Решение № 2578 от 11.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2578 гр. София, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: В. КР. ПЕТРОВ при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА като разгледа докладваното от В. КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №

20241110109412 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл. 108 ЗС.

Ищците М. Н. М., Е. С.овa Н., С. В. Н., Т. В. Н., С. А., М. Д. Г., Ц. Н. М. твърдят, че са наследници на И. Д. С. и П. Д. И., които от своя страна се явяват наследници на Д. И. Д.

(починал на 14.11.1973 г.) и на Ц. З. Д. (починала на 28.06.1975 г.). Твърдят, че Д. И. Д. е придобил чрез договор за продажба, обективиран в силата на нотариален акт № **, том V, дело ** г. на I-ви нотариус при СНС и на нотариален акт за имот, придобит по регулация № **, том VI, нот. д. **/1955 г. на I-ви нотариус при СНС, правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр. София, местност „Левски“, кв. 311, УПИ **, одобрен с указ ** г. по стар регулационен план, а сега съгласно кадастралната карта на АГКК е с архивен кадастрален лист 321, УПИ I**, кв. 311, гр. София, м. „Ботевградско шосе“, район Подуене, с административен адрес – ул. „В.“ № 60, представляващ дворно място – поземлен имот с квадратура 439 кв. м., с идентификатор **1 по кадастралните регистри и кадастралната карта на АГКК – СГКК-гр. София, район Подуене, ул. „В.“ 60, при съседи: **, **0, **2, **, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване с построените в имота сгради – жилищна сграда с идентификатор **1.1 със застроена площ 50 кв.м., на един етаж; сграда с идентификатор **1.2, със застроена площ 17 кв.м., на един етаж; сграда с идентификатор **1.3 със застроена площ 17 кв.м., на един етаж – постройка за допълващо застрояване; сграда с идентификатор **1.4 със застроена площ 9 кв.м., на един етаж – постройка за допълващо застрояване; сграда с идентификатор **1.5 със застроена площ 6 кв.м., на един етаж – постройка за допълващо застрояване; сграда с идентификатор **1.3 със застроена площ 4 кв.м. на един етаж-постройка за допълващо застрояване. Посочва се, че след смъртта на Ц. З. Д., със съгласието на всички наследници, в имота останали да живеят П. Д. И. и Д. П. И.. Твърди се, че ответникът В. А. М. живеел в близост до процесния имот, съответно на ул. „В.“ № 61, който със съгласието на роднина на ищците (Д. П. И. – починал на 03.05.2018 г. ), ползвал двора на процесния имот за авторемонтна дейност. След смъртта на Д. П. И., ищците изпратили покана до ответника (връчена на 31.08.2019 г.) за заплащане на наем за ползване на имота, в размер на 300 лв. месечно, считано от 03.05.2018 г. до окончателното предаване на владението на имота на 1 ищците. Сочи се, че ответникът е заплащал наемна цена до един месец преди подаване на настоящата искова молба. На следващо място се твърди, че при справка в АГКК-СГКК един от ищците установил, че за поземлен имот с идентификатор **1, с адрес гр. София, район Подуене, ул. „В.“ № 60, било налице изменение в данните за имота предвид наличието на нотариален акт № **3 г., том III, рег. № **, дело № ** от 2023 г., нотариус Ц.ка Д., вписан с №**, вх. рег. **, том CC **, дело № 75774, вписан в Службата по вписванията, гр. София съгласно което ответникът се легитимирал като собственик на имота на основание давностно владение. Твърди се, че ответникът никога не е упражнявал явно, необезпокоявано владение в рамките на необходимия срок за придобиване по давност на процесния имот. Това пораждало интерес от предявяването от страна на ищците на искове за собственост за посочения имот. Направено е и искане по чл. 537, ал. 2 ГПК. Претендират разноски.

