Решение № 142 от 27.03.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Варна, 27.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деница Добрева като разгледа докладваното от Деница Добрева Търговско дело № 20233100900133 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, вр. гл. 21 от ГПК и е образувано по жалба вх.№ 20230228122918 от Е. Й. Ш., ЕГН **********, с постоянен адрес с. ***, срещу Отказ № 20230215162702/21.02.2023 г. на Длъжностното лице при Агенция по вписванията, постановен по Заявление Б1 вх. № 20230215162702, за вписване на поемане на търговско предприятие на едноличен търговец ЕТ“Дьони-63-Шидер Шидеров от наследника Е. Ш. в качеството й на ЕТ“Дьони-63-Е. Ш. и заличаване на ЕТ “Дьони-63-Шидер Шидеров.

В жалбата се поддържа, че постановеният oтказ следва да бъде отменен, а на длъжностното лице бъдат дадени указания да извърши вписване на исканите промени.

Заявителят сочи, че направените изводи на длъжностното лице са неправилни и противоречат на материалния закон. Оспорва се извода на регистърния орган, че към заявлението следва да се приложат доказателства за уведомяване на ТД на НАП по реда на чл. 77 от ДОПК за поемане на предприятието на едноличния търговец от негов наследник. В посочената разпоредба на ДОПК изрично са изброени случаите, в които Агенцията по приходите издава удостоверения за уведомления и разглежданата хипотеза не е сред изброените. Дори след приетите изменение в ДОПК през 2018г. не е предвидено уведомяване в този случай. Поддържа се, че разпоредбата на чл. 51, ал.2, т. 3 от Наредбата N 1/14.02.2007г. за водене, съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ е непрецизна и с нея не са разграничени документите, приложими към заявлението в двете визирани хипотези – прехвърляне на търговско предприятие и поемане на търговско предприятие в хипотезата на чл. 60, ал. 2 от ТЗ. С оглед на изложеното се поддържа, че въпросното удостоверение не сред изброените документи, съставляващи приложение към заявлението за поемане на дружествен дял.

1

На следващо място се оспорват доводите на длъжностното лице досежно редовността на пълномощното на *** Ш. – наследник на починалия ЕТ, дала чрез пълномощник съгласие за поемане на предприятието от друг от наследниците. Според жалбоподателя апостилирането на пълномощното не е необходимо, тъй като такова е необходимо само относно документи, издадени от държави, с които България няма сключени договори за правна помощ. Касае се за документ извън изискванията за поставяне на апостил.

По реда на чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ Агенция по вписванията депозира отговор, в който поддържа изложеното в обжалвания отказ и настоява за негово потвърждаване. Счита, че жалбата е неоснователна, а постановения отказ за правилен и законосъобразен, тъй като законосъобразно длъжностното лице е преценило изискването за представяне на удостоверение по чл. 77, ал. 2 от ДОПК и пълномощно, заверено с апостил на един от наследниците, дали съгласие за поемане на предприятието на ЕТ. Въз основа на изложеното настоява за потвърждаване на отказа.

Жалбата е представена в официално заверено копие, ведно с приложените документи към заявлението и постановения отказ, съобразно изискванията на чл. 25, ал. 3 ЗТРРЮЛНЦ.

От представената по делото преписка е видно, че постановения отказ е съобщен на заявителя на 21.02.2023г., поради което жалбата срещу него, подадена на 28.02.2023 г. пред АВ е депозирана в преклузивния срок по чл. 25, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ. Обжалването е инициирано от легитимирано лице- заявителя, по чиито заявление е постановен обжалвания отказ. Дължимата за производството държавна такса е внесена. Горното обуславя извод за допустимостта на производството.

Съдът, като съобрази изложените от жалбоподателя обстоятелства и документите, съдържащи се в приложената към жалбата преписка по Заявление вх. № 20230215162702, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С депозираното Заявление Б1 е отправено искане за вписване на поемане на търговско предприятие на едноличния търговец ЕТ“Дьони-63-Шидер Шидеров” от наследника Е. Ш., в качеството й на ЕТ“Дьони-63-Е. Ш.” и заличаване на ЕТ “Дьони-63Шидер Шидеров”. Към заявлението са приложени: споразумение от 14. 02. 2023г. между наследниците на починалия едноличен търговец за поемане на предприятието от Е. Ш. с нотариална заверка на подписите рег.N 421/14.02.2023г., пълномощни на страните по споразумението, които са представлявани от пълномощник, препис – извлечение от акт за смърт на Шидер Минчев Шидеров, починал на 29.12.2022г., удостоверение за наследници изх. N 004/17.01.2023г. на Шидер Минчев Шидеров, образец от подписа по чл. 141, ал. 3 от ТЗ с нотариална заверка рег.N 425/14.02.2023 г. на нотариус рег. N 773 НК на поелия предприятието на едноличния търговец; декларация по чл. 57 и чл. 58, ал. 2 и ал. 4 от ТЗ от поелия предприятието; декларация по чл. 13, ал. 4 от ТЗ от заявителя.

Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице по регистрацията проверява дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред, дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано, или представеният акт подлежи на обявяване и не е 2 обявен в търговския регистър, дали заявлението изхожда от оправомощено лице, дали към заявлението са приложени всички документи, съгласно изискванията на закона, съответно подлежащият на обявяване акт, съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона съобразно представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона.

