Решение № 260012 от 15.04.2022, Окръжен съд - Шумен

Р Е Ш

Е Н И

Е № 260012 гр. Шумен, 15.04.2022 г.

Шуменският окръжен съд, търговско отделение в открито заседание на два- десет и втори март две хиляди двадесет и втора година в състав:

Окръжен съдия: Константин Моллов при секретар Галина Георгиева, като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов т. д. № 140 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по депозирана искова молба от „Банка ДСК“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Москов- ска“, № 19, представлявана от пълномощника гл. юрисконсулт Ж.Р.Ж. със съдебен адрес *** против А.С.С., ЕГН ********** с настоящ адрес ***. Ищецът твърди, че на 17.05.2013 г. между „Сосиете женерал Експресбанк“ АД, чийто правоприемник е ищеца и ответ- ника е сключен договор за кредит експресо № 339801, по силата на който на ответ- ника е предоставен банков кредит в размер на 45 000.00 лв. Погасяването на креди-та е следвало да се извърши с месечни вноски, съобразно погасителния план към кредитния договор, при условията, включително размер на дължимите лихви и такси, уговорени в него. Крайният срок за погасяване на кредита е 20.05.2020 г.

Последното плащане за погасяване на задълженията по кредита е на 20.11.2014 г. След тази дата не са извършени повече плащания и в уговорения с договора краен срок кредитът не е погасен. Считано от 21.05.2020 г. всички неиздължени суми по кредитния договор – главница, лихви, включително лихвата за забава и такси са станали изискуеми. Ищецът е подал заявление по чл. 417, т.2 от ГПК, въз основа на което ВПРС е издал по ч.г.д. № 356/2020 г. по описа на съда изпълнителен лист. В срока посочен в чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът е направил възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което в срока по чл. 415, ал.1 от ГПК ищецът е предявил настоящия иск. С исковата молба се претендира да се установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземане на банката от ответника в общ раз- мер на 65 382.38 лв., от които 37 933.71 лв. – непогасена главница по договор за кредит експресо № 339801 от 17.05.2013 г., 26 507.81 дължима договорна (възнаградителна) лихва за периода 20.11.2014 г. до 20.05.2020 г.; 229.42 лв. – обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от 20.12.2014 г. до 20.05.2020 г.; 653.30 лв. – мораторна лихва за периода 21.05.2020 г. до 24.07.2020 г. и 58.14 – дължими заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 27.07.2020 г. до окончателно погасяване на вземането. Ищецът претендира да му бъдат присъдени и направените разноски в заповедното и настоящото производство.

Ответникът счита, че искът е неоснователен. Счита, че част ІІ от договора не съставлява общите условияq уреждащи отношенията между страните.

Не става ясно как е определен посочения в договор БЛП, нито промените в размера му в сро- ка на действие на договора. Банката е наложила на кредитополучателя да сключи застрахователен договор. С оглед на това клаузата на Част І, т.16 от договора е не- равноправна. Не са налице доказателства относно съществените елементи от за- страхователния договор. В нарушение на чл.11, ал.1, т.14 от ЗПК, банката е събира- ла и такси, които не са уговорени с договора. Счита, че таксата от по т.14, Част І от договора е недължимо платена, а клаузата за неравноправна и прави възражение за прихващане със сумата от 1125 лв. Ответникът е направил на основание чл.110 от ЗЗД във вр. с чл.114, ал.1 от ЗЗД възражение за погасяване по давност на исковите претенции Ако не се приеме възражението, на основание чл.111, б. „в“ от ЗЗД е направено възражение за изтекла тригодишна погасителна давност на вноските за главница и лихви по кредита.

В допълнителната искова молба, ищецът изразява становище по направени- те от ответника възражения. В отговора на допълнителната искова молба, ответни- кът поддържа направените от него възражения.

От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:

На 17.05.2013 г. между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, ЕИК 813071 350 и ответника е сключен договор за кредит експресо № 339801.

