Решение № 246 от 23.12.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. гр. Хасково, 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Георгиев при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно наказателно дело № 20245640200983 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от М.Р.М., действащ като ЕТ „М.Р.“, с. ******, обл. Хасково чрез адв. Д.А. срещу Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8505218406, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата, на дружеството - жалбоподател е наложена административна санкция – „имуществена санкция” в размер на 2500 лева за извършено нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, като е предоставена възможност да се освободи от административнонаказателна отговорност, ако в 14 – дневен срок от получаване на издадения електронен фиш заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата в размер на 150 лева при спазване на чл. 189е, ал. 3 и 4 от Закона за движението по пътищата.

В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на 1 атакувания електронен фиш, доколкото същият бил издаден при допуснати съществени процесуални нарушения, нарушението не било констатирано по съответния ред, а описаното в обстоятелствената част деяние било несъставомерно по посочените разпоредби и не били посочени всичко изискуеми признаци от обективна и субективна страна, а наказанието не било наложено по съответния ред, налице били основание за прилагане на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което атакуваният електронен фиш да бъде отменен, а в полза на жалбоподател1 – присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят М.Р.М., действащ като ЕТ „М.Р.“, с. ******, обл. Хасково, редовно призован, се представлява от адв. Д.А. от АК – Хасково, който заявява, че поддържа жалбата и в хода по същество развива конкретни съображения за нейната основателност, включително позовавайки се на практиката на съдебния състав.

Издателят на електронния фиш - Агенция „Пътна инфраструктура”, чрез упълномощения по делото представител – юрисконсулт Р.Б. оспорва жалбата и в хода по същество и в представени писмени бележки развива конкретни съображения за неоснователност на същата. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност възразява за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, подадена е от лице, легитимирано да атакува издадения електронен фиш, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й, и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На 07.03.2022 г. в 18:23 часа, било установено и заснето с техническо средство – устройство № 20831, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на Път I – 5, км. 300+026 пътно превозно средство - автобус марка ,,*********”, модел ,,******” с регистрационен номер ****** с 2 технически допустима максимална маса 4900, брой оси – 2, екологична категория ЕВРО 3.

Според приложената и приета като писмено справка за собственост, ППС ,,*********”, модел ,,******” с регистрационен номер ****** е регистрирано като собственост на ЕТ „М.Р.“, с. ******, обл. Хасково. Въз основа на тези констатации, е издаден процесният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, като за собственик, на когото е регистрирано процесното МПС, било вписано ЕТ „М.Р.“, с. ******, обл. Хасково. В описателната част на електронния фиш е вписано установено нарушение

№

DA7B6C0DC37D2146E053021F160AEF86 с ППС ,,*********”, модел ,,******” с регистрационен номер ****** с технически допустима максимална маса 4900, брой оси – 2, екологична категория ЕВРО 3 в община Хасково по Път I – 5, км. 300+026, нарастващ километър.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе. По отношение на приложения снимков материал –ID 06231 с техническо средство – устройство № 20831, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на Път I – 5, км. 300+026 съображения ще бъдат изложени по – долу в изложението на правните изводи. На това място следва единствено да бъде отразено принципното законово положение, че снимковият материал или разпечатки, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като изготвени с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова бе приобщено по делото.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищат, собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на 3 размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него, а според чл. 139, ал. 6 ЗДвП, водачът на пътно превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице. По силата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв. Според чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП, при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател – от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице. В ал. 2, т. 3 на цитираната норма е предвидено, че ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена санкция по чл. 179, ал. 3б – в размер 2500 лв. Следователно, деянието, за което на дружеството - жалбоподател е наложена административна санкция е обявено от закона за наказуемо към настоящия момент.

В конкретната хипотеза най – напред е необходимо да бъде отбелязано, че деянието, за което е издаден електронен фиш е извършено на 07.03.2022 г., на която дата, според твърденията, е и установено. Електронен фиш за санкциониране на допуснато нарушение по чл. 139, ал. 6, вр. чл. 102, ал. 2 на Закона за движението по пътищата за неизпълнение на задължение по 10, ал. 2 от Закона за пътищата може да бъде издаден, когато нарушението бъде 4 установено и заснето с мобилно автоматизирано техническо средство или система, но при условие, че са изпълнени изискванията за това, но само за нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, но не и за такова по чл. 179, ал. 3б, към датата на извършване на деянието. Съгласно чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, ДВ, бр.

105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., приложима към процесната дата при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“. В конкретния случай, въпреки, че съставеният електронен фиш за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата формално отговаря на изискванията на закона относно вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и не съответства на утвърдения със Заповед № РД-11-4 от 23.01.2020 г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура” образец, а нарушението е описано достатъчно ясно, доколкото са вписани дата и място – конкретен участък от пътя, моторно превозно средство, с което е било осъществявано действие по управление, то недопустимо е било към онзи момент да бъде санкционирано с издаването на електронен фиш. Това се явява процесуално нарушение от категорията на съществените и основание за отмяна на санкционния акт на процесуално основание, без обсъждане от материалноправна страна дали обстоятелствата, изложени в ел. фиш относно обективната страна на деянието, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен начин.

В обобщение, необходимо е да бъде отбелязано, че кумулативно дадените изисквания, съобразно актуалната нормативна уредба на процедурата по установяване на този вид нарушения и тяхното санкциониране не са удовлетворени в процесния случай, поради което се налага като краен 5 изводът за основателност на подадената жалба. Атакуваният с нея електронен фиш е незаконосъобразно издаден, с оглед на което същият ще следва да бъде отменен, след като не бе установено наличието на предпоставките за издаването му с оглед приложимата към онзи момент уредба, а в настоящия, това би се явявало сторено след изтичане на сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. В този ред на мисли, дори да бъде възприета тезата, изложена от процесуалния представител на издателя на електронния фиш за процесуалния характер на визираната правна норма, то същата няма обратно действие и по този начин се потвърждава изложеното и във връзка със сроковете по чл. 34 ЗАНН.

С оглед изхода на спора, и на основание чл. 63д от ЗАНН, в тежест на организацията, в чиято структура е административнонаказващият орган/издателя на електронния фиш следва да бъдат възложени направените от жалбоподателя разноски за заплащане на възнаграждение на упълномощен по делото адвокат, с оглед представените доказателства, че същите са действително сторени. В случая обаче, е отправено искане на другата страна за намаляването му, поради прекомерност, което изисква съдът да вземе отношение дали размерът е съобразен с фактическата и правна сложност на делото. Преценката е, че делото е приключило в едно съдебно заседание, а по своята правна сложност не се отличава от други аналогични случаи, а в съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя се е явил, пледирал е, а е представил и подробнo писменo становище. Изложеното обосновава тезата за необходимост размерът на разноските, които следва да бъдат присъдени да бъде определен съобразно минимално установения относно възнаграждението на упълномощения адвокат по чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - 550 лева, който в случая е съобразен.