В случай, че към заявлението не са приложени всички документи, които се изискват по закон, или когато не е платена дължимата държавна такса, длъжностното лице по регистрацията дава указания, в съответствие с разпоредбата на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ.

Горната уредба сочи на извод, че проверката, която следва да извърши длъжностното лице по регистрацията е формална и има за цел да провери и удостовери, че заявеното обстоятелство е надлежно удостоверено според изискванията на закона.

По отношение на изискването за представяне на пълномощно, заверено с апостил на един от наследниците- страна по споразумението по чл. 60, ал. 2 от ТЗ за поемане на предприятието на наследателя- ЕТ, съдът намира, че длъжностното лице по регистрацията е излязло извън вменената му проверка.

Съгласно чл. 51 от Наредбата № 1/14.02.2007 г. при вписване на обстоятелства относно прехвърляне на търговско предприятие и поемане на търговско предприятие от наследник по реда на чл. 60, ал. 2 от ТЗ към заявлението се прилагат: 1. решението по чл.

262п от ТЗ (при прехвърляне на търговско предприятие на дружество); 2. договорът за прехвърляне на търговското предприятие с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно и декларацията по чл. 16, ал. 2 във връзка с чл. 15, ал. 4 от Търговския закон; 3. удостоверението за уведомяване на териториалната дирекция на Националната агенция по приходите по чл. 77, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс; 4. актът за смърт на наследодателя;5. удостоверението за наследници, съответно завещанието;6. съгласието между наследниците за поемане на предприятието на едноличния търговец; 7. другите документи, предвидени със закон. Така цитираната уредба изключва представянето на пълномощни, удостоверяващи представителната власт на лица, упълномощени от наследниците във връзка с даване на съгласие за поемане на предприятието. Пълномощното има отношение към надлежното възникване на вписването обстоятелство, което, както се посочи по-горе, е извън преценката по чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ.

Указанията на длъжностното лице за представяне на удостоверение по чл. 77, ал. 2 от ДОПК са дадени в рамките на компетенциите на регистърния орган, съответно отказът за вписване на заявените обстоятелства, поради неизпълнение на указанията, е обоснован.

На първо място изискуемостта на въпросното удостоверение следва пряко от разпоредбата на чл. 50, ал. 2 , т.3 от Наредбата. Доводите, че редакцията на разпоредбата е непрецизна и от нея не може да се извлече подробно изискване са необосновани. Всъщност разпоредбата общо предвижда изискуемите за представяне доказателства при вписване на прехвърляне на търговско предприятие и поемане на търговско предприятие от наследник по реда на чл. 60, ал. 2 от ТЗ. Само ако определено изискване е валидно за едно от двете основания, Наредбата ясно посочва това- например- решението по чл. 262п от ТЗ се изисква 3 само при прехвърляне на търговско предприятие на дружество( ал.2, т.1).

Съгласно разпоредбата на чл. 77, ал.1 от ДОПК в случаите на заличаване на едноличен търговец от търговския регистър, при прекратяване на юридическо лице – търговец, прехвърляне на предприятие по чл.15 от ТЗ и преобразуване по реда на глава шестнадесета от ТЗ, както и при подаване на заявление за ликвидация по търговецът или заявителят уведомява ТД на НАП по седалището на търговеца преди подаване на съответното заявление за вписване на подлежащото на вписване обстоятелство. ТД на НАП издава на търговеца или на заявителя удостоверение за уведомяването в срок до 60 дни от постъпване на уведомлението. Удостоверението за уведомяване на териториалната дирекция се прилага към внесеното в Агенцията по вписванията заявление за вписване и е условие за разглеждането му -чл. 77, ал. 2 от ДОПК.

От изричния текст на разпоредбата на чл. 77 от ДОПК може да се изведе, че във всички случаи на заличаване на едноличния търговец, включително при смъртта му (чл. 60, т. 2 от ТЗ), следва че условие за разглеждане на заявлението за заличаване е представянето на удостоверение за уведомяване по 77, ал. 2 от ДОПК. Неоснователно и оплакването на жалбоподателя, че поемането на търговско предприятие от наследник в хипотезата на чл. 60, ал. 2 от ТЗ не е посочено в разпоредбата на чл. 77 от ДОПК. Поемането на предприятието на едноличния търговец от наследник по чл.60, ал. 2 от ТЗ, е хипотеза аналогична на прехвърлянето на търговското предприятие на търговеца по чл. 15, поради което няма причина за прилагане на различни изисквания към двата случая. Целта на разпоредбата на чл. 77 от ДОПК е въз основа на искането за издаване на удостоверение публичният изпълнител да прецени необходимостта от проверка на търговската и счетоводна документация на търговеца и при необходимост да наложи обезпечителни мерки върху имуществото на ЕТ, предвид очакваното сливане между имуществото н а предприятие и с това на поелия наследник.

С оглед на изложеното и доколкото при проверката съгласно чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ и Наредба № 1 от 14.02.2017 г. се установява нередовност на заявлението, то обжалваният отказ следва да се потвърди.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Отказ № 20230215162702/21.02.2023 г. на Длъжностното лице при Агенция по вписванията, постановен по Заявление вх. № 20230215162702, подадено от Е. Й.

Ш., ЕГН **********.

ПРЕПИС от решението, да се изпрати на Агенцията по вписванията на основание чл.

25, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ и на жалбоподателя.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в 7-дневен 4 срок от съобщаването му на жалбоподателя и на Агенцията по вписванията.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

5