Решение № 4121 от 09.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4121 гр. София, 09.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20221100512157 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 12.09.2022 г., постановено по гр.д.№ 65475/ 2019 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 64 състав, по предявени от “Т.С.” ЕАД- гр. София установителни искове по чл.422 ГПК е признато за установено, че С. Б. М. /ЕГН **********/ дължи на “Т.С.” ЕАД /ЕИК *******/ на основание чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 1 524.29 лева- цена за доставена топлинна енергия до имот на адрес: гр. София, жк *******, през периода м.11.2014 г.- м.04.2017 г., вкл., ведно със законната лихва от 16.11.2017 г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, сумата 6.28 лева- обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за период на забавата 16.09.2017 г.- 02.11.2017 г., и сумата 29.04 лева- цена за услуга дялово разпределение за периода м.11.2014 г.м.04.2017 г., вкл., ведно със законната лихва от 16.11.2017 г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, като исковете са отхвърлени: относно главницата /цена на топлинна енергия/- за разликата до пълния предявен размер от 1 786.40 лв. за периода м.05.2014 г.- м.10.2014 г., вкл.; относно обезщетението за забава върху главницата за цена на топлинна енергия- за разликата до пълния предявен размер от 209.56 лева и за период на забавата 15.10.2015 г.- 15.09.2017 г.; относно главницата за услугата дялово разпределение- за разликата до пълния предявен размер от 35.05 лева и за периода м.05.2014 г.- м.10.2014 г., вкл.; и 1 относно обезщетението за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 15.10.2015 г.- 02.11.2017 г.- за сумата 6.22 лв. /изцяло/. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата С. Б. М. е осъдена да заплати на ищеца “Т.С.” ЕАД сумата 615.59 леваразноски исковото производство, и сумата 50.34 лева- разноски за заповедното производство.

Постъпила е въззивна жалба от С. Б. М. /ответница по делото/- чрез особен представител по чл.47 ГПК, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в която са уважени предявените срещу нея искове, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД- гр. София /ищец по делото/ оспорва жалбата на ответницата и моли да бъде постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна.

Третото лице- помагач на ищеца- „Т.С.“ ЕООД- гр. София не изразява становище по жалбата на ответницата.

Предявени са установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното обжалваната част. първоинстанционно решение е валидно и допустимо-в

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно в обжалваната част, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за уважаване на предявените от „Т.С.” ЕАД срещу С.

М. установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 1 553.33 лв. общо /1 524.29 лв. + 29.04 лв./- главници /стойност на потребена топлинна енергия и такса за дялово разпределение/, като основателни и доказани- чл.272 ГПК.

Основателността на предявените по делото установителни искове е предпоставена от установяване пасивната материално- правна легитимация на ответницата да отговаря по същите. Според приложимата през процесния 2 период норма на чл.153, ал.1 ЗЕ потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот.

Цитираната разпоредба императивно установява кой е страна по облигационното правоотношение с топло-преносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота- собственост или вещно право на ползване.

Като потребител на топлинна енергия по силата на закона следователно е легитимиран собственикът на топлоснабдения имот, освен ако същият е обременен с вещно право на ползване, в който случай потребител се явява третото лице- ползвател, което разрешение съответства и на общата уредба на задълженията на носителя на ограниченото вещно право по чл.57 ЗС, възлагаща в негова тежест разноските, свързани с ползването на вещта. Горните хипотези са приложими, доколкото относно доставката на топлинна енергия до определен топлоснабден имот няма сключен писмен договор, явяващ се по правило основен източник на облигационните правоотношения.

Съобразно изложеното по- горе по силата на закона- чл.153, ал.1 ЗЕ, страна по облигационното правоотношение с топлопреносното предприятие е собственикът или вещният ползвател на имота. В случая въз основа на събраните в процеса писмени доказателства се установява, че наследодателката на ответницата С. М.- Р.Т. С.

/починала на 15.12.2017 г./ е била собственик на процесния апартамент № ******* в жк „Дружба“- гр. София /с аб.№ *******/, получила същия в дял и изключителна собственост въз основа на извършена на 22.05.1975 г. по гр.д. № 2457/ 1975 г. на СРС съдебна спогодба за делба. Няма твърдения, нито данни и доказателства по делото, притежаваното от наследодателката Р. С. /посочена в обжалваното решение с фамилия П./ вещно право върху процесния имот да е било отчуждено от нея преди или по време на исковия период, като предвид представеното от ищеца- топлопреносно предприятие заявление от 9.06.2009 г. на Б.М.М.- бивш съпруг на Р. С. /бракоразводно решение от 5.11.1974 г. по гр.д.№ 3550/ 1974 г. на СРС/ и съделител по посоченото делбено дело, за закриване на откритата на негово име партида на абонат на топлинна енергия за процесния имот, не може да се приеме в случая, че за имота е бил сключен индивидуален писмен договор за доставка на топлинна енергия между лице, различно от собственика му, и „Т.С.“ АД, водещо до освобождаване на наследодателката С. и респ. на двамата й законни наследници С. М. /ответницата/ и Т.М. /Удостоверение за наследници от 11.12.2018 г., изд. от СО- район „Искър“/, от отговорността да заплатят стойността на потребената в него през исковия период топлинна енергия. В тази връзка следва да се отбележи, че искането за закриване на партида на абонат на топлинна енергия не е равнозначно на искане за прекратяване на топлоподаването в имота, както неправилно счита въззивницата. През процесния период следователно Р.

