Решение № 29 от 12.02.2021, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно наказателно дело от частен характер 457/2020
- Вид
- Решение № 29
- Подписан
- 12.02.2021
- В сила
- 12.02.2021
- Състав
- Маргарита Коцева, Величка Пандева, Илияна Стоилова
Цитирани разпоредби
- чл. 65 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 130, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 146 · Наказателен кодекс
- чл. 146, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 146, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл. 319, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, т. 3 и т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, т. 3 и т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 337, ал. 1, т. 2 и т. 4, и ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 337, ал. 1, т. 2 и т. 4, и ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 337, ал. 1, т. 2 и т. 4, и ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 29 гр. Благоевград , 12.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Маргарита Коцева
Илияна Стоилова
В. Пандева при участието на секретаря Мария Миразчийска като разгледа докладваното от Маргарита Коцева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20201200600457 по описа за 2020 година Производството пред Благоевградски окръжен съд е образувано по жалба на В. Г. Б. и Н. И. Б. – подсъдими в производството, чрез техния защитник адвокат М.К. от АК – Благоевград, срещу Присъда № 330/19.05.2020 г., постановена по н.ч.х.д. № 445/2019 г. по описа на РС – Гоце Делчев, с която подсъдимите Б. са признати за виновни по повдигнатото им с подадена от частния тъжител В. А. Ч. тъжба както следва: Подсъдимият Б. е признат за виновен в това, че на 05.09.2019 г. около 17 ч в гр.Г.Д. на улица „С.С., №*, е причинил на В. А. Ч. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето - по задно-външната повърхност в средната трета на дясната мишница напречно разположено, лентовидно, синкаво кръвонасядане с размери 2/9 см; по предновъншната повърхност в средната трета на лявото бедро овално, бледо-синкаво кръвонасядане, с размери 3/5 см; бледо-синкаво кръвонасядане с размери 2/2 см по външната повърхност в горната трета на лявото бедро; бледо-синкаво кръвонасядане с размери 1,5/2 см по вътрешната повърхност в средна трета на лява подбедрица; бледо-синкаво кръвонасядане с размери 1,5/2 см по външната повърхност в долната трета на дясно бедро и бледо-синкаво 1 кръвонасядане с размери 1,5/1,5 см по външната повърхност в средната трета на лявата мишница, като за престъпление по чл. 130, ал. 2 НК съдът го е осъдил на наказание глоба в полза на държавата в размер на 200 лв.; подс. Б. е признат за виновен и за това, че на 05.09.2019 г. около 17 ч в град Гоце Делчев на улица „С.С.” №*, общ. Гоце Делчев, обл. Благоевград, е казал унизителни думи за честта и достойнството на В. А. Ч. в нейно присъствие „крадла, пикла, помакиня мръсна, зелена тиква“, като за престъпление по чл.
146, ал. 1 НК съдът го е осъдил на наказание глоба в размер на 1 200 лв. С присъдата районният съд е признал подсъдимата Н. И. Б. за виновна за това, че на 05.09.2019 г. около 17 ч в град Гоце Делчев на улица „С.С.” №*, община Гоце Делчев, област Благоевград, е казала унизителни думи за честта и достойнството на В. А. Ч. в нейно присъствие - „крадла, пикла, помакиня мръсна, зелена тиква“, като за престъпление по чл. 146, ал. 1 НК я осъдил на наказание глоба в полза на държавата в размер на 1 200 лв.
С присъдата районният съд се е произнесъл по предявените граждански искове, като е осъдил подс. В. Г. Б. да заплати на частния тъжител В. А. Ч. сумата от 700 лв. като обезщетение за причинени неимуществени вреди от извършеното престъпление по чл. 130, ал. 2 НК, сумата от 600 лв. като обезщетение за причинени неимуществени вреди от извършеното престъпление по чл. 146, ал. 1 НК, а подсъдимата Н. И. Б. е осъдена да заплати на частния тъжител В. А. Ч. сумата от 600 лв. като обезщетение за причинени неимуществени вреди от извършеното престъпление по чл. 146, ал. 1 НК, като и трите суми са присъдени със законната лихва, считано от 05.09.2019 г. до окончателното им изплащане.
