Решение № 16839 от 16.09.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 16839 гр. С., 16.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕБОРА М. ВЪЛКОВА

ТЕРЗИЕВА при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА като разгледа докладваното от ДЕБОРА М. ВЪЛКОВА ТЕРЗИЕВА Гражданско дело № 20221110170955 по описа за 2022 година Производството е образувано по искова молба на Н. М. Н. срещу ЗАД „.....“, с която е предявен иск за осъждане на ответника в качеството му на застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" на микробус с peг. № *******, чийто водач има вина за настъпилото на 25.10.2019 г. пътнотранспортно произшествие (ПТП), за заплати на ищцата сумата от 5 000 лв. /след изменение на размера на иска с молба на л. 25 по делото/, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди претърпените от нея болки и страдания от процесното ПТП, ведно със законната лихва, считано от изтичане на тримесечния срок от подаване на заявлението по чл. 380 КЗ – 23.02.2020 г. до окончателното й изплащане.

Претендират се разноски.

Ищцата твърди, че на 25.10.2019 г. пътувала с микробус на "Г лобал Консулт БГ“ с рег. № ******* на еднодневна екскурзия с маршрут гр. С. – гр.

П. – гр. П. – гр. О. – гр. П. – гр. П. – гр. С.. На връщане от гр. О., движейки се по автомагистрала А4, в района непосредствено преди отклонението за автомагистрала "Т." автобусът претърпял ПТП, излизайки от пътното платно и удряйки се в лявата мантинела, след което шофьорът предприел рязка маневра за завой надясно и спрял микробуса от дясно на пътя. След спиране на микробуса шофьорът огледа материалните щети и като установил, че те не представляват пречка микробусът да продължи да се движи, въпреки, че ищцата и други пътници били пострадали, макар и не толкова сериозно на пръв поглед, отказал да повика полиция и продължил курса за гр. С.. Ищцата твърди, че в микробуса, седалките за пътниците не били оборудвани с предпазни колани. При настъпване на процесното ПТП, от удара в 1 мантинелата и при последвалата рязка маневра надясно, ищцата, получила травматични увреждания в резултат на съприкосновение с облегалката на седалката пред нея, както следва: контузия на главата с кръвонасядане в челната област, контузия на ляво коляно с повсеместен оток на меките тъкани и ограничено кръвонасядане по предната му повърхност, причиняващи ограничаване в обема на движения на ставата, поради изразен болков синдром. При самия удар и непосредствено след него ищцата била в състояние на силен стрес и шок. След като се прибрала вкъщи започнала да изпитва силни болки в наранените области на главата и тялото. На следващия ден болките се засилили и на 27.10.2019 г. ищцата си извадила съдебномедицинско удостоверение за причинените увреждания, които й причинили болки, страдания и ограничения със засилен интензитет, които продължили повече от един месец. Ищцата твърди, че в резултат на процесното ПТП страда от емоционални травми и страдания, изразяващи се в страх, стрес и притеснения. Започнала да изпитвам чувство на страх от движещи се автомобили, не желаела да излиза от вкъщи. Дълго време отказвала да се качва в превозни средства, от които изпитвала панически страх, такъв изпитвала и от пресичането на пътните платна, защото постоянно си мислела, че ще я връхлети движещ се автомобил. Често си спомняла отделни фрагменти от произшествието, които я ужасявали. От една страна се чувствала щастлива, че е оцеляла при подобен удар, но от друга съзнавала колко близко е била до смъртта, което я карало постоянно да мисли за нея, а тези мисли създавала у нея голямо напрежение и тревоги. Сочи, че в резултат на претърпения инцидент загубила доброто си настроение, чувството си за хумор, добрия си сън, била силно депресирана. Катастрофата се отразила тежко на психиката й и все още не можела да се адаптира към настоящата обстановка и условия на живот. Била затворена в себе си и нямала желание за комуникация с никого. Емоционалното й състояние било нестабилно и лабилно. Имало моменти, в които ставала много раздразнителна и избухлива.

