Присъда № 11 от 24.09.2021, Районен съд - Ловеч

Мотиви на Присъда № 11 от 11.07.2021 г. по н.о.х.д.№ 251/2021г. по описа на Районен съд гр.Ловеч.

Районна прокуратура гр.Ловеч е предявила обвинение срещу подсъдимия И. С. Т. от гр.Ловеч, за престъпление по чл.325, ал.5, във връзка с ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 и чл.29, ал.1, б.„б“ от НК, за това, че в периода от 08.09.2020 г. до 13.09.2020 г. /вкл./ в гр.Ловеч, при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, извършил непристойни действия - хвърлил пликове с човешки фекалии и урина, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, както следва : на 08.09.2020 г. в гр.Ловеч, ул.„С. № **, извършил непристойни действия - хвърлил плик с човешки фекалии и урина в терасата на апартамент № 2, обитаван от Т. И. Л. от гр.Ловеч, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото; на 08.09.2020 г. в гр.Ловеч, ул.„С. № **, извършил непристойни действия - хвърлил плик с човешки фекалии и урина в терасата на апартамент № *, обитаван от М. П. И. от гр.Ловеч, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото; на 13.09.2020 г. в гр.Ловеч, ул.„Х. *, извършил непристойни действия - хвърлил плик с човешки фекалии и урина в двора на къщата, обитавана от Б. П. С. и К. П. С., и двамата от гр.Ловеч, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото.

Представителят на Районна прокуратура гр.Ловеч поддържа предявеното обвинение срещу подсъдимия по текста посочен в обвинителния акт, но само в частта касаеща деянието извършено на 13.09.2020 г. и по отношение на плик с човешка урина, като счита, че не се е установило на този ден да е хвърлял и плик с човешки фекалии. Излага доводи в тази насока, като изтъква, че фактическата обстановка по делото за това деяние е изяснена и че посоченото престъпление е извършено по начина описан в обвинителния акт.

По отношение на другите две деяния включени в състава на предявеното обвинение счита, че подсъдимият следва да бъде оправдан, тъй като от доказателствата по делото не се е установило точно на този ден да е извършвал описаните непристойни деяния. Изтъква, че подобни действия насочени срещу пострадалите Т.Л. и М.И. подсъдимият Т. е извършвал в други дни, за които обаче не са му повдигнати обвинения.

По отношение на деянието, което прокурорът приема за установено и доказано пледира да бъде признат за виновен и му се наложи наказание около средния предвиден в закона размер, или три години лишаване от свобода, което наказание следва да изтърпи при първоначален строг режим. Като отегчаващи отговорността обстоятелства изтъква многобройните му предишни осъждания и липсата на каквото и да било критично отношение към стореното. Счита, че едно такова наказание ще осъществи необходимия ефект и целите на наказанието ще бъдат изпълнени.

Подсъдимият И. С. Т., редовно призован, се явява лично в съдебно заседание.

Изтъква, че не разбира в какво го обвиняват и в дадените кратки обяснения сочи, че този месец (септември 2020 г.) е живял при баба си и не е бил на адреса на ул.„С.“ № **. Твърди, че е живял този месец в кв.„М.“ в гр.Ловеч. В защита изтъква, че не разбира какво е направил, за да му иска прокурорът такова тежка наказание. При дадената му последна дума подсъдимият Т. заявява, че не е виновен за нищо и не е извършвал престъпление.

Служебно назначеният защитник на подсъдимия Т. – адвокат В.Н. от АК Ловеч пледира за оправдателна присъда сочейки, че и трите включени в обвинението деяния не са били безспорно доказани в хода на съдебното следствие. Изтъква, че по делото са били 1 разпитани множество свидетели, но никой не е заявил да е видял подсъдимия да хвърля нещо. Излага доводи в тази насока, анализирайки свидетелските показания. Алтернативно пледира, ако съдът приеме подсъдимият за виновен, да съобрази, че същият е с ниска степен на обществена опасност и му наложи административно наказание.

