Решение № 813 от 04.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 813 гр. София, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА

МАРИНОВА при участието на секретаря МИХАЕЛА Д. МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА МАРИНОВА Административно наказателно дело № 20241110214197 по описа за 2024 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

„Ф.Б.” ЕООД, представлявано от Д. В. Н. чрез адв. Ц. е обжалвало наказателно постановление /НП/ №005528/02.09.2024г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите /КЗП/, с искане за отмяната му като незаконосъобразно. Счита, че дружеството не е извършило нарушението, за което е наказано, като обръща внимание, че Общите условия относно потребителското кредитиране са били обект на преглед и одобрение от КЗП, в това число и са били разписани процедурите за предварително одобрение на обезпеченията. В тази връзка, имало предвидено обезпечение – гаранция, а предоставяне на такова обезпечение не било условия за сключване на договора за кредит. Потребителят бил свободен да предложи физическо лице – гарант. Дружеството не поставяло условие това да е друго конкретно лице.

След като потребителят не предложил свой гарант, то се бил съгласил друго лице да бъде гарант по кредита, при което се налагал извод, че потребителят бил наясно, че със сключване на допълнителен договор за гаранция ще дължи допълнително плащане именно към гарата. Това плащане се дължало на отделно основание. Намира, че разпоредбите, по които е подведено деянието не съдържат конкретен състав на административно нарушение – конкретно противоправно поведение/ деяние, резултиращо в конкретен и точно определен общественоопасен резултат. Навежда и довод, свързан с изчисляване на ГПР, но към момент на сключване на договора за 1 кредит, а договорът за гаранция бил сключен в последващ момент, при което сумата, която се дължала в полза на лицето – гарант нямало основание да бъде включена в ГПР, а цитираните в акта и НП законови разпоредби нямали отношение към изчисляване на ГПР. Намира, че при участието само на един свидетел при съставяне на АУАН е нарушение на изискванията на чл.40, ал.3 от ЗАНН, като се позовава на съдебна практика, че нарушенията на процесуалните правила на чл.40, ал.1 до ал.3 от ЗАНН представляват съществени процесуални нарушения. Евентуално, ако съдът не възприеме съображенията за отмяна на НП, счита че случаят е маловажен и следва да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез адв. Ц. поддържа жалбата и моли НП по изложените съображения да бъде отменено. Намира, че от събраните по делото доказателства не се установило по категоричен начин дружеството да е извършило нарушението, за което е наказано, като било предоставило цялата необходима информация на потребителя, необходима за вземане на решение за сключване на договора за кредит и параметрите на този договор. Не претендира присъждане на разноски.

Наказващият орган не се представлява и не пледира.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С обжалваното НП на „Ф.Б.” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лева, за това, че при извършена проверка по предоставени от дружеството документи се установило, че като кредитор по договор за кредит №1310153/16.12.2023г. е предоставил на кредитополучателя невярна информация за ГПР, в по-нисък от действителния размер, без да се включва таксата „гарант“, дължима към трето лице – гарант по Договор за гаранция (поръчителство), при което е съобщен на потребителя разход по кредита, който е подвеждащ относно цената на кредита и икономическите последици от сключването на договора, а търговската практика има качество на заблуждаваща по чл.68д, ал.1 от ЗЗП - нарушение на чл.68в, вр. чл.68г, ал.4, вр. чл.68д, ал.1, пр.1 от Закон за защита на потребителите /ЗЗП/.

НП е издадено въз основа на АУАН №005528/12.04.2024г.

Приобщена по делото е административнонаказателната преписка /АНП/ по издаване на обжалваното НП, приложени към жалбата и изпратени от наказващият орган с писма вх.№37124/04.02.2025г. и вх.№39742/05.02.2025г. писмени доказателства.

Разпитани по делото са свидетелите Е. Г. Г. - актосъставител и Д. С. Г. присъствала при установяване на нарушението и съставяне на акта, според които във връзка с жалба от потребител извършили проверка и установили, че между 2 дружеството и потребителя бил сключен договор за предоставяне на потребителски кредит. В този договор имало посочен размер на лихвен процент на годишна база и вноската, която следвало да се заплати за връщане на заема. В същото време обаче, дружеството изисквало гарант на заема, който можело да бъде както посочено лице от потребителя, така и трето лице – дружеството, с което се сключвал отделен Договор за гаранция, по който договор се дължала такса. Таксата за гаранта не била включена в разходите по договора за кредит с потребителя и той не бил уведомен, че с тази такса ще нараснат разходите за обслужване на кредита му. На практика, се получавала повисока сума от тази, която била по договоря за кредит, която следвало да се върне от потребителя. Затова информацията в договоря за кредит за ГПР била невярна и заблуждаваща, тъй като ако се сравнявал този процент на разходите с други договори за кредит можело да се вземе решение да се сключи договор с дружеството, но след това да се окаже, че кредита е по-скъп от очакванията.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество частично основателна.

Съдът при проверка на АУАН, въз основа на който е издадено и НП, не откри пропуски в задължителното съдържание по чл.42 от ЗАНН. Актът е съставен при спазване на изискванията по чл.40, ал.1 от ЗАНН и предявен по правилата на чл.43, ал.1 от ЗАНН. Действително при съставяне на акта е участвал един свидетел, но това според съдебния състав не е от категорията на съществените нарушения на процесуалните правила, тъй като не ограничава правото на защита.