Хората започнали да странят от ищцата. Към днешна дата общуването, ежедневието и животът й били напълно променени. Всички тези страдания влияели неблагоприятно на психическото състояние на ищцата, пречели на нормалното й съществуване, пълноценно общуване и въобще на всички сфери от живота й. При справка в електронния портал на Гаранционния фонд установила, че МПС, с което е причинено ПТП, към 25.10.2019 г., има валидно сключена задължителна застраховка "Гражднска отговорност" със ЗАД „.....“ , валидна от 28.01.2019 г. до 27.01.2020 г. За претърпените неимуществени вреди, настъпили вследствие причиненото ПТП, ищцата предявила претенция к ъ м ЗАД „.....“, изпратена по пощата на 22.11.2019 г., за заплащане на обезщетения от 10 000 /десет хиляди/ лева, като на основание чл. 380, ал. 1 от КЗ, посочила и банкова сметка и приложила всички документи по случая, с които разполагала. С писмо изх. № 26.11.2019 г. ответното застрахователно дружество изискало допълнителни данни и документи, като със заявление изпратено по пощата на 31.01.2020 г. ищцата предоставила документите, с които разполагала. До датата на депозиране на исковата молба в съда, въпреки, че бил изминал законоустановения 3-месечен срок по чл. 496, ал. 1 от 2

КЗ, ищцата не била получила плащане на застрахователно обезщетение.

Претендира разноски.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка "Г. " за МПС, с рег. №. към 25.10.2019 г. Оспорва, че на 25.10.2019 г. е настъпило ПТП и твърдения механизъм на настъпването му. Сочи, че по делото не е представен Констативен протокол за ПТП, от който да е видно какъв е неговият механизъм. С писмо, с изх. № 99-5131/26.11.2019 г. ответно дружество е поискало да му бъдат предоставени допълнителни документи с оглед установяване на обстоятелствата и причините довели до настъпване на ПТПто, а именно Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, съгл. чл. 3 от Наредба № 13- 41/12.01.2009 г., издаден от службите на МВР. Такъв документ не е предоставен, а представените документи не били достатъчни за доказване на основателността на претенцията и съответно определяне на размера на обезщетението. Поради това, било отказано плащане по претенцията. Поддържа, че доколкото в СРС е заведено гр. д. № 40077/2021 по описа на СРС, 168 с-в, с ищец Р. В. Б. и по това дело е издадено съдебно удостоверение, следствие на което ответникът се снабдил с документи от „.....“ и се установило, че водач на процесното МПС е бил Н. К.

Ч.. От представените по делото доказателства се установява, че за събитието не са уведомени компетентните органи и не е издаван протокол за ПТП.

