Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 8823 от 20.02.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 18229/2024
Вид
Определение № 8823
Подписан
20.02.2025
В сила
20.02.2025
Състав
НОРА ВЛАДИМИРОВА МАРИНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 115 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8823 гр. София, 20.02.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20241110118229 по описа за 2024 година намери следното:

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, допустими и необходими и следва да бъдат приети като доказателства по делото.

Ищецът е направил искане за допускане на комплексна съдебно-техническа и счетоводна експертиза с посочени в исковата молба въпроси, което следва да бъде уважено, тъй като се отнася до спорни по делото факти.

Следва да се приложи по делото ч.гр.д. № 23699/2023г. по описа на СРС, 145 състав.

Налице са основанията за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА изслушване на комплексна съдебно-техническа и счетоводна експертиза със задачи, формулирани в исковата молба (по въпроси 1 и 2 от компетентността на вещо лице по СТЕ и по въпрос 3 – от компетентността на лице по ССчЕ),при депозит в размер на 500 лв., от които 300 лв. за вещото лице по СТЕ и 200 лв. за вещото лице по ССчЕ, вносими от ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.

НАЗНАЧАВА за вещи лица по допуснатата комплексна съдебно-техническа и 1 счетоводна експертиза инж. С. С. С. и Л. Б. Б., , тел. **********.

УКАЗВА на вещите лица, че следва да изготви заключението след представяне на доказателства за внесен депозит.

ПРИЛАГА ч.гр.д. № 23699/2023г. на СРС, 145 състав, към производството по делото.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 03.04.2025г. от 09.45 часа, за когато да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – препис от писмения отговор на ответника.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО, КАКТО СЛЕДВА:

Предявени са обективно и кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГК вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 1408,32 лева, представляваща главница за потребена вода от длъжника за имота му, находящ се в гр. ., клиентски номер ., за период от 07.08.2019 г. до 07.12.2022 г. и сумата от 21,14 лева, представляваща мораторна лихва за период от 07.09.2019 г. до 07.12.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 23699/2023г. по описа на СРС, 145 състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение по предоставяне на . услуги за обект – недвижим имот, находящ се в гр. ., възникнало по силата на неформален договор за предоставяне на . услуги при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от съответния регулаторен орган, в качеството на ответницата на собственик на водоснабдения имот. Посочва, че ответницата е придобила процесния имот чрез покупко-продажба на 09.06.2005. Твърди, че са периода от 07.08.2019г. до 07.12.2022г. е предоставил на ответника . услуги на стойност от 1408,32 лв., за което издал фактури, но ответникът не заплатил същите в предвидения в чл. 31, ал. 2 ОУ срок – 30 дни след датата на фактуриране и изпаднал в забава за заплащането им, за което дължал обезщетение за забава в размер на 21,14 лв. за периода от 07.09.2019г. до 07.12.2022г. Моли да бъде признато за установено, че посочените суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 23699/2023г. са дължими. Претендира законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 04.05.2023г. до окончателното изплащане на вземането и разноски за производството.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответницата, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Счита, че сумата начислена без зак.о основание и в нарушение на общите условия. Оспорва ищецът да е извършил реална доставка на питейната вода. Твърди, че при отчитането на общия и индивидуалните водомери на процесния адрес, ищецът не е спазил разпоредбите на Наредба № 4 от 14.09.2004г. чл. 32, ал. 3 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, поради което липсва основанието за начисляване на процесната сума. Счита, че ищецът е нарушил и чл. 30 и сл.

2 от Наредба № 4, според който изразходваната вода от потребители в сграда-етажна собственост, се отчита по индивидуалните им водомери, като отчетените данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя или негов представител. Оспорва да е правен отчет на водомерите, както и да е било поставяно съобщение за предстоящо отчитане на водомерите. Твърди, че ищецът е нарушил и чл. 21, ал. 1 от Общите условия. Възразява, че средството за търговско измерване (СТИ) – водомер отговаря на Закона за измерванията. Оспорва методиката, по която е определен размерът на задължението. Възразява да е отказвал осигуряване на достъп на длъжностно лице на оператора до водомера. Прави възражение за погасяване на задължението по давност. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на исковете като неоснователни.

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже валидно възникнало договорно отношение с ответника за предоставяне на . услуги за процесния имот, качеството потребител за ответника – собственик или ползвател, респ. сключване на индивидуален договор с ответника, както и че е изпълнил задължението си за предоставяне на . услуги за процесния период, съответно, че в неговия патримониум е възникнало вземане за цена по предоставената услуга в посочения размер.

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

При установяване на фактите в доказателствена тежест на ищеца, в тежест на ответника е да установи, че е платил процесното вземане.

УКАЗВА на ответника на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за плащане на претендираното вземане.

Страните сочат доказателства и правят доказателствени искания за установяване на останалите факти, тежестта на доказването за които носят, като по доказателствената им стойност съдът дължи произнасяне с решението.

ПРИКАНВА страните към използване на способите на медиацията за решаване на спора чрез взаимни отстъпки, като им указва, че към СРС работи Център за спогодби и медиация (ЦМС), като повече информация и връзка с координаторите на програма „Спогодби“ може да се получи на адреса на центъра: гр. София, ***, ет. 2, стая 204, както и на телефон: *** или на електронна поща: [email protected]. Съдът разяснява на страните и че съдебна спогодба може да се постигне във всяко положение на делото, като в този случай се събира държавна такса в понисък размер, съответно половината от внесената държавна такса се връща на ищеца на основание чл. 78, ал. 9 ГПК.

3

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4