Решение № 21 от 15.01.2026, Районен съд - Нова Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Нова Загора, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ при участието на секретаря Д. М. Дечева като разгледа докладваното от РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ Гражданско дело № 20252220100651 по описа за 2025 година

Производството е oбразувано по постъпила искова молба от Д. Г. С. с ЕГН ********** и Б. С. С. с ЕГН **********, и двете с постоянен адрес: ***, чрез адв.Х. И. А. от АК - Сливен, против Х. С. Х. с ЕГН ********** и адрес за призоваване: ***, с правно основание чл.124, ал.1, във вр. с чл.537, ал.2 от ГПК и с цена на иска 1485.70 лв.

В нея се излага, че ищците са наследници по закон на С.Г.С. /б.ж. на *** починал на 13.12.2022 г./, в наследство от когото придобили 1/4 идеална част от дворно място в гр.Нова Загора на горепосочения адрес, заедно и реално с първия жилищен етаж от масивна 4етажна сграда, таванско жилище на третия етаж, гараж и складови помещения на етаж 0.

За правото си на собственост се легитимирали, както следва:

1. Относно 1/4 идеална част от дворното място - с нотариален акт № 12, т.1, д. № 21/1989 г. на НЗРС, с който наследодателят им бил закупил 1/4 ид.част от дворно място с пл.№ 576, което съгл. КККР сега било с идентификатор ***

2. За отделните самостоятелни обекти в сградата: с протокол за доброволна делба от 03.11.1999 г. по гр.д.№ 533/1999 г. на НЗРС;

През м.март 2025 г. двете ищци решили да уредят наследствените си отношения и с тази цел поръчали скици на имота чрез нотариус, но от АГКК им издали скици само на обектите им в сградата, като им обяснили, че въпреки представения от тях нотариален акт за 1/4 ид.част от земята в дворното място, според АГКК те нямали собственост върху земята, тъй като цялата земя в ПИ с идентификатор *** била собственост на отв.Х. С. Х..

Снабдили се и с нотариалния акт № 195, т. 2, peг. 2994, д.№ 246/2007 г. на нотариус с рег.№ 163 на НК, с който на отв.Х. била прехвърлена собствеността върху цялата земя в имота, но считали, че направените в него изявления на прехвърлителите, че те притежават и прехвърлят в пълен обем правото на собственост върху земята, не отговарят на действителното положение.

Доводите им в тази насока са следните:

- Видно от нотариален акт № 12, т.1, д.№ 21/19.01.1989 г. на НЗРС, приживе на наследодателя им - С.Г.С. /б.ж. на гр.Н.Загора, поч. 2022 г./, същият бил придобил от продавача С. Х. С. 1/4 идеална част от дворно място в *** цялото от 465 кв.метра, представляващо част от имот пл. № 576 в квартал № 45 по плана на града, като останалите 3/4 ид. части от дворното място са останали в собственост на С. Х. С.. Понастоящем същото дворно място било с идентификатор ***.

Считат, че на съда е служебно известно обстоятелството, че поради персоналната система на вписванията и липсата на кадастър към 1989 г. и 2007 г. /когато са съставяни двата нотариални акта/, след прехвърляне на идеална част от един недвижим имот, за прехвърлителя е било напълно възможно да извърши и второ поред разпореждане с вече прехвърлената част от имота.

1

Видно от приложеното разрешение за строеж, през м.юли 1989 г., двамата съсобственици на дворното място - С. Х. С. и С.Г.С., били получили от ОбНС Н.Загора разрешение да извършат строеж на жилищна сграда в съсобственото им дворно място, а видно от приложения делбен протокол от 03.11.1999 г. по гр.д.№ 533/1999 г. на НЗРС, те доброволно били си поделили новопостроената сграда при равни права, по етажи и части от етажи. При извършване на доброволната делба е бил представен и приет като доказателство същият нотариален акт № 12, тЛ, д.№ 21/19.01.1989 г., с който наследодателят им бил придобил 1/4 ид. част от правото на собственост върху земята /стр.1 от делбения протокол/, като на стр.3 в делбения протокол било посочено, че страните си поделяли само новопостроената сграда, т.е. - правото на собственост върху земята било извън предмета на делбата и не е търпяло промяна.

Разполагали със скица от 28.03.2007 г., издадена им от Община Н.Загора, с правилно посочени документи за собственост на името на наследодателя им, без обаче Община Н.Загора да сочи каква идеална част от земята притежавали отделните съсобственици.