Съдът не откри нарушения при издаване и в предписаното съдържание по чл.57, ал.1 от ЗАНН. Издадено е от компетентен орган.

Констатациите в акта и НП, се установяват от разпитаните по делото свидетели, които съдът кредитира като единни и незаинтересовани. Показанията им се подкрепят от писмените доказателства.

Според т.5 от Договор за предоставяне на финансова услуга (заем) от разстояние №1310153/16.12.2023г., сключен между дружеството – жалбоподател като заемодател и Диана Василева Караманова като заемател, заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от М.В. в полза на дружеството и договорът за поръчителство се сключва не по – късно от края на работния ден, в който е сключен договора за заем.

На практика, условие за отпускане на заем е обезпечаването му с гарант – поръчител, който може да се посочи като физическо лице от потребителя, а може да се ползва и дружеството М.В. като гарант. Видно от сключения договор между жалбоподателя и потребителя, заемодателят при сключване на договора за заем е бил 3 наясно, че потребителят ще ползва като гарант дружеството М.В., който ще обезпечи изпълнението на задълженията по договора за заем с потребителя, тъй като в т.5 на договора за заем е цитирал наименованието.

Таксата, уговорена в т.6 от Договора за гаранция (поръчителство) 17.12.2023г. представлява част от общия разход по заема за потребителя в смисъла на чл.19, ал.1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, поради което е следвало да се включи в годишния процент на разходите /ГПР/ по кредита като бъдещ разход, дължим за сключване на договора. Такъв е и смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗПК - "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита.

Тази такса като допълнителен разход за потребителя, задължително условие за обезпечаване на заема и сключване на договора за предоставянето му от жалбоподателя, е следвало да бъде включена в ГПР, за да е наясно потребителят с крайната сума, която ще се изисква от него за погасяване на задължението.

Съобщаването на ГПР в договора за заем в по-нисък размер, без таксата за гаранта като условие за предоставяне на заема е невярна информация и по смисъла на чл.68д, ал.1 от ЗЗП е заблуждаваща търговска практика, подвеждаща или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика.

Според чл.68г, ал.4 от ЗЗП, нелоялни са и заблуждаващите търговски практики п о чл.68д, за които е въведена забраната в чл.68в от ЗЗП - забраняват се нелоялните търговски практики.

Дружеството – жалбоподател е нарушило забраната на чл.68в, вр. чл.68г, ал.4, вр. чл.68д, ал.1 от ЗЗП, като е реализирало състав на административното нарушение – нелоялна търговска практика, за което е наказано.

Само за пълнота на изложението, във връзка с доводите в жалбата, че не било възможно в ГПР в договора за заем да се включи таксата по договора за гаранция, тъй като последният бил сключен в следващ момент, съдът ще посочи, че в нарушение на собствения си договор за заем – т.5, изр.2 – договорът за поръчителство се сключва не по – късно от края на работния ден, в който е сключен договорът за заем, жалбоподателят е отпуснал заема на потребителя, тъй като видно от датата на договора за гаранция, същият е сключен на 17.12.2023г., като подписан от дружеството – гарант, а края на работния ден, в който е сключен договора за заем е на 16.12.2023г.

Това е и отделно, самостоятелно основание, съдът да приеме, че жалбоподателят е бил 4 наясно с таксата по договора за гаранция, тъй като се вижда от същия, че е подписан от потребителя на 16.12.2023г., което означава, че още тогава, преди подписване на самия договор за гаранция от гаранта, което е датата на сключването му, жалбоподателят като заемодател е бил наясно с размера на таксата и е можело да я включи в ГПР.

Съдът се съгласява с извода на наказващия орган, че случаят не е маловажен, предвид характера на обществените отношения, които се защитават от разпоредбите за нелоялните практики. В случая, обект на нарушението са обществените отношения във финансовата сфера, характеризиращи се с динамика и висока степен на риск за потребителите, като съдържащата се информация в ГПР е необходима на физическите лица – заематели да вземат информирани и обосновани решения, въз основа на коректни, пълни и точни данни. В тази връзка, макар нарушението да е формално, т.е. да не се изисква настъпване на определен вредоносен резултат, с осъществяването му се поставят в опасност обществените отношения, който са негов обект и с оглед тяхната значимост, този вид формални нарушения не могат да бъдат определяни като маловажен случай. Така, нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност.

Неправилно наказващият орган е определил размера на имуществената санкция по чл.210а от ЗЗП, без да съобрази обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН. По делото не са представени доказателства жалбоподателят да е наказван по ЗЗП, което означава, че нарушението е първо за него. Макар и таксата по договора за гаранция да не е била включена в ГПР по заема, предоставен на потребителя, размерът е точно и ясно посочен и лицето още при подписване на този договор е било наясно, че дължи така сума, макар да не е включена в общия размер на сумата, която трябва да върне като задължение. При наличие само на смекчаващи вината обстоятелства, следва да се определи имуществената санкция в минимален размер от 2 000 лева и в тази част, обжалваното НП следва да бъде изменено, а в останалата, следва да остане непроменено.