Решение № 894 от 29.06.2023, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1752/2022
- Вид
- Решение № 894
- Подписан
- 29.06.2023
- В сила
- 29.06.2023
- Състав
- Цветко Лазаров, Ралица Димитрова, Нина Стойчева
Цитирани разпоредби
- чл.154 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.380 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.493, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.496, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.498, ал.3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 894 гр. София, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Цветко Лазаров
Членове:
Ралица Димитрова
Нина Стойчева при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20221000501752 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Б. П. К. и И. П. К. като наследници на първоначалния ищец Н. И. Х. срещу решение № 260785/ 04.03.2022г. на СГС, ГО, 20 състав, постановено по гр.д. № 6938/19г. в частта, в която е отхвърлен искът с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за сумата над 60 000 лв. до 120 000лв. обезщетение за неимуществени вреди общо за двамата.
Срещу същият съдебен акт е постъпила въззивна жалба и от „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД в частта, в която предявеният иск е уважен за сумата над 30000 лв. до 60 000 лв.
Жалбоподателите – ищци твърдят, че в атакуваната от тях част първоинстанционното решение е постановено в противоречие на материалния закон, процесуалните правила и на съдебната практика.
Съдът правилно е приел, че е осъществен деликт и е уважил иска, но неправилно е приложил чл.52 от ЗЗД и регламентирания в него принцип за справедливост. Определеното обезщетение не отразява действителната тежест на вредите и търпените от Н. Х. болки и страдания. В съдебния акт са изредени, но без да се анализира, аргументира и да се направи цялостна 1 преценка на всички релевантни обстоятелства, които се отразяват на размера на обезщетението. Съдът не е взел предвид, че Х. при ПТП е получила сериозни увреждания на мозъка. Възстановителния период е бил около година и половина, като черепно- мозъчната травма в значителна степен е ускорила процеса на атрофия на мозъчната тъкан, както и на атеросклеротични промени, което води до 20% намаляване на кръвотока на мозъка. Поради това тя е имала нужда от чужда помощ. При нея има трайни последици, изразяващи се в долна лява монопареза. Съдът не е взел предвид свидетелските показания при определяне на обезщетението. То не е съобразено със социално- икономическите условия в страната и нивата на застрахователни обезщетения.
Затова молят въззивния съд да отмени решението на СГС в обжалваната от тях част и да постанови друго, с което да уважи иска над сумата от 60 000 лв. до 120 000 лв. общо за двамата.
Жалбоподателят- ответник поддържа, че в атакуваната от него част решението на СГС е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост на присъденото обезщетение над 30000лв. Счита за завишен присъденото такова от 60 000лв., тъй като е нарушен критерият на справедливост по чл.52 от ЗЗД. Заявява, че е заплатил на ищците 30 000лв. след постановяване на първоинстанционното решение. Установената черепно-мозъчна травма е със средна тежест без да е предизвикала компресия или дислокация на срединно разположените структури на мозъка, както и други травми, които не обосновават по- висок размер от 30 000лв.
Затова моли въззивния съд да отмени решението на СГС в атакуваната от него част и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск над сумата от 30 000 лв. до уважения размер от 60 000 лв.
Застрахователят в депозиран писмен отговор и в писмена молба чрез процесуалния си представител оспорва жалбата на ищците.
Б. К. и И. К. в депозиран писмен отговор и в писмено становище чрез процесуалния им представител оспорват въззивната жалба, подадена от ответника.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, 2 намира за установено следното от фактическа и правна страна:
СГС е сезиран с иск по чл.432, ал.1 от КЗ. В исковата молба първоначалният ищец Н. Х. твърди, че на 09.11.2018г. на републикански път I-4 в района на км.24+050, водачът на лек автомобил „Пежо 206“ с рег. № *** В. В., движейки се в посока от гр. София към гр. Варна след дясна крива, на прав участък с наклон, е загубила контрол над автомобила и е навлязла странично в лентата за насрещно движение. Реализирала е удар с насрещно движещият се в своя лента за движение лек автомобил „Тойота Авенсис“ с рег. № ***, управляван от Б. И. Д.. Ищецът е била пътник в лек автомобил „Пежо“ на предна дясна седалка с поставен предпазен колан. За пътния инцидент е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 04.12.2018г. и е образувано досъдебно производство № 261/2018г. по описа на РУ- Угърчин. След инцидента Н. Х. е била настанена в МБАЛ „ Проф. д-р П.