С присъдата подсъдимите са осъдени да заплатят на частния тъжител Ч. направените от последната разноски по делото като адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв., както и дължимите разноски по сметка на РС – Гоце Делчев за вещо лице от 109,80 лв. и държавна такса по предявените граждански искове – подс. Б.а – 50 лв., а подс. Б. – 52 лв.
В жалбата на защитника на подсъдимите се излагат доводи за това, че присъдата е несправедлива, неправилна и незаконосъобразна, постановена при съществени нарушения на закона и недоказаност на обвинението. В допълнителните съображения по жалбата се излагат подробни доводи защо 2 защитникът на подсъдимите счита, че не е установено по безспорен и категоричен начин извършено престъпление от подсъдимите. Изтъква се, че майката на тъжителката – св. А.П., и тъжителката Ч. са били агресивни срещу подсъдимите, които са желаели да упражнят законните си права, като първите са предизвикали конфликтната ситуация; доказателствата установявали, че тъжителката била взела документи от стаята на бабата В.П. за бъдещото прехвърляне на имота и това е било причината за разправата с подсъдимите, които не били допускани да влязат в имота, като тъжителката е препречвала пътя им и ги е обиждала, като с действията на тъжителката конфликтът ескалирал, като е нанесла и телесни увреждания на подс. Н.Б. В жалбата се твърди, че обясненията на подсъдимите били в пълно съответствие с изложеното в подадените от същите частни тъжби, по които били образувани наказателни дела от частен характер, с показанията на полицейските служители и св. Б., с писмените доказателства по делото, а в отговорите на частната тъжителка по тези две дела били изложени различни твърдения от изложените в тъжбата по настоящето дело и показанията на разпитаните свидетели, като достоверна била версията на подсъдимите. Изтъкват се противоречия в показанията на свидетелите, доведени за разпит от тъжителката, като се твърдят такива противоречия с частни тъжби и отговори по тях по другите водени между страните наказателни дела от частен характер. Според защитника подсъдимите не следвало да бъдат осъдени, защото имало свидетели – очевидци, които били заинтересовани и поради това показанията им били недостоверни, защото подсъдимите не са имали намерение за конфликт, а тъжителката си е осигурила свидетели, а макар и св.
Б. да не е бил очевидец той е бил през цялото време в телефонен контакт с майка си /подс. Б.а/ и показанията му били в съответствие с обясненията на подсъдимите. Сочи се противоречие в медицинското свидетелство за нараняванията на тъжителката, че не били извършен преглед на тъжителката, противоречия в механизма за получаване на нараняванията съгласно СМЕ, като не се установявала причинна връзка между получените увреждания и действия на подс. Б., който не се установява да е автор на такива действия и да е допускал или целял настъпване на телесна повреда, като агресията е била от тъжителката, а не от подсъдимите, за които са налице характеристични данни какви хора са. Според защитника на подсъдимите не се установявало от доказателствата да са изричали същите обидни думи, като не се 3 установявало кога са ги изричали, от кой първо, повтаряли ли са ги, като подс. Б. бил казал народна поговорка, а не е обидил тъжителката; нямало доказателства, че подсъдимите са нарекли тъжителката „крадла“; като не било установено по несъмнен начин това обвинение.
Иска се съдът да отмени в цялост присъдата, като подсъдимите се оправдаят по повдигнатите им обвинения, като се отхвърлят предявените граждански искове и не се присъдят разноски по делото на тъжителката, защото такива не са поискани. Алтернативно се иска обжалваната присъда да бъде изменена, като се намалят наложените наказания глоба в минимален размер и се намалят уважените размери на гражданските искове. Претендират се направените разноски във въззивната инстанция.
Във възражение на повереника на частния тъжител В. Ч. – адв. А.К., се изразява становище за неоснователност на жалбата, като в същата се излагали твърдения, които не се основавали на мотивите на съда. Оспорва се становището във въззивната жалба, че подсъдимите не са търсили конфликт, тъй като съществуващите между страните спорове за собственост не следвало да се решават чрез самоволни действия; материалите по приложената неприключила прокурорска преписка не следвало да се обсъждат като доказателство в производството; правилно районният съд при обсъждане обясненията на подсъдимите е посочил, че са тяхна защитна теза; доказателствата по делото установявали, че подсъдимите се саморазправяли с тъжителката и майка й, а не решавали споровете по предвидения в закона ред; свидетелите – очевидци били на място не за да причакат и нападнат подсъдимите, а защото били извикани от тъжителката да приберат обратно багажа на майка й, но те изчакали връщането на подсъдимите, които били помолени от тъжителката сами да върнат изнесеното обратно; по делото нямало никакви доказателства тъжителката да е причинила телесни увреждания на подс. Б.а, като се иска направените възражения съдът да има предвид при произнасянето по въззивната жалба.