От събраните по време на досъдебното производство и съдебно следствие писмени доказателства и свидетелски показания, от заключенията на вещите лица по назначените и изслушани видео-техническа и комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертизи, както и от обясненията на подсъдимия, съдът приема за установена следната фактическа обстановка :

Подсъдимият И. С. Т., ЕГН : ********** бил роден и живеел в гр.Ловеч, на адрес : ул.„С. № **, ет. 2, ап.6 . Имал средно образование, не бил женен, не работел. Осъждан за престъпления от общ характер.

Апартамента на който подсъдимият бил адресно регистриран и преимуществено живеел (№ 6) се намирал над апартамента, в който живеела свидетелката М. П. И.. На същия 2-ри етаж в жилищния блок родителите на подсъдимия притежавали още един апартамент, до който Т. също имал свободен достъп. Терасата на този апартамент се намирала от страната, на която се намирал двора на къщата, където живеели свидетелите К. П. С. и Б. П.

С.. Къщата им се намирала на адрес в гр.Ловеч, ул.„Х. * и двора, в който се намирал и гаражът им бил в непосредствена близост и под терасите на жилищния блок на ул.„С. № **.

Многократно свидетелите С.и установявали, че върху гаража и в двора им били изхвърляни различни отпадъци, между които и човешки фекалии, миришело също така и на урина. Тъй като свидетелите С.и имали монтирани камери за видеонаблюдение, от записите установили, че тези отпадъци, вкл. и човешките факалии и урина били изхвърляни от лице намиращо се на терасата на втория етаж на жилищния блок на ул.„С.“ № **. Това бил подсъдимият И.Т.. Тъй като до момента свидетелите не го познавали, не били имали някакви отношения с него, го попитали защо го прави, на което Т. им отговорил, че не е той и могат да се оплакват на когото си искат. К азал им, че дори на „арменския поп" да се обадят пак нямало да се спре.

На 13.09.2020 г. , около 14:18 часа свиделите С.и били в дома си, когато видели обв.

И.Т. на терасата на апартамента му. Св идетелката Б. С. се прибрала вътре в дома си и на камерите видяла как от терасата си подсъдимият Т. хвърлил плик с човешк а урина в двора на къщата им. В последствие свидетелят К.С. предоставил на органите на полицията DVD-R - диск със запис от монтираните камери за видеонаблюдение в дома си , за датата 13.09.2020 година.

Според от заключението на вещото лице по назначената видео-техническа експертиза за изследване на файловете на предоставения от свидетеля С. DVD-R - диск, на файл „Video_2" записан в „МР4 файл /.mp4/ формат, с резолюция 568й320 пиксела е заснето лице от мъжки пол на тераса на втория етаж. Лицето излива течност в двор на съседен имот, на датата 13.09.2020 г., около 14:18 часа. Видимо лицето е без дрехи от кръста нагоре.

Според експерта, кадрите не са годни за идентификация на заснетото лице.

Видно от заключението на вещите лица по назначената комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза и заявеното от тях в хода на съдебното следствие , при подсъдимия И.Т. са налице достатъчно клинични данни за наличието на Смесено личностово разстройство /диссоциална, емоционално – нестабилна личност/, като по преценката на експертите е със средно ниво на интелегентност, без данни за интелектуален дефицит. Независимо от това личностово разстройство, то вещите лица са категорични, че към момента на извършване на инкриминираното деяние Т. е бил със запазена психична годност да разбира свойството и значението на своите постъпки, могъл е да ръководи действията си и да предвижда последствията от тях. Способен е бил да възприема правилно 2 фактите, които имат значение за делото, да ги запаметява и възпроизвежда правилно и ако желае, да дава правилни и достоверни обяснения за тях. За вещите лица не са били налице съмнения, че подсъдимият Т. е психично годен да участва пълноценно в досъдебната и съдебна фаза на наказателното производство. Съществен момент е, че към момента на освидетелстването по повод така назначената комплексна експертиза, И.Т. е провеждал лечение в ДПБ Ловеч по задължителен ред, за срок от един месец, определен от РС Ловеч.