С.“ АД- гр. Ловеч, но поради тежкото й състояние е приета в УМБАЛ „ д-р Г.
Странски“ ЕАД- гр. Плевен. Там е била от 09.11.2018г. до 16.11.2018г. След поведени прегледи е установено, че е получила следните телесни увреди: контузия на главата и тялото; контузионно огнище в обратно развитие вляво, темпоро-окципитално; контузионни огнища в мозъчния паренхим; двустранен хидроторакс;, травматичен пулмонит и малки изливи; емфизема пулонум и фрактура на лява ключица. На 09.11.2018г. чрез оперативна интервенция е зашита на разкъсно – контузна рана, получена при ПТП. На 16.11.2018г. е изписана от лечебното заведение. След това е продължила лечението си в домашни условия като е била в изключително тежко състояние, обездвижена, страдаща от нарушена координация и баланс, липса на ориентация, без възможност да задоволява сама ежедневните си нужди. Било е необходимо да й се оказва помощ от близките й. Изпитвала е интензивни болки в травмираните области, което е налагало да взема обезболяващи. Виновният водач за ПТП е този на лек автомобил „Пежо 206“, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника за периода 10.06.2018г. до 09.06.2019г. С молба от 21.02.2019г. е предявила пред застрахователя искане за обезщетение за неимуществени вреди като е представила и допълнителни доказателства. С писмо от 21.05.2019г. той е отказал изплащането му.
Затова първоначалния ищец Х., заместен в хода на процеса от законните й наследници, молят съда да осъди ответното дружество да им заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 100 000 лв. за всеки един 3 от тях, в едно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
Ответникът в депозиран писмен отговор в срока по чл.367 от ГПК оспорва иска. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение за водача на лек автомобил „Пежо 206“ с рег. № *** за периода 10.06.2018г. до 09.06.2019г. Счита, че виновен за настъпване на пътния инцидент е водач на друг автомобил, предприел неправомерно изпреварване на МПС, управлявано от В. В., след което е избягал. Ако в хода на процеса се установи, че тя е виновна, то следна да се намали значително дължимото обезщетение с оглед нейния принос за настъпване на ПТП, съотнесен към приноса на другия водач.
Прави възражение за съпричиняване на вредата, тъй като ищецът е била без поставен предпазен колан. Оспорва настъпването на вредите, твърдени от ищеца Н. Х.. Поголяма част от твърдените болки и страдания са свързани с претърпян в миналото мозъчен инсулт, който не е във връзка с ПТП. Сочената в исковата молба операция е само зашИ.е на рана на главата, което представлява медицинска манипулация. Поддържа, че В. В. не е нарушила правилата за движение по пътищата, защото е била „засечена“ от друг автомобил и е била поставена в ситуация, в която, за да избегне удара, е трябвало да промени посоката си на движение. За нея ПТП е случайно събитие. Ответникът е релевирал възражение за съпричиняване отстрана на водача на лек автомобил „Тойота Авенсис“ с рег. № ***, който се е движел с превишена скорост, което е довело до вреди, много по- тежки от тези, които биха настъпили , ако той се е движел със законосъобразна скорост. Счита претендираното обезщетение за завишено по размер.
Безспорно е, че 09.11.2018г. е настъпило описаното в исковата молба ПТП. За него е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 04.12.2018г., протокол за оглед на местопроизшествие от 09.11.2018г. и фотоалбум.
Не се спори и е прието за ненуждаещо от доказване обстоятелството, че за лек автомобил „Пежо 206“ с рег. № *** е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за периода 10.06.2018г. до 09.06.2019г. при ответника.
