Решение № 4051 от 07.08.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4051 гр. Пловдив, 07.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20265330100104 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от С. М. С., чрез пълномощник – адв. Д. Б., против „Кредисимо“ ЕАД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5,00 евро, платена без основание в полза на ответното дружество за периода от 10.12.2021 г. до 30.05.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 07.01.2026 г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че ищецът е заплатил на ответното дружество различни суми в общ размер от 5000 лева/2556,46 евро за периода от 10.12.2021 г. до 30.05.2022 г. Ищецът твърди, че сумата била претендирана от ответното дружество като вноска по кредит, какъвто не съществувал.

Поддържа, че липсвало валидно основание за заплащане на сумата, поради което обосновава правен интерес от предявява на иска. По този повод се излагат съображения, че с получената сума ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца. При условие, че по делото се установи наличие на правоотношение по договор за потребителски кредит, ищецът сочи недействителност на същия на основание чл. 22 от ЗПК. Поради изложеното се предявява исковата претенция. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който излага становище за неоснователност на исковата молба. Твърди се, че между страните имало сключен договор за потребителски кредит № ***** г., по силата на който на ищеца била предоставена сумата в размер на 2198 лева за срок от 18 месеца, при ГЛП – 40,00 % и ГПР – 48,21 %, при общ размер от 1

2945,78 лева. Сочи се, че към момента задължението било изцяло доброволно погасено. Оспорва твърдението на ищеца, че по сметка на ответника е постъпила сумата от 5000 лв. за периода 10.12.2021 г. – 30.05.2022 г. Оспорва се, че договорът за кредит бил недействителен, в каквато насока липсвали изложени конкретни основания в исковата молба. По наведените доводи се моли за отхвърляне на исковата претенция. Претендират се разноски.

С допълнителна молба вх. № ***** г., подадена от ищеца С. М. С., чрез адв. Б., се оспорва същият да е подписвал Договор за потребителски кредит № ***** г., както и да е давал съгласие за сключване на застраховка с премия в размер на 198 лева. Направено е уточнение на петитума на исковата молба.

С протоколно определение, постановено в съдебно заседание на 10.07.2026 г., на основание чл. 214, ал. 1 ГПК е допуснато изменение на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД чрез увеличение на неговия размер от сумата в размер на 5 евро на сумата в размер на 754,26 евро.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото е представен Договор за потребителски кредит № ***** г., сключен между ищеца и ответника „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който ответникът предоставил на ищеца сумата в общ размер на 2198 лева, от която чистата стойност на кредита е 2000 лева и застрахователна премия в размер на 198 лева. В договора е уговорен лихвен процент в размер на 39,44 % и ГПР в размер на 47,41 %, като общият размер на всички плащания е 2946,78 лева. В чл. 5, ал. 2 от договора е посочено, че кредитополучателят не е длъжен да сключва застраховка, като при сключване на такава застрахователната премия се превежда от кредитора на застрахователя и на кредитополучателя се предоставя остатъкът от главницата по договора.

Представени са разписки, от които е видно, че на 10.12.2021 г. ответното дружество е превело на ищеца сумата в размер на 2000 лева, а на 30.05.2022 г.

– сумата в размер на 707,27 лева.

От представени по делото разписки се установява, че ищецът е заплатил на ответника следните суми: на 08.03.2022 г. – 350 лева, на 21.04.2022 г. – 350 лева, на 26.05.2022 г. – 362 лева.

За изясняване на делото от фактическа страна е допусната съдебносчетоводна експертиза, от чието заключение се установява, че размерът на извършените плащания по процесния Договор за потребителски кредит № ***** г. е 1382,46 лева/706,84 евро. На 30.05.2022 г. е извършено рефинансиране на задълженията по договора със сумата от 2092,74 лева/1070 евро, като разликата е преведена на същата дата в размер на 707,27 лева/361,62 евро. Заемната сума по Договор за кредит № ***** г. е 2800 лева/1431,62 евро, като сумата за рефинансиране на процесния договор е 2092,74 лева/1070 евро. Съдът кредитира заключението на вещото лице като 2 компетентно изготвено, с нужните професионални знания и опит, както и обосновано.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съобразно изложеното от фактическа страна безспорно се установява, че между ищеца и ответника „Кредисимо“ ЕАД е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 2198 лева. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Регламентът на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква в договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя.

Съобразно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В случая не е спазено изискването да се посочи действителния размер на ГПР, доколкото не е ясно дали при формирането му е включено вземането за застрахователна премия. Предвид предпоставките, при които става изискуемо това вземане представлява сигурен разход за потребителя и следва да бъде включено при формиране на ГПР. Следва да се изтъкне, че кредиторът недобросъвестно го определя като част от главницата, единствено с цел да не го включи при формиране на ГПР. Предвид това, действителния ГПР по договора не е 47,41 %. Непосочването на действителния размер на ГПР по договора предвид недобросъвестното поведение на кредитора следва да се окачестви като пълна липса на този реквизит в процесния договор за кредит.

Допълнително, в договора не са посочени и взетите предвид допускания, използвани при изчисляването на ГПР. Това се явява в противоречие с изричното изискване на чл. 10, т. 2, буква „е“ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити.

По отношение на методиката, при която се формира приложимият по 3 договора ГПР, съдът счита за нужно да акцентира и върху следното: годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя, как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита включва общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Дефиниция на понятието „общ разход по кредита” е дадено в §. 1 т. 1 от ДР на ЗПК, а именно: всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да предполага кои суми точно ще дължи. В тази връзка както бе посочено в конкретния случай в договора е отразено, че ГПР е 47,41 %, но от съдържанието на му не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Последното е особено важимо за процесния казус предвид факта, че кредиторът неправилно формира приложимият по договора процент на разходите. С включването на застрахователната премия към главницата по договора кредиторът е увеличил общият размер на кредита и по този начин е намалил размера на ГПР. Този резултат е постигнат чрез обозначаване на застраховката като доброволна, за да се заобиколи изискването за включването й в допълнителните разходи по кредита, което неминуемо се отразява на размера на ГПР.

Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са 4 отчетени при формиране на ГПР.

Наред с изложеното следва да се посочи, че липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора съобразно изискванията на чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК, не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора, което от своя страна следва да се окачестви като нелоялна и по–специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО (директивата адресира нелоялните търговски практики), тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.

Предвид всичко изложено следва да се приеме, че Договор за потребителски кредит № ***** г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради непосочване в договора на действителния годишен процент на разходите по кредита и взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. Съобразно нормата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.