Решение № 12315 от 22.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12315 гр. София, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. И.А като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20251110156087 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на ЮАБ С.ком, дружество, регистрирано в Държавния център за регистрация на предприятия (SECR) в Република Литва, с регистрационен номер ********, с адрес ****, представлявано от Т.В чрез адв. В. срещу „ГП А.“ ЕООД.

Производството е образувано по искова молба на ЮАБ С.ком, дружество, регистрирано в Държавния център за регистрация на предприятия (SECR) в Република Литва, с регистрационен номер ********, с адрес ****, срещу „ГП А.“ ЕООД., с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 500 евро, представляваща обезщетение за полет IV**** за пътници Ф.Х и Г.Х, по направление Летище Д. – Летище П. пристигнал в крайната точка с повече от 3 часа закъснение. Ищецът твърди, че пътниците Ф.Х и Г.Х и авиокомпанията били сключили договор за въздушен превоз. По силата на този договор, пътникът трябвало да бъде превозен от Летище Д. до крайна дестинация Летище П. с полет IV****, който трябвало да бъде изпълнен на 27.07.2025 г. с час на излитане 07:25 местно време.

Въпреки посочения краен час на пристигане, процесният полет бил изпълнен с повече от 3 часа закъснение. Посочва се, че в областта на въздушния транспорт в ЕС действал Регламент (ЕО) № 261/2004, който създавал общи правила за обезщетяване при отмяна на полети. Съгласно чл. 7 от този Регламент, пътниците на отменени полети имали право на парично обезщетение. Дължимото обезщетение било нормативно определено и се изчислявало според разстоянието. В случая, разстоянието било под 1500 км, което попадало в хипотезата на чл. 7, пар. 1, буква „а“, и следователно обезщетението било във фиксиран размер от 250 евро. С договори за цесия пътниците били прехвърлили на ЮАБ С.ком вземането си срещу Авиокомпанията. Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, за което било образувано ч.гр.д. №****/2025 г. по описа на Районен съд-Велико Търново. Поради подадено от длъжника-ответник възражение по чл. 414 ГПК на ищеца било указано, че може да предяви настоящия иск. Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за 1 установено, че ответникът му дължи сумата в размер на 500 евро – обезщетение за голямо закъснение на полет № IV**** от Д. до Прищина на 27.07.2025 г., по чл. 7, пар.

1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окочателното плащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с която се оспорва предявения иск. Не оспорва наличието на сключен договор за въздушен превоз с пътниците, посочени от ищеца. Сочи, че в деня на полета възникнал неочакван технически дефект, установен непосредствено преди излитане, а именно – дефлация на две основни гуми/колела от десния основен колесник, което наложило незабавна подмяна по съображения за безопасност. За осигуряване на резервни части била извършена логистика по доставка на колела от партньорска организация, включително въздухоплавателно средство на партньора, което обективно изисквало време. Аргументира, че в случая не ставало въпрос за рутинна повреда, а за внезапна дефлация на две основни гуми/колела, засягащи пряко безопасността и изискващи незабавна подмяна, който дефект бил неустановим при обичайните проверки. Сочи, че били взети всички разумни мерки – незабавно организиране за доставка на резервни части и технически действия по възстановяване на летателната годност. По изложените съображения моли съда да отхвърли предявения иск.

Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 7, §1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91.

На основание чл. 154 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване валидно сключен договор за въздушен превоз с твърдените параметри (направление, дата и час на планирано излитане и кацане), че полет IV**** по направление Летище Д. до крайна дестинация Летище Прищина с планиран час на излитане 07:25 ч. на 27.07.2025 г. е изпълнен със закъснение повече от 3 часа, разстояние до крайната дестинация до 1500 км, че е налице валидно сключен договор за прехвърляне на вземането, че длъжникът е уведомен за извършената цесия.

В тежест на ответника е да докаже възражението си за наличието на извънредни обстоятелства, а именно – внезапна дефлация на две основни гуми/колела, както и предприетите мерки по отстраняване на повредата.

В случая с доклада по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ответникът е въздушен превозвач от Общността по смисъла на чл. 2 от Регламент 261/2004, че лицата Ф.Х и Г.Х са пътници, който заминава от летище, съответно заминава до летище в държава-член по смисъла на чл. 3 от Регламент 261/2004, че с ответника са били обвързани от валидно правоотношение по договор за въздушен превоз на пътници, че пътниците са изпълнили задълженията си по договора, като са се явили навреме за полета, заплатил е възнаграждението за същия, че превозът е изпълнен със закъснение повече от 3 часа, поради което и има право на обезщетение по чл. 7 от Регламент № 261/2004, че разстоянието между двете летища е под 1500 км, поради което и размер на обезщетението е в размер на 250 евро за всеки пътник.

С оглед на гореизложеното, спорът по делото се свежда единствено до това дали закъснението на полета се дължи на извънредни обстоятелства, освобождаващи 2 ответника от отговорност да плати обезщетение (чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) №261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета).

