Решение № 302 от 05.11.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 302 гр. С.З., 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Даниела Ив. Илиева като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Въззивно търговско дело № 20255501000238 по описа за 2025 година

Производството е образувано по постъпила въззивна жалба от Ж. П. Ж. срещу Решение № 3/10.01.2025г., постановено по гр. Д. № 445/2024г. по описа на Районен съд гр. Ч. и частна въззивна жалба от „В.“ ЕООД срещу определение № 202/28.03.2025г.,постановено по гр.д. № 445/ 2024г. по описа на Районен съд – Ч., с което е оставена без уважение молба от „В.“ ЕОД за допълване на постановеното по делото решение в частта му за разноските.

С решението съдът приема за установено на осн. чл. 422 от ГПК, по отношение на Ж. П. Ж., ЕГН **********, с адрес Общ. Ч., с. З., че дължи на “В.” ЕООД - гр. С.З., ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С.З., **, сумата в размер 873.56 лева /осемстотин седемдесет и три лв. и 56 ст./ главница, дължима за доставени и незаплатени ВиК услуги за периода от 12.08.21 г. до 01.12.23 г., за което са издадени 11 бр. фактури, ведно със законната лихва върху главницата, от датата на подаване на заявлението – 28.02.24 г. до изплащане на вземането, както и лихви за забавено плащане в размер на 72.03 лв./седемдесет и два лв. и 3 ст./ за периода от 15.10.21 г. до 1

22.02.24 г, за които вземания е издадена Заповед № 136 от 29.02.24 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 200/2024 г. на РС – Ч..

Със същото решение съдът осъжда Ж. П. Ж., ЕГН ********** да заплати на “В.” ЕООД - гр. С.З., ЕИК **, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер 1170 лв., представляваща разноски в исковото и заповедното производство.

Постъпила е въззивна жалба от Ж. П. Ж., в която е посочено, че обжалва изцяло постановеното решение. Счита, че не е обърнато внимание на изложените от него факти и доказателства.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от „В.“ ЕООД - С.З., в който се счита, че жалбата не отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК, според, който тя следва да съдържа – означение на обжалваното решение, указание в какво се състои порочността на решението, в какво се състои искането на жалбоподателя. Посочва, че жалбата е бланкетна и не се сочат какви са пороците на обжалваното решение. Твърди се, че в жалбата не е посочено какво е искането на ответника към съда – дали да отмени изцяло съдебното решение или да измени същото. Моли жалбата на Ж. П. Ж. да бъде оставена без уважение, като се потвърди първоинстанционното решение.

Постъпила е и въззивна частна жалба от „В.“ ЕООД С.З., с която се обжалва определение № 202/28.03.2025г., постановено по гр.д. № 445/2024г. по описа на Районен съд – Ч., с което е оставена без уважение молба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕОД за допълване на постановеното по делото решение в частта му за разноските.

Постъпил е отговор на частната жалба, с която Ж. Ж. възразява срещу същата. Посочва, че дори определените възнаграждения са високи.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивната инстанция следи служебно за валидността на обжалваното решение, за неговата допустимост – в обжалваната част, а по останалите въпроси същият е ограничен от 2 посоченото в жалбата.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, против допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съобразно фактическите твърдения в исковата молба и наведения от ищеца петитум, предявените искове намират правното си основание в разпоредбите на чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД.

По заявление на „В.“ ЕООД С.З. по чл. 410 ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 136/29.02.2024 г. по ч.гр.д. № 200/2024 г. по описа на Районен съд – Ч. за исковите суми и разноски в заповедното производство. Длъжникът е възразил срещу издадената заповед в срока по чл.

414 ГПК, поради което в указания от съда срок са предявени настоящите установителни искове.

Безспорно е, че ищцовото дружество е "В. оператор" по смисъла на чл.

198о, ал. 1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане. Ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г.

В процесния период ищецът е предоставял услугите по доставяне на питейна вода за имот находящ се в Общ. Ч., с. З., отчитал е и начислявал по партидата й ползваните количества вода и е издавал съответните платежни документи за това. Ползвател на имота от 1998 г. до настоящия момент, видно от представената в първоинстанционното производство декларация от 30.08.2023 г., е ответникът Ж. П. Ж..

При извършената проверка при ищеца, вещото лице изготвило съдебносчетоводната експертиза в първоинстанционното производство е установило, че за исковия период - от 12.08.2021 г. до 01.12.2023 г., ищцовото дружество е издало 11 бр. фактури на обща стойност 873.56 лв., отчитани при ищеца по счетоводна сметка 4111 - Клиенти, партида 221000220, с абонатен номер 345041 и титуляр Ж. Ж.. Към датата на завеждане на исковата молба задълженията към ищцовото дружество не са заплатени, като дължимата законна лихва за неплатената сума по 11 бр. фактури за доставена питейна вода за периода - 30 дни от датата на всяка една от процесните фактури до 22.02.2024 г./датата на завеждане на иска/, възлиза на обща стойност 70.11 лв.