С.- наследодателка на ответницата М., е имала качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, поради което и с оглед настъпилото 3 наследствено правоприемство С. М. е пасивно материалноправно легитимирана да отговаря по предявените от топлопреносното предприятие искове по чл.422 ГПК за 1/2 част от процесните задължения, съобразно наследствените си права.

Установеното по делото наличие на облигационно договорно правоотношение между ищеца и наследодателката на ответницата, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия в процесния имот през исковия период, по който ищецът е доставял топлинна енергия, е достатъчно основание за доказване на иска по основание. Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно- в процесното жилище, е от значение единствено за доказване размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му- съгласно чл.162 ГПК.

За установяване доставянето на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната от ищеца цена, са представени по делото извлечения, дялови разпределения и документи за главен отчет за процесния имот, като са приети в първоинстанционното производство и експертни заключения на съдебно- техническа и съдебно- счетоводна експертизи. Няма основание посочените експертни заключения да не бъдат съобразени от съда при формиране на изводите по съществото на спора, тъй като няма данни експертите да са дали неверни заключения /съзнателно или по непредпазливост/. Конкретни доводи относно обема и стойността на доставената в процесния имот топлинна енергия в жалбата на ответницата не са изложени, поради което и въззивният съд не дължи излагането на самостоятелни мотиви в тази насока.

Що се отнася до довода за липса на представени от ищеца фактури, тъй като същите нямат сочената от въззивницата доказателствена стойност, непредставянето на такива по делото не рефлектира върху окончателните изводи на съда по съществото на спора.

С оглед представените по делото доказателства- писмени доказателства и експертно заключение на съдебно- техническа експертиза, ответницата- като законен наследник на Р. С.- потребител на посочената енергия, дължи на ищцовото дружество плащането на 1/2 от нейната цена, която именно е призната за дължима с обжалваното първо-инстанционно решение.

Предвид горното, поради неоснователност на доводите за недължимост на процесните суми- стойност на потребена в процесния имот топлинна енергия, такса за дялово разпределение и лихви за забава, решението в обжалваната от ответницата М. част следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивницата дължи да заплати на въззиваемата страна сумата 300 лв.- разноски за въззивното производство /200 лв.- за възнаграждение на особен представител, и 100 лв.юрисконсултско възнаграждение/. На основание чл.78, ал.6 ГПК въззивницата дължи да заплати по сметка на СГС сумата 56.07 лв.- държавна такса за въззивното 4 обжалване.

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 12.09.2022 г., постановено по гр.д.№ 65475/ 2019 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 64 състав, в обжалваната част, в която по предявени от “Т.С.” ЕАД- гр. София установителни искове по чл.422 ГПК е признато за установено, че С. Б. М. /ЕГН **********/ дължи на “Т.С.” ЕАД /ЕИК *******/ на основание чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 1 524.29 лева- цена на доставена до имот на адрес: гр. София, жк *******, през периода м.11.2014 г.- м.04.2017 г., вкл. топлинна енергия, ведно със законната лихва от 16.11.2017 г. до окончателното плащане, сумата 6.28 лева- обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 16.09.2017 г.- 02.11.2017 г., и сумата 29.04 лева- цена за услуга дялово разпределение за периода м.11.2014 г.- м.04.2017 г., вкл., ведно със законната лихва от 16.11.2017 г. до окончателното й плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д.№ 81266/ 2017 г. на СРС, 64 състав, а също и в частта относно присъдените на „Т.С.“ ЕАД разноски по чл.78, ал.1 ГПК за исковото и заповедното производства.

ОСЪЖДА С. Б. М. /ЕГН **********/ да заплати на “Т.С.” ЕАД /ЕИК *******/ сумата 300 лв. /триста лева/- разноски за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.

ОСЪЖДА С. Б. М. /ЕГН **********/ да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата 56.07 лв. /петдесет и шест лева и 07 ст./- държавна такса по въззивната жалба, на основание чл.78, ал.6 ГПК.

Решението по гр.д.№ 65475/ 2019 г. на СРС, ІІ ГО, 64 състав, като необжалвано е влязло в сила в останалата му част.

Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД- гр. София, като трето лице- помагач на „Т.С." ЕАД- гр. София в производството по делото.