Решение № 4148 от 17.06.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4148 гр. София, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Дора З. Илиева Въззивно гражданско дело № 20261100503468 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от името на Инвоитикс АГ, СНЕ 114.725.653, действащо чрез клон България, чрез пълномощника И.Т., срещу Решение № 21531 от 25.11.2025г., постановено по гр. д. № 40832/2024г., по описа на СРС, 62-и състав в частта, в която е отхвърлен предявеният от „ИНВОИТИКС АГ“, чрез „ИНВОИТИКС АГ – КЛОН БЪЛГАРИЯ“ иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждането на ответника Т. Н. Т., солидарно с „Н. транспорт“ ЕООД, да заплати сумата от 650 евро, представляваща вземане по чл. 6, б. „а“ от договор от 26.06.2023 г. за фактуриране, обработка на плащанията, управление на вземания и услуги по закупуване на фактури, представляващо начислена на клиента сума по фактура № 0000000014 (Фактура 240123-4756-0001) от 23.01.2024 г.; фактура № 0000000020 (240314-4756-0001) от 14.03.2024 г.; фактура № 0000000017 (240411-4756-0001) от 11.04.2024 г.

В жалбата се сочат доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на оспорвания акт в обжалваната му част. Поддържа се, че по делото безспорно се установила основателността на предявеният срещу първия ответник „Н. Транспорт“ ЕООД иск, както по размер, така и по основание. Оспорват се възприетите от СРС мотиви, че не се били осъществили посочените в р.1 – т.4 хипотези от “Приложение В” към Договора, обуславящи възникването на отговорността и на ответника Т. Т..

Поддържа, че по силата на Приложението към Договора следвало да се счита, че ответникът Т. Т. поемал солидарна отговорност по смисъла на чл. 121 ЗЗД – 1 договор за встъпване в дълг по чл. 101 ЗЗД. С тези доводи, счита, че неправилно първоинстанционния съд е отхвърлил твърденията на ищеца за възникналата солидарна отговорност на управителя на дружеството Клиент по договора. Поради изложеното, претендира за отмяна на решението в обжалваните му части и за осъждането на Т. Т. да заплати солидарно с първия ответник претендираната сума.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба от името на двамата ответници в първоинстанционното производство „Н. Транспорт“ ЕООД и Т. Т., чрез пълномощнииа адв. Д. Д., с който се оспорват изцяло доводите наведени с въззивната жалба, с твърдение, че възприетите от първоинстанционния съд мотиви са неясни. Поддържа се, че клаузата на чл. 6 от Договора е нищожна. Сочи, че от приобщените доказателства не се установява за претендираната сума в размер на 650 лв., да е предоставена каквато и да била услуга. Счита, че след като не е предоставена услуга, то претенцията за заплащане на такса за обслужване е неоснователна.

Поддържа, че доколкото сумата се претендира единствено поради неизпълнени задължение за представяне на документи, а същата е равна по стойност на цената на изкупеното вземане, то би могла да се квалифицира като прикрита неустойка за неизпълнение на договорно задължение, която е прекомерна по размер. С тези доводи моли за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му част.

Въззивна жалба срещу решението на районния съд е подадена и от името на „Н. Транспорт“ ЕООД, ответник в първоинстанционното производство, чрез пълномощника адв. Д. Д. в частта, с която по предявения от „ИНВОИТИКС АГ“, чрез „ИНВОИТИКС АГ – КЛОН БЪЛГАРИЯ“ иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, „Н. Транспорт“ ЕООД е осъдено да заплати на ищеца сумата от 650 евро, представляваща вземане по чл. 6, б.

„а“ от договор от 26.06.2023 г. за фактуриране, обработка на плащанията, управление на вземания и услуги по закупуване на фактури, представляващо начислена на клиента сума по фактура № 0000000014 (Фактура 240123-47560001) от 23.01.2024 г.; фактура № 0000000020 (240314-4756-0001) от 14.03.2024 г.; фактура № 0000000017 (240411-4756-0001) от 11.04.2024 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 05.07.2024 г. до окончателното изплащане.

Поддържа се, че решението е недопустимо, тъй като първоинстанционният съд се произнесъл по нередовна искова молба, а евентуално – и неправилно по същество, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Отправя се и критика по повод липсата на доататъчна мотивираност по отношение на правните изводи на съда, предвид необсъждането на всички приобщени по делото доказателства. Сочи, че от мотивната част на обжалвания акт не се изяснява, дали се касае за разваляне на сключния между страните договор или заплащането на такса за обсулжване. Поддържа, че клаузата на чл. 6 от Договора била нищожна. Сочи, че от приобщените доказателства не се установява за претендираната сума в размер на 650 лв., да е предоставена каквато и да била услуга. Счита, че след като не е предоставена услуга, то претенцията за заплащане на такса за обслужване е неоснователна.

Поддържа, че доколкото сумата се претендира единствено поради неизпълнени задължение за представяне на документи, а същата е равна по стойност на цената на изкупеното вземане, то би могла да се квалифицира 2 като прикрита неустойка за неизпълнение на договорно задължение, която е прекомерна по размер. Поддържа, че същата противоречи и на добрите нрави, тъй като предвидената санкция била явно несъразмерна и уреждала възможност за плащане, без предоставяне на насрещна престация.

