Решение № 188 от 03.11.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. Бургас, 03.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Калина Ст. Пенева като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20222000500336 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по чл. 463, ал. 2 от ГПК.

Постъпила е жалба от Ж. Ж. Я., ЕГН ********** - взискател по изп. д. № 2275 по описа на ЧСИ Таня Маджарова за 2020 г., от гр. Бургас против Решение № 306 от 11.04.2022 г., постановено по гр. д. №478/22 г. на Окръжен съд - Бургас, с което са отменени действията на ЧСИ за извършване на разпределение на сумата от 43 699 лв. по изп. дело № 2275/20 г., делото е върнато за ново разпределение и в частта, с която е оставена без уважение жалбата на Ж .Я. против извършеното разпределение от ЧСИ в частта, с която са разпределени суми в полза на „Водоканалстрой -Д.Костов“ ЕООД.

Решението се оспорва като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и като необосновано. Моли се за отмяната на решението на ОС. Оспорват се доводите и съображенията на ОС. На първо място страната изразява недоволството си , че не са представени в пълен обем преписи от изпълнителните дела № 2275/20 г. и 130/20 г. Няма произнасяне по искането за назначаване на съдебноикономическа експертиза, нито изложени мотиви защо искането се отхвърля. Сочи се, че не е обсъдено оплакването на страната, че обжалваното разпределение на ЧСИ е извършено при съобразяване на представеното запорно съобщение от ЧСИ Бакалов от 19.11.2020 г. , с което задълженото лице „Водоканалстрой Костови“ ЕООД е уведомено че във връзка с наложен особен залог в ЦРОЗ в полза на „Водоканалстрой Дим. Костов“ ЕООД върху определени машини е образувано изп. д. № 130/20 г., по което от „Водоканалстрой“ ООД се 1 претендират 550 680 лв. /парична стойност на машините по особения залог от 29.08.2017 г. ЧСИ Маджарова по изп. д.№2275 е извършила разпределението въз основа на тези данни, но те не отговарят на действителния размер на вземането на „Водоканалстрой Дим.Костов“ ЕООД. По повод Постановление №5612/01.10.2020 г. на ЧСИ Бакалов за определяне равностойността на вещите, предмет на особения залог по жалба е било образувано производството по гр.д.№ 2595/20 г. , приключило с постановено Решение № 50 ОТ 15.06.2021 г., с което Постановлението е било отменено. По отношение стойността на три от машините и общата стойност е била намалена с общо 89 869 лв. Отделно от това за три вещи производството е било прекратено, тъй като вещите са били предадени доброволно от длъжника, поради което се налага извода, че не се дължи парична равностойност за тях. Поради това разпределението от ЧСИ Маджарова е следвало да бъде извършено въз основа на така направената корекция по гр.д.№2595/20 г. , а не въз основа на запорното съобщение от 19.11.2020 г. Страната сочи , че окръжният съд не е обсъдил съществени обстоятелства, които е трябвало да бъдат преценени при постановяване на акта, а именно: Молбата на „Водоканалстрой Дим.Костов“ЕООД по из.д.№2275 е от 07.12.2020 г. – след образуване на изпълнителното производство и след надлежното връчване на уведомлението за цесията по чл.99 от ЗЗД на длъжника „Водоканалстрой Костови“ЕООД на 02.12.2020 г.; Връчването на уведомлението е направено по искане на цедента „Водоканалстрой“ООД от ЧСИ Маджарова , каквато възможност съществува; - по изп.д.№130/20 г. на основание чл.510 от ГПК са възложени за събиране две конкретни точно определени вземания на

„Водоканалстрой“ООД като въпросното постановление по чл.510 от ГПК издадено на 16.12.2020 г. е след образуването на изп.д.№2275 и след получаване от длъжника на уведомлението за цесия. Въз основа на тези обстоятелства жалбоподателят сочи , че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 453, ал.1, т. 3 от ГПК. Оспорва се редовността на извършените на 19.11.2020 г. молба от жалбоподателя за налагане на запор на вземанията на „Водоканалстрой“ООД от „Водоканалстрой Костови“ЕООД, на подписаното запорно съобщение за налагане на общ и бланкетен запор на всички вземания на „Водоканалстрой“ООД, връчване по реда на чл. 44, ал. 2 от ГПК. Според страната ЧСИ Бакалов не е спазил реда за връчване предвиден в чл. 50 от ГПК, респ. – чл.47 от ГПК. В тази връзка се твърди , че не е осъществено редовно и действително връчено запорно съобщение, съответно – законосъобразно наложен запор на вземане от страна на ЧСИ Бакалов както на третото задължено лице „Водоканалстрой Костови“ЕООД, така и на длъжника по изп.д.№130 на ЧСИ Бакалов – „Водоканалстрой“ООД.