Оспорва твърдението, че е налице виновно и противоправно поведение от страна на шофьора на МПС с рег. № *******. Оспорва се твърдението, че в резултат на ПТП, за ищцата са възникнали всички описани в исковата молба като вид и характер вреди, както и тяхната продължителност. Оспорва се пряката причинно – следствена връзка на всички твърдени вреди с настъпилото ПТП и противоправното поведение на водача. Оспорва се твърдението, че ищцата в следствие на ПТП е получила контузия на главата с кръвонасядане в челната област, контузия на ляво коляно с повсеместен оток на меките тъкани и ограничено кръвонасядане по предната му повърхност, причиняващи ограничаване в обема на движения на ставата, поради изразен болков синдром. Сочи се, че ищцата, въпреки получените увреждания е продължила пътуването си още 2 часа и след пристигането си в гр. С., отново не е потърсила медицинска помощ. Едва на 27.10.2019 г. ищцата, заедно с други две пострадали си били извадили медицински удостоверения при един и същ лекар д-р А. А., съответно с № 473. 10/2019 г.; № 474. 10/2019 г. и № 480. 10/2019 г. Няма данни ищцата да е ползвала болничен и да е провеждала лечение. Твърденията на ищцата за получени сериозни увреждания, както физически, така и психически, за настъпили съществени промени в психическото и емоционалното й състояние не били подкрепени с доказателства. По делото не били представени доказателства за извършено "интензивно психотерапевтично лечение", както и за прием на медикаменти за "овладяване на тревожната симптоматика". В случай, че се установи, че ищцата е била пътник в МПС с рег. № ******* и е пострадала при ПТП от 25.10.2019 г., то ответникът въвеждам изрично възражение за съпричиняване, 3 изразяващо се в непоставяне на предпазен/обезопасителен колан, което е допринесло за настъпването на конкретните телесни увреждания. Сочи, че пострадалата е нарушила разпоредбата на чл. 137в, ал. 1 от ЗДвП, като е пътувала без поставен обезопасителен колан, като по този начин тялото й свободно се е движило в купето на автомобила в момента на ПТП, удряйки се в различните твърди и тъпи предмети, следствие, на което са причинени телесните увреждания. В конкретния случай, пострадалата сама била създала реална възможност за настъпване на вредоносния резултат, не е положила необходимата грижа за опазване на собственото си здраве и живот.

Ответникът оспорва и твърденията причинените на ищцата травматични увреждания да са й причинили болки, страдания и ограничения със засилен интензитет, които продължили повече от месец, като поддържа, че ищцата е пътувала в чужбина с автомобил/автобус в рамките на тези 2-3 месеца, за които твърди че се е възстановявала от травмите си. Оспорва предявения иск за неимуществени вреди и по размер като твърди, че същият е предявен в изключително завишен размер. Счита, че ищцата не доказва да е търпяла болки и страдания, които да обосновават предявения размер на обезщетение от 5 000 лева. Поддържа, че размерът на предявения иск, съобразно критериите за справедливост, не съответства на действително претърпените вреди от ищцата, както и на практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период. Претенцията на ищцата за неимуществени вреди не била съобразена със степента, обхвата, вида и продължителността на претърпените болки и страдания, в резултат на пътния инцидент, както и с медикобиологичните признаци на травмата и не отчита реалната продължителност на лечебния и възстановителния процес. Оспорва и претенцията по акцесорния иск за лихва, с оглед неоснователността на главния иск. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове по обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл. 432 КЗ и чл. 497, ал. 1, т. 2 вр. чл. 496, ал. 1 КЗ.

В доказателствена тежест на ищцата е да докаже следните факти: 1) настъпване на твърдяното събитие – ПТП на 25.10.2019 г.; 2) противоправно поведение на водача на микробус, с рег. № *******, довело до настъпване на ПТП: 3) настъпилите от ПТП неимуществени вреди, описани в исковата молба; 4) причинна връзка между настъпилото ПТП и претърпените от ищцата неимуществени вреди; 5) за микробус, с рег. № ******* да е имало валидна застраховка "Гражданска отговорност" с ответното дружество към датата на събитието.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже следните факти: 1) че ищцата е нарушила правилата за движение по пътищата, като е пътувала без поставен обезопасителен колан – по повод направеното възражение за съпричиняване; 2) липса на вина за ПТП у водача на микробус, с рег. № ******* във връзка с оборимата презумпция по чл. 45, ал. 2 ЗЗД .

4

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване следното обстоятелство: наличието на валидно застрахователно правоотношение към 25.10.2019 г. по застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" за микробус, с рег. № *******, валидна от 28.01.2019 г. до 27.01.2020 г., със застраховател ответното дружество.

По делото се установява, че действително на 25.10.2019 г. е настъпило ПТП, тъй като изложеното в исковата молба кореспондира със свидетелските показания на св. Н. К. Ч. – управлявал процесния микробус и св. Д. А. И. – управител на „.....“ ЕООД в тази им част.