Определение № 613 от 12.03.2020, Районен съд - Ямбол

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Номер 613/12.3.2020г. 12.03.2020 г. Град

Ямбол

ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД 16-ти граждански състав

На дванадесети март две хиляди и двадесета година

В закрито заседание в следния състав:

Председател: Г.Георгиев като разгледа докладваното от съдия Георгиев гр.д.№ 3177 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от „Теленор България” ЕАД против А.К. Мишев, с която се иска да се приеме за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1302/2019 г. по описа на ЯРС, а именно: сумата от 401,94 лв. главница,представляващи задължение по договори за телекомуникационни услуги , ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането.Представят се писмени доказателства, не се правят доказателствени искания.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.

Съдът, като взе предвид, че исковата молба е редовна и предявеният иск е допустим, намира, че делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Представените от ищцовата страна писмени доказателства са относими и необходими и следва да бъдат допуснати.

С оглед на горното и на основание чл. 140 от ГПК, съдът О П Р Е Д Е Л И :

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 30.04.2020 г. от 11.30 часа, за която дата и час ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните.

ДА СЕ ПРИЛОЖИ гр.д. № 1202/2019 г. по описа на

ЯРС.

ДОПУСКА представените от ищцовата страна писмени доказателства.

СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТО-ДОКЛАДА по делото:

В исковата молба се посочва, че по заявление на ищеца е издадена ЗИ по горепосоченото ч.гр.д.,като заповедта на длъжника била връчена на основание чл.47,ал.5 ГПК, което поражда правният му интерес от предявяване на настоящия иск. Между страните съществували валидни договори за предоставяне на мобилни услуги за предпочетени номера и договор за лизинг , по силата на които на ответника били предоставени мобилни услуги и мобилен апарат. За потребени от абоната услуги за посочените в исковата молба периоди ищецът издал фактури,които не били платени от ответника.

Поради неизпълнение от страна на ответника била издадена крайна фактура за сумата от 1959,24 лв.., главница, неустойка и незаплатени лизингови вноски,като в настоящото производство оператора няма претенция по отношение на начислената неустойка,като същата не е част от иска.В останалата част се развиват се подробни съображения за основателност на исковете. Посочва се и , че лизинговите вноски се претендират за устройство Lenovo за периода 18.11.2016 г. до 17.04.2017г. Иска се уважаване на исковете, както и присъждане на разноски за заповедното и исковото производство.

В срока по чл.131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от ответника.

Правното основание на предявените обективно кумулативно съединени искове е чл. 422