Решение № 4335 от 05.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4335 гр. Пловдив, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20235330107205 по описа за 2023 година

С исковата молба ищцата В. К. К. е предявила против И. К. С. и Б. К. П.

(конституирани на основание чл. 227, ал. 1 ГПК с определение от 11.03.2024 г. на мястото на починалия ответник К. В. П.) и Й. Н. Х. иск с правно основание чл. 108 ЗС за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на 5/6 ид.ч. от следните недвижими имоти: 1. поземлен имот с идентификатор № ***** по КККР на с. В., Община Марица, одобрени със Заповед № РД-18-99/12.11.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение от 19.04.2022 г., с адрес с. В., ул. "Ю." № ***, с площ от 1 323 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, предишен идентификатор: няма, с номер по предходен план: 448, квартал 53, парцел VIII-448, при граници: поземлен имот с идентификатор № *****, поземлен имот с идентификатор № *****, поземлен имот с идентификатор № ***** и поземлен имот с идентификатор № *****; 2. поземлен имот с идентификатор № ***** по КККР на с. В., Община Марица, одобрени със Заповед № РД-18-99/12.11.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение от 19.04.2022 г., с адрес с. В., ул. "Ю." ***, с площ от 1 387 кв.м., трайно предназначение на 1 територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, предишен идентификатор: няма, с номер по предходен план: 448, квартал 53, парцел IХ-448, при граници: поземлен имот с идентификатор № *****, поземлен имот с идентификатор № *****, поземлен имот с идентификатор № ***** и поземлен имот с идентификатор № *****, и 3. поземлен имот с идентификатор № ***** по КККР на с. В., Община Марица, одобрени със Заповед № РД-18-99/12.11.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение от 19.04.2022 г., с адрес с. В., ул. "Ю." ***, с площ от 1 066 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, предишен идентификатор: няма, с номер по предходен план: 448, квартал 53, парцел Х-448, при граници: поземлен имот с идентификатор № *****, поземлен имот с идентификатор № *****, поземлен имот с идентификатор № ***** и поземлен имот с идентификатор № *****, както и за осъждане на ответните страни да предадат владението по отношение на описаните имоти. С исковата молба е направено искане за отмяна на констативен нотариален акт № ***** от 07.02.2022 г. на н.

Н. Д., до размера на правата на ищцата в съсобствеността от 5/6 ид.ч.

В исковата молба са изложени твърдения, че наследодателят на страните В. К. Н. е признат за собственик след извършена обстоятелствена проверка по отношение на недвижими имоти, които след промяна в кадастралните планове на с. В. са образувани в нови имоти с нова квадратура и различни номера, а именно – имотите, посочени в исковата молба. Твърди, че В. К. Н. е починал на *** г. и оставил за свои наследници: съпругата си И.а Г. Н., *** К. В. П. и *** В. В.а Ч., починала на *** г. Твърди, че приживе – на 05.03.1996 г., И.а Г.

Н. се е разпоредила със своите 4/6 ид.ч. от имотите в полза на своята *** В.

В.а Ч., която е придобила общо 5/6 ид.ч. от правото на собственост. Сочи, че В. В.а Ч. е оставила за свои наследници съпруг К. Г. Ч., починал на *** г., Г. К.

Ч. и В. К. К.. Твърди, че тъй като Г. К. Ч. е заявил отказ от наследството на своите родители, ищцата в качеството й на единствен наследник е придобила собствеността по отношение на 5/6 ид.ч. от процесните имоти. Ответникът К.

П. бил собственик на останалата 1/6 ид.ч. Поддържа, че приживе В. Ч. и нейният съпруг са полагали грижи за притежаваните от тях имоти, като ищцата също се е ангажирала с поддръжката на имотите, макар да работи извън страната. Сочи, че за тази цел е разчитала на ***а си П. З. К., който е надлежно упълномощен и който ежегодно е организирал почистване на 2 имотите, премахване на плевели, косене на трева, като е участвал лично в тези дейности. Твърди, че в началото на 2023 г. П. К. отново отишъл до имотите, но не бил допуснат от ответника К. П., който го уведомил, че вече е собственик на имотите. Твърди, че установила, че ответникът – съсобственик на ищцата, се е снабдил по реда на обстоятелствената проверка с констативен нотариален акт за собственост по давност по отношение на двата имота, като с нотариалният акт за собственик е призната и съпругата на ответника К. Р. П. , която починала на ***. и оставила за свои наследници двамата ответници К.

П. и Й. Х.. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск и отмяна на констативния нотариален акт до размера на правата на ищцата в съсобствеността.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ответните страни К. В.

П. и Й. Н. Х., са депозирали отговор на исковата молба, в който излагат съображения за нейната неоснователност. Не оспорват изложените в исковата молба твърдения относно правото на собственост на В. К. Н. и промяната на имотите, поради изменения в кадастралните планове на с. В.. Твърдят, че извършеното от И.а Н. разпореждане с наследствените й ид.ч. не е било известно на ответника и покойната му съпруга. Сочат, че ответника К. В. П. и покойната му съпруга К. Р. П.а се легитимират като собственици на имота по силата на констативен нотариален акт, като след смъртта на съпругата на ответника последният е придобил ¾ ид.ч. от правото на собственост, а Й. Х. – ¼ ид.ч. Сочат, че процесните имоти са се владели от общия наследодател на страните В. К. П., като неговата воля към момента на смъртта му през 1985 г. е била тези имоти да останат в собственост на ***а му К. П.. Твърди, че наследодателката на ищцата В. Ч. е напуснала бащиния си дом след сключване на граждански брак и не е участвала в обработването на земята.

