Решение № 993 от 23.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 993 гр. София, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-25, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Весела Тр. Живкова Офицерска при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Търговско дело № 20251100900303 по описа за 2025 година

Производството е образувано по реда на чл. 51, ал. 3 от Закона за арбитража (Загл. изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.08.2025 г., в приложимата редакция на разпоредбата към датата на предявяване на иска), във връзка с чл. 117-122 КМЧП, във връзка с Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения, образувано по предявен иск от Дружество с ограничена отговорност „Международно делово сътрудничество“ – **********идентификационен код ********, със седалище и адрес на управление ул. Воздухофлотская, дом 2а, гр. Днепър, **********49017, против „Вагонен завод – Интерком“ АД – в несъстоятелност, ЕИК 200984996, седалище и адрес на управление гр. Дряново 5370, общ. Габрово, ул. „********, за признаване и допускане изпълнението на територията на Република България на окончателно Арбитражно решение от 20.05.2024, постановено по дело № 1/2024 г. на Международния търговски арбитражен съд към Търговско-промишлената палата на Украйна.

Ищецът твърди, че с решение на Международния търговски арбитражен съд към Търговско-промишлената палата на Украйна от 20.05.2024 г. по дело № 1/2024 г. ответникът е осъден да му заплати сумата от 140 000 евро главница, сумата от 25 760 евро неустойка и сумата от 6 403.60 евро разноски, или общо сумата от 172 163.60 евро. Твърди, че решението е влязло в сила и не са налице пречките за уважаване на искането, посочени в чл. V от Конвенцията, арбитражното решение не противоречи на обществения ред в Република България, тъй като разрешеният спор е арбитрируем и по българското законодателство, спорът е свързан и произтича от правоотношението, за което е предвидена и арбитражна клауза, като съдът не е разрешил други спорове между страните, българското законодателство също предвижда възможността изправната страна в правоотношението да потърси защита и съдействие от уговорен арбитраж, както и да получи договорената неустойка при забавено изпълнение на задълженията. С оглед на изложеното иска на основание чл. 51, ал. 3 ЗМТА, вр. чл. IV от Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения (Нюйоркската конвенция), да бъде признато и допуснато изпълнението на територията на Република България на арбитражно решение, постановено на 20.05.2024 по дело № 1/2024 г. на Международния търговски арбитражен съд към Търговско-промишлената палата на Украйна.

1

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, редовно призован чрез синдика С. С., не изразява становище по иска.

В откритото съдебно заседание представителят на ответника оспорва връчването на арбитражното решение и влизането му в сила съобразно промените в Закона за арбитража, с предишно име Закон за международния търговски арбитраж, в сила от 01.08.2025 г.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представено (с превод на български език) Извлечение от Обединения държавен регистър на юридическите лица, индивидуалните предприемачи и публичните организации на **********от което се установява съществуването и представителната власт на дружеството – ищец.

Като доказателство по делото е приет договор за покупко-продажба № 15/06/2021 г., сключен на 15.06.2021 г. между „Вагонен завод – Интерком“ АД и „Международно делово сътрудничество“ ООД (МДС ООД), по силата на който ищецът МДС ООД се е задължил да произведе, достави и прехвърли собствеността върху интериорни комплекти за пътнически вагони, а „Вагонен завод – Интерком“ АД се е задължил да приеме и плати стоките. В уговорката по чл. 10.2 от договора страните са предвидили, че при непостигане на съгласие по споровете, възникнали по договора или във връзка с неговото изпълнение, те ще се решават с окончателно решение от Международния търговски арбитражен съд към Украинската търговско-промишлена палата. Съгласно чл. 8.7.3 от договора, ако купувачът наруши условията за плащане на получената стока, продавачът има право да се обърне към арбитраж, без да подава рекламация до купувача. В чл. 10.2 от договора страните са уговорили изрично арбитражната процедура, като са предвидили, че ще се прилага Регламентът на Международния търговски арбитражен съд на ТПП на **********ще се прилага материалното право на **********решаващият орган ще се състои от едноличен арбитър, мястото за провеждане на заседанията на арбитражния съд е в гр. Киев, арбитражното производство ще се води на руски език, решението на арбитражния съд е окончателно и задължително за двете страни.

По делото е представен нотариално заверен препис от Решение от 20.05.2024, постановено по дело № 1/2024 г. на Международния търговски арбитражен съд към Търговско-промишлената палата на Украйна в град Киев, с което дружеството „Вагонен завод – Интерком“ АД – в несъстоятелност е осъдено да заплати на „Международно делово сътрудничество“ ООД сумата от 140 000 евро главница, представляваща дължима неплатена цена на доставена стока, сумата от 25 760 евро неустойка по чл. 8.3 от договора и сумата от 6 403.60 евро разноски, или общо сумата от 172 163.60 евро. Посочено е, че решението влиза в сила от датата на постановяването му, окончателно е и подлежи на незабавно изпълнение.

Видно е от обстоятелствената част на решението, че арбитражното производство е образувано и проведено при спазване уговорките на страните по договора. ответникът е представляван от адвокат, като адвокатът е взел участие в заседанието на арбитражния съд чрез видеоконферентна връзка.

Решението е подписано от арбитъра и скрепено с печат на Генерален секретар на МТАС към ТПК на Украйна. Действителността на копието от оригинала на документа е удостоверен от нотариус същото е скрепено с печат и подпис на арбитражната институция и на нотариуса.

