Решение № 171 от 29.09.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. Велико Търново, 29.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно гражданско дело № 20224000500386 по описа за 2022 година Производство по реда на чл. 247 от ГПК.

Образувано по молба на адв. С. Ц. - пълномощник на жалбоподателката А. С. Е. по чл. 250 от ГПК за допълване на Решение № 88/12.05.2023 г. по в. гр. д. № 386/2022 г. по описа на ВТАС по отношение на искането, направено в частната жалба срещу определението на РОС по чл. 248 от ГПК за присъждане на разноски в нейна полза за адвокатско възнаграждение по иска с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС в размер на 800 лв.

Не е постъпил отговор от насрещните страни.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в молбата, приема следното:

При произнасянето си по частната жалба, подадена от жалбоподателката А. С. Е. срещу определението на РОС по чл. 248 от ГПК, въззивният съд е счел същата за частично основателна, като е приел, че разноските, направени от ищците по предявения иск по чл. 30, ал. 3 от ЗС, не следва да бъдат понесени от ответниците на осн. чл. 78, ал. 2 от ГПК. С оглед на това е отменил частично обжалваното Определение № 699/21.07.2022 г. на РОС по гр. д. № 244/2021 год. по описа на същия съд, постановено по реда на 1 чл. 248 ГПК и вместо това е отменил Решение № 144/02.05.2022 год. на Окръжен съд – Русе по гр. д. № 244/2021 год. в частта, с която А. С. Е. и Е. З.

И. са осъдени да заплатят на Б. Б. Е. и С. Л. Е. сумата над 1 962.06 лв. до 3 182.68 лв.

В мотивите си въззивният съд е посочил, че в полза на ответниците не се дължат разноски за адвокатско възнаграждение по претенцията по чл. 30, ал. 3 от ЗС (в размер на 800 лв.), тъй като този иск е бил уважен от първостепенния съд, т. е. приел е, че частната жалба в тази част е неоснователна, без обаче да постанови в диспозитива на решението, че потвърждава обжалваното определение по чл. 248 от ГПК в останалата част.

Като съобразява горното, а именно: че е формирана воля относно искането, но тя не е отразена в диспозитива на решението, съдът намира, че искането на жалбоподателката следва да бъде квалифицирано като такова по чл. 247 от ГПК, а не по чл. 250 от ГПК. Същото е основателно, поради което следва да бъде допусната поправка на явна фактическа грешка в решението, като се постанови диспозитив за потвърждаване на Определение № 699/21.07.2022 г. на РОС по гр. д. № 244/2021 год., постановено по реда на чл.

248 ГПК, в останалата част.

Водим от горното и на осн. чл. 247, ал. 3 от ГПК, съдът:

РЕШИ:

ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА

ГРЕШКА в Решение № 88/12.05.2023 г. на Апелативен съд – Велико Търново по в. гр. д. № 386/2022 г. по описа на същия съд, като допълва диспозитива, както следва:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 699/21.07.2022 г. на Окръжен съд – Русе по гр. д. № 244/2021 год., постановено по реда на чл. 248 ГПК, в останалата част.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3