да установи че между Й. А. Г. и „С. к." ООД е валидно сключен договор за паричен заем № 225175 от дата 24.10.2018 г.; че заемодателят е предоставил на ответника необходимата преддоговорна информация; изпълнение на поетите от „С. к." ООД задължения по договора; размерът на вземанията по пера и изискуемостта на задълженията по договора поради настъпил краен срок, както и че вземането му е прехвърлено с че на 10.12.2019 г. е сключено Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от дата 24.09.2019 г. от титуляра на вземането към момента на прехвърлянето му. Изпадането в забава на ответника и изискуемост на вземанията. Успешното провеждане на този иск има за последица влизане в сила на заповедта за изпълнение и осигуряване на възможност за принудително удовлетворяване на отразеното в нея вземане /чл.416 ГПК/. Предвид изложеното, е налице съществуването на правен интерес за заявителя от предявения иск.

Съгласно чл.99, ал.1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това, а според чл.99, ал.4 ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор – чл.99, ал.4 ЗЗД.

Разпоредбата е императивна и цели да защити длъжника от изпълнение на некредитор. Неспазването й има за последица освобождаване на длъжника от задължението в случай, че изпълни на стария кредитор.

Законът не поставя специални изисквания за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен за извършената цесия. Единственото изискване е уведомяването да е извършено от предишния кредитор.

Съдебната практика е последователна в разбирането, че е допустимо предишният кредитор да упълномощи новия кредитор за уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, както и че уведомление, приложено към исковата молба и достигнало до длъжника с връчване на същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията съгласно чл.99, ал.3, предл. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал 4 ЗЗД. Това обстоятелство следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска на 4 основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл са Решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т.д.

№ 2352/2013 г., II т.о.; Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т.д. № 1711/2013 г., I т.о. и др.. Във връзка с горното съдът счита, че цесията е породила действие.

Съдът намира, че по категоричен начин от събраните по делото доказателства се установя, че ответникът Й.Г. е сключил договор за паричен заем № 225175 от 24.10.2018 г. със „С. к.“ ООД, който е цедиран в полза на ищеца. Горното се потвърждава и от представения по делото Договор за потребителски кредит. Представеният договор като частен диспозитивен документ не е оспорен от ответната и тъй като носи подписите на лицата, посочени в него като издатели, съгласно чл.180 ГПК съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в същия са направени от тези лица. Същевременно, по силата на чл.20а, ал.1 ЗЗД договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили, с оглед на което с подписването на процесния договор в правната сфера на всяка от страните са възникнали права и задължения. Не се оспори и получаването на заемната сума. Има наведени твърдения /във възражението по чл414 ГПК, че ответникът не дължи сумите, но липсват такива, че не я е получавал.