3

Ответникът е направил възражение, че му е начислявана вода докато водомера му е бил развален, което първоинстанционният съд е намерил за неоснователно. Изложени са мотиви, че задължение на потребителя е да уведоми ВиК оператора, че водомерът му е повреден и следва да бъде сменен, за което доказателства не са събрани.

Действително видно от представените електронни карнети, в периода 10.09.2021 г. – 02.12.2021 г. са отбелязани четири служебни отчета. През този период количествата вода са начислявани по реда на чл. 26, ал. 2 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от “В.” ЕООД, гр. С.З..

От представения в първоинстанционното производство констативен протокол № 0000235792 се установява, че на 23.02.2023 г. е извършена подмяна на водомера в процесния имот. Подмяната е извършена в присъствието на представител на потребителя – Ц. Б., удостоверено с подпис на същата. Посочено е, че старият водомер № 307888 е повреден, като са отчетени показания – 1486 м3 . Монтиран е нов водомер № 097763 с показания 261 м3 . Независимо, че в електронните карнети за периода 10.09.2021 г. – 02.12.2021 г. е посочено „старо“ и „ново“ показание 1669 куб.м., същото е недостоверно тъй като е водомерът е бил повреден и това не означава, че от количествата вода 1486 м3 до 1669 м 3 са заплатени. След поставянето на новото измервателно устройство, отчетът в имота се е извършвал посредством неговите показания, за което са попълвани надлежно карнети и са издавани фактури – седем от процесните фактури, издадени за периода от 15.04.2023 г. до 06.12.2023 г.

Предвид така установената фактическа обстановка, съдът приема, че ищецът е доказал претенцията за сумите, за които са издадени общо 11 фактури, отразяващи потребено количество вода за периода от 12.09.2023 г. до 01.12.2023 г.

Ответникът не е представил доказателства за заплащането на претендираните от ищеца суми по издадените 11 бр. фактури. Не са представени доказателства във връзка с твърдението му за предплатена сума по демонтирания водомер, която иска да му бъде прихваната.

Предвид изложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

4

По частната въззивна жалба от „В.“ ЕООД С.З.:

Настоящият състав, след като се запозна с мотивите на обжалваното определение намира, че същото е законосъобразно.

В случая следва да се съобразят разрешенията на СЕС по обединени дела С-94/2004 и С 202/2004 и практиката на Европейския съд по съединени дела С-427/2016 и С-428/2016 г., съгласно които съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004г. С Решение от 28.07.2016 г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС, е прието, че правната уредба следва да цели да гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, който трябва да се положи за защитата на съответното право. Съдебните разноски, които следва да понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат "пропорционални". Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се преценява отделно от разноските, които спечелилата делото страна действително е понесла за адвокатска помощ, стига те да са разумни. Макар изискването за пропорционалност да не означава, че загубилата делото страна трябва непременно да възстанови всички направени от другата страна разноски, то все пак изисква страната, спечелила делото, да има право на възстановяване поне на една подходяща част от разумните разноски, които действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да може във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този режим.

В Решение от 09.03.1978 г. по дело 106/1977 е изведено задължение за националния съд да гарантира пълното действие на нормите на правото на ЕС, като при необходимост, по собствена инициатива да оставя неприложена всяка разпоредба на националното законодателство, дори последваща, която им противоречи, без да е необходимо да изисква или да изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред.

Изложените по-горе обстоятелства дават право на настоящия съдебен състав да определи размера на разноските, като отчете правната и фактическа сложност на конкретното дело, без да е обвързан нито от уговорения от ищеца и процесуалния му представител размер на адвокатското възнаграждение, 5 нито и от минималния размер на адвокатските възнаграждения, предвиден в Наредбата.

Съобразявайки посочената практика на Съда на ЕС, следва да се приеме, че спрямо лицето, срещу което се реализира отговорността за разноски, тежестта трябва да отговаря на критериите по смисъла на чл. 36, ал. 2 ЗА справедливост и обоснованост на адвокатския хонорар, за да се гарантира принципа на правната сигурност в неговия материален смисъл, както и принципа на оправданите правни очаквания.

В случая се касае до заповедно производство с много ниска фактическа и правна сложност, която да обоснове присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв.

Поради достигането на аналогични с тези на първоинстанционния съд правни изводи, настоящата инстанция счита постановеното определение за правилно и законосъобразно, поради което следва да го потвърди.

По разноските:

С оглед отхвърляне на въззивната жалба, Ж. П. Ж. следва да заплати претендираните в настоящото производство от въззиваемия разноски в размер 480 лв., съобразно представения списък по чл. 80 ГПК.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 3/10.01.2025г., постановено по гр.д № 445/ 2024г. по описа на Районен съд – Ч..

ПОТВЪРЖДАВА определение № 202/28.03.2025г.,постановено по гр.д. № 445/ 2024г. по описа на Районен съд – Ч..

ОСЪЖДА Ж. П. Ж., ЕГН ********** от село З., община Ч. да заплати на “В.” ЕООД - гр. С.З., ЕИК **, ул. „Христо Ботев“ № 62 сумата от 480 лв., представляваща разноски в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

6

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

7