Определение № 2036 от 30.07.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2036 гр. София, 30.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно частно гражданско дело № 20251000501488 по описа за 2025 година

Производството е образувано по две ЧЖ съответно по реда на чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК и по реда на чл. 274, ал.1, т.2 от ГПК.

С ЧЖ вх. №141492/19.12.2024г. КОНПИ обжалва определение №18482/17.11.2024г. по гр.д. №10544/2021г. на СГС, с което е постановено допълване на определение от 27.09.2024 г. и е осъдена Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество да заплати суми за разноски на ответника Р. К. К. в размер на 8 713,54 лева адвокатско възнаграждение на основание чл.

78, ал. 4 от ГПК; на ответника „АНТОНИЯ 2006“ ЕООД в размер на 1 000 лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК и на СГС в размер на 16 223,87 лева държавна такса на основание чл. 77 от ГПК. В нея са изложени съображения, че ищецът е освободен от заплащане на държавна такса в производства като настоящото с изричните норми на чл. 154, ал.3 от ЗОНПИ и чл. 84, ал.1 от ГПК. Обсъдена е и съдебна практика постановена от ВКС , която според жалбоподателя подкрепя тезата му. Ето защо моли в частта за държавната такса атакуваният акт да бъде отменен.

По отношение на частта от определението, с която Комисията е осъдена да заплати на ответниците разноски за адвокатско възнаграждение за производството, е заявено искане да бъде присъден по – нисък размер на същото, като се отчете, че такъв размер се полага при пълно развитие на производството в съответната инстанция. Ето защо иска да се извърши преценка между размера на адвокатското възнаграждение и действителната фактическа и правна сложност на делото, както и обема на извършената от адвоката работа.

Препис от ЧЖ е връчен на ответниците, които чрез процесуалния си представител адв. Т. възразяват срещу основателността й в частта за присъдените разноски за адвокат. Аргументират се с обстоятелството, че платените възнаграждения са под минималните, съобразно цената на исковете, 1 по които е предоставена правна защита и съдействие. Ответниците претендират разноски за въззивното производство по ЧЖ на Комисията.

С втора ЧЖ вх. №42934/07.04.2025г. КОНПИ обжалва определението за прекратяване на производството по делото, постановено в открито с.з. от 28.03.2025г. Възразява, че са необосновани и незаконосъобразни изводите на съда, че производството е недопустимо. Поддържа тезата, че самото наличие на значително несъответствие между доходите и придобитото имущество, показва че последното е незаконно придобито без да се доказва връзката му с конкретни правонарушения, като престъпно деяние по НК и/или административно нарушение. На основание подробно развитите в изложения смисъл съображения, Комисията иска определението да бъде отменено, а делото върнато на СГС за продължаване на производството.

В отговор на втората ЧЖ ответниците чрез процесуалния си представител адв. Т. са изразили становище, че е неоснователна, защото липсват предпоставки за допустимост на иска. Считат, че не е достатъчно само да има несъответствие, а следва да се посочи и докаже връзка между конкретното правонарушение и придобиването на имуществото.

Въззивният състав, прие по жалбите следното :

По ЧЖ вх. №141492/19.12.2024г. :

Делото е образувано по ИМ на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество срещу Р. К. К. и „АНТОНИЯ[1]2006“ ЕООД, с която са предявени искове на осн. чл.151 във вр. с чл. 142, ал.2, т.1 и т.2 във вр. с чл.

141 от ЗОНПИ.

С протоколно определение №7711 от 27.09.2024г. първоинстанционният съд е прекратил производството по иска срещу търговското дружество „АНТОНИЯ 2006“ ЕООД изцяло, а по иска срещу Р. К. за 392 910,65 лева, като искът е останал предявен за 53 400,02 лева. В същото съдът не се е произнесъл по разноските, досежно предявените искове. Прекратителното определение е влязло в сила.