Ответникът К. П. твърди, че е сключил граждански брак със съпругата си на *** г. и от този момент – без прекъсване, двамата са обработвали процесните имоти, като върху тях са изградили оранжерии (парници), в които са отглеждали зеленчуци, с продажбата на които семейството е осигурявало доходите си. Твърдят, че имотите са в непосредствена близост до жилищния имот на двамата съпрузи, а именно – имот с идентификатор № ***. Сочат, че между имота, в който живее ответника и процесните имоти е имот с идентификатор № *****, който заедно с процесните имоти ответникът считал за едно цяло и обработвал всички имоти за земеделски нужди, макар да се 3 намират в границата на урбанизираната територия. Сочат, че едва с напредване на възрастта на ответника П. и съпругата му имотите са предоставени под наем/аренда за обработване на собственик на животни на име А., който е отглеждал люцерна в тях и е заплащал наем на съпрузите.

Поддържат, че владението на имотите е продължило необезпокоявано от 1980 г., като на *** г. ищцата заявила на ответника П., че иска имотите да останат за него и не желае нищо за себе си. Сочат, че за периода след *** г. владението по отношение на имотите е явно, трайно, спокойно и непрекъснато. Твърдят, че В. Ч. е страдала от психическо заболяване, което компрометира твърденията на ищцата за наличие на анимус за владеене на имотите от страна на майка й, който да бъде противопоставен на ответника и неговата съпруга.

По така изложените съображения се молят за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с иск с правно основание чл. 108 ЗС.

Направено е и искане за отмяна на констативния нотариален акт до размера на правата на ищците по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК, което искане не представлява самостоятелен иск, а е само законна последица от уважаването на предявен иск за собственост – в този смисъл е трайно установената практика на Върховния касационен съд - Решение № 123 от 12.01.2021 г. по гр. д. № 4730/2019 г., II г.о., Решение № 142 от 06.04.2021 г. по гр. д. № 619/2020 г., I г. о., Решение № 236 от 03.07.2013 г. по гр. д. № 1215/2012 г., IV г. о. и др.

С ревандикационния иск по чл. 108 ЗС се цели защита на накърненото право на собственост на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Предмет на делото по този иск е правото на собственост на ищеца.

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 2А от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк.д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС съдът, сезиран с осъдителен иск по чл. 108 ЗС, следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца. Може да се приеме, че ревандикационният иск съдържа в себе си искане за защита на правото на собственост на ищеца, като съдът се произнася с отделен установителен диспозитив по отношение на принадлежността на правото на собственост на 4 ищеца и отделен осъдителен диспозитив досежно предаване на владението на имота.

За уважаване на заявената искова претенция следва да се установи при условията на пълно и главно доказване, че ищецът е собственик на процесния имот на наведеното основание, както и че ответникът упражнява фактическа власт върху имота, без да има основание за това.

С нотариален акт за право на собственост на недвижими имоти, издаден на основание обстоятелствена проверка ***** г. В. К. Н. е признат за собственик на основание давностно владение по отношение на следните имоти: 1. дворно място с площ от 2 128 дка, съставляващо парцел III на кв. 84 по регулационния план на с. В., при граници – от двете страни: път и П. К. Н.;

2. дворно място с площ от 2 920 дка, съставляващо парцел IV на кв. 84 по регулационния план на с. В., при граници – от двете страни: път и В. К. Н. и 3. дворно място с площ от 2 350 дка, съставляващо парцел V на кв. 84 по регулационния план на с. В., при граници – от три страни: път.

Между страните не е налице спор относно обстоятелството, че дворно място с площ от 2 920 дка, съставляващо парцел IV на кв. 84 по регулационния план на с. В. съответства на парцел IV-212 в кв. 84 по плана от 1931 г. на с. В., а дворно място с площ от 2 350 дка, съставляващо парцел V на кв. 84 по регулационния план на с. В. съответства на парцел V-212 в кв. 84 по плана от 1931 г. на с. В.. От представеното Удостоверение, издадено от Дирекция „Устройство на територията“ при Община Марица и Комбинирана скица се установява, че от парцел IV-212 в кв. 84 по отменения план от 1931 г. на с. В. са образувани УПИ VII-448 и УПИ VIII-448 по кадастралния план, одобрен със Заповед № РД-09-409/1995 г., които съответстват на поземлен имот с идентификатор № ***** с площ от 1 860 кв.м. и поземлен имот с идентификатор № ***** с площ от 1 323 кв.м. по кадастралната карта на с. В., одобрена със Заповед № РД-18-99/2008 г. на изпълнителния директор на АГКК. От тези доказателства се установява, че от парцел V-212 в кв. 84 по отменения план от 1931 г. на с. В. са образувани УПИ IХ-448 и УПИ Х-448 по кадастралния план, одобрен със Заповед № РД-09-409/1995 г., които съответстват на поземлен имот с идентификатор № ***** с площ от 1 387 кв.м. и поземлен имот с идентификатор № ***** с площ от 1 066 кв.м. по кадастралната карта на с. В., одобрена със Заповед № РД-18-99/2008 г. на изпълнителния директор на АГКК.

5

От представеното по делото удостоверение за наследници се установява, че В. К. Н. е починал на *** г. и е оставил за свои наследници: И.а Г. Н. – съпруга, починала на *** г., К. В. П. – *** и В. В.а Ч. – ***.

Между страните не е налице спор, че процесните имоти са придобити от В. К. Н. по време на брака му с И.а Г. Н., поради което след смъртта му е настъпило прекратяване на съпружеската имуществена общност, като И.а Г.

Н. е придобила 4/6 ид.ч. от имотите, К. В. П. – 1/6 ид.ч. и В. В.а Ч. – 1/6 ид.ч.