Въз основа на договора банката е предоставила на ответника потребителски кредит в размер на 45 000.00 лв., а ответникът се е задължил да ползва кредита и да го върне, заедно с дължимите такси, разноски и лихви, при условията на договора – ч. ІІ, чл.1, ал.1 и ал.2. Издължаването на кредита е следвало да се извърши на 84 ежемесечни, равни по размер анюитетни вноски, съобразно погасителен план – приложение № 1, пред- ставляващ неразделна част от договора. Крайният срок за издължаване на предо- ставения кредит е 20.05.2020 г. – ч.І, т.5 и т.7.1; ч.ІІ, чл.3.

Дължимата от кредитополучателят годишна лихва за предоставения кредит e в размер на 9.95%, равен на базисения лихвен процент (БЛП) на банката плюс надбав ка от 4% годишно. БЛП към датата на сключването на договора е 5.95% - ч.І, т.8 и ч.ІІ чл.4, ал.1. Договореният лихвен процент се променя съответно при увеличаване или намаляване на БЛП с повече от два пункта спрямо размера му в деня на сключването на договора. Банката информира кредитополучателя за всяка промяна на лихвения процент. Надбавката на кредита може да бъде променена единствено по взаимно съгласие между страните по договора – ч.ІІ, чл.4, ал.2. Лих-вата се дължи до пълното издължаване на кредита, включително и след изтичане на крайния погасителен срок, както и при събирането му по съдебен ред или друг начин на предвариттелно изпълнение – ч. ІІ, чл.4, ал.5. Годишният лихвен процент, който се прилага при просрочени погасителни вноски е в размер на 15.95%., като същият се променя съответно на промяната на дължимата годишна лихва за ползва- ния кредит съгласно чл.4, ал.2 – ч.І, т.9.1 и ч.ІІ, чл.4, ал.6.

Кредитополучателят заплаща на банката еднократна такса в размер на 1 125 лв. (ч.І, т.14), която се удържа от разплащателната му сметка при отпускане на кредита – ч.ІІ, чл.5, ал.1.

При служебно извършена справка в

Търговския регистър, предвид чл.23, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ, съдът установи, че на 30.04.2020 г. е вписано преобразуване на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, ЕИК *********, чрез вливане по чл.262 от ТЗ в „Банка ДСК“ АД, като приемащото дружество е правоприемник на преобразува- щото се търговско дружество.

На 13.08.2020 г. по ч.г.д. № 356/2020 г. на ВПРС, въз основа на подадено от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение от 27.07.2020 г. е издадена Заповед № 184 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист № 222, с който ответникът е осъден да заплати на ищеца 37 933.71 лв. – главница; 26 507.81 лв. – дължима договорна (възнагради- телна) лихва за периода от 20.11.2014 г. до 20.05.2020 г.; 229.42 лв. – обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от 20.12.2014 г. до 20.05.2020 г.; 653.30 лв. – законна лихва за забава за периода от 21.05.2020 г. до 24.07.2020 г.; 58.14 лв. – заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 27.07.2020 г. до изплащане на вземането, както и разнос- ките по делото, от които 1 307.65 лв. – платена държавна такса и 50.00 лв. – юрис- консултско възнаграждение за защита в производството по издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. След образуване на изпълнителното дело, ответ- никът е получил заповедта за изпълнение на 23.09.2020 г. и в законоустановения срок на 22.10.2020 г. е депозирал възражение по чл.414 от ГПК, за което ищецът, видно от приложеното по делото на ВПРС съобщение е уведомен на 11.11.2020 г. На 11.12.2020 г., в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК, банката е предявила иск за установяване на вземането си.