С молба от 27.09.2024 г. ответниците Р. К. и „АНТОНИЯ 2006“ ЕООД са поискали от съда да допълни определението си от 27.09.2024 г., с което е прекратил производството по делото, като им присъди разноски за адвокатско възнаграждение. По нея съдът се е произнесъл с определение №18 482/17.11.2024г., с което е постановено допълване на определение от 27.09.2024 г. и е осъдил Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество да заплати следните суми за разноски, а именно на ответника Р. К.

К. 8 713,54 лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК; на ответника „АНТОНИЯ 2006“ ЕООД 1 000 лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК и на СГС 16 223,87 лева държавна такса на основание чл. 77 от ГПК.

По отношение на адвокатките възнаграждения определението има характер на такова по чл. 248 от ГПК, постановено по инициатива на ответната страна в делото. Предвид това то подлежи на обжалване с частна жалба пред САС, който следва да се произнесе по същество,т.е. да се произнесе дали разноските са правилно определени и възложени. В казуса 2 въззивният състав счита, че първоинстанционният съд обосновано е приел, че с оглед цената на исковете, за които производството е прекратено, обема на материалите в същото, който възлиза на 11 тома и необходимостта тези материали да бъдат анализирани от адвоката на ответниците, за да изготви отговора на ИМ, респ. да прави доказателствени искания в подкерпа на защитните им тези, платеното адвокатско възнаграждение от Р. К. е съответно на положения адвокатски труд от адв. Т..

Заедно с това, СГС обосновано е приел, че тъй като до голяма степен защитата на втория ответник – ЮЛ, се дублира с тази на ответника ФЛ, възнаграждението платено от първото на адв. Т. е прекомерно и го е намалил до 1 000лв. Действително, претенцията към „АНТОНИЯ 2006“ ЕООД е основана на общи фактически твърдения с претенцията към Р. К. и защитата е реализирана едновременно с неговата. Съдът излага тези съображения, защото макар в тази част определението да е в полза на КОНПИ, тя го обжалва с искане за определяне на още по - нисък размер на възнаграждението, което искане е неоснователно.

В обсъдената част определението следва да бъде потвърдено.

Частта от горното определение, в която СГС е осъдил Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество да заплати на същия съд 16 223,87 лева държавна такса на основание чл. 77 от ГПК няма характер на такова по чл. 248 от ГПК, защото е постановено служебно от съда, т.е. по негов почин. Ето защо ЧЖ срещу него има характер на молба по чл. 248 от ГПК, депозирана от КОНПИ с искане за изменението му, по която е компетентен да се произнесе съдът, който го е постановил. Едва след негово произнасяне с определение, последното ще подлежи на обжалване с ЧЖ пред въззивен съд. Това разбиране на настоящия състав налага в тази част ЧЖ да бъде върната на СГС за произнасяне като по молба по чл. 248, ал.1 от ГПК.

По отношение на претенцията на ответника Р. К. за разноски за въззивното производство по ЧЖ на Комисията срещу определение №18 482/17.11.2024г. по гр.д. №10544/2021г. на СГС съдът намира, че е неоснователна, тъй като разноски за производство по обжалване на акт за разноски не са възстановяват на страната.

По ЧЖ вх. №42934/07.04.2025г.:

КОНПИ обжалва определението за прекратяване на производството по делото, постановено в открито с.з. от 28.03.2025г., което е мотивирано с това, че в обстоятелствената част на ИМ е необходимо да има изложени факти за връзка между имуществото, чието отнемане се търси и някакъв вид правонарушение, защото българският закон не дава достатъчно гаранции за защита на ответниците по подобни искове. Първоинстанционният съд е установил, че в уточнителна молба, в изпълнение на негови указания, ищецът изрично е заявил, че липсва друго правонарушение, извършено от ответника освен наличието на несъответствие в имуществото му, с оглед на което е приел, че ищецът изрично заявява, че липсва една от предпоставките за уважаването на предявения иск. Въз основа на това СГС е наприл извод, че изначално от самите твърдения на ищеца е ясно, че липсва една от 3 предпоставките за уважаване на предявения иск, а именно липсва правен интерес от разглеждането на предявения иск.