В т. 14 от Преамбюла на Регламент (ЕО) №261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета се изброяват неизчерпателно „извънредните обстоятелства“, водещи до ограничаване на задълженията на въздушния превозвач, а оттам и до освобождаването му от отговорност за отмяната/закъснението на полетите. Това са обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори и при вземане на всички разумни мерки политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач. Според т. 15 извънредни обстоятелства са налице и тогава, когато въздействието на решение за управление на въздушния трафик във връзка с определен самолет в определен ден води до голямо закъснение, закъснение, продължаващо до другия ден, или отмяна на един или повече полети с този самолет, въпреки че са взети необходимите мерки от съответния въздушен превозвач за избягване на закъснения или отменени полети. Касае се за събития, които не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намират извън ефективния му контрол поради своето естество или произход, като тези две условия трябва да са налице кумулативно (дело № С-549/07 Friederike Wallentin-Hermann срещу Alitalia - Linee Aeree Italiane, дело С-28/20, Airhelp).

В тежест на превозвача е да докаже по делото, че във всички случаи, дори като използва всички човешки или материални ресурси и финансови средства, с които разполага, явно не би могъл, освен с цената на непоносими жертви с оглед на капацитета на предприятието си към дадения момент, да избегне закъснението/отмяната (дело № С-315/15, М.Р. и J.R срещу Travel S. a. s.).

По делото е представен окончателен доклад от разследване по безопасността за процесния полет, изготвена от ответното дружество, в което е посочено, че при бордина наземният екип информирал персонала на самолета за спадане на налягането на външна гума на дясната основна стойка на колесника. Посочено е, че техническият екип преценил, че гумата е прекалено спаднала и че и двете колеса следва да бъдат подменени. Посочено, че полетът е достигнал крайната дестинация със закъснение от 4ч и 30 минути.

Съдът намира, че установената преди полета техническа повреда на летателния апарат, предвиден да изпълни процесния полет, нито е извънредно обстоятелство, нито е непредотвратимо при вземане на съответните мерки по техническия надзор и контрол на състоянието на летателния апарат, поради което не може да се приеме, че се намира извън възможния технически контрол на въздушния превозвач. Според т. 3 от Решение от 19.11.2009 г. на СЕО по съединени дела С – 402/07 и С – 32/07, технически проблем с летателен апарат, довел до отмяната или закъснението на полет, не спада към понятието „извънредни обстоятелства“ по смисъла на чл. 5, § 3 от регламента, освен ако този проблем произтича от събития, които поради своето естество и произход не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намират извън ефективния му контрол. В същия смисъл е и т. 1 от Решение от 22.12.2008 г. на СЕО по дело С – 549/07. За да се освободи от отговорност, авиопревозвачът трябва да докаже не само повреда на самолета, а и че повредата е от такова естество, което е необичайно за експлоатацията на даден вид самолети и обуславя невъзможност за бързото и своевременно отстраняване. В конкретния случай липсват твърдения на ответника за конкретната причина за появата на техническата повреда по планираното за изпълнение на процесния полет въздухоплавателно средство, нито са събрани доказателства в тази 3 насока. При това положение не може да се приеме, че техническият дефект произтича от събитие, неприсъщо на нормалното упражняване на дейността на въздушния превозвач и намиращо се извън ефективния му контрол. Ето защо възражението с правно основание чл. 5, § 3 от регламента се явява неоснователно.

По делото не се твърди и не са ангажирани доказателства на пътника да е предложено премаршрутиране, позволяващо му да замине не по-късно от един час преди началото на полета по разписание и да пристигне по местоназначение не помалко от два часа след времето за пристигане по разписание, поради което съдът намира, че не са налице предпоставките за освобождаване от отговорност по чл. 5, §1, б. „в“, т. 3 от Регламент (ЕО) №261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета. Не се твърди и не се доказва от ответника полетът наистина да е пристигнал с посоченото закъснение от 4ч и 30 минути, доколкото представените към отговора на исковата молба доказателства относно точния момент на излитане и кацане касаят полети от други дати.

С оглед безспорното разстояние между двете летища, измерено по метода на дъгата на големия кръг, то дължимото обезщетение е в размер 250,00 евро за всеки пътник. С оглед на гореизложеното, установяват се всички елементи от фактическия състав на спорното материално право, поради което в полза на ищеца е възникнало право на обезщетение в размер на претендираната сума. Ответникът не доказа погасяване на задължението. Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът.

Ищецът претендира присъждането на разноски, както следва: сумата в размер на 11,88 евро (23,25 лева) – държавна такса, 2,56 евро –държавна такса за издаване на обезпечителна заповед, 33,76 евро (66 лева) – за образуване на обезпечително производство по изп. дело №2026*********, както и адвокатско възнаграждение в размер на 204,52 евро (400 лева). Представени са доказателства за извършване на разноските, поради което искането следва да бъде уважено в пълен размер.