Решение № 694 от 15.11.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 694 гр. София, 15.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно търговско дело № 20231001000493 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 273946/02.05.2023 г. на „НГ 02“ ЕООД, ЕИК 203598380, със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК „Изток“, ул.

„Р. Алексиев“, № 26, бл. 3, вх. А, ап. 10 срещу Решение № 260154/05.04.2023 г., по т.д. № 503/2020 г., на СГС, ТО, VI-14 с., с което е осъден да предаде на „СОФИЯ САУТ РИНГ МОЛ“ ЕАД, ЕИК 200114696, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Околовръстен път“, № 214, офис на управление на София Ринг Мол, държането върху следния недвижим имот: помещение № 2.08, с предназначение обект от веригата „Subway“, находящо се на ниво +5.85 м., в Търговски център, разположен в УПИ II-908.950.927, с административен адрес гр. София, в.з. „Малинова долина - Бункера“, търговски център „София Ринг Мол“, предоставен му за временно възмездно ползване по силата на Договор за наем от 11.06.2013 г. и Анекс № 1 към него, на осн. чл. 233, ал. 1 ЗЗД.

Въззивникът счита, че постановеното решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по главен иск за установяване на твърдяното от въззиваемия прекратяване на Договора за наем и по акцесорен иск за установяване на задължение на наемателя да освободи помещението.

Посочените искове счита за недопустими. В случай, че решението е допустимо го счита и за неправилно. Сочи, че първоинстанционният съд е игнорирал представените доказателства за изпращане на писмено уведомление за продължаване на срока на договора, съобразно уговореното в него. Излага анализ на представените от него доказателства в подкрепа на упражняване на това свое право. Счита за неправилен извода на съда за 1 приложимостта на разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД в конкретния случай.

Счита, че превратно са тълкувани доводите му относно последващото писмено уведомление, изпратено чрез „Български пощи“ ЕАД. Излага анализ и на това уведомление и на представените доказателства във връзка с него.

Оспорва извода, че пратката не е била отправена на адреса за връчване на въззиваемия, посочен в договора като сочи, че пратката е изпратена на актуалния адрес на управление на дружеството. Счита, че съдът не е обсъдил доводите му относно писмата, изпратени от страна на наемодателя до него.

Излага, че не е било обсъдено и значението на издадените фактури за наем и консумативи и след датата на твърдяното прекратяване на договора, от които се налага извода, че наемодателя е считал срокът на правоотношението за продължен. Поддържа и доводите изложени в отговора на исковата молба и допълнитения такъв. По същество моли за обезсилване на постановеното решение и прекратяване на производството, евентуално за отмяна на решението и отхвърляне на предявеният иск. Претендира разноски.

В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна „СОФИЯ САУТ РИНГ МОЛ“ ЕАД, ЕИК 200114696, депозира отговор вх. № 277892/08.06.2023 г., в който счита постановеното решение за допустимо и правилно. От своя страна репликира всяко от оплакванията по допустимостта и правилността на съдебния акт и излага собственик доводи в подкрепа на възприетото в атакуваното решение. По същество моли за потвърждаване на постановеното решение.

В съдебно заседание страните, чрез процесуални представители, поддържа въззивната жалба и отговора, по изложените в тях оплаквания, доводи и съображения.

Софийски Апелативен Съд, по предмета на спора, съобрази следното:

Първоинстанционният СГС е бил валидно сезиран с иск с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД , предявен от "София Саут Ринг Мол" АД за осъждането на "НГ 02" ЕООД да предаде държането на недвижим имот: помещение № 2.08, с предназначение обект от веригата „Subway“, находящо се на ниво +5.85 м., в Търговски център, разположен в УПИ II-908.950.927, с административен адрес гр. София, в.з. „Малинова долина - Бункера“, търговски център „София Ринг Мол“, предоставен му за временно възмездно ползване по силата на Договор за наем от 11.06.2013 г. и Анекс № 1 към него.

Ищецът е твърдял, че между него и „Есринг“ ЕООД на 11.06.2013 г. е бил сключен Договор за наем, ведно с всички приложения към него като на същата дата бил подписан и Анекс № 1 към него, специфициращ условията на Договора за наем. Съгласно Договора и Анекса предмет на временното възмездно ползване било процесното помещение, с предназначение обект от веригата „Subway“. Срокът на Договора бил 5 години, който започвал да тече от датата на откриване на търговския център. Помещението било предадено за ползване на Наемателя на 17.06.2014 г., видно от подписания на тази дата Протокол за достъп, а търговския център бил открит на 06.11.2014 г.

Съгласно уговорките срокът на договора приключвал на 07.11.2019 г. Твърди, че за наемателя било предвидено правото да удължи Договора с нов 5 годишен срок, в случай, че в срок от 6 календарни месеца, преди изтичане на петата година уведоми писмено Наемодателя за това свое желание. Сочи, че на 28.10.2015 г. към Договора било сключено Споразумение, по силата на което считано от 29.10.2015 г. наемателя, със съгласието на наемодателя, 2 прехвърли всички свои права и задължения на ответното дружество.

Ищецът твърди, че е изправна страна по сключения договор. Сочи, че бил уведомен от ответника с писмо от 07.06.2019 г., че се възползва от възможността за удължаване на Договора, в нарушение на уговорения в чл. 5 от Анекс № 1, срок. От своя страна ищецът с писмо изх. № 1173/26.06.2019 г., уведомил ответника, че счита договора за прекратен, считано от 05.11.2019 г.