Пред Благоевградски окръжен съд не е проведено съдебно следствие за събиране на нови доказателства.
Повереникът на частния тъжител Ч. – адв. К., заявява в хода на съдебните прения искане въззивната жалба да се остави без уважение като 4 неоснователна. Сочи се, че съдът е обсъдил всички писмени доказателства и свидетелските показания на очевидците, от които се установявало време, място, начин и автор на всяко едно от деянията. Иска се постановяване на решение за потвърждаване на присъдата. Претендират се направените разноски във въззивната инстанция.
Частният тъжител Ч. не изразява лична позиция в допълнение на казаното от повереника й.
В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимите – адв. К., сочи, че районният съд неправилно е възприел фактическата обстановка по делото, като подсъдимите Б. били потърпевши от действията на частния тъжител и водените от нея свидетели, подсъдимите са пресрещнати, нападнати и обиждани; превратно били преценявани събраните доказателства, като в свидетелските показания на близките на тъжителката имало редица противоречия; според защитника на подсъдимите районният съд не бил обсъдил доказателствата, сочещи на невиновност на подсъдимите.
Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимите се признаят за невиновни по повдигнатите обвинения, като се оставят без уважение гражданските искове. Алтернативно се иска изменение на присъдата с намаляване на наложените наказания на подсъдимите и намаляване размерите на гражданските искове. Претендират се направените разноски в производството.
Подсъдимият Б. в лична позиция заявява, че свидетелите на тъжителката не казвали истината, тъй като никакви обиди не са отправяли към тъжителката; подсъдимият е казал поговорка, за да спре насилието над съпругата му. Подс. Б.а сочи, че не са имали никакво намерение да се случи конфликт, а са искали просто да имат стая, като са невинни.
Благоевградски окръжен съд, при спазване на изискванията на чл. 314 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбата на подсъдимите Б. чрез техния защитник – адв. К., е подадена в срока по чл. 319, ал. 1 НПК и е процесуално допустима.
Анализирайки събраните в хода на проведеното съдебно следствие от районния съд доказателства, съдът намира за установена следната фактическа 5 обстановка, която се различава за някои от обстоятелствата на случилото се от описаната в мотивите на обжалваната присъда, като според въззивната инстанция следва да се направят различни фактически изводи от отразените в мотивите на районния съд и съответни на същите различни правни изводи.
Следва да се приеме за установено от фактическа страна следното:
Не са спорни и противоречиви доказателствата по делото относно отношенията между частния тъжител Ч. и подсъдимите Б. преди случилото се. От показанията на разпитаните пред районния съд свидетели и дадените обяснения от подсъдимите се установява по непротиворечив начин, че към датата на обвинението отношенията между подсъдимите Б. от една страна и тъжителя Ч. и майка й – св. А.П., от друга, не били добри, защото въпреки роднинските връзки между тях двете страни по спора имали неразбирателство кой какво да ползва от общия им жилищен имот, намиращ се в гр.Г.Д. на ул. „С.С.“ №*, като около месец преди датата на обвинението подс. Б. бил поискал от майката на тъжителката да освободи стая на първия етаж в посочения по-горе имот, но това св. П. не направила.
Липсват противоречия в доказателствата, установяващи характеристични данни за подсъдимите Б. - същите са съпрузи, живеят постоянно в гр. Дупница, не са наказвани до датата на обвинението за извършени престъпления, нямат криминални регистрации, ползват се с името на скромно семейство. Не са налице противоречия в доказателствата и за роднинските връзки между страните по делото - частният тъжител Ч. живее постоянно в гр. Благоевград, същата е племенница на подсъдимите Б., тъй като подсъдимата Б.а е сестра на починалия баща на тъжителя Ч., а майка на последната е св. А.П..