Ответникът В. А. М. оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва, че процесният имот бил собственост на Д. И. Д. и съпругата му Ц. З. Д., като се твърди, че техният син П. Д. И. е владял изцяло имота явно, спокойно, последователно след смъртта на майка си Ц. З. Д. (28.06.1975 г.) до собствената си смърт (23.05.2013 г.), повече от 10 години, като е отблъснал владението на останалите сънаследници. Ответникът обосновава това владение с обстоятелството, че П. Д. И. е декларирал имота на свое име в отдел „Общински приходи-Подуяне“ с декларация от 20.03.1998 г. Сочи се, че синът на П. Д. И. Д. И. е продължил да владее имота след смъртта на баща си, като със саморъчно завещание от ** г. завещал на ответника цялото си имущество. Ответникът твърди, че завещателят починал на 03.05.2018 г., съответно възникнало и придобивното основание, от което ответникът сочи, че черпи правото си на собственост върху процесния имот. Същевременно ответникът твърди, че е владял имота, като присъединил владението си към това на завещателя си, който пък продължил владението, упражнявано от П. И.. Счита, че на основание присъединеното давностно владение се явява собственик на дяловете на ищците, а на основание завещателно разпореждане се явява собственик на дела на завещателя Д. П. И. от процесния имот.

Оспорва да е ползвал имота на основание договор за наем, както и да е заплащал такъв.

Оспорва наличието на възникнало правоприемство между ищците и Д. П. И.. Ето защо моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните съобразно на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 108 ЗС

Предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС представлява претенция на невладеещия собственик срещу лицето, които неоснователно владее вещта му, за предаване на владението върху вещта въз основа на правото на собственост на ищеца. В тежест на ищеца е да докаже, че е собственик на вещта на заявеното придобивно основание, както и че ответникът го владее, а в тежест на ответника – че упражнява фактическата власт върху имота на противопоставимо на ищеца правно основание. Правото на собственост е абсолютно гражданско субективно право, тъй като титулярят му (собственикът) има призната от закона възможност да иска от всяко трето лице да не пречи на упражняването на правото, както и да иска връщането на имота от лице, което неоснователно упражнява фактическа власт върху вещта. Последното право има относителен характер, тъй като задължено лице е това, което упражнява фактическата власт. Ето защо може да се приеме, че искът по чл. 108 ЗС включва и т.нар. ревандикационна претенция, т.е. искане за осъждане на ответника да предаде владението върху вещта, предмет на спора. Така искът по чл. 108 ЗС съдържа две искания за защита – установяване, че ищецът е собственик на процесната вещ, и осъждане на ответника да му предаде владението, като съдът дължи произнасяне по всяко от двете искания с отделен диспозитив – установителен относно правото на собственост на 2 ищеца и осъдителен по претенцията за предаване владението на вещта. Съгласно т. 2А от Тълкувателно решение от 14.03.2016 г. по тълк.д. № 482014 г., ОСГК, съдът, сезиран с осъдителен иск по чл. 108 ЗС, следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца.

В случая не се спори, че процесните недвижими имоти, описани в исковата молба, намиращи се на административен адрес: гр. София, район Подуене, ул. „В.“ № 60, са били собствени в режим на съпружеска имуществена общност между Д. И. Д. (починал на 14.11.1973 г.) и Ц. З. Д. (починала на 28.06.1975 г.), а след смъртта на двамата съпрузи имотът е станал сънаследствен между общите им деца И. Д. С., починала на 27.01.2003 г., и П. Д. И., поч. 23.05.2013 г. След смъртта на последния неговата наследствена квота е останала за сина му Д. П. И., поч. 03.05.2018 г. Д. И. е оставил саморъчно завещание от 20.05.2018 г. в полза на ответника В. М., но вещото лице по СПочЕ, чието заключение съдът кредитира като компетентно изготвено и стъпващо на достоверен сравнителен материал – заявление за издаване на документи за самоличност и нотариално заверени пълномощни от завещателя, с които той изписва имената си ръкописно – е установило, че с много висока степен на сигурност завещанието е подписано от завещателя, но ръкописното му съдържание не е писано от завещателя.