Безспорно е, че ищецът Х. е отправил извънсъдебна претенция за
4 заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на 21.02.2019г. и не й е изплатено такова.
С оглед твърденията в исковата молба ищецът е представил медицински документи- епикриза от УМБАЛ „ д-р Г. Странски“ ЕАД- гр.
Плевен, фиш за спешна медицинска помощ, лист за преглед на пациент от 09.11.2018г., история на заболяването от УМБАЛ „д-р Г. Странски“ ЕАД- гр.
Плевен, епикриза от „МБАЛ- Луковит“ ЕООД за болничен престой на ищеца Х. от 12.10.2019г. до 13.10.2019г. и история на заболяването от същото лечебно заведение, като последните две доказателства са неотносими към спора.
Не се спори, че по отношение на водача В. В. е имало образувано наказателно производство, което е завършило с влязла в сила осъдителна присъда № 24/ 06.07.2020г., постановена по нохд № 294/20г. на РС- гр.
Ловеч.
Към отговора на исковата молба са представени писмени доказателства.
По делото е представена справка за извършени прегледи по отношение на Н. Х. от НЗОК.
Не се спори, че Н. Х. е починала в хода на процеса на 13.10.2019г. и е оставила като законни наследници
Б. К. и И. К., нейни синове, конституирани по делото.
В хода на съдебното дирене е допусната медицинска експертиза, изготвена от вещо лице лекар
- неврохирург, която е установила травматичните увреждания, получени от Н. Х.: черепно-мозъчна травма със следните компоненти: контузия на мозъка средна степен на тежест; контузионно- кръвоизливни огнища с диаметър до 9 мм. двустранно в теменните /париетални/ дялове на мозъка; контузионно- кръвоизливно огнище в ляво слепоочно-тилно; без компютъртомографски данни за компресионно – дислокационен синдром; разкъсно- контузна рана в дясната слепоочно-тилна област на главата, хирургично обработена. Травма на гръдния кош и белия дроб, изразяваща се в травматичен пулмонит/възпаление на белия дроб/ и травматични течно- еквивалентни колекции в плевралната кухина двустранно с ширина до 19 мм-хидроторакс.
Травма на опорно- двигателния апарат, състояща се от счупване на медиалния 5 край на лявата/дясна/ ключица без разместване на фрагменти. Множество насинявания по долните крайници. Вещото лице е посочило как е протекло болничното лечение, възстановителния период, трайните последици от травмите- пареза на левия долен крайник и зони на енцефаломалация/ мозъчно размекчение/.В съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението си чрез допълнителни пояснения.
Изготвената автотехническа експертиза е дала заключение за мястото, където е настъпило ПТП, неговия механизъм, скоростта преди удара, опасната зона на спиране на двата автомобила и предотвратимостта на удара, причините за настъпване на инцидента.
Допусната е комплексна медицинска експертиза, изготвена от вещо лице- неврохирург и вещо лице ортопед- травматолог, в която са посочени травмите, получени от Н. Х. .
Съдът кредитира заключенията като компетентни, обосновани безпристрастни. и
В хода на процеса са събрани гласни доказателства.
Свидетелят П. е съпруга на ищеца Б. К. и желае да свидетелства. Тя депозира показания за болките и страданията на Н. Х. за състоянието й в болничното заведение и в домашни условия, както и за здравословното й състояние преди инцидента.
Свидетелят В. е съставил констативния протокол за ПТП с пострадали лица, който му е предявен и е заявил, че по това време е работил като младши автоконтрольор към РУ- Угърчин. Посетили са ПТП значително по- късно поради служебна ангажираност. В началото са били само колегите му от „Пътна полиция“ . Когато е отишъл на мястото са били само двамата водачи и не е имало пострадала жена. Посочил е , че Н. Х. е била с поставен предпазен колан, защото така му е било казано от двамата водачи.
Свидетелят възпроизвежда спомени за маркировката на пътя и за местоположението на МПС.