Определение № 51 от 08.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 51 гр. София, 08.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ралица Манолова

Членове:

Мирослав Г. Георгиев

Ина Бр. Маринова като разгледа докладваното от Мирослав Г. Георгиев Въззивно частно наказателно дело № 20251100608454 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава 22 вр. чл. 249, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/.

Образувано е по частен протест на Софийска районна прокуратура /СРП/ срещу протоколно определение на Софийски районен съд /СРС/, Наказателно отделение, 129 с-в от 24.11.2025 г., с което е прекратено съдебното производство по НОХД № 8972/2025 г. и делото е върнато на прокурора за отстраняване на съществени процесуални нарушения.

С протеста се изразява несъгласие с изводите на съда, че е налице съществено процесуално нарушение, засягащо правата на подсъдимия да научи в какво е обвинен и да се защитава, изразяващо се в непосочване в обвинителния акт на точното място на извършване на престъпленията. Поддържа се, че са посочени достатъчно факти относно мястото на извършване на инкриминираните деяния и правото на защита на подсъдимия не е накърнено, като обвинителният акт отговаря на изискванията на закона. Моли за отмяна на определението и връщане на делото на СРС за насрочване на разглеждането му в открито съдебно заседание.

Софийски градски съд, като взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателя, доказателствата по делото и, като извърши цялостна служебна проверка на атакуваното определение, намира следното:

Частният протест е процесуално допустим – подаден е в срок от правоимащ субект.

Съдебното производство пред СРС било образувано по внесен от СРП обвинителен акт /ОА/ срещу В. И. П. за това, че:

1

1. „На 11.07.2024 г., около 09:50 ч., в гр. София, бул. „Александър Малинов“ извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения реди и изразяващи явно неуважение към обществото – нанасял удари с ръце по предния капак на лек автомобил марка „Ланд Роувър“ с рег. № ********, крещял „Излез, да те смажа с един удар! Ще те убия! Ще те ритам!““ – престъпление по чл. 325, ал. 1 НК.

2. „На 11.07.2024 г., около 09:50 ч., в гр. София, бул. „Александър Малинов“ се е заканил с убийство на Д.В.Г., с думите „Излез, да те смажа с един удар! Ще те убия!“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му“ – престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 НК.

В разпоредително заседание на 24.11.2025 г. СРС, НО, 129 с-в е прекратил съдебното производство, приемайки, че в обвинителния акт и в постановлението за привличане на обвиняем е допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение, засягащо правото на защита на подсъдимия, изразяващо в непосочване на точното място на извършване на престъпленията. Първата инстанция е изложила мотиви, че „гр. София, бул. „Александър Малинов““ е недостатъчно, за да се приеме, че е посочено мястото на извършване на инкриминираните деяния, тъй като бул. „Александър Малинов“ е изключително дълъг, като преминава през квартали „Младост“ 1 – Младост“ 4 и непосочване на точното място на деянията ограничава правото на защита на подсъдимия да посочи и представи доказателства, че не се е намирал на посоченото място по това време, както и да поиска събиране на други оправдателни доказателства, като записи от камери. Първостепенният съд е счел, че посоченото в обстоятелствената част на ОА, че св. Г. след инцидента се насочил към сградата на ГДНП, която с е намирала в близост, не внася яснота относно точното място на извършване на деянията. СРС е приел, че поради това ОА не отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 НПК и на установения в Тълкувателно решение № 2 от 2002 г. на ОСНК на ВКС минимален задължителен стандарт за неговата законосъобразност от формална страна.

С оглед това, първата инстанция е преценила, че делото следва да се върне на СРП за отстраняване на това съществено нарушение на процесуалните правила.

При така установеното, въззивният съд намери от правна страна следното:

Принципно, мотивите на СРС относно необходимост от пълнота на фактите в обвинението, включително относно мястото на извършване на инкриминираното престъпление, са правилни. В конкретния случай обаче, в ОА /както и в постановлението по чл. 219, ал. 3 НПК/ такава непълнота няма. Посоченото и в двата акта „гр. София, бул. „Александър Малинов“ е напълно достатъчно, за да е ясно какво се поддържа от страна на прокуратурата относно мястото на извършване на инкриминираните деяния. Съдебната практика приема, че за да се спази изискването да са отразени данни за мястото на извършване на престъплението е достатъчно дори само посочване на населеното място. С оглед на 2 престъпленията, за които подсъдимият е предаден на съд /хулиганство и закана с убийство/, изложените в ОА факти дават яснота относно мястото на осъществяване на деянията.

Описани са и всички други факти, имащи значение за обективната и субективната съставомерност на двете престъпления, за които подсъдимият е привлечен към наказателна отговорност. Поради това, по никакъв начин не е нарушено правото му да разбере в какво е обвинен, включително да разбере какво се твърди за място на извършване на деянията. Това е и в съответствие с посоченото в мотивите на СРС Тълкувателно решение № 2 от 2002 г. на ОСНК на ВКС. Това, че не е посочено точното или приблизителното място на бул.

„Александър Малинов“, където се твърди, че са осъществени двете деяния, не засяга и правото на подсъдимия да сочи и/или иска събирането на доказателства, че не се е намирал на посоченото място по това време, както и да поиска събиране на други, като записи от камери, както е приела първата инстанция. В хода на съдебното следствие в процеса на събирането на доказателства могат да се установят данни за точното или приблизителното място на посочения в ОА инцидент /например при разпити на свидетели, когато ще могат да се задават нарочни въпроси в този смисъл/. Това ще позволи на страните да правят доказателствени искания за установяване на тезите, които застъпват, включително да поискат установяването на наличие на камери на съответното място респ. изискване на видеозаписи от процесната дата.

Ето защо, въззивният съд намира, че изводът на СРС, че в обвинителния акт и в постановлението за привличане на обвиняем е допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение, което се изразява в непосочване на точното място на извършване на престъпленията, е неправилен.

След извършена служебна проверка, въззивният съдебен състав не намери други процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за тяхното отстраняване.

С оглед гореизложеното, Софийски градски съд намира, че протоколното определение на СРС следва да бъде отменено и делото върнато на същия съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия по него чрез разглеждане на делото по същество.

Така мотивиран, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 129 с-в от 24.11.2025 г., с което е прекратено съдебното производство по НОХД № 8972/2025 г. и делото е върнато на прокурора за отстраняване на съществени процесуални нарушения.

ВРЪЩА делото на същия състав на Софийски районен съд - за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4