С тези доводи, моли от въззивния съд решението да бъде отменено в обжалваната от него част, а предявеният иск – отхвърлен. Претендира за присъждането на разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба на „Н. транспорт“ ЕООД от Инвоитикс Аг, чрез пълномощника адв. А. Тенове, в който се сочи, че въззивната жалба е неоснователна и необоснована, а в тази си част първоинстанционното решение е правилно, поради което следвало да бъде потвърдено. Сочи, че безспорно се установява, че предявеният иск е основателен, включително се установявал и неговия размер. Сочи, че по силата на сключения между страните договор Инвиотикс е финансирал ответното дружество за посочените 3 фактури, за сума в общ размер на 650 евро, която сума е преведена на ответника. Твърди се, че във връзка с финансирането на всяка отделна фактура, одобрена за изкупуване се сключвал неформален договор за цесия. Сочи, че по смисъла на чл. 6 от Договора, не по – късно от 14 дни след качване на фактурата в приложението на инвоитикс клиентът следвало да я отпечата и изпрати по пощата заедно с оригиналите на транспортните документи на длъжника, а в случай че клиентът пропуснел да стори това, инвоитикс имал право, в случай на фактура на „изкупуване“ да я преобразува във фактура „на обслужване“ и да начисли сумата обратно на клиента. Именно последното счита, че не било сторено от ответното дружество /уведомяване на длъжника по вземането/, което обуславяло и основателността на ищцовата претенция. С тези доводи се претендира за оставяне без уважение на въззивната жалба. С отговора на въззивна жалба не са релевирани доказателствени искания.

От името на „Н. Транспорт“ ЕООД е постъпила и частна жалба срещу Определение № 4817 от 03.02.2026г., постановено по същото дело, с което молбата на ответното дружество с правно основание чл. 248 ГПК е оставена без уважение. Сочи се, че неправилно първоинстанционният съд не е ревизирал решението си в частта, в която на ищцовото дружество са присъдени разноски в размер на 1151,82 лв., от които 700 лв. за адвокатско възнаграждение, която сума била прекомерна с оглед цената на исковата претенция, а именно в размер на около 60% от материалния интерес.

Поддържа, че неправилно не било съобразено, че размерът на претендираното адвокатско възнаграждение касаел всички претендирани суми, а по повод на част от тях, искът бил оттеглен. На следващо място се оспорва и присъждането на ДДС върху тази сума, тъй като ищецът бил търговско дружество и имал право на данъчен кредит. Оспорва се определението и в частта, в която е оставено без уважение искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА на ответника, поради липса на договор за правна защита и съдействие. С тези доводи моли за отмяна на оспорвания акт.

В срока по чл. 276 ГПК е постъпил отговор на частната жалба, депозирана от името на „Н. Транспорт“ ЕООД и Т. Т., с искане същата да бъде оставена без уважение. Сочи се, че определението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено.

В срока по чл. 248, ал. 3 ГПК е постъпила частна жалба от името на Инвоитикс Аг срещу Определение № 7610 от 23.02.2026г., постановено по 3 същото дело, с което се моли за неговата отмяна. Поддържа се, че неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил искането за изменение на решението в частта относно присъдените на ищеца разноски, като е приел за основателно възраженнието за тяхната прекомерност, релевирано от ответната страна.

Поддържа, че делото е с фактическа и правна сложност, заявено е искане за обезпечение, извършвани са множество процесуално-следствени действия, поради което определеният от съда, занижен размер на адвокатското възнаграждение несъответствал на положените усилия. С тези доводи моли за отмяна на това Определение, постановено по реда на чл. 248 ГПК и присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство в размер на 1000 лв. с ДДС.

В срока по чл. 276 ПК, от името на ответниците в производството е постъпил отговор на частна жалба, с който се оспорват всички релевирани от ищеца твърдения, с оглед на което се моли за оставянето й без уважение.

Съдът след като прецени приобщените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл.

325, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:

Предявени са обективно и субективно съединени, искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за сумата от 725 евро, представляваща незаплатени задължения на ‚Н. Транспорт“ ЕООД към Инвиотикс Аг, произтичащи от договор за факторинг.

Ищецът твърди, че по силата на сключения с ответното дружество договор Инвиотикс Аг е предоставило финансиране по Фактура 0000000014 (Фактура 240123-4756-0001) от 23.01.2024г. за сума в размер на 140 евро, с дата на падеж: 23.03.2024г., дължимата от страна на инвоитикс към Клиента сума, която след приспадане на отстъпката съгласно Приложение А, в размер на 124.67 евро, е заплатена с платежно нареждане от 24.01.2024г., в което плащане са включени суми и по други фактури, издадени на името на „Н.

Транспорт" ЕООД; по Фактура 0000000020 (240314-4756-0001) от 14.03.2024г. за сума в размер на 230 евро (двеста и тридесет евро) с дата на падеж 13.05.2024 г., дължимата от страна на инвоитикс към Клиента сума, която след приспадане на отстъпката съгласно Приложение А, в размер на 206.84 евро, е заплатена с платежно нареждане от 10.04.2024г., в което плащане са включени суми и по други фактури, издадени на името на „Н. Транспорт" ЕООД; По Фактура 0000000017 (240411-4756-0001) от 11.04.2024г. за сума в размер на 280 евро (двеста и осемдесет евро) с дата на падеж 10.06.2024г., дължимата от страна на инвоитикс към Клиента сума, която след приспадане на отстъпката съгласно Приложение А, в размер на 252.49 евро, е заплатена с платежно нареждане от 12.04.2024г.

Сочи, че дължимата сума по трите фактури е в общ размер от 650 евро.

Сочи, че съобразно чл. 6, бук. „А“ от Договора, клиентът трябва да отпечата фактурата и да я изпрати по пощата, заедно с оригиналните транспортни документи на длъжника, а в случай, че не стори това в рамките на 14 дни инвиотикс има право в хипотеза на фактура „на изкупуване“ да я преобразува в такава „за обслужване“ и да начисля сумата обратно на клиента.

Сочи, че поради неизпълнение на задължението за изпращане на оригиналите на транспортните документи, ищецът е упражнил правото си да преобразува фактурите в такива за обслужване и е начислило изплатената сума обратно на клиента.