От заключението на назначените от съда съдебно-счетоводна експертиза, прието от съда като обективно и компетентно дадено и от допълнителните разя- снения на вещото лице дадени в съдебно заседание се установява, че търговските книги на ищеца и праводателя му, както и записванията в тях по отношение на договор за кредит експресо № 339801 от 17.05.2013 г. са водени редовно, но не може категорично да го потвърди. Но предвид посочените от вещото лице обстоя- телства, а именно, че в края на м. май 2018 г.рейтинговата агенция Fitch Ratings потвърждава дългосрочния рейтинг на „Сосиете женерал Експресбанк“ АД – „А“, който е възможно най-високия рейтинг от агенцията на финансова институция в България, извършената от БНБ преценка за придобиване на акциите от „Банка ДСК“ АД, съдът приема, че търговските книги, както на ищеца, така и на „Сосиете женерал Експресбанк“ АД са водени редовно.

Усвояването на кредита, предоставен на А.С.С. е осъществено на 17.05.2013 г., чрез превод по банковата му сметка на сумата от 45 000.00 лв. Ответникът е погасявал предоставе- ния му кредит, съгласно уговорения погасителен план до 5-та вноска, включително на 20.09.2013 г. След това са извършвани частични плащания на дължимите вноски и на различни от падежа дати. Последното плащане на задълженията по договора е на 20.11.2014 г.

Размерите на дължимите договорена (възнаградителна) и наказтелна лихви до крайния срок на погасяване на кредита 20.05.2020 г. са изчислени правилно в съответствие с уговорените в кредитния договор условия. Вещото лице въз основа на представените документи по делото и на тези в счетоводството на ищеца приема, че няма промяна на лихвения процент посочен в договора.

Ответникът е платил еднократно такса в размер на 1 125.00 лв. при усвояването на кредита. Другата такса посочена в кредитния договор е за обслуж--- ването на разплащателната сметка на ответника и няма отношение конкретно към предоставения кредит. Не е налице информация за събиране на други такси, а всич-ки суми отнесени като такива, касаят наказателната лихва, която се е събирала приоритетно при всяко едно постъпило плащане.

Размерът на непогасените задължения на ответника по договорът за кредит към датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е в общ размер на 65 194.49 лв., от които главница 37 933.71 лв., договорна лихва 11 532.06 лв., наказателна лихва 14 985.67 лв., мораторна лихва върху главницата за периода от 21.05.2020 г. до 24.07.2020 г. 684.91 лв. и заемни такси 58.14 лв. Сумата от 58.14 лв., посочена в исковата молба като „заемни такси“ е всъщност общия размер на дължими вноски по застраховка „Живот“, съгласно ч.І, т.15 от кредитния договор. Няма извършени плащания между датата на подаване на зая- влението за издаване на заповед за изпълнение и датата на подаване на исковата молба, както и след датата на подаване на исковата молба.

С оглед така очертаната фактическа обстановка съдът приема, че налице е правен спор относно установяване съществуването на вземане, произтичащо от сключен между праводателя на ищеца и ответника договор за кредит експресо № 339801 от 17.05.2013 г. Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК.

Исковата молба е подадена в рамките на законоустановения едномесечен срок, считано от уведомяването на ищеца за подадено от ответника възражение по чл.414 от ГПК за недължимост на сумите по заповедта за изпълнение. Т.е. налице са особените процесуални предпоставки за допустимостта на иска.

Разгледан по същество искът е частично основателен, поради следните съ- ображения:

Налице е валидно сключен договор за банков кредит от 17.05.2013 г. между праводателя на ищеца и ответника. Ответникът е физическо лице, което при сключ- ване на договора не е действало в рамките на своята професионална и търговска дейност.

С оглед на това той е потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП. Ищецът и неговият праводател са търговци по смисъла на §13, т.2 от ДР на ЗЗП. В случая следва да се прилага действалия към момента на сключването на договора за банков кредит Закон за потребителския кредит (обн. ДВ бр. 18, от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.). Самата сделка по своето естество е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от ЗПК и това изрично е посочено и в самият договор – ч.І, т.4. Кредитният договор съдържа две напълно обособени части, които заедно с приложение № 1 – погасителен план към кредитния договор съставляват едно цяло.