От така установената фактическа обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимият И. С. Т. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на престъпление по чл.325, ал.5, във връзка с ал.1, във връзка с чл.29, ал.1, б.„б“ от НК, като на 13.09.2020 г. в гр.Ловеч, ул.„Х.“ № 4, при условията на опасен рецидив, извършил непристойни действия – хвърлил плик с човешка урина в двора на къщата, обитавана от Б.

П. С. и К. П. С., и двамата от гр.Ловеч, действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото.

Съдът намира, че подсъдимият

С. Т. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението чрез извършването на непристойни действия, изразяващи се в хвърляне на плик с човешка урина в двора на къщата на свидетелите Б. и К.С.и. В същината си това му действие е неприлично, безсрамно и явно противоречи на възприетия морал и нормалното човешко поведение в обществото.

Станало е достояние на свидетелите С.и посредством видеозаписа от монтираните в двора им охранителни камери. В тази връзка, не могат да бъдат споделени аргументите на защитата, че това деяние не е доказано. От записите в предоставеният от свидетелите запис н а DVD-R - диск за датата 13.09.2020 г., приобщен към доказателствения материал посредством изследването му и заключението на вещото лице по назначената видеотехническа експертиза /л.51-57/, ясно се вижда лице от мъжки пол на втория етаж на жилищния блок на ул.„С.“ № **, което е без дрехи от кръста нагоре и което излива течност в двора на свидетелите. Макар и че според вещото лице кадрите не са годни до степен за идентификация на заснетото лице, то тези данни изцяло кореспондират с показанията на свидетелите Б.С. и К.С.. И двамата си спомнят и са категорични, че записът е от деня, в който са видели как подсъдимия е хвърлил в двора им плик с течност, миришеща на човешка урина. Дори го попитали защо го прави, на което подсъдимият им отговорил, че ще прави каквото си иска и могат да се оплачат ако искат и на „арменския поп“. Няма причини показанията им да не бъдат кредитирани като достоверни и обективни, липсват данни да са познавали Т. и в тази връзка да са били във влошени взаимоотношения, които да са ги мотивирали да го уличат в престъпление. Косвено показанията им се подкрепят и от тези на свидетелките М.И., Т.Л. и А.А., които твърдят, че и по техните тераси Т. често хвърлял различни боклуци, в т.ч. и човешки изпражнения, без по какъвто и да било начин да са го провокирали към подобно поведение. Данните от техните показания навеждат на извод за изграден у подсъдимия траен модел на поведение, а не за инцидентен случай и кореспондират с тези на свидетелите С.и, които са били очевидци на подобно деяние на датата 13.09.2020 година.

С оглед на така обсъдените доказателства съдът прие за безспорно установено от обективна страна деянието, за което съдът го призна за виновен и осъди на основание чл.325, ал.5, във връзка с ал.1 и чл.29, ал.1, б.„б“ от НК.

По делото не се установиха доказателства, които да сочат, че на 13.09.2020 г. подсъдимият Т. да е хвърлил в двора на свидетелите С.и и плик с човешки фекалии, поради което съдът го оправда по тази част от обвинението.

Обстоятелството, че преди тук обсъжданото деяние подсъдимият И.Т. е бил осъждан многократно за престъпления от общ характер /л.59-64/, като за повече от две от тези 3 осъждания са му били налагани наказания лишаване от свобода, които са били изтърпени ефективно, определя квалификацията на извършеното от него деяние по чл.325, ал.5 от НК като опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.“б” от НК.

От субективна страна подсъдимият е действал виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК – съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Въпреки констатираните от вещите лица по назначената комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза клинични данни за наличието на смесено личностово разстройство, то категоричният извод на експертите е, че подсъдимият Т. е бил със запазена психична годност да разбира свойството и значението на постъпките си, както и да ръководи действията и предвижда последиците от тях.