Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 962 от 20.07.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 1328/2026
Вид
Решение № 962
Подписан
20.07.2026
Състав
Анелия Маркова, Величка Борилова, Зорница Гладилова

Цитирани разпоредби

  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 229, ал. 1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.2б , ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 209, ал.1 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 962 гр. София, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно гражданско дело № 20261000501328 по описа за 2026 година взе предвид следното:

Въззивното производството е образувано по въззивна жалба на С. С. М., чрез адв.М.

М. от САК, насочена против Решение № 7047/24.10.2025 г., постановено по гр.д. № 10761/2023 г. по описа на СГС, ГО с което е отхвърлен предявения от въззивника срещу Прокуратурата на РБългария иск с правно основание чл.2б , ал.1 ЗОДОВ във вр. с чл.6§ 1 от КЗПЧОС за заплащане на сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушаване правото му на разглеждане и решаване в разумен срок на пр.пр. № 68178/2009 г. по описа на СРП.

Във въззивната жалбата се поддържа се поддържа неправилност на обжалваното решение, поради постановяването му при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в едностранна и превратна преценка на приобщените по делото доказателства, вкл. недопускането на своевременно поисканите от страната такива, както и доказателства, които съдът е длъжен да събере служебно, както и поради неправилно приложение на относимия към казуса материален закон, довело и до необоснованост на акта на СГС.

По подробно изложени доводи в подкрепа на всяко едно от оплакванията се иска от настоящата инстанция да отмени първоинстанционното решение изцяло и по съществото на спора се постанови пълно уважаване на предявените искове.

Насрещната страна не е подала отговор на въззивната жалба.

Софийският апелативен съд, гражданско отделение, 16-ти състав, като съобрази данните по първоинстанционното дело, приема следното:

СГС е бил сезиран с иск с правно основание чл.2б, ал.1 ЗОДОВ от С. С. М. срещу Прокуратурата на РБ.

Твърдяло се е в обстоятелствената част на исковата молба, че на 14.12.2009 г. ищецът подал жалба до ВКП, в която се оплакал от въвеждането му в заблуждение относно статута на Одеска национална юридическа академия /ОНЮА/, където се записал като студент през 1

2005 г.

Твърдяло се е, че М. бил убеден да се е записал в легитимно висше учебно заведение, като през годините на обучението му многократно отправял запитвания към ръководството и към ректора на ОНЮА относно легитимността на учебното заведение, като всеки път му било отговаряно, че то е такова съобразно изискванията на законите на РБългария.

След препращането по компетентност на молбата му пред СРП била образувана пр.пр.

№ 68178/2009 г., по която, след провеждане на действия по разследване, с постановление от 06.03.2010 г. наблюдаващият прокурор отказал да образува досъдебно производство, поради липса на достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер.

Ищецът поискал отмяна на това постановление от по-горния прокурор, но с последователни постановления на СГП и на САП молбите му били оставени без уважение.

Последното било отменено след упражнен служебен контрол за законосъобразност на прекратяването с постановление от 21.10.2013 г. на прокурор от ВКП, в резултат на което на 23.06.2014 г. било образувано ДП № 5255/2014 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 68178/2009 г. по описа на СРП, срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 209, ал.1 от НК.

Твърдяло се е, че за периода 02.07.2015 г. - 18.06.2018 г. горепосоченото досъдебно производство било спряно по причина, че не е разкрит извършителят на престъплението, като било възобновено една на 18.06.2018 г. В хода му на 28.12.2018 г. ищецът поискал отвод на наблюдаващия прокурор, след което за такъв бил определен прокурор Н. от СРП.

С постановление от 06.11.2019 г. на последния СРП отново прекратил досъдебното производство, поради изтичането на предвидената в закона давност.

Твърди се в исковата молба, че образуваното по негова молба досъдебно производство продължило 10 години, 2 месеца и 21 дни, който срок надвишавал разумния такъв за приключването му.

Твърди в този период нито той, нито процесуалният му представител да са допринесли за забавянето му, а освен това делото не било и с фактическа и правна сложност.

Твърди вследствие продължително наказателно производство да е претърпял дистрес, шум в ушите, да е получил тежки панически атаки, да е страдал от безсъние, тревожност и други негативни емоции, които продължавали и до момента. Получил силни фрустрации, което му пречело да работи и да продължи образованието си години след това.

Сочи и че подал заявление чрез Инспектората към ВСС до Министъра на правосъдието за констатиране на нарушаване на правото му на разглеждане и решаване на наказателното производство в разумен срок и за изплащане във връзка с посоченото нарушение на обезщетение за нанесени морални и материални вреди на стойност 10 000 лева, което било отхвърлено.

По подробно изложените доводи в подкрепа на тези твърдения е поискал от съда да осъди ответника Прокуратурата на РБ да му заплати сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат на нарушаване на правото му на разглеждане и приключване на наказателното производство по ДП № 5255/2014 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 68178/2009 г. по описа на СРП, ведно със законната лихва, считано от 05.03.2020 г. до окончателното изплащане.

В отговора на исковата молба Прокуратурата на РБългария, чрез прокурор при СГП Станчева, е оспорила предявения иск по основание и размер.

На първо място е оспорила надлежната процесуална легитимация на Прокуратурата на РБългария по предявения иск с доводи, че твърденията на ищеца предпоставяли правна квалификация на предявения иск по чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл.45 от ЗЗД.