Посоченото писмо било изпратено на адреса за кореспонденция на ответника и по ел. поща на г-н Л., лицето за контакт с наемодателя. Сочи, че с писмо изх. № 1296/22.10.2019 г., връчено на наемателя на 30.10.2019 г., последният бил уведомен, че договорът е прекратен и следва да освободи наетото помещение в срок до 07.11.2019 г. След изтичане на срока наемателят не освободил помещението, което обосновало и правният му интерес от предявяване на иска.

В границите на срока по чл. 367 ГПК, ответникът депозира отговор, в който оспорва иска, като недопустим и неоснователен. Счита, че частта от отправеното към съда искане за установяване прекратяването на договора представлява предявяване на недопустим установителен иск за факт с правно значение, какъвто не е предвиден в Закон, съобразно изискването на чл. 124, ал. 4 ГПК. По основателността на иска, пояснява че доколкото търговския център е открит на 06.11.2014 г., то срокът на договора е до 06.11.2019 г.

Настоява, че предпоставките за продължаване на срока на Договора са се осъществили в границите на уговорения срок като излага хронология на проведените срещи с представител на наемодателя и разменената кореспонденция. Оспорва твърденията на ищеца за изпратени уведомления за прекратяването на договора. Счита, че индиция за продължаването на срока на договора били и издадените фактури за месеците ноември и декември на 2019 г., за наем на помещението и останалите услуги и разходи. Предвид продължаването на договора за нов 5-годишен период счита, че не дължи освобождаване на помещението.

В границите на срока по чл. 372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба, в която счита оплакванията за недопустимост на иска за неоснователни. Във връзка с твърденията за изпратено уведомление за продължаване на срока на договора счита, че същото е следвало да бъде изпратено с куриер или с обратна разписка, доказващи подаването и получаването на такъв документ, както и на посочения в договора адрес за кореспонденция. Представя разменена кореспонденция между страните след датата на изтичане на срока на наемния договор, от която ставало ясно, че представителят на ответника също считал договора за прекратен, тъй като предлагал организиране на среща, на която да бъдат обсъдени условията на нов 5-годишен договор. По отношение на издадените фактури, сочи че са издадени за времето, през което преговорите за нов договор между страните са продължавали и ответникът е ползвал обекта. Още твърди, че ответникът въпреки твърденията си за продължаване на договора за наем не е заплащал наемна цена. Заявява допълнителни основания за прекратяване на договоранеплащане на наемна цена и непредоставяне на изискуемото обезпечение, съгл. чл. 7.1. от Договора.

В границите на срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор, в който репликира изложените в допълнителната искова молба доводи и поддържа вече наведените от него в отговора.

Настоящият състав на Софийски Апелативен Съд, като съобрази 3 предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въпросът за допустимостта на въззивната жалба е разрешен с постановеното Разпореждане № 1445/25.07.2023 г., поради което същата подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, съставът на САС съобрази следното: Атакуваното съдебно решение е постановено от надлежен съдебен състав, в границите на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК, поради което решението е валидно. Искът е правилно квалифициран като такъв с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. първо ЗЗД и произнасянето съответства на заявената за разглеждане осъдителна претенция, поради което решението е и допустимо. Оплакването, поддържано през цялото първоинстанционно производство, а и пред въззивния съд, за недопустимост на предявен главен отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване прекратяването на Договора между страните, не се споделя от състава на въззивния съд. Действително част от петитума на исковата молба съдържа искане към съда да приеме, че Договорът от 11.06.2013 г. е бил прекратен, това обаче следва да бъде преценено като непрецизност на петитума. Първоинстанционният съд правилно се е ориентирал, че установяването на прекратяването на договорната връзка между страните, поради изтичане на срока, е част от предпоставките, при които иск за предаване държането на нает имот може да бъде уважен и е дал правилна квалификация на отправеното към него искане за защита.

Страните не са спорили, че между тях е възникнало валидно облигационно правоотношение по силата на Договор за наем от 11.06.2013 г., Анекс № 1 към него от 11.06.2013 г. и тристранно Споразумение от 28.10.2015 г. По това правоотношение ищецът в качеството на наемодател е отдал за временно възмездно ползване – 5 години, на ответника - наемател, процесното помещение № 2.08, с предназначение обект от веригата „Subway“, находящо се на ниво +5.85 м., в Търговски център, разположен в УПИ II-908.950.927, с административен адрес гр. София, в.з. „Малинова долина - Бункера“, търговски център „София Ринг Мол“, срещу задължението на наемателя да заплаща наемна цена и възнаграждение за услуги, съборазно р. „Наемна цена“ и р. „Възнагражение за услуги“ от Анекс № 1. По отношение на наемния срок страните се договорили, че 5 годишния срок на договора, започва да тече от датата на откриване на търговския център (чл. 5, ал. 1 от Анекс № 1).

Не е било предмет на спор и обстоятелството, че търговския център е открит на 06.11.2014 г. При това положение срокът на Договора е започнал да тече от тази дата и съобразно уговореното е изтичал на 06.11.2019 г.

Твърденията на ищеца „София Саут Ринг Мол“ АД, в качеството му на наемодател, че с изтичане на срока на Договора и поради липсата на подновяването му за последващ период от 5 години, за ответника в качеството му на наемател се е породило задължение да върне наетия имот.