На 05.04.2007 г. С. Х. С. и съпругата му Г. Ив. С.а, с нотариален акт № 195, т.2, рег.

2994, д.№ 246/2007 г. на нотариус с рег.№ 163 на HK, били прехвърлили на сина си ответника Х., срещу задължение за издръжка и гледане цялото дворно място, съставляващо ПИ пл.№ 576 в кв.№ 45, за който е отреден УПИ XVIII- 576 в кв.45 /понастоящем с идентификатор ***/, въпреки че към този момент прехвърлителите били притежавали само 3/4 идеални части от двора. Като документ за собственост, с който прехвърлителите са се легитимирали за собственици на земята, на стр.3 в нот. акт бил посочен същият нот.акт № 8, т.2, д.№ 488/1988 г. на НЗРС, който бил използван при продажбата на техния наследодател, а относно самостоятелните обекти в сградата бил посочен същият делбен протокол от 03.11.1999 г. по гр.д.№ 533/1999 г. на НЗРС.

Сочат, че било видно, че с нотариален акт № 195, т.2, рег.№ 2994, д. 246/2007 г. на нотариус рег.№ 163, били прехвърлени 2 имота - процесният в *** и друг имот - в с.Баня. По тази причина предполагали, че при подготовка на извършеното прехвърляне била допусната неволна неточност в текста и прехвърлителите С. и Г. С.и не са обърнали внимание, че не могат да прехвърлят на сина си цялото дворно място, защото 1/4 ид.ч. от него през 1989 г. вече е била прехвърлена на техния наследодател.

Твърдят, че след извършване на горепосочения нотариален акт през 2007 г. и до настоящия момент нямало промяна в начина, по който владеели и ползвали земята в съсобственото дворно място, нито в отношенията им с новия собственик отв.Х.. Земята владеели и ползвали по същия начин, по който я ползвали и първоначалните двама съсобственици, без да е имало конфликт между тях и отв.Х..

Въпреки това обаче, прехвърлянето, извършеното с нот.акт № 195, т.2, рег.№ 2994, д.

№ 246/2007 г. накърнявало правото им на собственост, защото не можели да се легитимират пред административните органи като собственици на земята, да получават съответните документи и да се разпореждат с тяхната идеална част от двора. Не виждали начин и за извънсъдебно споразумение, защото официалното удостоверяване на правна сделка във формата на нотариален акт не можело да се обезсили с извънсъдебни изявления, а изисквало съдебна намеса, която със сила на присъдено нещо да установи и потвърди тяхното право на собственост върху 1/4 ид. част от земята в горепосочения имот. Оттук произтичал и правния им интерес да предявят настоящия иск против отв.Х., който бил лицето по чл.537, ал.2 от ГПК, ползващо се от нотариален акт № 195, т.2, рег. 2994, д.№ 246/2007 г.

Молят съда да се произнесе с решение и да установи в отношенията между тях двете ищци и ответника Х. С. Х., че двете ищци са собственици на правно основание наследство от С.Г.С. /б.ж. на *** починал на 13.12.2022 г./, общо на 1/4 /една четвърт/ идеална част от земята в ПИ с идентификатор *** по КККР на *** с площ 459 кв.м, стар номер: 576, квартал 45, парцел-18.

Молят да им бъде издадено съдебно удостоверение, за да се снабдят със скица от АГКК, както и да бъде допуснат до разпит един свидетел при режим на довеждане.

Прилагат доказателства по опис:

В срока по чл.131 от ГПК, не е постъпил отговор от ответника.

В открито съдебно заседание на 18.12.2025 г. за ищците се явява процесуалният им представител адв.А., която поддържа иска.

Ответникът Х. С. Х. се явява лично и прави признание на иска в цялост.

2

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Съдът прие представените от страните доказателства, а именно: пълномощно, удостоверение за наследници с изх.№ 94-00-3465/18.04.2023 г. на С.Г.С. с ЕГН ********** издадено от Община Нова Загора, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот извършена чрез Общ.народен съвет № 12 том I дело № 21/19.01.1989 г. на л.11 от делото, разрешение за строеж № 39 от 04.07.1989 г. на л.12 от делото, протокол от 03.11.1999 г. по дело № 533/1999 г. по описа на РС-Нова Загора на л.13 и л.14 от делото, Скица № 604/28.03.2001 г. издадена от Община Нова Загора, отдел „Кадастър, регулация и вертикална планировка“, *** нотариален акт за прехвърляне на недвижими имоти срещу гледане и издръжка № 195 том 2 рег.№ 2994 дело № 246 от 2007 г. на нотариус Веселин Икономов с рег.№ 163 на НК – на л.16 и л.17 от делото, схема № 15-459831 19.03.2025 г. на самостоятелен обект в сграда или в съоръжнеие на техническата инфраструктура с идентификатор *** на л.18 от делото, удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК с изх.№ 7002055761/16.05.2025 г. на л.19 от делото, скица на поземлен имот № 15-1046964-24.06.2025 г. на поземлен имот с идентификатор *** на л.27 от делото, Скица на поземлен имот № 15-1046964-24.06.2024 г. на л.28 от делото.