Софийският апелативен съд приема, че е налице основание за прекратяване на делото по исковете с правно основание чл.151 във вр. с чл.

142, ал.2, т.1 и т.2 във вр. с чл. 141 от ЗОНПИ въз основа на същите факти, а именно липса на твърдения в ИМ и в поправените ИМ за факти и обстоятелства, обосноваващи иска. Неизлагането на такива обаче, е нередовност на ИМ, която не е отстранена след неколкотратни указания за това, а не липса на правен интерес за ищеца от разглеждането на иска.

Видно е от молба с вх. №123048/11.11.2024г. на КОНПИ, имаща характер на поправена ИМ, че е представена в изпълнение на указание на съда да уточни от какво правонарушение е придобито имуществото, чието отнемане се търси, което указание е обвързано с решението на ЕСПЧ Й. и други срещу България от септември 2023г. В молбата си Комисията е заявила единствено, че наличието на значително несъответствие в имуществото на лицето по смисъла на ЗОНПИ, представлява противоправно действие само по себе си.

Заедно с горното, в открито с.з. на 31.01.2025г. пред СГС процесуалният представител на КОНПИ е направил изявление, че не твърди, че имуществото, чието отнемане се търси, е резултат от престъпната дейност, за която на ответника е повдигнато обвинение и което е послужило за образуване на настоящото производство, както и не твърди друго правонарушение, в следствие на което е придобито имуществото, а твърди, че единственото правонарушение е наличието на несъответствие. Твърдението, че „значителното несъответствие“ е правонарушение, е неправилно, защото несъответствието само по себе си не е правонарушение, а следствие и резултат от правонарушения, които в ИМ следва да бъдат посочени какви са или какви е възможно да бъдат(административни, данъчни, престъпления и др.) и по какъв начин или в какъв размер са калкулирали доход за ответниците. Ето защо категорично следва, че ИМ е нередовна, тъй като в нея липсват такива твърдения.

Изложените твърдения съдът намира, че не изпълняват законосъобразните указания на първоинстанционния съд, който са инспирирани от новата съдебна практика на ВКС и ЕСПЧ за необходимостта да се изложат обстоятелства за наличието на косвена или пряка причинна връзка между деянията, квалифицирани като престъпления, по повод на които е образувано производството по отнемане на имущество и придобиването на същото. Задължението за съда, разглеждащ делото, е да изиска заявяването на тези факти, както и да обсъди доказването им, се извежда от Решение №619/23.10.2024г. по гр.д. №3145 по описа за 2023г. на ВКС и други и от решения на ЕСПЧ по дела „Т. и други срещу България“, „Б. и други срещу България“ във връзка с член 1 от Протокол №1 към ЕКПЧОС. Според нея конфискацията на имущество следва да е пропорционална на преследваната от закона легитимна цел – да се ограничат възможностите за незаконно обогатяване, а засегнатите лица трябва да имат възможност за ефективна защита. Този баланс може да се постигне при пълнота на фактическите 4 твърдения на КОНПИ за обстоятелствата, сочещи обсъдената връзка.

По изложените съображения ЧЖ срещу определението, с което е прекратено производството по висящия пред СГС иск, следва да бъде оставена без уважение.

С оглед изхода от въззивната проверка, на ответника Р. К. следва да се присъдят разноските, направени за адвокатско възнаграждение на адв. Т. за изготвяне на отговор на ЧЖ, в размер на 500лв.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ЧЖ вх. №141492/19.12.2024г., депозирана от КОНПИ срещу определение №18 482/17.11.2024г. по гр.д. №10544/2021г. на СГС в частта, в която е постановено допълване на определение от 27.09.2024 г. и е осъдена Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество да заплати следните суми за разноски, а именно на ответника Р. К.

К. 8 713,54 лева адвокатско възнаграждение и на ответника „АНТОНИЯ 2006“ ЕООД 1 000 лева адвокатско възнаграждение.