Представените по делото удостоверения за наследници установяват, а не се и оспорва по делото, че ищците по правилата на наследствената трансмисия са наследници на коляното на И. С. и собственици на 1/2 от процесните имоти. При смъртта си на 03.05.2018 г. Д. П. И. – единствен наследник в коляното на П. И., е имал наследници по закон от четвърти наследствен ред – живи леля и чичо по майчина линия Ц.а Б. и Б. А.. На заявеното в исковата молба придобивно основание ищците са собственици на 1/2 ид.ч. от процесните имоти, поради което и предявените искове в установителната им част следва да се отхвърлят за разликата над 1/2 ид.ч. до пълната собственост върху имотите.

По отношение на останалата 1/2 ид.ч. следва да се съобрази правилото на чл. 58 ЗН, според което до приемането на наследството лицето, което има право да наследява, може да управлява наследствените имущества и да упражнява владелчески искове за запазването им.

Въпреки че в действащия ЗН 1949 няма норма, изрично посочваща, че сънаследниците получават общо сезината (законното владение) върху наследствените имоти, каквато е имало в чл. 184 ЗН 1890 и чл. 185 ЗН 1890, то от правилото на чл. 58 ЗН се извежда същото качество на наследниците и сега – те по право продължават владението върху наследствените имоти и могат да предявяват владелчески искове именно по тази причина.

Сезината е неразделна – всички наследници се считат, че владеят имотите, а всеки сънаследник се счита владелец само за своята наследствена квота и респ. държател на идеалните части на останалите сънаследници. За да твърди един сънаследник, че е придобил наследствената квота на друг сънаследник по давност, трябва да докаже, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите сънаследнизи намерението да владее техните идеални части за себе си (Тълкувателно решение от 06.08.2012 г. по тълк.д. № 1/2012 г., ВКС ОСГК).

Разпитаните по делото свидетели установяват, че процесните имоти са били във фактическата власт на П. И., на сина му Д. И. и след 2013 г. – на ответника В. М.. От свидетелите се установява, че нито на П. И., нито на Д. И. никой приживе не е оспорвал собственост и владение. За да докаже придобивна давност обаче, ответникът следва да докаже не спокойното и безпроблемно владение на имотите от П. И. и Д. И., но активни действия от страна на последните, с които препятстват останалите сънаследници да ползват.

Подобни доказателства по делото няма. Нещо повече, от показанията на св. В. М.а, които съдът кредитира по реда на чл. 172 ГПК, тъй като е съпруга на ищеца Ц. М., се установява, че П. И. и покойната му съпруга Р. И.а са били кумове на свидетелката и съпруга й, като отношенията между тях до смъртта на П. и Р. са били много добри – често са си ходили на 3 гости, свидетелката последно и 2014 г. е посещавала свободно имота – очевидно на гости и на сина на П. Д. И.. Плащането на данък сгради и такса смет от страна на единия сънаследник не е такова действие, тъй като то нито е афиширано към останалите сънаследници, нито съставлява упражняване на телесно въздействие върху имот.

Така нито П. И., нито Д. И. са обърнали държанието си за 1/2 ид.ч. върху имотите, принадлежащи на ищците, във владение за тези идеални части. След смъртта на Д. И. на 03.05.2018 г. и до датата на исковата молба – 20.02.2024 г., прекъснала давностния срок, имотите се владеят от ответника В. М.. При това ответникът владее не припадащата се на коляното на П. И. 1/2 ид.ч. от имотите, а изцяло – за него важи презумпцията по чл. 69 ЗС, тъй като той няма наследствена сезина – вкл. и защото оставеното в полза на ответника саморъчно завещание от Д. И. е нищожно поради липса на форма (чл. 42, б. „б“ ЗН вр. чл.

25, ал. 1 ЗН). Нищожността на завещанието всъщност е отчасти във вреда на ответника, отчасти в негова полза – във вреда, защото му пречи да присъедини владение от своя праводател, но и в полза, защото не обвързва ответника след смъртта на Д. И. да встъпи в правата му (в наследствената квота на последния).