, тъй като са нарушени императивните разпоредби на чл.450 ал.2 от ГПК , чл.507 ал.2 от ГПК, които изискват точно и конкретно да се посочи вземането. В подкрепа на това се сочи факта, че на 15.12.2020 г. ЧСИ Бакалов отново изпраща запорно съобщение до „Водоканалстрой“ООД / връчено на следващия ден – 16.12.2020 г. /с което отново прави уведомление вече по предвидения ред по чл.50 от ГПК до длъжника по делото, че е наложен запор на всичките му вземания./ без обаче да се посочва от кого, в какъв размер и на какво основание/. Отделно от това в жалбата се сочи, че ОС не е обсъдил и обстоятелството , че преди подписването на договора за цесия между жалбоподателя Я. и „Водоканалстрой“ООД, между тях на същия ден е

2 подписан договор за особен залог , надлежно вписан на 14.10.2020 г. в ЦРОЗ – т.е. – преди наложения от „Водоканалстрой – Дим. Костов“ запор на вземания на 19.11.2020 по изп. производство пред ЧСИ Бакалов. Според страната е налице конкуренция между вписания от нея особен залог по ЗОЗ и неговото оповестително – защитно действие е по отношение и на „Водоканалстрой Дим. Костов“, като наложения от него запор е непротивопоставим на Ж. Я. като заложен кредитор. Самият той сочи, че е без значение по какъв ред ще пристъпи да извърши изпълнение, но изпратеното запорно съобщение до трето лице му е непротивопоставим в качеството у на обезпечен кредитор и поради това извършеното от ЧСИ разпределение на събрани суми в полза на трето лице е недопустимо. На следващо място – сочи се , че е налице непротиворечива съдебна практика по отношение момента на придобиване на вземането – същият настъпва със самото сключване на договора за цесия , а не с момента на уведомяване на длъжника за цесията. В процесния случай се сочи , че не са налице данни за каквото и да е изпълнение от страна на длъжника по настоящото дело към цедента, за да може длъжникът да се позовава на дадената му от закона защита . Нищо подобно не се и твърди в жалбата, уважена от окръжния съд.

Разпоредбите на чл.99 и 100 от ЗЗД са ясни и сочат, че вземането се придобива в състоянието му към момента на сключване на договора за цесия – в тази връзка страната се позовава на практика на ВКС. Акцентира се , че постановлението на ЧСИ , което предоставя за събиране на взискателя „Водоканалстрой – Дим. Костов“ЕООД вземанията на „Водоканалстрой“ООД е от 16.12.2020 г. – т.е. – след надлежното съобщение за извършената цесия.

Страната излага тезата си, че към момента на цесията – 02.11.2020 г.

„Водоканалстрой“ООД не е имал вземане от „“Водоканалстрой – Костови“ЕООД и при тези данни „Водоканалстрой – Дим. Костов“ не би могъл да бъде процесуален субституент на дружество, което реално няма вземане от длъжника по изпълнителния лист и поради тази причина не следва да замества Ж. Я. като взискател по образуваното изп. дело. Поради това се моли обжалваното решение на окръжния съд да се отмени като неправилно и необосновано.