Оспорва фактическите твърдения на ищеца относно неразумността на срока, за който е продължило образуваното по негова инициатива досъдебно производство и поддържа от своя страна наказателното производство да е било проведено в разумен срок, с оглед периода от образуването му до неговото прекратяване, който не включвал предварителната проверка, отказите за образуване и другите незаконосъобразни действия.

2

Оспорва фактическите твърдения за претърпени от ищеца неимуществени вреди, поради липсата на доказателства за последните, а в условието на евентуалност и размера на претендираното обезщетение, поради прекомерността му.

Оспорва и началния момент, от който се дължи законната лихва, като възразява и за погасяване по давност на акцесорното вземане.

Решаващият въззивен състав, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на атакуваното решение в неговата цялост така, както се атакува от ищеца в производството, прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото пред първоинстанционния съд доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, приема следното:

Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими – предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване от активно процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – въззивникът е страна ищец в първоинстанционното производство, като всеки е останал недоволен от атакуваното решение в неговата цялост.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му власт, по редовно предявен иск, в съответната писмена форма и е подписано.

След самостоятелен анализ на приобщените доказателства по първоинстанционното дело въззивната инстанция приема, че същото е и правилно, вземайки предвид следното от фактическа и правна страна:

Страните не са спорили по установените и от приобщените писмени и гласни доказателства релевантни за предмета на настоящето производство факти, установени и от приложеното ДП № 5255/2014 г., пр.пр. № 68178/2009 г. на СРП, че на 07.12.2009 г. С. С. М. е подал сигнал до СРП и до Главния прокурор, относно въвеждането му в заблуждение да се запише като студент в учебно заведение – ОНЮА, което не е легитимно.

По сигнала е било образувана пр.пр. № 68178/2009 г., по която, след провеждане на действия по разследване, с постановление от 27.04.2010 г. прокурор при СРП е отказал да образува наказателно производство, тъй като не са налице данни по какъв начин въззивникът е бил мотивиран да започне обучението си в ОНЮА, нито данни, които да уличават посочения от М. проф. И. И. като извършител на деяние по чл. 209, ал. 1 от НК – да е въвел в заблуждение С. М. и да го е мотивирал да постъпи като студент в ОНЮА. Според мотивите на постановление спорните въпроси в тази връзка следвало да се решат по реда на гражданското съдопроизводство.

След потвърждаването му по реда на инстанционния контрол /от по-горния прокурор/ по прекратяването на наказателното производство е бил извършен служебен контрол на прокурорските актове и действия, в резултат на който с постановление от 21.10.2013 г. на прокурор при ВКП прекратителните постановления са отменени и е разпоредено продължаване на разследването.

В неговия ход с постановление от 23.06.2014 г. на прокурор при СРП са обединени преписки по сигнали на настоящия ищец и други лица под № 68178/2009 г. по описа на СРП, а след извършване на процесуално-следствени действия разследващият полицай при СДВР е дал заключително мнение на 31.10.2019 г. за прекратяване на досъдебното производство, поради липса на достатъчно доказателства за виновността на конкретно лице, както и поради изтекла предвидената в закона давност.

С постановление от 06.11.2019 г. досъдебното производство, образувано за престъпления по чл. 209, ал. 1 от НК и водено срещу неизвестен извършител, е било прекратено от наблюдаващия прокурор, поради изтичане на предвидената в закона давност за преследване на престъплението. Постановлението от 06.11.2019 г. не е обжалвано и е влязло в сила.

В шестмесечния срок от настъпване на този факт въззивникът подал заявление по реда на чл. 60а и сл от ЗСВ, с искане да му бъде изплатено обезщетение поради нарушаване на правото му на разглеждане и решаване на делото /досъдебното наказателно 3 производство/ в разумен срок.

С констативен протокол от 23.07.2020 г. Инспекторатът към ВСС е установил, че не са налице основания на С. М. да бъде присъдено обезщетение за нарушаване на правото му по чл. 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС).

Пред първоинстанционния съд е допусната и изслушана по искане на ищецавъззивник съдебно-психологическа експертиза, чието заключение на практика не е било оспорено от страните по делото.

По същото вещото лице е докладвало, че към момента на освидетелстване на ищецавъззивник /изготвянето на заключението/ не е установило данни за наличие на същинско психично заболяване, което да протича с краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието и загуба на поведенчески контрол. Докладвало е и че липсва медицинска документация за панически атаки, тревожност, демотивираност, за каквито оплаквания е споделил самия М..

Според вещото лице е констатирало по време на изследването последният е правил впечатление на деен, енергичен и без данни за клинично изразена тревожност или депресия.

Констатирало е и да е със съхранени възприятно представени възможности, без когнитивни нарушения.

Експертът сочи, че самият ищец е споделил, да е провеждал шестмесечно лечение с Ксанакс, но няма данни кога и от кого му е назначено това лечение.

Обобщава, че извеждане на невротипичните оплаквания на въззивника без подкрепата на медицинска документация за това, не може да обоснове извод само един единствен факт от живота му /продължителния период на водене на досъдебното производство/, макар и значим в живота му, реалистично да обосновава наличието на всички твърдени от него негативни преживявания - стрес, шум в ушите, безсъние и т.н.

По делото са налице писмени доказателства /извлеченията от амбулаторните дневници от спешния център на УМБАЛ“Света Анна“ София/, че въззивникът е посещавал спешния център при посоченото лечебно заведение на 02.02.2011 г. с оплаквания за болки в гърдите, студ, изтръпване на крайници и затрудненото им движение, както и на 25.03.2017 г., със същите оплаквания. Насочен е бил към личния си лекар.