От нотариален акт № 195, т.2, peг.2994, д.№ 246/2007 г. на нотариус с peг.№ 163 на HK се установява, че С. Х. С. и Г. И. С.а са прехвърлили на сина си - ответника Х. С. Х., срещу задължение за издръжка и гледане цялото дворно място, процесния имот, обективиран в т.1.1. в нотариалния акт съставляващо ПИ пл.№ 576 в кв.№ 45, за който е отреден УПИ XVIII-576 в кв.45 /понастоящем с идентификатор ***/, както и друг недвижим имот, находящ се в с.Баня, обективиран в т.1.2., който не е предмет на настоящия спор.

Установи се несъмнено, че към момента на това прехвърляне родителите на ответника обаче са притежавали само 3/4 идеални части от двора, въз основа на предходните сделки с процесния имот.

В открито съдебно заседание ответника посочва, че с ищците винаги са живели в процесния двор и къщата, находяща се в него и никога не са имали пререкания и спорове, няма промяна в начина на ползване на дворното място от ищците, нито преди, нито към настоящия момент. Заявява категорично, че признава всичко, което е написано в исковата молба и прави признание на иска.

От така приетото за установено съдът прави следните правни изводи:

Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.

Претендираните от ищците права произтичат от обстоятелството, че страните са съсобственици на Дворно място в ***, ПИ с идентификатор *** по КККР на *** с площ 459 кв.м., стар номер: 576, квартал 45, парцел 18.

С нотариален акт № 195, т.2, peг.2994, д.№ 246/2007 г. на нотариус с peг.№ 163 на HK, С. Х. С. и Г. И. С.а прехвърлили на сина си - ответника Х. С. Х., срещу задължение за издръжка и гледане цялото дворно място, съставляващо ПИ пл.№ 576 в кв.№ 45, за който е отреден УПИ XVIII-576 в кв.45 /ПИ ***/, въпреки че притежавали само 3/4 ид.ч. от него, вследствие на предходни сделки с процесния имот.

Това обосновавало правния интерес на ищците за заведат настоящия собственически иск, установителен по своя характер, тъй като прехвърлителната сделка накърнява правото им на собственост върху тяхната 1/4 ид.част от процесния имот.

Предявен иск с правна квалификация по чл.124, ал.1, вр. с чл.537,ал.2 от ГПК.

В тежест на страните бе да докажат твърденията си - чл.154, ал.1 от ГПК.

3

В тежест на ищците бе да докажат, че праводателят им С.Г.С. е бил собственик на 1/4 ид.част от процесния недвижим имот, която е преминала в тяхна собственост по силата на наследствено правоприемство.

В тежест на ответника бе да докаже възраженията си.

Ответникът не е представил отговор на исковата молба, но в откритото съдебно заседание, проведено на 18.12.2025 г. посочва, че с ищците винаги са живели в процесния двор и къщата, находяща се в него и никога не са имали пререкания и спорове, няма промяна в начина на ползване на дворното място от ищците, нито преди, нито към настоящия момент, като заявява категорично, че признава всичко, което е написано в исковата молба и прави признание на иска.

Предявените искове, следва да бъде уважени, съгласно чл.237 от ГПК, поради признанието им от ответника, а и по следните съображения:

Предвид гореизложеното и след като се установи, а и не е спорно, че ищците са били собственици на 1/4 ид. част от дворното място, предмет на спора, то следва съдът да да се произнесе с решение, като установи в отношенията между страните, че ищците са собственици на правно основание наследство от С.Г.С. /б.ж. на *** починал на 13.12.2022 г./, общо на 1/4 /една четвърт/ идеална част от земята в ПИ с идентификатор *** по КККР на *** с площ 459 кв.м, стар номер: 576, квартал 45, парцел-18.