Представена е нотариално заверена писмена клетвена декларация от И.Б.Т., като управител на „Международно делово сътрудничество“, съставена на 15.07.2024 г., с която е потвърдено сключването на договора за продажба между страните от 15.06.2021 г., постановено решение от 20.05.2024 г. от Международния търговски арбитражен съд към Търговско-промишлената палата на Украйна по дело № 1/2024 г. Изрично към декларацията е приложен оригинал на решението на арбитража.

Представен е Апостил по Хагската конвенция от 05.10.1961 г. с дата 18.07.2024 г., за 2 удостоверяване на публичен акт, подписан от С.О.Каширникова в качеството на частен нотариус на Днипровски градски нотариален окръг, заверен от главен специалист на Министерство на правосъдието на Украйна. На гърба на документа се съдържа заверка от нотариус за действителността на подписа на преводача и че са проверени неговата дееспособност и квалификация.

Представена е Справка № 2145/14-6 от 14.06.2024 г., издадена от Международния търговски арбитражен съд към Търговско-промишлената палата на **********с която се удостоверява, че постановеното решение, съгласно чл. 32 от Закона на Украйна е окончателно и е влязло в законна сила на датата на неговото издаване – 20.05.2024 г. В удостоверението са описани книжата, връчени на ответника в арбитражното производство на посочените от него в договора адреси за кореспонденция, вкл. по имейл. Удостоверено е получаването на всички книжа, включинтелно постановеното решение както на посочения от ответника имейл адрес, така и на адреса му на управление. Решението е удостоверено да е връчено на ответника от куриерската фирма на 29.05.2024 г.

В откритото заседание е извършена съдебна констатация, съгласно която представеният от пълномощника на ищеца оригинален екземпляр на арбитражното решение съответства на приложеното по делото заверени копия.

Представена е и разменената между Арбитражния съд и ответника „Вагонен завод – Интерком“ АД кореспонденция, въз основа на която е издадена посочената по-горе справка.

Представена е и молба вх. № 2691/25.06.2024 г. по търг. Дело № 57/2023 г. по описа на ОС – Габрово, за предявяване на вземанията на ищеца „Международно делово сътрудничество“ ООД, с приложения, между които и препис от постановеното арбитражно решение.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Предмет на производството е иск по чл. 51, ал. 3 ЗМТА, вр. с чл. 117-122 КМЧП вр. с Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения.

Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗМТА за признаването и изпълнението на чуждестранно арбитражно решение се прилагат сключените от Република България международни договори.

В ал. 3 на чл. 51 ЗМТА е предвидено, че исковете за признаване и допускане на изпълнението на решенията на чуждестранните арбитражни съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела се предявяват, ако друго не е предвидено в международен договор, по който Република България е страна, пред Софийския градски съд и за разглеждането им се прилагат съответно чл. 118-122 КМЧП, с изключение на правото на длъжника да предяви възражение за погасяване на вземането. Съгласно действащата редакция на чл. 51, ал.4 от ЗА, за признаването и изпълнението на чуждестранно арбитражно решение се прилагат сключените от Република България международни договори като молбата се предявява пред Софийския градски съд В случая е приложима Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения, ратифицирана от Република България през 1961 г.

Съгласно чл. ІІІ от Конвенцията, всяка договаряща държава ще признава силата на арбитражното решение и ще допуска неговото изпълнение съобразно с процесуалните правила, които се прилагат в територията, където се иска признаването и изпълнението, при условията, изложени в Конвенцията.

При съобразяване приложимите разпоредби следва да се приеме, че признаването на силата на чуждестранното арбитражно решение и допускането на неговото изпълнение на територията на Република България се извършва по исков ред – чрез предявяване на иск за признаване и допускане на изпълнението на решението пред Софийския градски съд по реда на чл. 118-122 КМЧП.

С оглед изложеното съдът намира, че искът е допустим предвид наведените от ищеца твърдения за наличие на чуждестранно арбитражно решение, постановено между страните.

3

Въпреки обявяването в несъстоятелност на ответника в хода на производството, чл.

637 ТЗ е неприложим, тъй като спорът за признаване и допускане изпълнението на чуждестранно арбитражно решение не е обхванат от изброяването по ал. 1 на нормата. Така Определение № 200 от 17. 03. 2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 82/2011 г., І т. о.

Съгласно чл. IV от Конвенцията, признаването и допускането на изпълнение на чуждестранно арбитражно решение е предпоставено от представянето едновременно с молбата на надлежно заверен оригинал или препис на решението, както и оригинал или препис от арбитражното споразумение. Видно е, че по делото е представен нотариално заверен препис на решението и писмена клетвена декларация с Апостил по реда на Хагската конвенция за премахване изискването за легализация на чуждестранни публични актове.

При съобразяване представените документи съдът намира за неоснователно възражението на ответника за неоснователност на иска поради това, че липсва удостоверение за връчване на решението на длъжника и за влизането му в сила.

Представената справка от Арбитражния съд има характеристиката именно на такова удостоверяване. То се установява и от приложените документи. Решението е постановено през м. май 2024 г. – преди влизане в сила на измененията на ЗА от 01.08.2025 г. и влязло в сила също преди влизането в сила на тези изменения. По силата на чл. 119, ал. 2 КМЧП преписът от решението следва да е заверен от съда, който го е постановил, като се представи и удостоверение от същия съд, че решението е влязло в сила, като в случая това е изпълнено.

В чл. V от Конвенцията са посочени отрицателните пречки за признаването и изпълнението на арбитражното решение, като може да бъде отказано признаването и изпълнението на чуждестранното арбитражно решение при доказването на някое от тези хипотези от страната, срещу която се предявява решението, пред компетентния орган на държавата, където се иска признаването и изпълнението.