В законоустановения срок с вх.№8337 от 14.06.22 г. от страна на „Водоканалстрой – Костови“ЕООД , ЕИК 204521636 е постъпил отговор на жалбата на Ж. Я. Жалбата се оспорва като неоснователна / Вж. молба за поправка от 15.06.2022 г. Страната излага фактическата обстановка според нея – налагане на запор върху вземанията на „Водоканалстрой“ООД от „Водоканалстрой – Костови“ЕООД на 19.11.2020 г. Уведомяване на длъжника „Водоканалстрой – Костови“ЕООД, че процесното вземане на „Водоканалстрой“ е цедирано в полза на Ж. Я., който е предявил вземането си пред друг ЧСИ – Маджарова. Според страната това повдига спора - в чия полза следва да се удовлетвори вземането? – на „Водоканалстрой – Дим.Костов“ЕООД - на Ж. Я. или и на двамата съразмерно както е прието от ЧСИ Маджарова. По-нататък се прави анализ – при първия вариант се дава предпочтителност на взискателя с по-рано наложен запор , което според страната се подкрепя от съдебната практика и правна теория. Смята се че цесията е непротивопоставима на взискателя с по-рано наложения запор, както и на самия длъжник „Водоканалстрой – Костови“ЕООД. На длъжника 3 след налагане на запора му е забранено да извършва плащания както на „Водоканалстрой“ООД, не негови частни правоприемници. От момента на връчване на запорното съобщение на третото лице се забранява да извършва плащания на длъжника и то придобива качеството на пазач по отношение на сумите. Удовлетворяването на Ж. Я. според страната не намира опора в закона. Конкуренцията между наложения запор и цесията следва да бъде решена в полза на по-рано съобщения акт, тъй като договора за цесия може да бъде антидатиран. Удовлетворяването и на двамата взискатели – както е сторено от страна на ЧСИ според страната също не намира опора в закона и е лишено и от правна и житейска логика. Няма логика двамата да са кредитори едновременно при положение , че се легитимират въз основа на едни и същи вземания. В случая „Водоканалстрой – Дим. Костов“ се легитимира като кредитор въз основа на акт на съдебния изпълнител за възлагане на събиране по чл.510 от ГПК , а Ж. Я. – въз основа на цесия. В случая съдът следва да реши кое е лицето , легитимирано да получи изпълнение, а не ЧСИ да събира едно и също задължение два пъти и да разпределя сумите на двамата конкуриращи се кредитори. Заключава се , че „Водоканалстрой – Дим. Костов“ е кредитора който има право да се удовлетвори от вземането като този кредитор е следвало да бъде конституиран като взискател по изпълнителното дело на мястото на Ж.Я. и да получи съответната сума. Ж.Я. не е кредитор – страната твърди, че не е получавала уведомление за цесия, изходящо от предходния кредитор, а прехвърлянето на вземане има действие спрямо третите лица и длъжника от деня , когато бъде съобщено на длъжника от предишния кредитор. Поради това не може да се приеме, че Ж.Я. е кредитор , както и че в негова полза следва да бъдат разпределяни суми. Моли се жалбата на Ж. Я. да бъде оставена без уважение.

С вх.№8474 от 16.06.2022 г. по делото е постъпил отговор на жалбата от страна на „Водоканалстрой – Димитър Костов“ЕООД , ЕИК 205207299, представлявано от управителя си Димитър Костов. На първо място според страната първоинстанционният съд правилно е отказал уважаването на доказателствените искания, тъй като са направени във връзка с размера на вземането за равностойността на липсващото заложено имущество. Както и окръжният съд е отбелязал в акта си този въпрос не би могъл да е предмет на обсъждане в настоящото изпълнително производство, а касае изп.д.

№130/20 г. по описа на ЧСИ Бакалов и може да стане само чрез установителен иск по чл.464 ГПК, не и в производството по обжалване на разпределението. В съдебната практика е възприето становището , че в производството по обжалване на разпределението е недопустимо да бъдат разглеждани доводи относно оспорване на вземането на присъединен кредитор. Средството за защита е чрез предявяване на отрицателен установителен иск по чл.464 от ГПК. Цитира се и практика в тази насока. На следващо място – сочи се, че правилно е отказано назначаването на СИЕ.

Същото е необосновано, страната не е обяснила защо е необходимо това доказателствено искане. На трето място се излагат доводи против аргументите на Ж.Я. относно размера на вземането на „Водоканалстрой – Дим.Костов“ , които както се излага и по-горе не следва да се обсъждат в това производство и не са предмет на изпълнителното дело на ЧСИ 4